О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 641
Гр.Хасково, 31.07.2019 г.
Хасковският окръжен съд първи въззивен
граждански състав
На тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа
докладваното от съдията СЕРАФИМОВА
в.ч.гр.д. № 462 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на глава
XXI, вр. глава XLIX от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена
от Н.Н.А., в качеството си на законен представител й майка на малолетния Н.П.Б.,
чрез упълномощения адв. Георгиева, против Определение № 459/19.06.2019г.,
постановено по ч.гр.д. № 636/2019г., по описа на РС – Харманли, с което е
отхвърлена молбата с правно основание чл. 52, вр. чл. 49, ал.1 от ЗН.
В жалбата се излагат доводи, че при
преценката дали отказът от наследство в конкретния случай представлявал отказ
от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК, съдът следвало да проследи
интереса на отказващия се от наследство непълнолетен и дали той предполагал
такъв отказ. Преценката дали отказът от наследство щял да доведе до негативни
последици за имуществото на непълнолетния, следвало да се извърши в
производство по реда на чл.130, ал. 3 от СК, при това от компетентния съд. С
определение по ч.гр.д. № 161/2019г. на РС – Тополовград било обсъдено, че
имуществото на починалия наследодател съдържало множество пасиви и задължения,
които детето нямало правен интерес да наследи, поради което било дадено
разрешение за извършване на отказа. Посоченото определение бил подлежащ на
изпълнение съдебен акт след влизането му в сила и РС – Харманли не следвало да
прави нова преценка за интересите на детето, като на практика дерогирал волята
на РС – Тополовград. В правомощията на РС – Харманли било единствено да прецени
наличието на формалните изисквания на чл. 52 от ЗН, с оглед на които да
осъществи вписването. В настоящата хипотеза, съдът не следвало да преценява
валидността на отказа от наследство по същество, при наличието на разрешение на
РС – Тополовград за неговото осъществяване. На следващо място, неправилни били
изводите на районния съд за недопустимост на вписването на отказ от наследство
от непълнолетен поради нищожност, тъй като вписването в книгата за откази не
включвало преценка за действителност. В теорията и практиката се приемало, че
отказът от наследство, направен от малолетен, бил допустим и не попадал под
обхвата на чл. 130, ал. 4 от СК, уреждащ нищожността на определени правни
актове. Отказът от наследство бил не отказ от субективно право, а отказ от
придобиване на наследство. Нямало пречка отказът изрично да бъде извършен от
законния представител на малолетния, а и законът допускал мълчалив отказ,
какъвто имало при отказ да се приеме наследство по опис в изрично производство, образувано по почин на
кредиторите. Отказът от наследство от недееспособен бил възможен, но при
спазване на разпоредбите на ЗЛС и чл. 130 от СК, както и процесуалните правила,
уреждащи охранителните производства и при съблюдаване на най-добрия интерес за
детето. Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното определение.
СЪДЪТ след преценка доводите на жалбоподателя
и обсъждане на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна и в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява неоснователна.
РС – Харманли е сезиран от Н.Н.А., в
качеството й на майка и законен представител на малолетния Н.П.Б. с молба с
правно основание чл. 52 от ЗН.
С атакуваното определение РС – Харманли е отхвърлил молбата, като в
мотивите си е приел, че съгласно чл. 130, ал. 4
СК дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди
задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни, включително нищожен бил и
отказът от наследство,тъй като нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН предвиждала възможност непълнолетно дете
да приеме наследство само по опис.
Производство е охранително, като отказът от
наследство е едностранен формален писмен акт, с който призован към наследяване
наследник упражнява субективното си право да не приеме наследството
представляващо съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
По делото е установено видно от представеното удостоверение за наследници № 18 от 23.04.2019г.,
изд. от Община - Харманли , че малолетният Н.П.Б. е низходящ на наследодателя П*
Д* Б., починал на 15.04.2019г.
Настоящият състав на въззивната
инстанция споделя изцяло изводите на
районния съд. Наследникът Н.Б., като малолетен, е недееспособен по смисъла на
чл. 4, ал. 1 от ЗЛС. По отношение на недееспособните лица в чл. 61, ал. 2 от ЗН
законодателят е предвидил, че същите приемат наследството единствено по опис,
т.е. не могат да го приемат чрез конклудентни действия до навършване на определената
от закона възраст, тъй като не могат да извършват правни действия.
Законосъобразно и правилно съдът приема, че съгласно нормата на чл. 130, ал. 4,
изр. I-во от СК, отказът от права, направен от непълнолетно лице, страда от
най-тежкия порок, а именно нищожност. Наследството е съвкупност от субективни
права, задължения и фактически отношение, поради което всякога отказът от
наследство, направен от малолетно лице ще бъде нищожен и като такъв няма да
породи правни действия. Отказът от права, по своята същност, представлява
безвъзмезден акт на разпореждане на титуляра им и нарушава имуществената сфера
на техния носител, поради което отказът от наследство няма да бъде в интерес на
детето. Релевираните както с молбата, така и с частната жалба обстоятелства за
пасиви и задължения в наследствената маса са ирелевантни за крайния извод на
двете инстанция за нищожност ex lege на направен от непълнолетно лице отказ от наследство.
На следващо място, съдът следва да
обсъди и застъпената в жалбата теза, която въззивната инстанция също не
споделя, а именно, че с определение на РС – Тополовград е било дадено
разрешение за извършване на отказа. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК
представлява изчерпателен списък на действията на разпореждане с имущество на
непълнолетен, които се нуждаят от разрешение на районния съд за извършването им,като
отказът от наследство не попада сред тях, като такова е и трайно застъпеното в съдебната практика становище.За пълнота на
изложението, следва да се допълни още, че в практиката на съдилищата е
застъпено и становището, че молбата за
даване на разрешение за извършване на отказ от наследство от непълнолетен
наследник се явява недопустима.
Предвид гореизложените
съображения въззивната инстанция намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 459/19.06.2019г., постановено по ч.гр.д. № 636/2019г., по
описа на РС – Харманли.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.