№ 173
гр. Нова Загора, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20202220100821 по описа за 2020 година
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес
Парк София, сгр.6, чрез пълномощника си адв.В.П. Г. от САК против Г. Н. М. с адрес: ***,
с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, вр.с чл.342 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД за
установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 320/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора за сума в общ
размер на 141.75 лв., от която 81.95 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договор за мобилни услуги от дата
19.02.2018 г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 09.08.2018 г.,
дължими за периода от 20.07.2018 г. до 19.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата и 59.80 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от дата 09.08.2018 г. за мобилно устройство ALCATEL U5 Black, дължими за
периода от месец 12/2018 г. до месец 07/2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане
на сумата.Претендира се и неустойка в размер на 194.23лева.
Ищецът твърди, че въз основа на подадени заявления за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Г. Н. М. било образувано ч.гр.д №
320/2020 г. и ч.гр.д.№353/2020г.по описа на PC - Нова Загора и против длъжника били
издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение в размер на 141.75 лв. и
194.23лева, а във връзка с връчването им на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК
ищцовото дружество предявява на основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за
установяване на вземанията си.
1
Посочва се, че по повод сключен договор за мобилни услуги от 19.02.2018 г., ответникът Г.
Н. М. бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД и титуляр по мобилен номер ********** с избран абонаментен план Тотал 24,99 лв. с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24
месеца - до 19.02.2020 г.
Правоотношението било новирано, посредством подписано между страните Допълнително
споразумение от дата 09.08.2018 г., съгласно което абонатът продължил да ползва
първоначално избрания абонамент, като бил уговорен краен срок на действие до 09.08.2020
г.
Абонатът сключил и Договор за лизинг от дата 09.08.2018 г., по силата на който му било
предоставено за ползване мобилно устройство ALCATEL модел U5 Black за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 2.99 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 2.99
лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Предоставяните от дружеството мобилни услуги, който ответника ползвал били
фактурирани под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на
фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бивал уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура, но неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Сочи се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.07.2018 г. до 19.10.2018
г. Теленор издал:
- фактура № **********/20.08.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.07.2018 г. -
19.08.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 24.14 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума била платима в срок 04.09.2018 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/20.09.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.08.2018 г. -
19.09.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 29.79 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги
Дължимата сума била платима в срок 05.10.2018 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/20.10.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.09.2018 г. -
19.10.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 28.02 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги
2
Дължимата сума била платима в срок 04.11.2018 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Разяснява се, че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 81.95
лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 07/2018 г., за месец
08/2018 г. и за месец 09/2018 г., а към всяка от фактурите имало приложено извлечение -
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението му да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 81.95 лв., било ангажирало договорната отговорност на абоната по т.IV-3 от
допълнителното споразумение, като във връзка с чл.75. вр.с чл.19б, в) от ОУ на мобилния
оператор. Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Г. Н. М.
за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № ********* на дата 20.12.2018 г.
крайна фактура с № **********.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор,
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство ALCATEL
модел U5 Blackса били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3 (2) от договорите за лизинг, сключен към абонамента за мобилния номер
********** „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор
България” ЕАД”.
При сключване на процесиите договори била посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите лизинговите вноски 20-то число от месеца.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от
Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случаи на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания”/, били
обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на
крайната фактура № **********, съгласно уговорения погасителен план, както следва:
За мобилно устройство марка ALCATEL модел U5 Black, взето във връзка с абонамента за
мобилен номер ********** се дължала цената в размер на 59.80 лв., представляваща 19 броч
лизингови вноски на обща стойност в размер на 56.81 лв. за периода 12/2018 г. до месец
07/2020 г., съгласно уговорения погасителен план и 1 допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 2.99 лв.
Посочва се още, че като абонат на мобилния оператор, ответникът се е съгласил и е приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
3
услуги. Съгласно чл.49 от тях, Теленор имал право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Г. Н. М. . При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че
било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него”.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно
чл.23 б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаваието на фактура, не освобождавало
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и
дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на
срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът Г. Н. М. подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал процесните мобилни номера и не изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но длъжникът-
ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да
заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план,
4
респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Относно претендираната неустойка се твърди,че стойността и представлява стойността на
три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер.Всъщност
неизпълнението на договора влечал след себе си и възникване на основанието за
претендирането на договорната неустойка.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Г. Н. М. с ЕГН **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район„Младост”, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на - 81.95 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договор за
мобилни услуги от дата 19.02.2018 г., със сключено към него Допълнително споразумение
от дата 09.08.2018 г., дължими за периода от 20.07.2018 г. до 19.10.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от
ГПК до окончателното плащане на сумата, както и изискуемо вземане, в размер на 59.80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 09.08.2018 г. за
мобилно устройство ALCATEL U5 Black, дължими за периода от месец 12/2018 г. до месец
07/2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.Претендира се и
неустойка в размер на 194.23лева.
Претендират се разноските в настоящото исково производство и се отправя доказателствено
искане за прилагане на ч.гр.д.№ 320/2020 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора.
Тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника Г.
Н. М. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът му е назначил особен представител, а именно
определения за целта от АК - Сливен адв.Г.М. С..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез особен представител
адв.С., с който заявява, че не признават иска и ответнка не дължи посочените в исковата
молба суми.
Твърди, че не е налице надлежно сключен договор при общи условия с потребител, съгласно
чл.147а, ал.5 от ЗЗП.
Предполага, че е налице разминаване в обстоятелствената част на исковата молба, предвид
това, че в петитума й са посочени сумите 81.95 лв. – неизплатени абонаментни такси и 59.80
лв. – неизплатени лизингови вноски, а същевременно се иска установяване на вземане в
размер на 998.33 лв.
Постъпила е и молба-становище от ищцовото дружество, с която се поддържат предявените
искове, прецизират се претендираните суми и се излагат подробни съображения за
основателността им и се отправя доказателствено искане за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза и се представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Към настоящото дело е присъединено гр.д. № 822/2020 г. по описа на Районен съд – Нова
5
Загора и на това основание последното е прекратено.
С оглед изясняване на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
С.К.С., като заключението по нея е представено в срок и прието от страните в последното
открито съдебно заседание.
В заключителната си пледоария особенния представител на ответника – адв.С. поддържа
становището си, че е нарушен чл.147а от ЗЗП, който гласи, че при сключване на договор при
общи условия с потребител, общите условия обвързват, ако са му били предоставени и се е
съгласил. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверявало с неговия подпис
и ал.5 казвала, че клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не била
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя. Счита, че въпросното лице, с оглед нарушаване на клаузите за съгласие с
общите условия, не дължи въпросните суми.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземанията си ищцовото дружество е представило следните писмени
доказателства: Договор за мобилни услуги № ********* с предпочетен номер
++359********* от 19.02.2018 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* от
09.08.2018 г. и Общи условия към него; Общи условия на „Теленор България” ЕАД и
Декларация-съгласие за приемането им; Допълнително споразумение № ********* от дата
09.08.2018 г.; Фактури ********** от 20.08.2018 г., ********** от 20.09.2018 г., **********
от 20.10.2018 и ********** от 20.12.2018 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 19.02.2018 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от 09.08.2018 г.; Пълномощно за сключване на договори за правна защита и
съдействие и фактура; Пълномощни за процесуално представителство; Вносни бележки;
Списък на разноските по чл.80 от ГПК; Ч.гр.д. № 320 по описа на Районен съд – Нова Загора
за 2020 г., Ч.гр.д. № 320 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2020 г., Гр.д. № 822 по
описа на Районен съд – Нова Загора за 2020 г., както и приобщената по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
********* и ответника Г. Н. М. с ЕГН ********** на 19.08.2018 г. в гр.Нова Загора е
сключен Договор за мобилни услуги № ********* за срок от 24 месеца със стандартен
месечен абонамент в размер на 24.99 лв., а на 09.08.2018 г. в гр.Чирпан Допълнително
споразумение към него с първоначално избрания абонамент за мобилен номер
++359********* и Договор за лизинг на мобилно устройство Alcatel U5 Black с IMEI
354492083077785 за нов срок от 24 месеца. Съгласно посочените договори на клиента са
6
предоставен мобилен телефонен номер ++359********* със СИМ карта №
89359050000107055702 и мобилен телефонен апарат Alcatel U5 Black с IMEI
354492083077785, като изплащането на устройството било уредено от страните в договора
за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ, след приспадане на
първоначално платената сума от М. в размер на 2.99 лв. възлиза на 68.77 лв. с вкл.ДДС. За
ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски в
размер на 2.99 лв. с вкл.ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Видно от условията по сключеният договор за лизинг между страните, мобилното
устройство е предоставено на М. за временно и възмездно ползване, като в процесните
договори за лизинг е предвидена възможността да придобие собствеността върху него при
заплащане на една допълнителна вноска от 2.99 лв.
На абоната са издадени фактури от страна на мобилния опрератор за 3 последователни
отчетни месеца - за месец 07/2018 г., за месец 08/2018 г. и за месец 09/2018 г.,, съответно №
********** от 20.08.2018 г. за отчетния период от 20.07.2018 г. до 19.08.2018 г. с дължима
стойност за плащане в размер на 24.14 лв., платима в срок до 04.09.2018 г., № ********** от
20.09.2018 г. за отчетния период от 20.08.2018 г. до 19.09.2018 г. с дължима стойност за
плащане в размер на 29.79 лв., платима в срок 05.10.2018 г. и № ********** от 20.10.2018 г.
за отчетния период от 20.09.2018 г. до 19.10.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер
на 28.02 лв., платима в срок 04.11.2018 г.
Ответникът потребил, но не заплатил посочените мобилни услуги на обща стойност 81.95
лв.
С Допълнителното споразумение от 09.08.2018 г. е бил удължен срока на договора между
страните до 09.08.2020 г. при същата абонаментна програма, а във връзка с Договора за
лизинг от същата дата, М. е генерирал и задължение в размер на 59.80 лв., представляващи
незаплатени лизингови вноски за гореописаното мобилно устройство, дължими за периода
от месец 12/2018 г. до месец 07/2020 г.
Така претендираното вземане възлиза на сума в общ размер на 141.75 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала 15 дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 29.05.2020 г. е депозирано заявление
по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което е образувано частно
гражданско дело № 320/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 161/02.06.2020 г. за претендираните главница в
размер 141.75 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и разноски в общ размер на 205.00 лв.
Депозирано е заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което
е образувано частно гражданско дело № 353/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора
7
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 189/09.06.2020 г. за
претендираните главница в размер 194.23 лв.
Заповедите са връчени на ответника по настоящото производство при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България”
ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
В назначената му съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице С.К.С. имаше задачите:
1. Да установи какви са дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесиите
фактури от 20.07.2018 г. до 19.10.2018 г., предоставени на процесния мобелен номер
**********, като ус танови дължимата сума за месечни абонаменти, стойността на
потреблението извън включеното в абонамента, в случай, че е направено такова, както и
дали за посочения период са извършвани плащания от абоната?
и
2. Да установи какъв е размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство
Alcatel модел U5 В1аск, взето във връзка с абонамента за мобилен номер **********, след
месец 12/2018 г., в който е издадена крайната фактура № ********** съгласно погасителния
план по договора за лизинг от 09.08.2018 г.?
В заключението си вещото лице е извело, че:
1. Дължимите суми за мобилни услуги извършени от „Теленор България” ЕАД за периода от
20.07. 2018 г. до 19.10.2018 г. на Г. Н. М. от *** по предо ставения му за ползване мобилен
номер ********** са в размер на 81.95 лв., произхождащи както следва от: - фактура №
********** от 20.08.2018 г. - 24.14 лв.; - фактура № ********* от 20.09.2018 г. - 29.79 лв.; -
фактура № ********** от 20.10.2018 г. - 28.02 лв.
2. Съгласно сключения Договор за лизинг от 09.08.2018 г. и приетия по него погасителен
план Г. Н. М. от *** дължи сума в размер на 59.80 лв., представляваща неиздължени 20 броя
погасителни вноски х 2.99 лв. всяка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
8
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Безспорно се установи по делото, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава
продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори, докато
ответника не е изпълнил задълженията си по тях, като е просрочил погасяването на
паричните си задълженията. Ответницкът е допуснал забава в плащанията на главница по
издадените му фактури над 15 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до
предсрочна изискуемост и едностранно прекратяване на договора, съгласно подписаните от
двете страни условия.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да
докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, за наличието на договорни
отношения между дружеството доставчик на услугата и ответника, както и размера на
задължението му към него.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Теленор България” ЕАД и Г. Н. М. са
били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество му
предоставило мобилни продукти и услуги, а той се е задължил да ги заплаща, в
договорените срокове, видно от доказателствата приложени по делото.
Съдът счита, че иска е допустим и основателен и не намира основания за оспорването му
като неоснователен и недоказан по следните съображения:
Съдът намира за неоснователно твърдението на особения представител, че не е налице
надлежно сключен договор при общи условия с потребител, съгласно чл.147а, ал.5 от ЗЗП.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ответника се е подписал
собственоръчно на редица документи, чиято автентичност и авторство не бяха оспорени.
Съдът кредитира представеното заключение на вещото лице , съгласно което същия е извел,
че дължимите суми за мобилни услуги извършени от „Теленор България” ЕАД за периода от
20.07. 2018 г. до 19.10.2018 г. на Г. Н. М. от *** по предо ставения му за ползване мобилен
номер ********** са в размер на 81.95 лв., произхождащи както следва от: - фактура №
********** от 20.08.2018 г. - 24.14 лв.; - фактура № ********* от 20.09.2018 г. - 29.79 лв.; -
фактура № ********** от 20.10.2018 г. - 28.02 лв., както и че съгласно сключения Договор
за лизинг от 09.08.2018 г. и приетия по него погасителен план Г. Н. М. от *** дължи сума в
размер на 59.80 лв., представляваща неиздължени 20 броя погасителни вноски х 2.99 лв.
9
всяка.
С оглед гореизложеното,при наличие на установено неизпълнение на договорни задължения
от страна на ответника е формиран и размера на дължимата неустойка,който съдът намира
за правилно определен съобразно договорните и общи условия действащи между
страните.Поради това в тази част иска също се явява основателен и доказан.
Предвид изложеното съдът счита, че достатъчно ясно е посочено по какъв начин са
определени претендираните в исковата молба суми, както и с оглед липсата на
доказателства за постъпили плащания от ответната страна, следва че процесните искове са
основателни и доказани в пълен размер.
Ответната страна не е ангажирала и доказателства за връщане на предаденото й мобилно
устройствата или погасяване на задълженията за лизингови вноски за него в уговорения
срок, следователно задълженията по него също са дължими, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 710.00 лв. общо, от
които 50.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен представител и 360.00
лв. адвокатски хонорар.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответницата съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер
общо на 410.00 лв., от които 50.00лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********,
10
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, с ЕИК ********* и Г. Н. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, за СУМАТА 81.95 лв. /осемдесет и един лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, по договор за мобилни услуги от дата 19.02.2018
г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 09.08.2018 г., дължими за
периода от 20.07.2018 г. до 19.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
29.05.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в ч.гр.д. № 320 по описа на Районен съд – Нова
Загора за 2020 г. до окончателно изплащане на вземането СРЕЩУ Г. Н. М. с ЕГН
********** и адрес: ***, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, с ЕИК ********* и Г. Н. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, за СУМАТА 59.80 лв. /петдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от дата 09.08.2018 г. за мобилно устройство ALCATEL U5 Black, дължими за периода от
месец декември 2018 г. до месец юли 2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от 29.05.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в ч.гр.д. № 320 по описа на Районен съд – Нова
Загора за 2020 г. до окончателно изплащане на вземането, СРЕЩУ Г. Н. М. с ЕГН
********** и адрес: ***, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, с ЕИК ********* и Г. Н. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, за СУМАТА от 194.23/сто деветдесет и четири
лева и 23 стотинки/лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги,посочена в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в ч.гр.д.№353/2020г.по описа на НЗРС СРЕЩУ Г. Н. М. с ЕГН ********** и
адрес: ***, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Н. М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, СУМАТА от 710.00 лв. /седемстотин и десет
лева/ за направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, Г. Н. М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
*********, СУМАТА от 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/ за направените от него
разноски по ч.гр.дело № 320/2020 г. и ч.гр.д.№353/2020г. по описа на Pайонен съд – Нова
Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
11
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
12