№ 752
гр. София, 17.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500755 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение от 13.02.2023 г. по гр.д. № 525/2023 г. СГС 1-22 състав е спрял
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на
преюдициалното производство № ЗМ 11427/2021 г. по описа на СДВР.
Срещу това определение е подадена частна жалба от А. В. В. – П. – ищца в
първоинстанционното производство с искане въззивният съд да го отмени и да върне делото
за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че е предявила иск с
основание чл. 432 КЗ. В исковата молба са изложени твърдения и са представени
доказателства, за получени от ищцата травматични увреждания след като е била блъсната на
17.12.2021 г. на пешеходна пътека в град София, от товарен автомобил марка „Форд Транзит
Конект”, за който автомобил имало сключена застраховка "Гражданска отговорност” с
ответника ЗД ”Бул инс” АД. След претърпяното ПТП ищцата получила травматични
увреждания, в резултат на които последната е в невъзможност да работи в продължение на
шест месеца и била в принудителен отпуск по болест, както следва: контузия на десния
горен крайник, със счупване на дясната раменна кост /диафиза на раменната кост, закрито/,
което е наложило поставянето на гипсова имобилизация, като от контролния преглед от
24.12,2022 г. в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов била установена дистракция; контузия на ляво
коляно с повсеместен оток на меките му тъкани, причиняваща ограничаване в обема на
движенията му, както и накуцваща щадяща походка с левия долен крайник поради изразен
болков синдром, обширно кръвонасядане; контузия на левия долен крайник със счупване на
главата на лявата фибула /малко-пищялната кост/. Тази контузия със счупването на главата
на малката фибула е причинило трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник.
Счита, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като спряното
производство имало за предмет отговорността на застрахователя, която е функционална на
отговорността на деликвента, чиято отговорност е застрахована. Установяването на
престъпните обстоятелства, на които се е позовал съда не обуславяли изхода на
гражданскоправния спор относно отговорността на застрахователя. Липсвали доказателства
1
образуваното по този случай ДП № ЗМ 11427/2021 г. по описа на СДВР, да е внесено в
съдебната му фаза. Счита, че евентуална присъда на наказателния съд би имала значение в
граждански процес срещу застрахователя на деликвента само при наличие на производство
за реализиране отговорността на прекия причинител на увреждането, за когото ответникът
би бил отговорен. Поддържа, че в хода на производството пред гражданския съд може да се
установи конкретният механизъм на пътно-транспортното произшествие,
противоправността на деянието на водача на автомобила, участниците в конкретното пътно-
транспортно произшествие и наличието на причинна връзка между осъщественото деяние и
причинените вреди. СГС постановил обжалваното определение в нарушение на правилата
на чл. 12 и чл. 235 ГПК, предвиждащи изискване за обоснованост на съдебните актове.
Ответникът по частната жалба ЗД ”Бул инс” АД я оспорва. Поддържа, че са
налице данни за образувано ДП, във връзка с ПТП, предмет на първоинстанционното дело.
По правило в гражданския процес не можело да се установява дали съответното деяние
съставлява престъпление, тъй като, извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският
съд нямал правомощие да установи факта на престъпление инцидентно по повод иска за
вреди. Затова досъдебното производство за престъпление по чл. 343, във връзка с чл. 342, ал.
1 от НК е от значение за изхода на спора по настоящето дело. Счита, че гражданския съд,
разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 226, ал. 1 КЗ /респ. чл. 432, ал. 1 КЗ ще е
обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП,
въпросите за авторството на деянието, противоправносгга и вината на дееца - чл. 300 ГПК и
изходът наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на
спора по делото.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. В. В. – П.
срещу ЗД ”Бул инс” АД иск с основание чл. 432 КЗ. В исковата молба е посочено, че на
17.12.2021 г. е била блъсната от товарен автомобил „Форд транзит конект“ рег.№ *** с
водач Р. К. Г. вследствие на което са й причинени посочените в частната жалба травми.
Твърдяла е, че автомобилът е бил застрахован по застраховка гражданска отговорност към
ответника. Направено искане към съда да осъди ответника в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, с който са й причинени
травматичните увреждания, да й заплати сумата 70 000 лева – обезщетение за причинени й
вследствие на ПТП неимуществени вреди и 210 лева обезщетение за причинени й в
следствие на ПТП имуществени вреди.
От представеното като доказателство писмо от 23.03.2022 г. от СРП до СРТП-
ОР-СДВР, както и от протокол за уведомяване на пострадал от престъпление се установява,
че е образувано досъдебно производство № 11427/2021 г. по описа на СДВР и пр.пр.№
43424/2021 г. по описа на СРП.
По делото липсват доказателства относно това за какво деяние е предприето
наказателно разследване срещу водача.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима – подадена от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт в посочения в закона срок.
Разгледана по същество частната жалба е основателна:
2
Съдът е спрял първоинстанционното производство на основание чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК, съгласно която норма съдът спира производството, когато в същия или в друг
съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора.
Относно факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува
забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да
бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да
бъде възбудено или то е прекратено /деецът не носи наказателна отговорност поради
амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност; деецът е починал; изпаднал е в продължително разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта/; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на
делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е
спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в
съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е
останал неоткрит.
За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не
може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън
посочените хипотези. Това е причината при съществуването на подобна преюдициалност,
съдът да установи има ли решение на наказателния съд, съответно налице ли са основанията
и сам да се произнесе поради наличие на някоя от предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Когато има образувано наказателно производство /висящо дело пред съд/ за
установяване на преюдициалното престъпно обстоятелство, то трябва да бъде изчакано и
гражданското дело се спира в хипотезата на чл. 229, т. 4 ГПК.
В случай, че няма висящо наказателно производство, гражданският съд трябва
да сигнализира прокуратурата и спира производството до установяване на конкретното
престъпно обстоятелство по надлежен ред, съответно до произнасяне, че то не може да се
установи поради основанията, посочени в чл. 124, ал. 5 ГПК.
Висящото досъдебно производство не е не е "друго дело" по смисъла на чл.
229, т. 4 ГПК и не може да е основание, до приключването му, да се спре гражданския спор
Няма данни, при които да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 229, т. 5
ГПК, а и липсва подобна обосновка в обжалвания акт. Съдът не е изложил мотиви кои
обстоятелства, релевантни за решението му намира, че са престъпни, което да налага и
спиране на въззивното дело до установяването им по надлежен ред /за целта не е нужно
дори наличие на досъдебно производство/. Представените по делото писмени доказателства,
включително изходящите от СРП Софийска районна прокуратура не изясняват какви точно
обстоятелства установява проверката. Цитирането на текстовете на закона не е достатъчно,
за да се прецени тъждеството с обуславящите решението по гражданскоправния спор
обстоятелства. Само по себе си образуването на досъдебното производство не обвързва
гражданския съд с преценката за наличие на преюдициалност на обстоятелствата, съответно
за техния престъпен характер.
По горните съображения решаващият състав на Софийски апелативен съд
намира обжалваното определение незаконосъобразно.
Воден от изложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 13.02.2023 г. по гр.д. № 525/2023 г. СГС 1-22 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4