Р Е Ш Е Н И Е
№382
гр.
Перник, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 4169 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуалния си представител юрк. К.А. срещу К.Р.В., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 2834,86 лв, от които както следва: сумата 1285,61 лв. /хиляда двеста осемдесет и пет лева и 61 ст./ - главница по договор за потребителски кредит № ********** от 29.03.2016 г., сумата 597,59 лв. /петстотин деветдесет и седем лева и 59 ст./ - договорна възнаградителна лихва, сумата 951,66 лв. /деветстотин петдесет и един лева и 66 ст./ - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
С Разпореждане на съда от 16.07.2019 г., съдът е дал указания на ищеца да отстрани в срок констатирани нередовности на исковата молба, като внесе дължимата държавна такса за разглеждане на исковите претенции в размер на 57 лева. В указания срок, така дадените указания от съда са били изпълнени, с оглед на което на ответника са били изпратени съобщения за депозиране на отговор по реда на чл.131 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника- К.Р.В., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор за потребителски кредит № ********** от 29.03.2016 г.. Сочи се, че в изпълнение на този договор, ищцовото дружество е предоставило договорната сума – горепосочената главница, съгласно условията на договора, но ответникът не е изпълнил своите задължения по договора, респ. не е заплатил изцяло дължимите се суми по паричния заем. Описано е също и че съгласно допълнително подписано Споразумение, длъжникът дължи и сумата от - 951,66 лв. /деветстотин петдесет и един лева и 66 ст./ - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги. На следващо място е описано, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл към дата – 10.11.2018 г., с изтичането на която дата е настъпила и пълната изискуемост на кредита. Посочено е и че до ответника, видно от приложенито уведомление, с обратна разписка е било изпратено съобщение до длъжника, като същият е бил приканен доброволно да заплати задължението си, като до настоящия момент- подаване на исковата молба погасената част е възлизала на сумата от 4221.86 лева, като останалата е претдирана в заповедното производство и е предмет на делото. С молбата са представени заверени копия на документи, с искане същите да бъдат приети като писмени доказателства. Направено е и искане за прилагане на ч. гр. д. № ****/****г. по описа на ПРС, по което се е развило заповедното производство между страните.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът- К.Р.В., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** не е депозирал писмен отговор на исковата молба, като видно от съдържанието на върнатия отрязък от призовката, същата е връчена на пълнолетната му сестра с посочени имена на дата -22.08.2019 г., поради което и едночесечният срок за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл.
По делото са били проведени две съдебни заседания, като и в двете с.з. ответникът ес е явил лично и е заявил идентична позиция , а именно, че не отрича, че е бил сключен процесния кредит, че същият е при условията досежно главница и лихва, както са посочени, но оспорва допълнителния пакет услуги, заради който са му били начислени и допълнително дължими суми. Сочи, че е заплащал кредита, до моментът, в който е останал без работа и не е имал възможност да заплаща повече вноските по кредита, които не отрича, че дължи.
Ищцовата страна по делото, е изпращала писмени становища по делото за поддържане на заявената искова претенция и по същество е отправила молба да съда да уважи изцяло.
По делото с цел изясняване на спорните факти е била назначена и изслушана СИЕ, заключението по която е било прието по делото.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Профи кредит България” ЕООД е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу К.Р.В. за вземания, за които са предявени настоящите искови
претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. №****/****г. по описа на ПРС, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена
на длъжника и същият е подал възражение
по реда на чл. 414 ГПК, като е приложил към същото писмени доказателства за
заплатени суми. С оглед на това на заявителя са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на процесните вземания.
По делото е представен Договор
за потребителски кредит № ********** от 29.03.2016 г., сключен между Профи кредит България” ЕООД и Л.К.Й.. По
силата на този договор ищцовото дружество Договорът е сключен при следните параметри:Сума на кредита: 3050 лв.;Срок
на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 188.56 лв.;Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.90 %;Годишен лихвен процент: 41.17 %;Лихвен процент на ден:
0.11 %;Дължима сума по кредита: 4525.44 лв.По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
2287.44 лв.;размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 95.31
лв.Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:Общо
задължение: 6812.88лв.;Общ размер на вноска: 283.87 лв.;Дата на погасяване: 10
- ти ден от месеца.Рефинансиране:Кредитор:ИЗИ АСЕТ МЕНИНДЖМЪНТ АДСума за
рефинансиране: 700 лв. в полза на К.Р. В..
Съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия
(ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците е
следавло да са се запознали преди подписване на договора и да са се задължили да ги спазват, за което полагат
подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Видно от приложените писмени
доказателства към исковата молба,
ответникът е положил подпис под процесните документи, което и последният не
оспорва.
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.03.2016г.
превежда парична сума в размер на 2350 лв. по посочена от длъжника К. В.
банкова сметка (***еренция: ***************), преведената сума, представява
остатъчна стойност, след извършенето по-горе рефинансиране, за което е
представено по делото и платежното нареждане, обследвано и от СИЕ по делото.
От своя страна длъжниците
поемат задължение по Договор за потребителски кредит №**********, като го
сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
283.87 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
На 10.08.2016г. между ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, като кредитор от една страна иа К.Р. В., като длъжник от
друга страна е сключен Анекс № 1 към Догвоор за потребителски кредит № **********
за отлагане на вноски. В Анекс № 1 е уговорено, че вноска № 3, ще бъде отложена
и същата, ще бъде заплатена в края на погасителния план, като за целата е
изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 1.
На 24.08.2016г. между ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, като кредитор от една страна иа К.Р.В., като длъжник от
друга страна е сключен Анекс № 2 към Догвоор за потребителски кредит № **********
за отлагане на вноски. В Анекс № 2 е уговорено, че вноска № 4,5, ще бъде
отложена и същата, ще бъде заплатена в края на погасителния план, като за
целата е изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 2.
На 06.12.2016г. между ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, като кредитор от една страна иа К.Р.В., като длъжник от
друга страна е сключен Анекс № 3 към Догвоор за потребителски кредит № **********
за отлагане на вноски. В Анекс № 3 е уговорено, че вноска № 7, ще бъде отложена
и същата, ще бъде заплатена в края на погасителния план, като за целата е
изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 3.
На 31.03.2017г. между ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, като кредитор от една страна К.Р.В., като длъжник от друга страна е
сключен Анекс № 4 към Догвоор за потребителски кредит №2 ********** за отлагане
на вноски. В Анекс № 4 е уговорено, че вноска № 10,11,12, ще бъдат отложени и
същите, ще бъде заплатени в края на погасителния план, като за целата е
изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 4.
На 25.08.2017г. между ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, като кредитор от една страна иа К.Р.В., като длъжник от
друга страна е сключен Анекс № 5 към Догвоор за потребителски кредит № **********
за отлагане на вноски. В Анекс № 5 вноска № 15, ще бъде отложена и същата, ще бъде заплатена в края на
погасителния план, като за целата е изготвен нов погасителен план, който е
неразделна част от Анекс № 5.
Съгласно чл. 4 от Общите
условия към ДПК №********** длъжникът К.в. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се
погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 597.59 лв.
Съгласно сключеното между
страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15
от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 951.66 лв.,
като същият се е подписал под всички така описани документи, приложени по
делото, както и още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план
подписани от страните по делото.
Длъжникът е изпълнявал
частично поетите с договора задължения и е направил 21 погасителни вноски и е
изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДПК, което е видно и от СИЕ.
Крайният срок за погасяване на
кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата 10.11.2018г.
с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер, ТОЕСТ НАСТЪПИЛ Е КРАЙНИЯТ ПАДЕЖ НА договора. До
ответника е изпратено уведомително писмо, с което е приканен да заплати
задължението си доброволно към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, видно от
приложената към исковата молба обратна разписка.№ **************.
Видно от изслушаната СИЕ по
делото, както и от заявеното от самия ответник, то и да края на делото и към
процесния момент, същият не е погасил посочените засдържения по кредита.
Видно от изслушаната и приета
по делото, СИЕ, то в същата след представяне в табличен вид и обследване на
договора и извършените плащания на вноските по същия, то вещото лице е достигнало
до следните изводи- След
направените констатации в раздел IV експертизата дава следното заключение:с
преводно нареждане/документ
закредитен превод с банкова референция **************** е
преведена на ответника К.Р. В. сума 2350.00 лева по договор за кредит № **********
от 29.03.2016 година.С преводно нареждане/документ
за кредитен превод с банкова референция ****************
е преведена на ответника К.Р. В. сума 700.00 лева по договор за кредит № **********
от 29.03.2016 година.Общият размер на усвоеният кредит е 3050.00 лева Срок на
кредита-24 месеца, размер на вноската -188.56 лева. Годишния процент на
разходите е 49.90%,годишен лихвен процент-41.17%.Общият размер на задължението
по кредита вещото лице е изчислило за сумата от- 4525.44 лева. Ответникът е
избрал и закупил допълнителен пакет услуги в размер ня 2287.44 лева-размера на
месечната вноска по закупения пакет услуги е 95.31 лева. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е съгласно заключението -6812.88
лева.Общият размер на месечната вноска е 283.87 леваОбщият размер на плащанията
е 4221.86 лева.Главница- 1764.39 лева,
Договорено възнаграждение- 877.85 лева, Възнаграждение по пакет-1335.78 лева /сбор 3978.02 лева, от които по кредита- 3978.02
лева, Лихви за забава Такси по тарифа - 153.84 лева 90.00 лева. След
направените погасителни вноски, вещото лице е посочило, че остава дължимо
общо:2834.86 лева, от които: Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Годишният процент
на разходите (ГПР) по двата процесии договора е в размер на 49.89 % и е
съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тоест размера, на ГПР не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. /Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит./. Съдът кредитира,
така депозираното заключение, като съответно и на останалия събран по делото
писмен доказателствен материал.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна
клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът
е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи
са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е
съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в
който се съдржа информация за тези обстоятелства (погасителна вноска в размер
на 55,64 лева; падеж на вноската на 15 – то число на съответния месец, 24 равни
месечни вноски, считано от 15.12.2017 г. до 15.11.2019 г.), т. е. съдът приема,
че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По делото се
установи, че ответната страна е получила заемната сума по кредита. Уговореният
размер на възнаградителната лихва възлиза на 597,59 лв. /петстотин деветдесет и
седем лева и 59 ст./ - договорна възнаградителна лихва, а ГПР е 49,90 %, което е съобразено с максималните
размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Налице е
настъпила окончателна изискуемост на
кредита, тъй като същият е с настъпил
падеж, на датата, за която страните са се уговорили, а именно- крайният срок за
погасяване на кредита е изтекъл към дата – 10.11.2018 г., с изтичането на която
дата е настъпила и пълната изискуемост на кредита. До ответника, видно от
приложенито уведомление, с обратна разписка е било изпратено съобщение до
длъжника, като същият е бил приканен доброволно да заплати задължението си,
като до настоящия момент- подаване на исковата молба погасената част е
възлизала на сумата от 4221.86 лева, като останалата е претдирана в заповедното
производство и е предмет на делото. Видно от заключението на СИЕ, съответно и на
заявените претенции в исковата молба, то се установява, че дължникът остава да
дължи досежно главница и лихви следните суми по кредита, които не е погасил- сумата
1285,61 лв. /хиляда двеста осемдесет и пет лева и 61 ст./ - главница
по договор за потребителски кредит № ********** от 29.03.2016 г., сумата
597,59 лв. /петстотин деветдесет и седем лева и 59 ст./ - договорна
възнаградителна лихва, като от ищеца се претендира и сумата 951,66 лв. /деветстотин петдесет и един лева и 66
ст./ - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Горното налга извод,
че непогасената главницата по кредита в размер на 1285,61 лв е с настъпил
падеж, което налага нейното връщане, тъйкато не се представиха доказателства за
нейното изплащане. В този смисъл е основателна исковата претенция за главница.
В т. 2
от тълкувателно решение по т. д. № 3 описа за 2017 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени
разяснения, че не се дължи уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, в случая обаче кредитъ е
с настъпил падеж, като и претенциите за възнагладителна лихва са именно до този
краен момент- 10.11.2018 г., когато е настъпил падежът /стр. 58 и стр.61 от
делото/. Следователно се дължи претендираната
възнгарадителна лихва, т. е. следва да
се заплати, така, както е претендирана и така като и изчислена и от вещото
лице, съобразно експертизата по делото, а именно сумата в размер на 597,59 лв.
/петстотин деветдесет и седем лева и 59 ст./
- договорна възнаградителна
лихва, съгласно договора.
Следователно исковата
претенция е основателна за сумата от 1285,61 лв- главница и за 597,59 лв.
/петстотин деветдесет и седем лева и 59 ст./
- договорна възнаградителна
лихва, съгласно договора.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата
на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Според чл. 21, ал. 1
от Закона за
потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги „бонус“ се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР.
Същевременно
следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението
от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от
потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
услуги: 1. приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Принципите
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично
ползване на такава.
Също така,
следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото
на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или
плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече
погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна -
потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна -
кредитора.
Всичко това води
до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал.2
ЗПК.
В този смисъл следва да се отхвърли изсковата претенция за сумата от 951,66 лв. /деветстотин петдесет и един лева и 66
ст./ - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги.
Разноски:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на
исковете.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е
направило следните разноски /стр.85 списък по чл.80 ГПК/: 57,00 лева – държавна
такса, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 150 лева- внесен депозит
за експертизата.
В заповедното производство ищецът е направил разноски
както следва: 300 лева – юрисконсултско възнаграждение и 57,70 лева – държавна
такса, т. е. общо 357,70лева.
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като
ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за
правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе
предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото,
ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Като се взе предвид уважената част на исковете,
техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответникът
следва да заплати на ищеца направени разноски както следва: 313,81 лева общо разноски в исковото и в заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Р.В., с ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от сумата
1285,61 лв. /хиляда двеста осемдесет и пет лева и 61 ст./ - главница
по договор за потребителски кредит № ********** от 29.03.2016 г., и сумата
597,59 лв. /петстотин деветдесет и седем лева и 59 ст./ - договорна
възнаградителна лихва по кредита, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1663 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд и и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата
претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 951,66 лв.
/деветстотин петдесет и един лева и 66 ст./–
възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги по посочения
договор за кредит, като неоснователна исковата претенция
ОСЪЖДА К.Р.В., с ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит
България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 313,81 лв разноски в производството, съобразно
уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 1663 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно
с оригинала:
Районен съдия: