№ 100
гр. Кърджали, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20225100500087 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 54/07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 474/2021 г., М.ският районен
съд е осъдил Г. Д. Й. от гр.Е. да заплаща на Д. Г. Й. от гр.М., месечна издръжка в размер на
400 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 03.09.2021 г.
до настъпването на причини променящи или прекратяващи същата, на основание чл. 144 от
СК.
С обжалваното съдебно решение ответникът Г. Д. Й. е осъден да заплати на ищеца Д.
Г. Й. и сумата от 400 лева, съставляваща разноски по делото. Ответникът е осъден да
заплати по сметка на МРС и държавна такса в размер на 576 лева.
С решението е допуснато предварителното му изпълнение в частта относно
присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът-въззивник Г. Д. Й.,
който го обжалва чрез своя процесуален представител, като необосновано и като
неправилно- постановено в противоречие на материалния закон. Излага съображения, че
към момента на депозиране на жалбата си имал задължение за издръжка и към другото си
дете - малолетния М. Г. Й., която била в размер на 300 лв., съгласно Решение №
53/07.03.2022 г. по гр. д. № 443/2021 г.на М.ския районен съд. В жалбата си твърди, и че
имал и ежемесечни плащания в размер на около 900 лв.- вноски по обслужване на банкови
кредити за закупуване на собствено жилище, поради факта, че семейното жилище в гр. Е.
било предоставено за ползване на бившата му съпруга С. С. Ч.; че по нейна молба, като
законен представител на двете им деца, бил направен опис и бил запечатан единственият
недвижим имот, оставен му в наследство от покойните му родители, също находящ се в гр.
Е.; че бившата му съпруга заедно с децата им се преместели да живеят за постоянно в гр.
М., но продължавали да владеят семейното жилище; че ищецът в първоинстанционното
производство пълнолетният му син Д. Г. Й. и малолетният му син М. Г. Й. били собственици
и притежавали идеални части от семейното жилище в гр.Е., за които щели да получат и
сумата в размер на 1598.63 лева за всеки един от тях, в шестмесечен срок от влизане в сила
1
на Решение № 260020, постановено по гр. д. №354/2020 г. по описа на Е. районен съд., и че
официалната статистика сочела, че инфлационните процеси в страната били само в размер
на 10%. Въззивникът изтъква, че задължението на родителя да подпомага учащите се негови
пълнолетни деца се предопределя от условието, това той да може да прави, ако
предоставянето на издръжката не създава особени затруднения на родителя, като твърди,че
издръжка от 400 лв. щяла да създаде такива затруднения за него. Моли съда да отмени
обжалваното решение на М.ския районен съд. Претендира присъждане на разноски и за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК, по делото е депозиран отговор от въззиваемия Д. Г. Й., с
който въззивната жалба е намерена за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
обосновано. В отговора се изтъква, че присъдената издръжка няма да създаде затруднения
на баща му, защото същият реализирал месечен брутен доход от около 2000 лева и нямал
здравословни проблеми, които да обуславят допълнителни разходи за собствената му
издръжка, като освен това притежавал и имоти.
В съдебно заседание, въззивникът, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Представя
нововъзникнали писмени доказателства.
В съдебно заседание, въззиваемият, лично и чрез процесуалния си представител,
оспорва въззивната жалба. Поддържа депозирания си по нея отговор. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция, за които представя Списък по чл. 80 от
ГПК.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално
допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Пред компетентния М.ски районен съд е предявен иск с правно основание чл. 144 от
СК за заплащане на издръжка на навършило пълнолетие дете. В исковата си молба, ищецът
сочи, че родителите му са разведени, като баща му бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка до навършване на пълнолетието му в размер на 200 лева. Сочи, че на 31.07.2021 г.
навършил пълнолетие и продължавал редовното си обучение в средно училище "Н. Й. В." -
гр. М. през учебната 2021/2022 г. като ученик в 12 клас, за което имал своите потребности.
Твърди, че ответникът имал възможност да осигури заплащане на месечна издръжка в
размер на 400 лева, поради факта, че бил служител на МВР, получавал месечно
възнаграждение от около 2500 лева и в началото на м. март 2021 г. продал къща в гр. Е..
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В този
смисъл съдът намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
В аспекта на установената рамка на въззивното произнасяне, не е спорно по делото, че
въззиваемия Д. Г. Й. е син на въззивника Г. Д. Й. /Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 0079/04.08.2003 г./, че същият е навършил пълнолетие и
продължава редовното си обучение в СУ "Н. Й. В." - гр. М. през учебната 2021/2022 г., като
ученик в 12 клас /Удостоверение с изх. № 16/16.09.2021 г./
От събраните по делото доказателства се установява и следното: от Служебна бележка
с изх. № 326000-548/24.01.2022 год., издадена от ОДМВР -Я., че въззивника -баща е
служител в МВР и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. е получил нетно
възнаграждение в размер на 24 832.75 лв./средно над 2 000 лв.месечно/; от Удостоверение
ИД №26935/01.11.2021 г., издадено от ОББ АД- клон Е. е видно, че ответникът е ползвал три
потребителски кредитни продукта през м. 08.2020 г.; м. 10.2020 г. и м.10.2021 г., с месечни
вноски от около 800 лв.
От Решение № 260020/21.09.2021 г., постановено по гр. д. № 354/2020 г. по опис на РС
2
-Е. се установява, че в дял на въззивника Г.Й. е поставен делбеният имот- ап.10,
съставляващ семейното жилище преди развода на него и на съпругата му С. Й.а и на
техните деца- въззиваемият Д. и на неговия малолетен брат М.. Получилият в дял
недвижим имот съделите-баща е осъден да заплати на съделителите си- негови синове
парична равностойност на притежаваните от тях дялове от по 1 598.63 лв. От приетото във
въззивното производство нововъзникнало писмено доказателство- вносна бележка от
04.04.2022 г., се установява, че е заплатена на Д.Й. равностойността на дяла му в размер на
1 598.63 лв .А от представеното нововъзникнало писмено доказателство- Справка чрез
отдалечен достъп за ФЛ № 363515/23.03.22 г на Агенция по вписванията, се установява, че
въззиваемият Д.Й. е придобил по завещателно разпореждане 1/2 ид.части от земеделски
земи в различни местности в землището на с.М., общ.Е. и 3/4 ид.части от недвижим имот,
находящ се в гр.Е., ул.“Ц. С.“ № 1.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че ищецът Д. не може да се
издържа сам, защото до завършване на средното си образование няма възможност да работи
и не реализира доходи от труд, а няма и имущество, от което да генерира достатъчни за
издръжката си доходи, и че доходът му се свеждал до това, което му се осигурява неговата
майка.
Изхождайки от правната норма на чл.144 от СК и от наложилата се съдебна практика,
вкл. и от цитираното във въззивната жалба Решение № 170/ 24.07.2013 г., постановено по гр.
д. № 1339/2012 г. на III г. о., ГК на ВКС, кумулативните предпоставки за определяне на
издръжка на пълнолетно дете са : пълнолетните деца да учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение; същите да не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си; и родителите да могат да дават издръжка без особени затруднения, като
последното означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи
от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното
състояние и начина на живот на задълженото лице.
Както вече беше посочено относно правилността на атакуваното решение, настоящата
инстанция е ограничена от релевираното във въззината жалба. В този смисъл, основните
въпроси във въззивното производство се свеждат до това: дали даващият издръжката –
родител, от когото тя се търси, в казуса - бащата, има възможност без особени затруднения
да я заплаща на безспорно пълнолетния си син, не навършил 20-годишна възраст и
продължаващ да учи редовно в средно учебно заведение, и има ли последният доходи и
имущество, от които да се издържа, с оглед представените пред настоящата инстанция
нововъзникнали обстоятелства.
В производството от обсъдените в предходни абзаци доказателства се налага изводът,
че от доходите на бащата-въззивник в установения среден размер за 2021 г. от 2070 лв./
който размер ноторно е, че към момента на произнасянето е завишен/, следва да бъде
приспаднат размерът на присъдената на малолетното му дете месечна издръжка от 300 лв.
Съгласно наложилата се съдебна практика не следва, както правилно е приел и районния
съд, единствено като разход да бъдат приети ползваните от бащата кредитни продукти,
защото първоначално те са добър паричен доход, а и в производството не се доказа
твърдението на Г.Й. да е закупил жилище с тези пари. Напротив, установява се, че същият е
извършил две сделки – продажби през м.03.21 г. и м.11.21 г. на свои недвижими имоти и е
придобил доходи от тях. Установява се също, че бащата е в работоспособна възраст, в добро
здраве /при отсъствие на данни за противното/,и понастоящем е необременен със
задължения за издръжка към трети лица /извън малолетния му син/. Настоящата инстанция
споделя извода на решаващия съд, че към момента на депозиране на исковата молба
доходите на пълнолетния син на въззивника са били осигурявани единствено от неговата
майка. Не водят до генерална промяна на извода за невъзможност същият да се издържа
3
изцяло от доходите си или от използване на имуществото си, и представените във възивното
производство нововъзникнали доказателства за еднократно платена на ищеца сума от 1
598.63 лв. и за придобити от него идеални части от недвижимо имущество, доколкото в
производство не се установи, че от новопридобитото недвижимо имущество ищецът
получава доходи /наеми, ренти, лихви/, които да му дават възможност да се самоиздържа.
Или, казано в заключение, налагат се по така поставените два основни във възззивното
производство въпроса следните изводи, а именно : че пълнолетният син на въззивника,
който няма навършени 20 години и продължава да учи редовно в средно учебно заведение,
няма доходи и имущество, които да му дават възможност да се самоиздържа, а издръжка в
размер, преценен с оглед изброените вече финансови, имуществени, възрастови и здравни
параметри, в размер на 300 лв. не би създавала особени затруднения за бащата- въззивник
да я дава.
В този смисъл обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено за
присъдената издръжка за разликата от 300 лв. до определените от решаващия съд 400 лв., а
искът за тази сума от 100 лв. следва да бъде отхвърлен. Прочие, следва да бъде отменено
обжалваното решение и за присъдените на ищеца разноски за първоинстанционното
производство за разликата от 300 лв. до 400 лв. В останалата му част обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, се следва присъждане на разноски и на двете страни, а
именно на въззивника в общ размер за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, от 134.50 лв./доказано платено адв. възнаграждение за първа инстанция,
а за въззивна инстанция само доказана платена ДТ/, а на въззиваемия за въззивната
инстанция, съобразно уважената част от исковата претенция, в размер на 315 лв. за
адв.възнаграждение.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 54/07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 474/2021г. по описа на
М.ския районен съд, в частта му, с която е определен размерът на месечната издръжка,
която бащата Г. Д. Й. от гр.Е. следва да заплаща на сина си Д. Г. Й. от гр.М., за разликата от
300 лв. до 400 лв., и в частта му, с която е определен размерът на първоинстанционните
разноски на ищеца за разликата от 300 лв. до 400 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Й. от гр.М. против Г. Д. Й. от гр.Е., иск с правно
основание чл.144 от СК за сумата от 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. Д. Й. от гр.Е. да заплати на Д. Г. Й. от гр.М., сумата в размер на 315 лв.,
съставляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. Й. от гр.М., да заплати на Г. Д. Й. от гр.Е., сумата в размер на 134.50
лв., съставляваща разноски по делото.
Решението на основание чл.280, ал.3, т.2, предл.1 от ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5