№ 455
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20253100500368 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 4044/14.11.2024 год., постановено по гр.д. № 7358/2023 год., ВРС – 49
състав е отхвърлил предявения от Ж. В. И. с ЕГН ********** с адрес: ********, субективно
съединен иск против „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище и адресна управление гр. София,
район Витоша, жк „Малинова Долина“, ул. „Райчо Петков- Казанджията“ № 4-6, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., ЕГН ********** и Ю. Е. Т., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес **********, за унищожаване по отношение на
ищцата Ж. В. И. на сключения договор за потребителски кредит № ******, между
„СИБАНК” ЕАД в качеството му на Кредитор и Ю. Е. Т. с ЕГН:**********, в качеството му
на Кредитополучатели и Ж. В. И. е ЕГН:**********, в качеството на съдлъжник, поради
измама, на основание чл.29, ал. 1 ЗЗД.
Недоволна от горното е останала ищцата, която с въззивна жалба вх. №
103093/18.12.2024 год. обжалва постановеното решение с оплакванията за неговата
неправилност и постановяването му при непълнота на доказателствата. Конкретните
оплаквания са свързани с извода на съда за качеството на ищцата на съдлъжник,
игнорирайки събраните по делото доказателства и неприемайки представените от нея
писмени такива. Твърди, че същата не е съдлъжник по договора, тъй като нито е имала
нужда, нито е заявила, нито е получила част от сумата, нито се е съгласила да връща суми по
1
него и фактически целта на договора е да прикрие фактическа сделка по поръчителство.
Твърди се, че съдът е игнорирал показанията на свидетелката Митева, която изрично е
заявила, че са помолили ищцата да стане поръчител по договора, което се е поддържало и от
служители на банката. Същевременно, при подписване на самия договор са й били
представени множество документи, със ситен шрифт. Игнорирани от първостепенния съд са
и твърденията за недействителност на договора за кредит и за това, че ответникът се
представя за кредитор без правно основание за това. Позовавайки се на анализ на
представени от ответника „Еос Матрикс“ и на това, че същият не е представил
доказателства за правоприемството му по отношение на Сибанк, твърди, че същият не е
кредитор и договорът е недействителен. Навежда твърдение и за липса на представени
доказателства за уведомяване за извършената цесия, както и твърди липса на доказателства
за правоприемство между СИ Банк и ОББ. Моли за отмяна на постановеното решение и
уважаване на предявения иск за унищожаемост, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „Еос Матрикс“ ЕООД депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност и
законосъобразност на постановения първоинстанционен акт, който моли да бъде потвърден.
Твърди, че качеството на съдлъжник на ищцата е установено и нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД е
неприложима, както и че се установява наличието на валиден договор за цесия между „Еос
Матрикс“ и „ОББ“, в качеството на правоприемник на „Си Банк“. Твърди ирелевантност на
възражението за липса на уведомяване на длъжниците за извършената цесия и като се
позовава на представените писмени доказателства намира решението за правилно,
мотивирано и законосъобразно. В условие на евентуалност, при уважаване на предявения
иск се релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски на въззивната
страна предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Ю. Е. Т. не депозира писмен отговор.
В с.з. по същество, въззивницата, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и моли
за уважаването й.
В с.з. по същество, въззиваемата страна „ЕОС МОТРИКС“ ЕООД, с писмена молба,
моли за потвърждаване на съдебното решение.
В с.з. по същество, въззиваемият Ю. Т. не изразява становище по същество на спора
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В рамките на горните предметни
2
предели, настоящият състав на ВОС намира постановеното решение за действително, но за
недопустимо, поради следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж. В. И. срещу „Еос
Матрикс“ ЕООД и Ю. Е. Т., с която съдът е сезиран с искане за унищожаване на сключен
между нея и ответникът Ю. Т. и „СИБАНК“ ЕАД договор за потребителски кредит поради
измама, на основание чл.29 ЗЗД. С разпореждане № 22009/13.06.2023 год., съдът е оставил
без движение производството по делото с указания за обосноваване на пасивната
процесуална легитимация на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД доколкото не твърди
сключване на договор с това дружество, която с уточняваща молба ищцата обосновава с
наличието на частно правоприемство между привлечения ответник „Еос Матрикс“ ЕООД и
страната по договора “СИБАНК“ ЕООД.
Надлежната процесуална легитимация на страните в процеса е обусловена от
правното твърдение на ищеца относно спорното право, индивидуализирано от основанието
и петитума на исковата молба и от последващите надлежно извършени от ищцовата страна
процесуални действия по уточнение на обстоятелствата, на които се основават исковете и
прецизиране на търсената защита по всеки от тях. Задължение на съда е да следи служебно
за редовното конституиране на страните и надлежната процесуална легитимация на
страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, което в
конкретния случай не е сторено.
В конкретиката на очертания с исковата молба правен спор, съдът съобразява, че
правото да иска унищожение е предоставено само на страната, в чийто интерес законът
допуска унищожаемостта – чл.32, ал.1 ЗЗД. Този интерес се реализира с успешното
провеждане на иска срещу другата/гите страна/и по договора, черпеща/и права от него,
които са необходими другари в процеса, тъй като са страна по материалното
правоотношение. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие
в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална
предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването
на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за
която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129
ГПК.
Същевременно, третите лица, които не са страна по спорното правоотношение, не са
надлежна страна в производството и не са пасивно процесуално легитимирани да отговарят
по иска за нищожност/унищожаемост. Този извод не се променя от черпените от тях права с
оглед последвалото частно правоприемство. Съгласно и изричната разпоредба на чл. 298, ал.
2 ГПК влязлото в сила решение има действие освен за страните, но и за техните
правоприемници. В този смисъл субективните предели на силата на пресъдено нещо на
постановеното решение обхваща и частните правоприемници на страната по договора.
Подобно разрешение в максимална степен гарантира правната сигурност, предвид
възможността вземането, предмет на образуваното изпълнително дело, да бъде многократно
прехвърляно в хода на изпълнителния процес, което би осуетило възможността за ефективна
3
и своевременна защита интересите на длъжника. Не се накърнява и интересът на
последващите цесионери, доколкото същите могат да вземат участие в процеса по реда на
чл. 218 и сл. ГПК.
В конкретния случай, искът на Ж. И. е насочен само срещу една от страните
оспорения договор и срещу частния правоприемник на неучастващата страна „ОББ“ АД, в
качеството й на правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД. Горното е основание настоящият състав
да приеме, че е налице недопустимост на съдебното решение, изразяваща се в участието на
ненадлежна страна /“ЕОС МАТРИКС“ ЕООД/ и неучастието на задължителен необходим
другар /“ОББ“ АД като правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД/ в първоинстанционното
производство, който порок не може да бъде отстранен на въззивна инстанция поради
невъзможността неучаствалият задължителен другар да бъде конституиран във въззивното
производство /т.6 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК/. Ето защо, постановеното по делото
решение следва да бъде обезсилено и същото върнато на друг състав на ВРС, който да
разгледа предявения иск при участието на всички надлежни страни, като производството по
отношение на неучаствалия другар, следва да започне с връчване на препис от исковата
молба и даване на срок за отговор по чл.131 ГПК, за да реализира правото си на защита.
С настоящият акт не се разрешава спора по същество, поради което и разноски за
настоящото производство не следва да се определят. Същите следва да се съобразят при
решаване на спора от първата инстанция и при съобразяване на неговия краен резултат /т. 4
на ТР6/2012 год. на ОСГКТ на ВКС/
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4044/14.11.2024 год., постановено по гр.д. № 7358/2023
год. на ВРС – 49 състав, с което е отхвърлен предявения от Ж. В. И. с ЕГН ********** с
адрес: ********, субективно съединен иск против „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, жк „Малинова Долина“, ул. „Райчо Петков-
Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., ЕГН
********** и Ю. Е. Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **********, за
унищожаване по отношение на ищцата Ж. В. И. на сключения Договор за потребителски
кредит № ******, между „СИБАНК” ЕАД в качеството му на Кредитор и Ю. Е. Т. с ЕГН:
**********, в качеството му на Кредитополучател и Ж. В. И. е ЕГН:**********, в
качеството на съдлъжник, поради измама, на основание чл.29, ал. 1 ЗЗД, както и в частта за
разноските, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав ВРС, при съобразяване на
мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5