Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 09.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2692 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).
Производството е
образувано по искане на Софийска градска прокуратура за прекратяване на „М.К.“
ЕООД. В исковата молба се твърди, че вписаният в търговския регистър управител
на дружеството и едноличен собственик на капитала е починал на 04.09.2016 г. Иска
се да бъде прекратено търговското дружество.
Ответникът, представляван
при условията на чл. 29 ал. 4 ГПК от особен представител – адв.
Д.Р. от САК, в писмения отговор застъпва теза, че приложима в случая е нормата
на чл. 157 ал. 1 ТЗ като не се установява да е предприета процедурата по чл.
157 ал. 1 ТЗ. Застъпва теза, че при тези обстоятелства Софийска градска
прокуратура не е легитимирана да иска прекратяване на дружесвтото.
Евентуално счита, че представените по делото доказателства не позволяват да
бъде изключена алтернативно предвидената хипотеза – законният наследник на
починалия едноличен собственик да продължи дейността на дружеството. При тези
съображения счита предявения иск за неоснователен.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – прокурор М., поддържа иска.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Р. от САК, оспорва
иска по наведените в исковата молба съображения.
Процесуалната легитимация в съдебния процес произтича от твърденията и доколкото в случая обосновават предписана от закона причина ищецът да предяви конститутивен иск, поддържаното възражение за недопустимост е необосновано. Цитираната съдебна практика е необвързваща за настоящия състав, а по изложените съображения не може да бъде споделена. Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от вписаните в
търговския регистър обстоятелства за управител на ответното дружество е вписан Н.П.Л.,
който е посочен и като едноличен собственик на капитала на дружеството.
От приложеното
препис-извлечени от акт за смърт се налага извод, че Н.П.Л. е починал на
04.09.2016 г.
Не се установява да е
вписан нов управител на дружеството както в предписания от закона тримесечен
срок, така и към датата на приключване на устните състезания.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Търговското дружество е
възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност,
като правновалидната воля на този правен субект се
формира и изразява посредством други лица. От тази гледна точка и
функционирането на търговското дружество предпоставя правосубектно лице, което да го представлява. Нормата на
чл. 147 ал. 1 ТЗ утвърждава като правило, че едноличният собственик на капитала
на дружество с ограничена отговорност го управлява и представлява. Смъртта на
физическото лице изключва възмозможността търговското
дружество да формира и изразява валидно воля, а следователно и да участва в
търговския оборот с произтичащите от това ангажименти. Законът визира
тримесечният период на това състояние за разумен. След изтичането му липсата на
вписан управител, притежаващ посочените вече характеристики овластява
прокурора да поиска и съда да наложи прекратяване на търговското дружество.
Правомощието на прокурора
да инициира прекратяване на търговското дружество в хипотезата на чл. 155 ал. 1
т. 3 ТЗ произтича от обществения интерес да бъде обезпечена правната сигурност.
Наличните по делото доказателства не сочат да е вписан нов управител нито в
предписания от закона тримесечен срок на допустимо овакантяване на тази
длъжност, нито до приключване на устните състезания.
Несъмнено с оглед нормата
чл. 157 ал. 1 ТЗ наследниците на едноличния собственик на капитала могат да
продължат дейността на дружеството – отсъствието на други съдружници
изключва тяхното съгласие като предпоставка за встъпване в членствено
правоотношение. Тази възможност обаче по никакъв начин не оправдава визираното
от чл. 155 ал. 1 т. 3 ТЗ несъвместимо с обществения ред състояние –
съществуване на правен субект без възможност за значителен период от време да
изразява правновалидна воля и да отстоява интересите
на дружеството. От друга страна конституционно гарантираното право на
наследяване в случая е ограничено до инкорпорираните в дружествения дял
имуществени права. Прекратяването на дружеството е и предпоставка за
реализацията на това право.
За разлика от правата с
имуществен характер, неимуществените права, произтичащи от притежанието на
дружествените дялове предполага изрично изразена воля за осъществяване на
търговска дейност чрез дружеството. Конституционно гарантираното право на
стопанска инициатива отдава приоритет на желанието на наследниците както спрямо
принципно възприетото основание за прекратяване на дружеството – фактът на
смъртта на едноличния собственик, така и по отношение на изрично утвърдената
последица в учредителния договор. Настоящият състав счита обаче, че с оглед
правилото на чл. 155 ал. 1 т. 3 ТЗ наследниците дължат не само да заявят
изискуемата в случая воля, но и да предприемат действия за вписване управител
на дружеството. При положение, че не се установява това да е направено
включително до датата на приключване на устните състезания, настоящият състав
не намира да е налице законен интерес за наследниците, превишаващ по значимост
обществения интерес за прекратяване на търговското дружество, оказало се
неспособно за участие в търговския оборот за значителен период от време.
Дори хипотетично да се
приеме, че в обхвата на предявения иск съдът дължи да обезпечи неупражнено от
наследниците право, в случая такова и не съществува. Единственият наследник на
едноличния собственик е малолетен. Понеже участието в търговско дружество е
форма за осъществяване на търговска дейност, а дружеството с ограничена
отговорност пряко ангажира собственика на капитала, законът не допуска членствено правоотношение на недееспособни – арг. от чл. 65 ал. 1 ТЗ, чл. 70 ал. 1 т. 7 ТЗ, съответно
чл. 125 ал. 1 т. 1, предл. второ ТЗ. Статутът на
поставения под пълно запрещение съответства на придадения на малолетното лице –
арг. от чл. 3 и чл. 5 ал. 1 от Закона за лицата и
семейството. Следователно, по изрично разпореждане на закона извън рамките на
настойническата закрила остава упражняването на търговска дейност от името на
малолетно лице.
Дори хипотетично да се
приеме, че нормата на чл. 157 ал. 1 ТЗ е изключение от очертаните правила, произтичащи
от естеството на участието в дружество с ограничена отговорност, правото на
продължаване търговската дейност е гарантирано и във фазата по ликвидация на
дружеството – арг. от чл. 274 ал. 1 изр. второ предл. първо ТЗ. Производството по ликвидация на
дружеството обезпечава реална възможност за неучаствалите в дейността на
дружеството наследници на едноличния собственик на капитала да преценят неговия
потенциал да участва ефективно в стопанския оборот.
По изложените съображения
настоящият състав не споделя известната му съдебна практика, обуславяща претенцията
по чл. 155 ал. 1 т. 3 ТЗ от гарантирана възможност за наследниците да продължат
дейността. Изключително право на наследниците е да преценят дали да го
упражнят, прекратяването на дружеството е предпоставка, за да реализират инкорпорираното
в наследените дружествени дялове право на ликвидационен дял, а процедурата по
ликвидация им гарантира възможност за преценка ползите и тежестите от
продължаване на търговската дейност. Ето защо не съществува законен интерес за
наследниците, който да осмисли пренебрегването на обществения интерес,
обусловил правомощието по чл. 155 ал. 1 т. 3 ТЗ.
Администрирането на
процедурата по ликвидация в това число и определяне на ликвидатор не предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на чл. 70
ал. 3 ТЗ изрично определя длъжностното лице за компетентно да определи
ликвидатор при все, че основанието за откриване на производството е постановен
съдебен акт. Същевременно участието на съда в ликвидационното производство и в
частност за определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ТЗ.
От друга страна назначаването на ликвидатор предпоставя
отчитане на редица фактори, предпоставка за което е служебно достъпната
информация на длъжностното лице по регистрация. Липсва и обществено значим
интерес съдът да администрира подобна процедура
. По тези съображения
настоящият състав приема, че назначаването на ликвидатор е в правомощията на регистърната администрация.
По разноските
Прокурорът е освободен от
задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл.
83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена
дължимата в случая държавна такса.
Законът задължава съда да
осигури правото на защита на привлечена в процеса страна. Смъртта на законния
представител на дружеството е обективна пречка този правен субект да реализира
непосредствено процесуалните си права, наложило ангажиране на лице с призната
по съответния ред компетентност да отстоява чужди права в съдебно производство.
Предприетите в интерес на дружеството действия, ангажиращи бюджетни средства,
определят дружеството като задължено и за определената сума за особен
представител.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА
ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „М.К.“
ЕООД, ЕИК *******, представлявано в процеса от особен представител – адв. Д.А.Р..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„М.К.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 130,00 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
връчване на препис.
След влизане в сила на
решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за
администриране на производство по ликвидация.
Съдия: