ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502860 по описа за 2022 година
Производство по чл.274,ал.1и т.2 от ГПК, във вр. чл.413,ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД,ЕИК-*********,гр.С.
чрез юрск.С.К. против разпореждане № 22267/29.09.2022г.,постановено по ч.гр.д.№
12868/22г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410
от ГПК на „Сити Кеш” ООД,с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Н.
К.,ЕГН-**********,гр.П.,за сумата от 500 лева главница, 31,56лв.договорна
лихва,182,44лв.договорна неустойка,42,83лв.законна лихва и 117,40лв.неустойка за
забава,както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноски.
В жалбата се излагат съображения,че направеният от съда извод за наличие на
обоснована вероятност за неравноправни клаузи в договора е в противоречие с договорното
съдържание на договор за паричен заем № 556030/06.08.2021г.,сключен между „Сити кеш“
ООД и А. Н. К.,оспорва се,че договорената неустойка,уговорена като компенсаторна за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение,е нищожна.Твърд се,че
договорните клаузи са индивидуално уговорени,неустойката е уговорена за компенсация на
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по рисков кредит.Съдът
отхвърлял заявлението в цялост,макар от представените доказателства да се виждало,че
длъжникът не е заплатил сума,с която да бъде погасена сумата за главница и лихва,за които
не твърди да са недействителни.Дори и да се приемело наличието на нищожни клаузи,те не
водели до нищожност на целия договор.Иска се да бъде отменено разпореждането на
първоинстанционния съд,като вместо него да бъде постановено издаването на Заповед за
изпълнение за сумите, претендирани в заявлението по чл.410 от ГПК за
главница,възнаградителна лихва и законна лихва за забава.Претендират се разноски в
настоящото производство,вкл.юриск.възнаграждение в размер на 120 лв.съгл.Наредбата за
правната помощ.
На основание чл.413,ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната
страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, с
1
правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Районен съд-Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по подадено заявление от „Сити кеш“ ООД против А. Н. К.,
като кредитополучател по договор за паричен заем № 556030/06.08.2021г.,с което се иска
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 874,23лв.,от които
500лв. главница,31,56лв.представляващи възнаградителна лихва за периода 06.08.21г.-
12.11.21г.; 182,44лв.договорна неустойка за периода 06.08.21г.-12.11.21г.; 42,83лв.лихва за
забава за периода 01.10.21г.-01.07.22г. и сумата от 117,40лв.неустойка за забава,начислена
еднократно на 01.12.21г.,както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Съдът е приел,че поради липса на посочена методика за определяне на ГПР и липса
на данни за извършени плащания или липса на такива и техния размер, е налице обоснована
вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи
съществуване на претендираните вземания към датата на издаване на заповедта.Наред с това
клаузата за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение е приета от съда за нищожна. Поради наличие на неяснота относно размера и
дължимостта на претендираните вземания съдът е отхвърлил изцяло заявлението.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за частично основателна по следните
съображения:
Правата на заявителя се претендират на основание договор за паричен заем №
556030/06.08.2021г.,сключен между „Сити кеш“ ООД, в качеството му на заемодател и
длъжника А. Н. К. като заемател.С договора е предоставен заем в размер на 500 лв.,платим
на 14 вноски при уговорен фиксиран ГЛП 40,04%,ГПР-49,83% и обща сума за плащане-
714лв.,в която е включена и сумата от 182,44лв.неустойка при неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение на кредита,при конкретно посочени условия,на които следва
да отговаря поръчителят или банковата гаранция. Посочената обща сума за плащане е в
размер на 531,56лв., в която не е включена уговорената неустойка. В погасителния план е
посочена сумата, ведно с уговорената неустойка, като сумата за плащане е в размер на
714лв.
С оглед изложеното длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла
на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен,преди да издаде заповедта,служебно да извърши
проверка на основание чл. 411,ал.1,т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със
закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по
смисъла на ЗЗП.
В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на
договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на
договора,ЗПК.
Съгласно чл.143,ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител,е уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже
издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Съгласно договора за паричен заем № 556030/06.08.2021г. длъжникът се е задължил
да заплати неустойка в размер на 182,44лв.,ако не предостави едно от две възможни
обезпечения на кредита – физическо лице поръчител, което да отговаря на посочени
2
множество завишени изисквания,или банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в
размер на цялото задължение, валидна 6 месеца след падежа за плащане по
договора,обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора. Заплащането на неустойката е уговорено разсрочено,на части към всяка от
погасителните вноски.
При преценка на изложените обстоятелства и съдържанието на постигнатите
договорености,настоящата инстанция установява наличието на разпоредба в договора,с
която се предвижда,под формата на неустойка за изпълнение на несъществено задължение
по договора (представяне на обезпечение),да бъде заплатено възнаграждение,което има
характера на сигурна печалба за кредитора и то в размер в пъти по-висок от уговорената
възнаградителна лихва,с което се заобикаля разпоредбата на чл.19 от ЗПК, като така
уговорената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 (задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка) и чл.143,ал.2,т.19 (не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора) от ЗЗП. С оглед посочения в договора размер на
ГПР и размера на уговорената неустойка по посочената неравноправна клауза е налице
обоснована вероятност действителният размер на ГПР да превишава и законовия максимум
по чл.19,ал.4 от ЗПК,което от своя страна води до вероятност с посочване на ГПР,различен
от действителния,да не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, което да води до
недействителност на целия договор и съответно- дължимост само на чистата стойност по
договора. Наличието на обоснована вероятност е достатъчно,за да бъде отказано издаване на
заповед за изпълнение за лихвата и всички други разходи по кредита,извън чистата стойност
на кредита,на осн.чл.23 от ЗПК.Действително,както е посочено в обжалваното
разпореждане,преценката за дължимост на претендираната главница следва да се извърши в
състезателен исков процес,поради което в заповедното производство съдът нито проверява,
нито прави предположения за дължимостта на претендираните суми, като проверката му е в
обхвата, посочен в чл. 411, ал. 2 от ГПК.
Тъй като при така извършената проверка съдът е установил, че се касае до наличие на
неравноправни клаузи в договор,които водят до неговата недействителност изцяло,то следва
да се издаде заповед за изпълнение единствено за остатъка от неизплатената чиста стойност
на кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на 500 лв.В заявлението се твърди,че е
заплатена от длъжника по кредита сума в размер на 20лв.,поради което неизплатената част
от чистата стойност на кредита,съобразно твърденията на заявителя,е в размер на 480лв.,за
която сума следва да бъде уважено заявлението,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, както и съответната част от направените разноски.
По изложените съображения въззивният съд приема, че в частта, с която е отхвърлено
заявлението за сумата от 480лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението,разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено,като се издаде заповед
за изпълнение за тази част от главницата,ведно с акцесорните вземания – законна лихва,
както и разноски по съразмерност.В останалата част обжалваното разпореждане като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 22267/29.09.2022г.,постановено по ч.гр.д.№ 12868/22г.по
описа на ПдРС,19-ти гр.с.,в частта,с която е отхвърлено заявление по чл. 410 от ГПК,
подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК- *********, гр.С.,чрез пълномощник юрисконсулт К.,
3
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. Н.
К.,ЕГН-********** от гр.П. за сумата от 480(четиристотин и осемдесет)лв.,представляваща
главница по договор за паричен заем № 556030/06.08.2021г.,ведно със законната лихва от
датата на завеждане на заявлението до изплащане на вземането,като ВРЪЩА делото на РС
– Пловдив за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22267/29.09.2022г.,постановено по ч.гр.д.№
12868/22г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.в останалата му част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4