Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.К., 03.07.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД-К., четвърти състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 170, по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.12 - чл.19 от Закона за защита срещу домашното насилие.
В открито
съдебно заседание на същата дата съдът обяви решението си, с което уважи
подадената от на Е.В.Д., ЕГН ********** срещу бившия й съпруг А.Г.М., ЕГН **********, при условията на чл.4, ал.1 от ЗЗДН, молба за
издаване на заповед за налагане на мерки за закрила от домашно насилие по същия
закон по отношение на пострадалото лице - молителката.
Към настоящия момент молителката
заяви, че поддържа молбата си, предоставя на съда да вземе подходящи мерки
спрямо съпруга й. Иска налагане на такива, по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
Ответникът по молбата я оспорва, излага становище за
недоказаност на твърденията в молбата. Твърди, че не поддържа никаква
комуникация с молителката.
На основание чл.13, ал.3 от ЗЗДН,
след като се запозна с доказателствения материал по делото – обяснения на пострадалото лице, декларация на молителката по чл.9, ал.3
от ЗЗДН и показанията на св.Р., съдът счита, че са налице данни за пряка и
непосредствена последваща опасност за живота и здравето на пострадалото лице.
Налице са предпоставките за издаване на заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
Относно представените писмени
доказателства – извлечение на хартиен носител от «Вайбър» на мобилния телефон
на детето К.М., съдът счита, че тези С. са изходящи от телефона на ответника, а съгласно ЗЕДЕП (Закона за електронните
документи и електронен подпис) данни за идентифициране на потребителите могат да
се разкриват само във връзка с националната сигурност, по искане на
Министерството на отбрана, МВР и Държавна агенция "С." (чл. 40 от
този закон). Ето защо е налице невъзможност настоящия съдебен
състав да търси и установява информация от чий телефон са
изпратените SMS , авторството им и до кого са изпратени, тъй като
делото не е свързано с национална сигурност, поради което съдът приема, че единствено титулярът
на мобилния
телефон, в случая - ответника би могъл да ги предостави по
делото.
След като това не е сторено от него, съдът не следва да ги цени самостоятелно.
От останалите събрани по делото
гласни и писмени доказателства обаче - обяснения на пострадалото
лице, декларация на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и показанията на
св.Р. се установи, че на 26.02.2019 година, ответникът е изпратил С. по
«Вайбър» на общата им дъщеря с молителката К.М., съдържащи непосредствени
заплахи към живота и здравето на молителката: «Ще я пречукам», «Ще я побъркам»,
«Това същество, наречено майка ти, ще си изяде пердаха».
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН,
когато няма други доказателства, както в случая, съдът следва да издаде заповед
за защита само въз основа на приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия
закон, която представлява годно доказателствено средство според чл.13, ал.2,
т.3 от ЗЗДН.
С оглед на данните по делото,
съдът приема, че възможните с оглед ефективност на този етап мерки за защита,
съобразени с тежестта на извършеното домашно насилие и обстоятелството, че от
него не са произтекли значителни вредни последици за здравето и имуществото на
пострадалото лице, са предвидените в чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН.
Съдът, при определяне на мерките
по чл.5, ал.1 от ЗЗДН следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗЗДН, като в случая намира за
подходящи тези, по чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН.
Съдът следва да остави без
уважение искането на молителката за налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, тъй като по делото не
се установиха други действия на ответника, застрашаващи сериозно, системно и
непосредствено здравето и безопасността на молителката.
Воден от горното и на основание чл.15, ал.2, вр. ал.1,
вр.чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
УВАЖАВА МОЛБАТА от Е.В.Д., ЕГН ********** срещу А.Г.М., ЕГН **********
за издаване
на заповед за налагане на мерки за
закрила от домашно насилие по същия закон.
ИЗДАВАМ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която:
ЗАДЪЛЖАВАМ, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, А.Г.М., ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е.В.Д., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВАМ А.Г.М.,
ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание
чл.21, ал.3 от ЗЗДН полицейския орган е длъжен да го задържи
и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
КОПИЕ от ЗАПОВЕДТА
ЗА ЗАЩИТА да се изпрати на РУ–К., съгл.чл.16, ал.3 от ЗЗДН, за сведение и
изпълнение, съгл. чл.21, ал.1 и ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДАМ, на осн.чл.11, ал.2 от ЗЗДН А.Г.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на КРС държавна такса от 25 (двадесет
и пет) лева, а на Е.В.Д. сумата от 300 (триста) лева – платени разноски за един
адвокат.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, НАЛАГАМ на извършителя А.Г.М., ЕГН ********** ГЛОБА от 200 (двеста) лева.
След влизане в сила на заповедта, да се издаде служебно
изпълнителен лист за присъдените глоба и държавна такса, съгл.чл.22 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл.20 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД-С.
В 7 (седем) дневен срок от днес за молителката и ответника, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАПОВЕДТА, съгл.чл.17, ал.3, вр.ал.1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :