№ 1276
гр. Пловдив, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Д. Й. и с участието на прокурора Д. М.,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 1234 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 – чл.228 АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.П., ЕГН **********, против
Решение № 385/02.03.2023 г., постановено по АНД № 6877/2022 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 672972-F655822/01.11.2022
г. на заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на М.И.П., е наложена
глоба в размер на 200 за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във връзка с чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч.
В жалбата се излагат доводи за неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон, тъй като районният съд неправилно е приел, че извършването
на нарушението е безспорно установено и, че деянието е осъществено от обективна
и субективна страна. В този смисъл се
твърди, че не е спазено императивното изискване на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,
който изисква точното посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.
Счита, че е налице и нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, тъй като от страна на
АНО липсват мотиви за отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и при определяне на
наказанието не е съобразил в пълнота изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Жалбоподателката не
е съгласна и с извода на съда, че с начина на описание на нарушението и
посочване на наказанията в НП не е нарушено правото й на защита. Излагат се
подробни доводи относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Иска отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се
отмени оспореното НП.
Ответникът – заместник директор на ТД
на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск.
К.оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли и да остави в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
изразява становище за неоснователност за жалбата.
Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на
основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно
постановление № № 672972-F655822/01.11.2022 г. на заместник директора на ТД на
НАП – Пловдив, с което на М.И.П., в качеството й на управител на „Уелнесми“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във връзка с
чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч.
От фактическа страна е установено, че във връзка с
информация, подадена от АВ- Пловдив на органите на приходната администрация,
последните констатират, че през отчетен период 2020 г. търговското предприятие
е осъществявало дейност, а годишният финансов отчет на дружеството е подаден
след законоустановения срок, който е 30.09.2021 г.
Нарушението е извършено на 01.10.2021 г., а е открито на 24.02.2022 г. С оглед
констатациите, на името на управителя на дружеството е съставен АУАН серия AN № F655822/17.05.2022 г.
Така съставеният АУАН е връчен лично на жалбоподателя,
без възражения, както и такива няма депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Наказващият орган издава оспореното НП, в което описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета по идентичен начин.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че актът и
НП са съставени при спазване на императивните изисквания и в сроковете по чл.34
от ЗАНН, както и, че съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Приел е,че фактическата обстановка е обективно и правилно
установена, а при изготвяне на акта не се констатират нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Мотивирано е, че административнонаказателната
отговорност е правилно ангажирана за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч при
съответната санкционна разпоредба – чл.74 ал.1 от ЗСч. Като е преценил последиците от това
нарушение, районният съд е приел, че не са налице основания, за да се приеме,
че е налице маловажен случай, предвид липсата на смекчаващи вината
обстоятелства. В този смисъл е посочено, че за осъществяване на нарушението,
което е формално, осъществено чрез бездействие, е достатъчно ГФО да не е
представен за обявяване в срока, установен в чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, от лице,
определено в чл.16 ал.1 т.4 от ЗС, поради което, приема, че нарушението е
извършено.
Решението е правилно.
Разпоредбата на чл.2 б."е" от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за координиране на гаранциите, които
държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл.48 ал.2 от Договора,
за защита интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат
равностойни (ОВ, L 258, 01.10.2009), в сила до отмяната й, считано от
20.07.2017 г. с чл.166 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (ОВ,
L 169, 30.06.2017 г.)., задължава през процесния
период държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират
задължителното оповестяване от дружествата, посочени в чл.1, на счетоводните
документи за всяка финансова година, чието публикуване е задължително съгласно Директиви 78/660/ЕИО, 83/349/ЕИО, 86/635/ЕИО и 91/674/ЕИО на Съвета. Това изискване на европейското
законодателство е транспонирано в чл.6 ал.З от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ред. – изм., ДВ, бр. 105 от 2006
г., бр. 95 от 2015 г. и доп., бр. 74 от 2016 г.), съгласно който, актовете по чл.38 ал.1, 3 и 5 от ЗСч се заявяват и представят за обявяване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда и в
сроковете, предвидени в ЗСч.
По силата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч всички търговци по смисъла на ТЗ
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците
или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. Чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч вменява на ръководителя на
предприятието отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади, изискани по този закон.
В случая е безспорно, а и се установява от вписваните
по партидата на „Уелнесми“ ЕООД в търговския регистър
обстоятелства, че М.И.П. е едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството от 23.10.2019 г., без последваща промяна.
В това качество същата отговаря по чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч за съставянето, съдържанието и
публикуването на годишните финансови негови отчети, в т. ч. задължението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч да ги заяви за вписване и да
представи за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на съответната
следваща година.
Чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 104 от 2020 г.,
в сила от 1.01.2021 г.), предвижда, че чл.38 ал.1 – 8 ЗСч не се прилагат за предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период, това обстоятелство се декларира с
декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година от лицата
по чл.38 ал.1 т.1 и 2 ЗСч – в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, а за лицата по чл.38 ал.1 т.3 от ЗСч – чрез икономическо издание или
интернет. В случая няма спор, че дружеството е осъществявало дейност през
отчетната 2020 г., предвид подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО и от приложения към
нея годишен отчет за дейността. Т. е. безспорно е, че дружеството е било
задължено да подаде ГФО в срок - до 30.09.2021 г., като за това отговорността е
върху управителя. В този смисъл, неоснователно
е възражението на касационния жалбоподател, че извършването на нарушението е
безспорно установено, както и, че не е описано пълно и точно нарушението. Както
от фактическа страна, така и по отношение на посочване на нарушените законовите
разпоредби, пропуски не се констатират.
На следващо място, неоснователно е възражението и в
насока, нарушено право на защита на наказаното лице. Видно от АУАН, същият е
подписан от касационния жалбоподател без възражения, такива не са депозирани и
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението и, че не се представят
доказателства за извършеното нарушение. Това е така, тъй като е безспорно установено,
че на 24.02.2022 г. ГФО все още не е обявен в АВ, която от своя страна, именно
на тази дата уведомява органите на НАП за извършеното нарушение.
Неоснователно е възражението и, че РС механично е
възприел показанията, дадени от страна на актосъставителя,
като по този начин недопустимо е допълни и изменил обективираната
в НП фактическа обстановка. Правилно съдът е посочил, че се касае до формално
нарушение, осъществено чрез бездействие, което от обективна страна изчерпва
състава на нарушението.
Според легалната дефиниция по чл.93 т.9 от НК, субсидиарно приложима
съгласно чл.11 ЗАНН, "маловажен
случай" е "този, при който извършеното нарушение, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства
съставлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид". По тези критерии, наказващият
орган трябва да отграничи маловажния
случай на административно нарушение от деянията, обхванати от чл.6 ЗАНН, и с оглед спецификите му да реши, има или не
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за дадения вид
нарушение.
Съгласно чл.28 ал.1 от
ЗАНН (Изм. - ДВ,
бр. 105 от 1991 г., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), за маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението
наказващият орган прилага чл.20 ал.2–4 и чл.21. От своя страна, ал.6 на чл.28,
алинеи 1–4 се прилагат, съответно, и за маловажен случай на неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община.
Преценката по цитирания текст следва да се прави с
оглед на засегнатите обществени отношения, липсата на вредоносен резултат
(когато нарушението е резултатно), изпълнителното деяние, личността на дееца,
неговите мотиви и подбуди и всички останали обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца в този конкретен случай.
На база преценката на тези обстоятелства, извършеното
от М.И. Петрова нарушение по чл.16 ал.1 т.4 във връзка с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид. Липса на
данни и доказателства за извършено друго административно нарушение и подаването
в срок на заявления за обявяване на ГФО в предходни години, обуславят минимален
размер на санкцията,какъвто е и определения, но не променят безспорния факт на
осъществен от наказаното лице фактически състав на нарушението по чл. 38, ал.
1. т. 1 от ЗСч, нито налагат прилагането на чл.28 от ЗАНН, още повече, че няма
данни, до съставяне на АУАН лицето да е подало заявление за обявяване на ГФО.
Ето защо правилно е потвърдено обжалваното НП. Поради
това решението следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, което се
констатира в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв,
съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
385/02.03.2023 г., постановено по АНД № 6877/2022 г. по описа на Районен
съд-Пловдив.
ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН **********, управител
на „Уелнесми“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: - гр. ****, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от
150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.