№ 610
гр. Плевен, 20.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Ц.
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
в присъствието на прокурора Ел. Ив. Ян.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Ц. Частно наказателно дело №
20224430201756 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК
Първоинстанционният съд е сезиран с искане от РП-Плевен по реда
на чл.64, ал. 1 от НПК да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража” спрямо АЛ. Т. Р. от гр.Плевен - обвиняем по досъдебно производство
по пр. преписка №5387/2022 г. по описа на същата прокуратура.
В съдебното заседание представителят на РП-Плевен поддържа
изцяло така направеното предложение. Счита, че са налице всички
предпоставки по смисъла на чл.64, във вр.с чл.63 от НПК да бъде взета
спрямо обвиняемия АЛ. Т. Р. най – тежката мярка за неотклонение. Позовава
се на събраните в досъдебната фаза на наказателното производство
доказателства, въз основа на които счита, че може да се направи обосновано
предположение за авторството на обвиняемия в извършване на
инкриминираното деяние, както и реалната опасност обвиняемия да извърши
ново престъпление предвид изключително високата степен на обществена
опасност на извършените деяния.
Обвиняемият АЛ. Т. Р. се явява лично и със защитник адв. И.Ц. от
АК-Плевен, който изразява становище, че не е основателно внесеното искане
по реда на чл.64 от НПК. Навежда доводи, че не са налице предпоставките на
1
чл.63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като от
доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение за
авторството за извършеното престъпление, но не съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Моли съда да
определи по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебната фаза на наказателното
производство доказателства, изложените в предложението доводи,
съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
С постановление от 17.09.2022г. лицето АЛ. Т. Р. с ЕГН **********
от гр. Плевен е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.
198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че на 16.09.2022г. около 09:30 часа в гр.
Плевен, ж.к. ***, до спирка на градския транспорт отнел чужди движими
вещи – дамско портмоне от изкуствена кожа, черно на цвят с емблема на
„***„, съдържащо парична сума в размер на 30лева, лична карта, лична карта
за ***, карта за градски транспорт на обща стойност около 55 лева от
владението на собственика А.Д.Й. с ГН: **********, родена на *** в гр.
Плевен, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила.
На 16.09.2022г. около 11:00 часа в гр. Плевен, ж.к. ***, отнел чужди
движими вещи – дамско портмоне от естествена кожа, черно на цвят,
съдържащо парична сума в размер на 820лева, лична карта, дебитна карта,
издадена от ***, карта за пазаруване от ***, карта за пазаруване от *** и
снимка на стойност около 910 лева от владението на собственика Й.А.Т. от
гр.Плевен, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила , като всички вещи са на обща стойност 965 лева – престъпление
по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В хода на разследването като свидетели са разпитани А.Д.Й., Й.А.Т. и
Д.Л.Д..
Приобщени са като писмени доказателства по делото протокол за
разпознаване на лица, фотоалбум за извършено разпознаване на лице,
протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за извършено
претърсване и изземване в неотложни случаи, фотоалбум за извършено
претърсване и изземване от 16.09.2022г., заключение на вещите лица *** Л.Т.,
*** Е.К. и А.И. по назначената и изготвена съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и справка за съдимост от 16.09.2022 на Бюро за
2
съдимост при РС – Плевен за обвиняемия АЛ. Т. Р..
Преценявайки горните обстоятелства съдът счита, че така внесеното от
страна на РП-Плевен предложение по реда на чл.64 от НПК, е
ОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК предвижда мярка за неотклонение
“Задържане под стража” да се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
привлечен в това му качество, както и съответното наказание за него да е
“Лишаване от свобода” или друго по–тежко наказание, и доказателствата по
делото да сочат, че съществува реална опасност той да извърши ново
престъпление или да се укрие. До настоящия момент от събрания
доказателствен материал по делото може да се направи напълно обосновано
предположение, че обвиняемият Р. е автор на деянията, предмет на
повдигнатото обвинение. Законодателят не изисква по категоричен начин да
се установи деянието, дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението. В тази насока
събраните доказателства, в това число показанията на свидетелите А.Д.Й.,
Й.А.Т., Д.Л.Д. и приобщените по делото писмени доказателства – протокол за
разпознаване на лица, фотоалбум за извършено разпознаване на лице,
протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за извършено
претърсване и изземване в неотложни случаи, фотоалбум за извършено
претърсване и изземване от 16.09.2022г., заключение на вещите лица *** Л.Т.,
*** Е.К. и А.И. по назначената и изготвена съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и справка за съдимост от 16.09.2022 на Бюро за
съдимост при РС – Плевен за обвиняемия АЛ. Т. Р. са достатъчни, за да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият Р. е автор на деянието.
За престъплението по чл. 198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години. Следователно
престъплението, за което е налице обосновано предположение, че е
извършено от обвиняемия Р. е наказуемо с лишаване от свобода. Налице е и
третата кумулативна предпоставка на чл.63 ал.1 от НПК, а именно, че
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият
да се укрие и да извърши друго престъпление. За наличие на реална опасност
от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за
неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които
характера, морала, имуществото на лицето /например делото W. срещу Ш. на
ЕСПЧ/, както и със строгостта на очакваното наказание и общественото
3
безпокойство за определено време /делата Льотелие и Томази на ЕСПЧ/.
Според богатата съдебна практика на съда в гр. Страсбург опасността от
извършване на престъпление се мотивира предимно със съдебното минало на
обвиняемото лице, а в конкретния случай обвиняемият Р. е неосъждан.
Независимо от това обстоятелство, съдът счита, че съществува реална
опасност обвиняемият Р. да извърши друго престъпление. Тази опасност се
извежда от обстоятелството, че се касае за извършено тежко умишлено
престъпление, реализирано с две деяния, извършени в рамките на около два
часа, като действията на извършителя са били насочени към жени и
съпроводени със сила, следствие на което пострадалите лица са получили
телесни увреди. Деянията са извършени на обществени места през светлата
частна денонощието, което показва крайно незачитане на установените
правила и силна мотивация за реализиране на престъплението. Отнетите вещи
обвиняемият е отнел чрез употреба на сила, като ги е укрил в дома си.
Всички тези обстоятелства, характеризират самото деяние като такова с
изключително висока степен на обществена опасност, предвид на
същественото засягане на особено важни и значими охраняеми обществени
интереси, както и предвид условията на време, място и обстановка, и
механизмът на извършването на деянията. Тези обстоятелства разкриват и
високата степен на обществена опасност на обвиняемия Р.. Съществува
реална опасност при налагане на по-лека мярка за неотклонение обвиняемият
Р. да извърши други престъпления. В този смисъл следва да се има предвид,
че целите на мерките за неотклонение се свеждат до обезпечаване на
законосъобразното провеждане на наказателното производство, както и до
ограничаване възможността обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. В конкретният случай са налице високи по интензитет
опасности от укриване и от извършване на престъпление от страна на
обвиняемия Р.. При формиране на своето решение съдът съобрази
обстоятелството, че съобразно заключението на вещите лица *** Л.Т., ***
Е.К. и А.И. по назначената и изготвена съдебно-психиатрична и
психологична експертиза обвиняемият Р. страда от психични и поведенчески
разстройства в следствие на употреба на психостимуланти, вредна употреба, и
необходимостта от набавянето на такива психостимуланти е мотивирало
обвиняемият да извърши престъплението.
Следователно налице са всички кумулативни предпоставки на чл.63 ал.1
от НПК и спрямо обвиняемия Р. следва да се вземе мярка за неотклонение
“Задържане под стража”.
4
Водим от горното и на основание чл. 64 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия АЛ. Т. Р. с ЕГН ********** от гр.Плевен
мярка за неотклонение “Задържане под стража” по досъдебно производство
по пр. преписка № 5387/2022 г. по описа на РП-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3 дневен срок от
днес пред ПОС.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред
ПОС в открито съдебно заседание на 27.09.2022г. от 14:00 часа, за която дата
защитника и прокурора уведомени в днешното съдебно заседание, а
обвиняемия да се призове от ОЗ “Следствени арести “ Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5