РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Бяла, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Й.
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20234510100767 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на извършването.
С Решение № 3/10.01.2024г., постановено по гр.д.№ 767/2023г. на РС Бяла, е допуснат
до съдебна делба следния недвижими имот:
1 .СГРАДА с идентификатор - 05611.1.658.1 - /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, едно/ застроена площ - 68 кв.м. /шестдесет и осем кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи - няма, предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна;
2. СГРАДА с идентификатор - 05611.1.658.2- /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, две/, застроена площ - 45 кв.м./четиридесет и пет кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи - няма, предназначение - хангар, депо, гараж;
3.СГРАДА с идентификатор 05611.1.658.3- /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, три/, застроена площ - 54 кв.м / петдесет и четири кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи - няма, предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна;
4.СГРАДА с идентификатор 05611.1.658.4- /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, четири/, застроена площ - 25 кв.м / двадесет и пет кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи - няма, предназначение- селскостопанска
сграда;
5.СГРАДА с идентификатор - 05611.1.658.5- /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, пет/, застроена площ - 31 кв.м. /тридесет и един кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи- няма, предназначение- селскостопанска
сграда, построени с ОПС /Протокол № 12 от 17.07.1959 г. на ИК на СНС - Борово/ върху
Общинско дворно място /АЧОС № 390 от 30.04.2002 г. /, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
1
идентификатор - 05611.1.658 /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно, точка, шест, пет, осем/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Борово, общ.Борово, обл.Русе -
(одобрени със заповед № РД-18-87 от 17.12.2009 г. на ИК на АГКК), при граници и съседи:
05611.1.656; 05611.1.657; 05611.1.1881; 05611.1,660; 05611.1.663; 05611.1.659, цялото с площ
от 1 262 кв.м. - (хиляда двеста шестдесет и два квадратни метра), трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, Начин на трайно ползване - ниско застрояване - до 10 метра,
номер по предходен план - 658 - /шестстотин петдесет и осем/, квартал 39, /тридесет и
девет/, съгласно скица № 15-983297 от 29.10.2019г., съгласно правата на страните,а именно
по 1/2 ид.ч за Й. П. П. и В. П. П..
Своевременно, в срока по чл. 346, ал. 1 от ГПК, съделителите са предявили помежду
си искове по сметки, както следва:
1. Приета е за съвместно разглеждане претенцията на ищцата Й. П. П. срещу В. П.
П. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за обезщетение за ползването на процесния
жилищен имот, от което е била лишена, в размер на 3600.00лв., за периода от 24.09.2021г.
до 31.01.2024г./датата на влизане в сила на СР по допускане на делбата/.С протоколно
определение от 13.08.2024г.,на основание чл.214 от ГПК исковата претенция е изменена на
сумата от 2655.00лв.,съобразно заключението на ВЛ.
2. Претенция за извършени подобрения от В. П. П. против Й. П. П., подробно
посочени по пера /л.118-122 от делото/,за периода 2020г.-2023г., възлизащи общо на 24
544.27лв.
За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и
възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по
делото е извършена съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда като обективна, обоснована и компетентно дадена от лице с нужните познания. От
заключението на ВЛ, се установява, че процесният имот е реално неподеляем. Пазарната му
стойност възлиза на 34000.00 лв., а размерът на претендираното обезщетение за периода от
24.09.2021г. до 31.01.2024г.- 2655.00лв.
При така установената фактическа обстановка, за да се произнесе от правна страна,
съдът съобрази следното:
По способа за извършване на делбата:
Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа:
1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може
да бъде спазен – чрез изнасяне на публична продан (чл.348 от ГПК), или - при наличието на
определени предпоставки - възлагането му на един от съделителите и парично или
натурално уравняване на дяловете - чл.349 от ГПК; 2) ако имотът е поделим и правата на
страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен
разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий -чл.350 и чл.352 от
ГПК; 3) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно,
съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл.353 от
ГПК.Предвид липсата на основание неподеляемият имот да бъде възложен в дял на някой от
съделителите, най-малкото поради факта, че подобни претенции не са заявени, както и с
оглед невъзможността за прилагане на способа на чл.353 от ГПК, то единственият възможен
в случая способ за приключване на делбата, е регламентираният в чл.348 от ГПК –
публичната продан.
На основание чл.354 от ГПК, всеки от съделителите може да участва в публичната
продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между
страните, според техните права в съсобствеността.
По приетата по реда на чл. 346 ГПК претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС: Съгласно чл. 31,
ал. 1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
2
предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици,
а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея,
ползващият вещта съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от
които ги е лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението по начало се определя в
съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движими или
недвижима, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият
съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик -
длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Съгласно възприетото в ТР № 7
от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, „задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,
на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във
времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.“
Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл.
31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия
съсобственик) и на размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ
обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Последователната практика на съдилищата по
въпроса с поканата за заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото
поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване желае да му се
плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото поискване действа само за в бъдеще - за
времето, през което съсобственикът ползвател си е служил с имота. В конкретиката на
казуса по делото не се установи ищцата да е отправяла писмено поискване. Тук е мястото да
се посочи,че за покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме и
исковата молба за делба, но само когато съдържа изрично волеизявление, с отправено искане
за плащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот от ответника. Това
волеизявление следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в
такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от
датата на получаване на тази искова молба за делба, т. е. от деня на писменото поискване, до
датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл.
346 ГПК (във втората фаза на дълбата). (в този смисъл решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр.
д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014
г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на
ВКС). Доколкото до ответника не е отправена писмена покана преди завеждане на
претенцията по сметки, а в исковата молба липсва изрична покана за заплащане на
обезщетение в посочения смисъл, иска по чл. 31, ал. 2 ГПК е неоснователен.
По претенцията по чл. 346 ГПК, предявена от В. П. П. против Й. П. П. за
извършени подобрения в делбения имот, посочени по пера /л.118-122 от делото/за периода
2020г.-2023г., в размер на 12 272.35лв., съобразно квотата й в съсобствеността.
По делото не се спори,че страните са съжителствали на съпружески начала, в
периода на който са придобили собствеността върху процесния имот, допуснат до делба при
равни права с влязлото в сила решение по чл.344 ГПК.
С решение №65/ 18.05.2015 г.на ВКС,IIг.о.,постановено по гр.д.№ 7088 по описа за
2014 г. е даден отговор на въпроса: „При фактическо съжителство на съпружески начала, при
липса на съпружеска имуществена общност, следва ли да се приеме житейската презумпция,
че този, който извършва плащания, прави това със собствени, лични средства и съответно –
чия е тежестта да установи дали вложените за извършването на подобрения в съсобствен
имот средства са общи на двете лица”.Прието е следното: „Фактическото съпружеско
3
съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка
между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за
противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4,
ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни
последици само когато изрична законова норма му придава такива. По тази причина в
случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение
разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези,
регламентиращи общност на правата (само върху вещи – при действието на Семейния
кодекс от 2009 г. и Семейния кодекс от 1968 г., а при действието на Семейния кодекс от 1985
г. – върху вещи и върху парични влогове) придобити по време на брака. Ето защо при
лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се
разглеждат индивидуално.“
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване
принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица е финансирало
разходи за извършването на подобрения в съсобствен имот, следва да се прилага
принципното правило на чл.154 ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка
страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. В отношенията между съжителстващите лица не намират приложение
разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от
регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява
презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които
фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях.
Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват
плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за
лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост
на извършилия това действие.
Такова доказване от ответната страна по исковата претенция не беше
проведено.Събраните по делото доказателства (показанията на разпитаните свидетели и
експертното заключение на ВЛ ) установяват извършването на описаните в молбата по
чл.346 ГПК подобрения,подробно посочени и описани в КСС от ВЛ, стойността на
разходите за направата им,както и сумата, с която те водят до увеличение на стойността на
обекта .
С Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., на Пленума на ВС, е
прието, че отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях
подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато
съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В
останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и
държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда
на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите
съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се противопоставили или по правилата на
водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици.
Дори и да се приеме, че ответникът е променил държането върху идеалните части
на ищцата във владение за себе си, това владение ще е недобросъвестно, тъй като не почива
на правно основание. В такъв случай, доколкото не е установено подобренията в имота да са
извършени със знанието на ищцата, ответникът ще има правата по чл. 74, ал. 1 ЗС, според
който недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само
по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения,в този см. Решение № 820 от 20.09.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., I г. о., ГК.
4
Видно от неоспореното и прието от съда като компетентно и обосновано
заключение на съдебно оценъчната експертиза е, че твърдените от ищцовата страна
подобрения съществуват в имота. Сумата на направените разноски е в размер на 20854.00
лв., а сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения е в
размер на 13500 лв. /л.154-155/. Ето защо, тази претенция се явява основателна до размера
на 6750.00 лв., представляваща ½ ид.ч. от 13500 лв., като за разликата до пълния
претендиран размер от 12 272.35лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По държавните такси и разноските:
Съгласно общото правило формулирано в разпоредбата на чл.355 от ГПК страните по
делбата заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК. Имайки предвид
пазарната стойност на допуснатия до делба имот в размер на 34000.00 лева и квотите на
страните –по 1/2 ид.ч. се налага извода, че всяка страна следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в размер на 680.00лв, изчислена с оглед разпоредбата на чл.8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 4 на сто върху
стойността на всеки дял.
Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 250.00лв., представляваща
депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената СТЕ,съобразно квотата му в
съсобствеността.
По претенциите по сметки по чл. 346 ГПК.
А/ По държавните такси.
Така нареченото производство по сметки по чл. 346 ГПК по своята правна същност
представлява последващо обективно съединяване на осъдителни облигационни искове,
свързани с прекратяваната съсобственост във втората фаза на делбеното производство, като
за всеки от тези искове се прилагат общите правила, включително заплащане на държавна
такса в размер на 4 % от исковата сума /която може да се присъди от съда и с решението,
което се постановява по тези искове/. Вж. и Определение № 148 от 3.04.2009 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 124/2009 г., II г. о., ГК и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 187 от
10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2014 г., I г. о., ГК.
Съдът, като се съобразява с указанията в т.9 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г.,
Пленум на ВС, следва да присъди дължимите държавни такси съобразявайки се с изхода на
спора по чл. 346 ГПК, както следва:
- ищцата Й. П. П. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса по иска с правна квалификация чл.31,ал.2 от ЗС, в размер на 104.20 лв.Същата следва
да заплати и държавна такса в размер на 270.00 лв., съразмерно с уважената част от
претендираните от насрещната страна подобрения.
- ответникът В. П. П. следва да заплати държавна такса в размер на 220.90 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от претендираните от него подобрения. По отношение на
тази претенция, на основание чл.355, изр. ІІ-ро от ГПК във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на В. П. се дължат направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение,съобразно уважената част, но в случая не са представени доказателства в
какъв размер са реализирани същите. Представеният по делото договор за правна защита и
съдействие касае възнаграждение за образуваното делбеното производство, без яснота за
отделните фази на същото и без конкретизиране каква част от заплатеното представлява
възнаграждение относно претенцията по чл.346 ГПК. Ето защо, разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат присъждани с крайния съдебен акт.Следва да бъдат
присъдени единсвено разноски за допуснатата и извършена СТЕ,касаеща извършените и
признати подобрения,които се равняват на сумата от 165.00 лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК следния недвижим
имот,намиращ се в гр.Борово,община Борово,област Русе,ул.“Отец Паисий“№4:
1.СГРАДА с идентификатор - 05611.1.658.1 - /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, едно/ застроена площ - 68 кв.м. /шестдесет и осем кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи - няма, предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна;
2. СГРАДА с идентификатор - 05611.1.658.2- /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, две/, застроена площ - 45 кв.м./четиридесет и пет кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи - няма, предназначение - хангар, депо, гараж;
3. СГРАДА с идентификатор 05611.1.658.3- /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, три/, застроена площ - 54 кв.м / петдесет и четири кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи - няма, предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна;
4. СГРАДА с идентификатор 05611.1.658.4- /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, четири/, застроена площ - 25 кв.м / двадесет и пет кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи - няма, предназначение- селскостопанска
сграда;
5. СГРАДА с идентификатор - 05611.1.658.5- /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно,
точка, шест, пет, осем, точка, пет/, застроена площ - 31 кв.м. /тридесет и един кв.м./, брой
надземни етажи - един, брой подземни етажи- няма, предназначение- селскостопанска
сграда, построени с ОПС /Протокол № 12 от 17.07.1959 г. на ИК на СНС - Борово/ върху
Общинско дворно място /АЧОС № 390 от 30.04.2002 г. /, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор - 05611.1.658 /нула, пет, шест, едно, едно, точка, едно, точка, шест, пет, осем/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Борово, общ.Борово, обл.Русе -
(одобрени със заповед № РД-18-87 от 17.12.2009 г. на ИК на АГКК), при граници и съседи:
05611.1.656; 05611.1.657; 05611.1.1881; 05611.1,660; 05611.1.663; 05611.1.659, цялото с площ
от 1 262 кв.м. - (хиляда двеста шестдесет и два квадратни метра), трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, Начин на трайно ползване - ниско застрояване - до 10 метра,
номер по предходен план - 658 - /шестстотин петдесет и осем/, квартал 39, /тридесет и
девет/, съгласно скица № 15-983297 от 29.10.2019г., описан подробно в Нотариален акт за
Покупко - продажба №198, том 2, peг. № 2645,Н.Д. №264 от 08.05.2020г.
Пазарната оценка на описания подробно по-горе имот е 34 000.00лв. /Тридесет и
четири хиляди лева/.
Публична продан да се извърши от съдебен изпълнител съобразно правилата на ГПК,
като получената от продажбата цена следва да се разпредели между съделителите при
следните права:
1/2 ид.ч. за Й. П. П., ЕГН **********
1/2 ид.ч.за В. П. П.,ЕГН **********
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на БРС д.т. в размер на 680.00 лв. (Шестстотин и осемдесет лева ),както и
сумата в размер на 5.00 лв.(Пет лева) в случай на издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА В. П. П.,ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на БРС д.т. в размер на 680.00 лв. (Шестстотин и осемдесет лева ),както и
6
сумата в размер на 5.00 лв.(Пет лева) в случай на издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН ********** да заплати на В. П. П.,ЕГН ********** сумата
от 6750.00лв./Шест хиляди седемстотин и петдесет лева/,представляваща стойността на
извършени от последния подобрения в делбения имот,съразмерно квотата й в
съсобствеността, като отхвърля иска на В. П. П.,ЕГН ********** за разликата до
12 272.35лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. П. П.,ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на БРС сумата в размер на 220.90лв./Двеста и двадесет лева и 90
стотинки/,представляваща д.т. върху размера на отхвърлената част на претенцията по
сметки.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на БРС сумата в размер на 270.00лв. / Двеста и седемдесет лева
/,представляваща държавна такса върху признатите подобрения в делбения имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. П., ЕГН ********** против В. П. П.,ЕГН
**********,иск по чл.31,ал.2 от ЗС за сумата в размер на 2655.00лв.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на БРС сумата в размер на 104.20лв./Сто и четири лева и 20
стотинки/,представляваща д.т. върху размера на исковата сума по чл.31,ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН ********** да заплати на В. П. П.,ЕГН ********** сумата
в размер на 165.00лв./Сто шестдесе и пет лева/,представляваща разноски по делото за
заплатено възнаграждение за ВЛ,съразмерно признатите подобрения в делбения имот.
ОСЪЖДА В. П. П.,ЕГН ********** да заплати на Й. П. П., ЕГН ********** сумата в
размер на 250.00лв., представляваща депозит за възнаграждение на вещо лице по
назначената СТЕ,на осн.чл.355 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ОС Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
7