№ 111
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253100600333 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалби от адв.Бр.Б.,
повереник на частната тъжителка и граждански ищец П. П. и от адв. М. П.,
защитник на подсъдимия П. П. срещу присъда № 291/02.12.2024 г.
постановена от РС-Варна по НЧХД № 2733/2023 г.
С обжалваната присъда подс. П.П. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК и на осн. чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание- „глоба“ в
размер на 1000 лева; на осн. чл.304 НПК е оправдан да е причинил на частната
тъжителка телесни увреждания в областта на шията, по гръдния кош и
поясно хълбочната област, по седалището и долните крайници; осъден е да
плати обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди на
гражданския ищец П. П. в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва,
като за горницата над 3000 лева до 7500 лева гражданският иск е отхвърлен. В
тежест на подсъдимия са възложени разноските и дължимата държавна такса
върху уважения граждански иск.
Във въззивната жалба на адв.Б. и допълнението към нея се твърди, че
присъдата в обжалваните части е неправилна и необоснована. Сочи се, че е
неясно на базата на какви факти съдът е приел, че подсъдимият не следва да
отговаря за част от телесните повреди. По отношение на гражданския иск
счита, че не е направена правилна преценка за негативните последици върху
здравословното състояние на тъжителката, респ. обезщетението не е
определено по справедливост. Формулирано е искане за отмяна на
първоинстанционната присъда в обжалваните части и подсъдимия признат за
1
виновен по повдигнатото му обвинение, а гражданския иск да бъде уважен
изцяло.
С въззивната жалба на адв.П. и допълнението към нея се прави искане
за отмяна на присъдата в обжалваните части, като подзащитният му бъде
признат за невиновен, а предявения граждански иск - отхвърлен изцяло.
Твърди се, че описаната в частната тъжба фактическа обстановка не е доказана
чрез способите на НПК: липсвали преки свидетели, които да установят
механизма на възникване на травмите на тъжителката и наличието на
причинно следствената връзка, а някои от свидетелите били пряко
заинтересовани от изхода на делото. Счита уважения граждански иск за
завишен, поради липса на доказателства за продължителността и интензитета
на вредите. В този смисъл е формулирано алтернативното искане за
намаляване размера на уважения граждански иск като прекомерен и
недоказан.
Повереникът на частната тъжителка и граждански ищец, поддържа
жалбата и допълнението към нея. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е оправдал подсъдимия по отношение на част от телесните
увреждания, за които експертизата е посочила че не биха могли да се получат
от самостоятелно падане или удар в околни предмети. Освен това
присъденото обезщетение счита за занижено по размер. Иска съда да признае
подсъдимия за виновен и по отношение на останалите травматични
увреждания, а гражданския иск - да бъде уважен изцяло. В реплика заявява,
че не са налице основания деянието да се квалифицира по чл.131 ал.1 т.5а НК,
доколкото към инкриминираната дата редакцията на чл.93 т.31 изисква
„системност“.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия П. моли за уважаване
на неговата жалба и отхвърляне тази на тъжителката. Счита, че в
производството няма доказателства от преки свидетели, а от такива които са
заинтересовани. Твърди че травмите, които са установени не са доказани да са
от преки и непосредствени действия на подзащитния му. Моли за отмяна на
присъдата като неправилна, а ако това не бъде направено да бъде намалено
присъденото обезщетение. В дуплика посочва, че факта на системност въобще
не е изследван, а е налице решение за защита от домашно насилие, в което от
тъжителката има посочени предходни действия, а в настоящото производство
свидетели са заявили, че П.П. се е държал по подобен начин и преди това.
2
Настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и
чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
По повод постъпил сигнал от жалбоподателката П.П. била извършена
проверка с оглед данни за евентуално извършено престъпление от общ
характер касаещ случай от 25.05.2023 г. След преценка на събраните
доказателства и медицински документи прокурор от РП-Варна направил
извод, че уврежданията на П.П., Хр.В. и П.П. не съставляват средна телесна
повреда по см. на чл.129 от НК, като преследването по отношение на
нараняванията, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
човека- лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК е от частен характер. За
това с постановление от 12.06.2023 г. бил постановен отказ от образуване на
наказателно производство.
На 28.06.2023 г. в Районен съд-Варна била подадена частна тъжба от П.
П. срещу П. А. П.. В нея се сочи, че частната тъжителка и подсъдимия
живеели на семейни начала в жилището на последния от 07.05.2017 г. , а през
годините на съвместното им съжителство неведнъж П. упражнявал
психическо и физическо насилие над П.. Описва се случай от 25.05.2023 год.,
когато на последната били нанеси удари от подсъдимия, в резултат на които
П. получила телесни увреждания, относими към хипотезата на чл.130 ал.1 от
НК.
Преди това на 30.05.2023 г. по гр.д. № 6877/2023 г. на РС-Варна била
издадена заповед за незабавна защита на осн. чл.18 ал.1 от Закона за защита
срещу домашното насилие, като мерките за закрила, били: задължаване на П.
П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. П., и забрана
П. да приближава на по-малко от 50 метра П.П., жилището й и местоработата
й за срок от 12 месеца.
На 07.08.2023 г. по същото дело било постановено решение за издаване
на заповед за защита на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН, с която П. П. бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. П., и
му било забранено да приближава на по-малко от 50 метра П.П., жилището й
и местоработата й за срок от 12 месеца.
3
При посочената фактология настоящият съдебен състав прие, че
наказателното производство пред РС-Варна е образувано след като бил
постановен отказ от образуване на наказателно производство, за получените
от П.П. на 25.05.2023 г. телесни увреждания, т.к. не съставлявали средна
телесна повреда по см. на чл.129 от НК. С тъжбата пред първостепенния съд
са наведени твърдения за извършвано домашно насилие от подс.П.П.
спрямо тъжителката П.П. през годините на съвместното им съжителство, а
телесната повреда, която била нанесена на 25.05.2023 г. е резултат на
констатирано с надлежен акт на съда „домашно насилие“. За това въззивният
съд счете, че са налице данни за престъпление, което е от общ характер, а
именно причиняване на лека телесна повреда в условията на домашно
насилие по см. на чл.131 ал.1 т.5а НК. Няма доказателства, да е разследвано
такова престъпление, доколкото проверката на РП-Варна по сигнал на П.П. е
била за получена на 25.05.2023 г. средна телесна повреда. За това настоящият
съдебен състав прецени, че делото следва да бъде изпратено на прокурора за
разследване на престъпление по чл.131 ал.1 т.5а от НК, обжалваната
присъдата - да бъде отменена, а съдебното производство - прекратено.
Воден от гореизложеното и на осн. 335 ал.1, НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 291/02.12.2024 г. постановена от РС-Варна по
НЧХД № 2733/2023 г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото
ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура - Варна
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4