Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и
четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При
секретаря Кристина Първанова сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова въззивно гражданско дело №
13048 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и
следв. ГПК във фазата на въззивно обжалване.
Подадена е въззивна жалба от ответника пред СРС - „НК Ж. и.“, ЕИК ******,
Управление на движението на влаковете и гаровата дейност София, срещу решение №
59010/05.03.2020 г. по гр. д. № 49951/2019 г. на СРС, 119 състав, с което
решение са уважени предявените срещу въззивника-ответник пред СРС, искове по
чл. 344 от КТ. Излагат се доводи за допуснати нарушения при приложението на
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ и чл. 333 от КТ. Налице било реално
съкращаване на щата, затова предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1 от КТ
били неоснователни.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС –М.Ц.Н.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивна жалба и правилност
на така постановеното решение. Счита, че съдът правилно е приложил материалния
закон.
В изпълнение на определение на
настоящия състав, четено в закрито заседание на 14.07.2020 г., СРС е постановил
съдебни актове в производство по чл. 248 от ГПК /определение/ и в производство
по чл. 250 от ГПК /решение/ и двете
с дата 25.08.2020 г., като исканията на въззивника са били отхвърлени като
неоснователни.
Срещу така постановените актове е
постъпила допълнителна въззивна жалба от
ответника пред СРС - „НК Ж.И.“, ЕИК ******, Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност София, като се излагат доводи за неправилност на
същите.
По допълнителната въззивна жалба е постъпил
отговор от ищеца пред СРС - М.Ц.Н.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на съдебните актове на СРС, постановени в производствата по чл. 248 и чл. 250
от ГПК.
По допустимостта на въззивната жалба срещу решение №
59010/05.03.2020 г. по гр. д. № 49951/2019 г. на СРС, 119 състав:
Решението
е връчено на въззивника на 04.05.2020
г и е обжалвано в срок на 15.05.2020 г./въззивната жалба е подадена по пощата/.
Налице
е правен интерес за обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на
въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във
въззивната жалба:
За
да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ ищецът се е ползвал от специална
закрила, уредена в предл.2 на чл.333, ал.3 КТ – бил е регионален секретар в
териториалното ръководство на Дупнишкия Синдикален регионален съюз към КТ
„Подкрепа“. Сключен бил и колективен трудов договор /КТД/. В случая
работодателят бил в известност за синдикалната деятелност на ищеца. Това
ставало ясно от обстоятелството, че самият работодател е поискал съгласие от
синдикалната организация за прекратяване на ТПО с ищеца. Това означавало, че
самият работодател е потвърдил, че ищецът има право да се ползва от закрилата
по чл.333, ал.3 КТ. Предварително съгласие от органа по чл.333, ал.3 КТ било
искано, но не било получено. Затова и СРС е приел, че уволнението е незаконно
само на това основание, без да е нужно да разгледа спора по същество. С оглед
изхода на делото по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, основателен бил и този по т.2
– за възстановяване на ищеца на заеманата преди прекратяването на ТПО длъжност
„началник ж.п.гара“. По отношение на искът по чл.225, ал.1 КТ съдът е приел, че
същият е доказан и като такъв основателен за сумата в размер на 7 130,76
лв. Разгледано е и възражението на ответника за прихващане, направено с
отговора по исковата молба. Ответникът дължал на ищеца сумата в размер на
7 130,76 лв., а ищеца на ответника 8 012,87 лв. При това положение
ищецът нямал право на плащане, тъй като вземането било погасено изцяло по
силата на прихващането.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Относно искът по чл. 344, ал.1,т.1 КТ:
Видно от обстоятелствената част на
исковата молба, с която е сезиран съдът, изобщо не е налице спор дали е налице
реално съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ.
При това
положение нито първоинстанционият съд, нито въззивния дължи излагане на мотиви,
арг. от установеното в чл.6 от ГПК диспозитивно начало.
В исковата молба
ищецът е твърдял прекратяването на ТПО да е незаконосъобразно поради нарушение
на чл.333, ал.3 и ал.4 КТ, както и на правилата за подбор по чл.329 КТ.
По отношение твърдяното
за допуснато от СРС нарушение на чл.333 КТ, въззивникът само е цитирал пасаж от
мотивите на СРС, с които решаващи мотиви съдът е приел, че е допуснато
нарушение на чл.333, ал.3 КТ. Конкретни доводи въззивникът не излага.
От друга страна,
не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът е председател на синдикалната секция към Синдикален регионален съюз на
КТ „Подкрепа“. Това е видно от представеното на л.10 /пред СРС/ удостоверение №
04. Последното се потвърждава и от писмо № 4739 от 27.03.2019 г. /л.13 по
делото пред СРС/. С това писмо е изразено изрично несъгласие за прекратяване на ТПО с М.Ц.Н., на основание чл.328,
ал.1,т.2 КТ. Представен е и протокол № 23 от 21.03.2019 г. от ИС на НЖС
„Подкрепа“ в същия смисъл, виж л.14 по делото пред СРС и протокол № 1 от
18.06.2019 г. /л.19/. Налице е и решение № 1 от 27.05.2019 г. с което също не е
дадено съгласие за прекратяване на ТПО с ищеца /л.16/. От съдържанието на писмо
№ 9144 от 19.06.2019 г./л.18/ се установява, че ищецът Н. е избран на две
изборни длъжности – освен за председател на синдикалната секция в УДВГД София,
членуваща в НЖС „Подкрепа“, така и за регионален секретар на СРС Дупница към КТ
„Подкрепа“. Нито една от двете синдикални организации не е дала съгласие по
чл.333, ал.3 КТ.
При това положение правилно СРС е приел, че прекратяването
на ТПО с ищеца е незаконно само на това основание.
Тъй
като се установи, че прекратяването на ТПО с ищеца е незаконно на процедурно
основание, както и, че СРС не е разгледал спора по същество и съответно не са
изложени мотиви за законосъобразното провеждане на подбора по чл.329 КТ,
настоящата инстанция също не излага мотиви.
Основателно е
възражението на пълномощника на въззиваемия-адв.С., отразено в отговора по
въззивната жалба, че спора е дали е допуснато нарушение на чл.333, ал.3 КТ, в който
смисъл са мотивите на СРС, а не дали е налице реално съкращение в щата или е
налице неправилен подбор.
Налага се извод, че в тази му част първоинстанционното решение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Уважаването на иска с правно основание чл. 344,
ал.1,т.1 КТ, след като е установено, че трудовото правоотношение е било за
неопределен срок, обуславя основателност на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ.
Следователно и в тази му част първоинстанционното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
Ищецът в производството пред СРС е доказал настъпване
на вреди от незаконното уволнение, изразяващи се в оставеното му без работа и
съответно без трудово възнаграждение. Размерът е установен и определен при
спазване на нормата на чл.228 КТ, вкл. и е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните /виж отразеното в съдебния протокол
за о.с.з. на 25.11.2019 г./ и е приета от съда за компетентно изготвена. СРС е
уважил направеното от ответника възражение за прихващане с изплатените от него
суми по чл.220, ал.1 КТ и по чл.222, ал.1 КТ. Затова и искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен поради погасяване на вземането
поради прихващане. В тази му част решението не е обжалвано от ищеца.
По допълнителната въззивна жалба срещу
съдебните актове, постановени в производството по чл.248 ГПК и по чл.250 ГПК:
По искането за допълване на съдебното
решение с произнасяне по искането на ответника за издаване на изпълнителен
лист:
С допълнителното
решение № 183898 от 25.08.2020 г. СРС е отхвърлил искането на ответника за
допълване на решението от 05.03.2020 г. Прието е, че молбата е допустима, но по
същество-неоснователна. За да стори това СРС е приел, че се е произнесъл по
всички искания на ищеца. Искането на ответника да се допълни решението с
искането на ответника за издаване на изпълнителен лист, представлявало последица
от отхвърляне на исковете, а не част от предмета на спора. Затова и съдът не
дължал произнасяне по него с дизпозитива на решението си. Към настоящият момент
съдът не можел да се произнесе по това искане, тъй като решението не било
влязло в сила.
Решението е правилно:
С решение №
59010 от 05.03.2020 г. СРС се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран,
както и по направеното от ответника възражение за прихващане /виж мотивите
по-горе/.
Производството
по издаване на изпълнителен лист е уредено в чл.404 ГПК, което е самостоятелно
производство.
Изпълнителен
лист се издава служебно само за присъдените в полза на държавата суми – чл.405,
ал.6 ГПК. В случая сумите в полза на съда.
Следователно решение № 183898 от 25.08.2020 г. ще следва
да бъде потвърдено.
По искането за изменение на решение №
59010 от 05.03.2020 г. в частта за разноски:
С определение №
183886 от 25.08.2020 г. СРС е отхвърлил искането за изменение на решението от
05.03.2020 г. в частта за разноските като неоснователно. В мотивите си за това
е посочил, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но по същество-неоснователна.
На ищеца се дължали две трети от разноските, а на ответника – 1/3, защото били
предявени три иска. В полза на съда били определени 2/3 от направените разноски
за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв. Двата иска били неоценяеми
и за тях съдът определил държавна такса в размер на по 50 лв. за всеки от тях.
Тъй като по делото не били разпитвани свидетели, то юриск.възнаграждение не
следвало да бъде определяно в повече от 60 лв. или 1/3 – 20 лв.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция намира следното:
Касае се до трудов спор по смисъла на чл.358 КТ.
Действително,
СРС е сезиран с три иска по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ; първите два са неоценяеми,
а третия – оценяем.
Въпросът за
разноските се разрешава по начина, визиран в чл.78, ал.6 ГПК. Тъй като спора по
неоценяемите искове е решен в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, арг. от чл.83, ал.1,т.1 ГПК, то ответника /работодател/ носи
отговорността да възстанови на съда, платени от бюджета разноски за вещо лице и
съответно държавната такса за производството.
Съгласно Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, т.3, минималният размер на държавната
такса по неоценяеми искове е не по-малко
от 30 лв. СРС е присъдил държавна такса в размер на 50 лв. по всеки един от
неоценяемите искове. Преценката е на съда; не е допуснато соченото от
въззивника нарушение.
По
отношение на разноските за вещо лице СРС е съобразил, че са уважени 2/3 от
претенциите и е възложил съответната квота в тежест на ответника; не е
допуснато соченото от въззивника нарушение.
Относно
размера на юриск.възнаграждение:
В случая юриск. възнаграждение се
следва по оценяемия иск по чл.344, ал.1,т.3 КТ връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Същото
се определя по реда на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ.
Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ при оценяеми искове
възнаграждението варира между 100 – 300 лв.
С допълнителната въззивна жалба се претендира
юриск.възнаграждение в размер на 340 лв., т.е. такова извън рамките на
допустимост съгласно Наредбата.
Като се има
предвид, че материалния интерес по иска по чл.225, ал.1 КТ е в размер на 7 130,76
лв., настоящата инстанция намира, че юриск. възнаграждение се следва в размер на 100 лв.
Или обжалваното
определение ще следва да бъде отменено в частта, в която е оставено без
уважение искането по чл.248 ГПК за увеличение на размера на
юриск.възнаграждение и вместо това ще бъде изменено решението от 05.03.2020 г.
в частта за разноските относно юриск.възнаграждение като в полза на ответника -
ДП „НК Ж.И.“, ЕИК ******, Управление
на движението на влаковете и гаровата дейност София, гр.София, бул.“******, се
присъди юриск.възнаграждение в размер на
100 лв.
Относно възражението по чл.78, ал.5 ГПК
досежно присъденото адв.възнаграждение в размер на 640 лв. в полза на ищеца:
Същото е
направено от ответника в срок, но е неоснователно:
Ищецът е
направил разноски за адв.възнаграждение в размер на 960 лв., а СРС е присъдил такова в размер на 640 лв.
или за 2/3, т. е. по 320 лв. за всеки от неоценяемите искове.
Като се има предвид чл.7, ал.1,т.1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, който
съотнася размера на адв.възнаграждение към размера на минималната работна
заплата за страната към момента на сключването на договора за правна защита и
съдействие, възнаграждението не е прекомерно.
Размерът на минималната работна
заплата за страната за 2019 г. е 560 лв.
Възнаграждение се следва за двата приети за основателни
неоценяеми иска.
Следва да се
отчете и активната процесуална защита от страна на адв.С..
Съдебният акт на СРС в тази му част е правилен и като такъв ще следва да
бъде потвърден.
По
разноските във въззивната инстанция:
При
този изход на спора на въззивника
разноски не се следват.
Тъй като в
производство за разноски, разноски не се присъждат, то въззивната инстанция не
присъжда разноски независимо, че прие частична основателност на допълнителната
въззивна жалба /имаща характер на частна жалба/ срещу определението по чл.248 ГПК.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за процесуално
представителство в размер на 960 лв.
Относно възражението по
чл.78, ал.5 ГПК:
Като се има предвид чл.7, ал.1,т.1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, който
съотнася размера на адв.възнаграждение към размера на минималната работна
заплата за страната към момента на сключването на договора за правна защита и
съдействие, възнаграждението не е прекомерно.
Размерът на минималната работна
заплата за 2019 г. е 560 лв.
Възнаграждение се следва и за защита
по допълнителната въззивна жалба срещу решението по чл.250 ГПК.
Следователно в полза на въззиваемия ще
бъдат присъдени разноски в размер на 960
лв. за процесуално представителство.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 59010 от 05.03.2020 г. в частта, в
която са уважени предявените от М.Ц.Н. срещу ДП „НК Ж.И.“, ЕИК ******, Управление на движението на влаковете
и гаровата дейност София, гр.София, бул.“******, искове по чл. 344, ал.1,
т.т.1-2 от КТ, както и в частта, в
която в полза на М.Ц.Н. са присъдени разноски за адв.възнаграждение в размер на
640 лв., както и в частта за
присъдени на основание чл.78, ал.6 ГПК разноски за вещо лице в полза на СРС в
размер на 133,34 лв. и държавна такса в размер на 100 лв., както и държавна
такса за изпълнителен лист.
ОТМЕНЯ определение
№ 183886 от 25.08.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, в която е оставено без уважение
искането по чл.248 ГПК за увеличение на размера на юриск.възнаграждение
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 59010 от 05.03.2020 г. по гр. д. № 49951/2019 г. на
СРС, 119 състав, в частта за разноските относно юриск.възнаграждение
Като
ОСЪЖДА М.Ц.Н.,
ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.“******, кантора 18-
адв. Ю.С.,
да заплати на ДП „НК Ж.И.“, ЕИК ******, Управление на движението на влаковете
и гаровата дейност София, гр.София, бул.“******, сумата в размер на 100 лв.- юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183898 от 25.08.2020 г., по
гр. д. № 49951/2019 г. на СРС, 119 състав, постановено в производство по чл.250 ГПК.
ОСЪЖДА ДП „НК Ж.И.“,
ЕИК ******, Управление на движението
на влаковете и гаровата дейност София, гр.София, бул.“******, да заплати на М.Ц.Н., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.“******, кантора 18- адв. Ю.С., сумата в размер на 960
лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република
България в 1-МЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: