№ 21
гр. Ловеч, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500501 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 85/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 89/2021 г. на РС –
Троян, ЗАД „Алианц България“АД е осъдено да заплати на ИВ. СТ. Ч. сумата
от 5000 лв., представляваваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по имуществена застраховка полица № *******, изразяващи се в
погиване на част от ограда на Поземлен имот с идентификатор *******,
находящ се в гр. Троян, кв. Попишка, местност „Вълкашиново“, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя (12.02.2020 г.) до окончателното изплащане.
Със същото решение съдът е разпределил отговорността за разноските по
делото, осъждайки застрахователното дружество да заплати на ищеца сумата
от 846,00 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Алианц
България”, подадена чрез адв. Б. ГЬ.. Във въззивната жалба се оправят
оплаквания за неправилност на решението, свеждащи се до съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и
противоречие с материалния закон, в следните аспекти: несъобразяване от
съда с част от изводите по приетата съдебно-техническа експертиза, според
които към момента на разрушаването , оградата не е била изпълнена изцяло
в съответствие с конструктивното становище и не е била в добро техническо
състояние; несъобразяване от съда, че ищецът не е поддържал основите на
оградата чисто от земни маси, с оглед на което той се явявал неизправна
страна по застрахователното правоотношение; недоказаност от ищеца на
размера на настъпилите вреди, с оглед на които от него се претендира
застрахователно обезщетение, както и служебното им определяне на съда.
1
Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в
обжалваната му част, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата ИВ. СТ. Ч. е постъпил
писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. ЕМ. ЦВ., в който се дава
становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се
предлага тя да се остави без уважение, като е изведено искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноските по делото.
Въззивнникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Б. ГЬ., който поддържа въззивната жалба,
като в хода на устните състезания навежда съображения за нейната
основателност и моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на
предявения иск, при евентуалност - за уважаване на ищцовата претенция
отчасти, както и за за присъждане на разноските по делото. В представени по
делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите си за
неправилност на атакувания съдебен акт.
Въззиваемата взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. ЕМ. ЦВ., който оспорва жалбата, в хода на
устните състезания навежда съображения за нейната неоснователност и моли
за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по
делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна
квалификация чл. 405 КЗ, предявен от ИВ. СТ. Ч. против ЗАД „Алианц
България“АД, с който е поискано присъждане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 000 лв., като в исковата
молба се поддържа, че същите са резултат от частично погиване на
имущество (ограда на недвижим имот, собствнеост на ищцата), застраховано
по договор за имуществено застраховене, сключен между ищцата и
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени правоизключващи
възражения, основани на твърдения и оспорвания, относно липса на
застрахователно събитие с внезапен и непредвидим характер, както и за
частичното погиване на оградата, поради некачественото ѝ изпълнение.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От застрахователна полица № ******* и специални условия към нея се
установява за застраховка „Моят дом” се установява, че същата е издадена на
22.08.2019 г., застраховател по нея е ЗАД „Алианц България”, а застраховащ
Н.П.Ч., че адресът на застрахованото имущество е Поземлен имот с
идентификатор *******, находящ се в гр. Троян, кв. Попишка, местност
„Вълкашиново“. От същите документи е видно, че обект на застраховката са:
2
еднофамилни и двуфамилни къщи (58 850 лв. – застрахователна сума),
масивна ограда (8 000 лв. – застрахователна сума), басейн, помпа и
оборудване (2 000 лв. – застрахователна сума), съвкупност от движими вещи
(11 770 лв. – застрахователна сума). От полицата е видно, че избраният
застрахователен пакет „Макс” включва покрити рискове, обособени в десет
подсекции, като втората поред е именувана „Природни бедствия”. Видно от
специалните условия към полицата, в тази подсекция се покриват вреди,
пряко причинени от: събаряне, срутване или деформиране на недвижимия
имот и изградените в него инсталации и системи, както и повреждане на
движимите вещи, находящи се в недвижимия имот или монтирани на
неговата фасада, причинени от тежест, вследствие естествено натрупване на
натрупване на сняг и/или лед, независимо дали се касае за обилен валеж за
кратко време или за навяване от вятър. Не се покриват вреди, настъпили в
резултат на тежест от натрупване на сняг и/или лед в резултат от човешка
дейност (т. 2.1. от специалните условия). От полицата е видно, че
застрахователното покритие е от 00:00 часа на 23.08.2019 г., при условие че е
платена изцяло застрахователната премия или първата вноска от нея, до 24:00
часа на 22.08.2020 г., че дължимата по нея сума е 185,52 лв. (181,88 лв. –
застрахователна премия и 3,64 лв. – данък върху премията). Неразделна част
от застрахователната полица са: Наръчник за ползите „Моят дом”, Въпросник
за сключване на застраховката и други писмени договорености между
страните, ако такива са налице, като при несъответствия между наръчника и
полицата, приоритетни са текстовете на полицата.
Не се спори, че дължимата по полицата сума от 185,52 лв. е заплатена в
определения с полицата срок. Безспорно е, че ищцата ИВ. СТ. Ч. е собственик
на недвижимия имот, което се установява от нотариален акт № 15, т. 5, нот.д.
№ 1438/1438 г. на РС Троян.
На 12.02.2020 г. дружеството ответник е уведомено за събитие – срутена
масивна ограда от тежест от натрупан сняг в поземлен имот с идентификатор
*******, находящ се в гр. Троян, кв. Попишка, местност „Вълкашиново“. По
този повод при ЗАД „Алианц България” е заведена преписка по щета №
081020417000087. На 18.02.2020 г. от вещо лице на застрахователя е
извършен оглед на място, при което са съставени констативен протокол и
снимки за състоянието на оградата. Въз основа констатациите на назначения
от него експерт, ЗАД „Алианц България” изготвя становище за причините за
увреждане на оградата, според което те се свеждат до неизпълнение
предписанията на проектанта в конструктивното становище за нейното
построяване. С две писма (изх. № 250-02-3813/30.04.2020 г. и изх. № 250-02-
4804/01.06.2020 г.) ЗАД „Алианц България” уведомява застрахования, че
уврежданията на оградата не са резултат от конкретно застрахователно
събитие с внезапен и непредвидим характер и квалифицира претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение като непопадаща в обсега на
застрахователното покритие по полицата.
От заключението на приетата от районния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че срутването на частта от оградата на имота е в
резултат на въздействие на воден натиск върху стените на оградата, както и че
конструктивното становище от 1998 г. на проектанта е спазено частично при
изпълнение на оградата – липса на ивична основа с ширина от 40 см и
минимална дълбочина от 50 см, както и липса на армировка в и между
ивичните фундаменти. Установява се, че несъответствието на изпълнението
със становището не е единствената причина за срутване на части от стените
3
на оградата. В резултат на поройни дъждове и/или активно снеготопене, при
съществуващата специфика на терена (стръмна и мокра повърхност, силно
затревени и каменисти участъци), съчетана с водонепроницаемост на стените
на оградата, е способствало за завиряване на имота и събиране на големи
водни количества по граничните участъци, което е довело до екстремен воден
натиск и усилия, надвишаващи носимоспособността на конструкцията на
оградата – причина за откъсването (срязването) при основите, преобръщане
и срутване на цели елементи от оградата. От експерта се уточнява, че този
натиск може да се е проявил и от натрупал се сняг в най-ниската част от
терена, че следите от навлажняване по стените на оградата откъм тази част
са от многократни случаи на проливни дъждове и/или обилни снеговалежи.
При извършения оглед на място, вещото лице не констатира в най-ниската
част на терена наличие на изпълнени отводнителни съоръжения, които да
пропускат събиращите се води. От вещото лице се констатира и че в
участъците, където оградата е разрушена, основите и цокъла не са
компрометирани, което е доказателство за съществуваща армировка, че
откъсването е в основата, в началото на зидарията, заради нанесените в
течение на времето земни маси до нивото на цокъла.
От заключението на приетата от настоящия състав съдебно-техническа
експертиза се установява, че цената на строително-монтажните работи за
възстановяване на частта от разрушената ограда е в размер на 4 159,31 лв., а
размерът на действителната стойност на частта от разрушената ограда,
определена към датата на увреждането, при отчитане влиянието на пазарните
фактори, e 5 166 лв. При изслушването му вещото лице пояснява, че в
последната сума е отчетено и овехтяването на оградата, нейната възраст и
остатъчна експлоатационна годност.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е основателен, но не в рамките на уважения от
първоинстанционния съд размер.
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок (чл. 405, ал. 1 КЗ).
Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само в някоя от
хипотезите на чл. 408, ал. 1 КЗ, а именно: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Правно
значимо за отказа на застрахователя да плати обезщетение е това поведение
на застрахования, което съставлява неизпълнение на произтичащи от закона,
договора/респ. Общите условия/ изисквания за действия или бездействия,
насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им. В темпорално отношение същото поведение следва
възникването на застрахователното правоотношение, а не го предхожда.
Преддоговорното поведение на застрахования е правно значимо за други
права на застрахователя - да откаже сключването на договора или да прекрати
4
или измени договора при узнаване на обстоятелства от съществено значение
за риска, които застрахованият съзнателно е премълчал, след като е бил
попитан за тях (чл. 362-364 КЗ). Затова отказът на застрахователя по
имуществената застраховка да плати застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие не би могъл да се основе такива факти от
поведението на застрахования, които са съществували при сключването на
договора и са му били известни, независимо, че естеството им предполага
настъпване на събитието или улесняват настъпването и с оглед на това са
значителни за застрахователния му интерес. Поемайки задължение да плати
застрахователно обезщетение при настъпването на определени обстоятелства,
застрахователят действа с грижата на добър търговец /чл. 302 ТЗ/, поради
което в негов интерес е да прецени тежестта на поетия със сключването на
договора застрахователен риск. Именно затова като съществени /от значение
за риска/ от законодателя са определени само обстоятелствата, за които
застрахователят, изхождайки от собствения си интерес, изрично и писмено е
поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да
откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били
налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не
е поставил писмено въпрос (чл. 362, ал. 2 КЗ). В случай, че не е поставил
изрично и писмено въпрос за съответното обстоятелство, при положение, че е
знаел за съществуването му към момента на сключването на договора или е
могъл да го узнае, при положена от него грижа на добър търговец,
застрахователят не би могъл по-късно да се позове на него нито като
основание за отказ в хипотезата на чл. 363, ал. 4 изр. 1 КЗ, нито като
изключен риск, освобождаващ го по силата на договора /Общите условия/ от
задължението да плати застрахователно обезщетение.
В случая не се ангажират доказателства за конкретно поставените
към застрахования писмени въпроси, поради което не се установява кои
според застрахователното дружество обстоятелства са съществени /от
значение за риска/ и дали сред тях са и конкретно установените такива от
вещото лице – спецификата на терена (стръмна и мокра повърхност, силно
затревени и каменисти участъци), съчетана с водонепроницаемост на стените
на оградата (липса на отводняване в най-ниската част), които са способствали
за завиряване на имота и събиране на големи водни количества по граничните
участъци, до екстремен воден натиск и усилия, надвишаващи
носимоспособността на конструкцията на оградата. Спецификите на терена и
водонепроницаемостта на стените на оградата (липса на отводняване в най-
ниската част) са били налични преди възникване на застрахователното
правоотношение, а предвид явния им характер (очевидното им проявление),
обективно е било възможно те да бъдат установени от застрахователя.
Неустановяването им е именно поради липса на зададени на застрахования
конкретни въпроси относно тях и поради неизвършен от застрахователя оглед
на терена. След като не е поставил изрично и писмено въпрос за спецификата
на терена (стръмна и мокра повърхност, силно затревени и каменисти
участъци) и за водонепроницаемост на стените на оградата (липса на
отводняване в най-ниската част), при положение, че е могъл да ги узнае, при
положена от него грижа на добър търговец, ответникът (застрахователят) не
би могъл по-късно да се позове на него нито като основание за отказ в
хипотезата на чл. 363, ал. 4 изр. 1 КЗ, нито като изключен риск,
освобождаващ го по силата на договора /Общите условия/ от задължението да
плати застрахователно обезщетение. Разрушаването на оградата в процесните
5
участъци е именно в резултат на конкретно проявилото се застрахователно
събитие – падналия сняг, защото след обилното му стопяване, то е оказало
интензивен натиск върху оградата и е довело до разрушаването . Съдът
намира за неоснователни съображенията на въззивника, че разрушаването на
оградата не е резултат от конкретно застрахователно събитие с внезапен и
непредвидим характер и че то се дължи на цикличното въздействие върху
основите на оградата, продължаващо години наред след построяването .
Такова циклично въздействие върху оградата несъмнено се установи от
експертизата, но както се посочи по-горе, то е било налично преди
възникване на застрахователното правоотношение и е могло да се установи от
застрахователя при положена дължима грижа преди сключване на
застрахователния договор, затова същото не го освобождава от задължението
му за плати застрахователно обезщетение. Оплакването за отклонение от
проектите също не би могло да освободи ответника от това му задължение по
договора. По принцип случаите на изпълнени в отклонение от строителните
правила дефекти на застрахования обект, съществуващи към момента на
сключването на договора, за които застрахователят при полагането на
дължимата грижа на добър търговец е могъл да узнае /както в случая е могъл
да се осведоми за срязаните колони при наличието на ясно различимо
нарушение на целостта на една от стените на сградата/, не би могло да се
говори за изключен риск, доколкото застрахователят би следвало да е
съобразил състоянието на обекта и именно с оглед на него да е приел
сключването на договора при уговорените условия (решение № 89/24.09.2014
г., по т. д. № 1885/2013 г., на ВКС, I т. о.). Установените отклонения не са
единствената причина за настъпване на вредите. Напротив, водещата такава
се свързва със стръмната и мокра повърхност на терена, със затревените и
каменисти участъци на дворното място, с водонепроницаемост на стените на
оградата и липса на отводняване в най-ниската част, чието установяване от
застрахователя е било обективно възможно преди сключване на
застрахователния договор. В този смисъл съдът приема за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, свързани с разбирането на въззивника за
недължимост на застрахователно обезщетение по договора за имуществена
застраховка. Такова се дължи от застрахователя, но не в претендирания от
ищеца размер – 5 000 лв. В случая е налице разрушаване не на цялата ограда,
а на определени участъци от нея, като от заключението на съдебно-
техническа експертиза се установява, че цената на строително-монтажните
работи за възстановяване на частта от разрушената ограда е в размер на
4 159,31 лв. Тази сума се дължи от застрахователя, защото тя е цената за
възстановяване на имущество от същия вид, в това число всички разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400,
ал. 2 КЗ). Искът за заплащане на застрахователно обезщетение се явява
основателен до този размер, а не за присъдената от районния съд сума от
5 000 лв.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява отчасти
основателна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК). Крайните изводи
на двете съдебни инстанции относно размера на дължимото от застрахователя
обезщетение не съвпадат изцяло, доколкото настоящият състав приема, че
искът е основателен до размера на 4 159,31 лв., а районният съд го е уважил
за сумата от 5000 лв. В този смисъл решенето се явява неправилно за
горницата над 4 159,31 лв. до 5000 лв. и в тази му обжалвана част същото
следва да се отмени, както и в съответната част за присъждане на разноските,
6
като вместо него се постанови друго, с което искът за този размер да се
отхвърли. В останалата обжалвана част - до размера на обезщетението от
4 159,31 лв. – решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба и на иска, но в
по-редуциран размер (4 159,31 лв.) от претендирания (5000 лв.), разноските на
ищеца за първата инстанция (846 лв., от които 450 лв. – адвокатско
възнаграждение и 396 лв. – държавни такси и депозит за вещо лице) са
дължими в размер на 703,75 лв., поради което присъдените такива следва да
се намалят, чрез отмяна на решението в тази му част за горницата над 703,75
лв. до присъдените 846 лв. От въззиваемия ищец са ангажирани доказателства
за разноски за въззивната инстанция в общ размер на 750 лв., поради което
такива не следва да се присъждат. С оглед частичната основателност на
въззивната жалба и частичната основателност на иска (за сумата от 4 159,31
лв.) и на основание чл. 78, ал. ГПК, ответникът дължи на въззиваемия-ищец
заплащане на разноските във въззивното производство в размер на 623,90 лв.
Въззиваемият ответник претендира присъждане на разноски за двете
инстанции. Предвид частичната основателност на въззивната жалба и
частичната неоснователност на иска (за сумата от 840,69 лв.) и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи на въззиваемия-ответник за двете инстанции
съобразно отхвърлената част от иска (840,69 лв.). Общият размер на
доказаните такива за двете инстанции е 1380 лв. - 680 лв. за първа инстанция
(580 лв. - адвокатско възнаграждение, намалено по възражение за
прекомерност до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба 1/2004 г. и
100 лв. – депозит за експертиза) и 700 лв. за въззивна инстанция (100 лв. такса
за обжалване и 600 лв. - адвокатско възнаграждение). Съобразно размера на
отхвърлената част от иска (840,69 лв.) и общия размер на претендираното
обезщетение (5000 лв.), ищецът дължи на ответника разноски за двете
инстанции в общ размер на 232,04 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 85/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 89/2021
г. на РС – Троян, в частта, с която ЗАД „Алианц България“АД е осъдено на
основание чл. 405 КЗ да заплати на ИВ. СТ. Ч. застрахователно обезщетение
за имуществени вреди по имуществена застраховка полица № *******, за
горницата над 4 159,31 лв. до 5000 лв., както и частта за разноските за
горницата над 703,75 лв. до присъдените 846 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. СТ. Ч., с ЕГН **********, с адрес:
г*********** против ЗАД „Алианц България“АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дондуков“ № 59 иск по чл.
405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди по
имуществена застраховка полица № *******, за сумата над 4 159,31 лв. до
7
5000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Алианц България“АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Дондуков“ № 59 да заплати на ИВ. СТ. Ч., с ЕГН **********, с адрес:
г*********** сумата от 623,90 лв., представляваща разноски за въззивното
производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИВ. СТ. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: г*********** да заплати на ЗАД „Алианц България“АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Дондуков“ № 59 сумата 232,04 лв., представляваща разноски за двете
инстанции, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8