ОПРЕДЕЛЕНИЕ №300
гр. Варна, 04.06.2018г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ.МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 237/18г., намира следното:
Настоящото производство е
образувано по въззивна жалба на „УИШБОН” ЕООД, гр. София против решение № 41/28.02.2018г., постановено по гр.
дело № 121 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, с което са били
отхвърлени предявените против общо 23 ответници
физически лица, обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както
следва:
- с правно основание чл. 189 ал. 1,
вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в н. а. № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на
нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, по силата
на който Е.Н.К., С Е К., Н.Х.Н., Ц Х.Н., А.Х.Н. и М.Х.Н., Н.И.И., К.Г.К., Й Г.Н.,
Д.Г.А. и В.Г.П., Д И.И., И.Й.И. и Б.Й.И. са прехвърлили в полза на „УИШБОН“
ЕООД гр. София правото на собственост върху собствения си поземлен имот –
урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 02508.51.447 по КК
на в. з. „Белите скали“,
гр. Балчик за сумата от 413 784 евро;
- с
правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да
заплати парична
сума в размер на по 639.12
евро, представляваща припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността
квота от сумата, представляваща платената от ищеца продажна цена на имота, част
от цялата сума от 413 784 евро по горния договор
за покупко-продажба,
ведно със законната лихва върху всяко от
главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното им
изплащане;
- с
правно основание чл. 189,
ал. 1, вр. чл. 55,
ал. 1, пр. 3
от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати частично парична сума,
както следва: ответниците М.Х.И.,
И.Д.Н.,
Х.Д.И.,
Е.Г.И.,
К.Н.И.,
Т.Н.З.,
М.С.К.,
Б.С.К.,
Н.С.К. – в размер на по 437.03 лв. всеки от тях; ответниците Б.Й.И., И.Й.И. – в размер на по
764.80 лв. всеки от тях;
ответниците Е.Н.К.,
М.Н.М. - в размер на по 1
250 лв.; ответниците
В.М.С., Н.М.В.
– в размер на по 655.54 лв.;
ответниците В.Г.П.,
Д.Г.А.,
К.Г.К.,
М.Х.Н., А.Х.Н.
и Н.Х.Н.
– в размер на по 1 147.20 лв.;
ответниците Д.Д.Н.,
Х.П.Н. – в размер на по 573.60
лв., представляващи съответни на квотите на всеки от всеки от ответниците
разходи в общ размер на 18 355. 24 лв., съставляваща сумата на платените от
ищеца нотариални такси и разходи по изповядването на н. а. № 197 т. II, рег. №
6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под №
314 на НК гр. София, ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;
- с
правно основание чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД, за осъждане всеки от ответниците да заплати сума в размер на по 639. 12 евро,
представляваща част от дължимата от всеки от тях неустойка по договора за
покупко-продажба,
част от цялата сума за неустойка в размер на 170 000 евро, ведно със
законната лихва върху всяко от главните
задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
- и предявеният ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск с правно
основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1, пр. 3
от ЗЗД против К.Г.К. за осъждането ѝ
да заплати парична сума в размер на 639.12 евро, представляваща припадащата ѝ се съобразно правата ѝ в съсобствеността квота
от сумата, представляваща платената от ищеца цена, част от цялата сума от 413
784 евро по договора за покупко-продажба,
обективиран в н. а. № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус
с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
до окончателното и изплащане;
- и предявеният ПРИ УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск с правно основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД против К.Г.К. за
осъждането ѝ
да заплати парична сума в размер на 1250 лв.,
представляваща част от сторените от ищеца разходи в общ размер на 18
355. 24 лв., съставляваща сумата на платените от ищеца нотариални такси и
разходи по изповядването на н. а. № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007
г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София;
- при предявеният ПРИ УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск
с правно основание чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД, против К.Г.К. за осъждането ѝ
да заплати парична сума в размер на 639.12 евро, представляваща припадащата се
съобразно нейната квота неустойка по договора за покупко-продажба, част от цялата
сума за неустойка в размер на 170 000 евро,
ведно със законната лихва върху
всяко от главните парични задължения, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /21.03.2017 г./ до окончателното им изплащане, и ищецът е
осъден да
заплати на К.Г.К. сторените
от нея разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв.
В жалбата е изложено, че решението е
неправилно, тъй като при постановяването му е налице нарушение на процесуалните
правила, на материалния закон и същото необосновано, като се претендира
неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Относно първата категория на
допуснатите нарушения се сочи, че при постановяване на решението съдът не се е
съобразил със задължителната практика на ВКС, според която при отхвърляне на
отрицателен установителен иск за собственост, чрез
силата на пресъдено нещо се установява, че ответникът
е собственик. И след като в настоящия случай е налице именно тази хипотеза след
влизането в сила на решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик, с което е бил
отхвърлен иска на настоящия ищец против Община Балчик за отричане правото на
собственост на общината върху процесния имот, то следва
да се приеме за установено, че Община Балчик е собственик на имота. Като не е
зачетена силата на пресъдено нещо по това решение и
по настоящото дело, съдът е допуснал и второ нарушение на процесуалните
правила. На следващо място е посочено, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е изложил, че приетото в мотивите
на решение по друго дело /гр.д. № 375/13г. на ДОС/ обвързват страните относно преюдициалния въпрос за наличието на предпоставките за
разваляне на договора поради евентуална евикция.
Съдът не се е съобразил и със събраните по делото писмени доказателства,
сочещи, че собственик на процесния поземлен имот е
именно Община Балчик – основание да се поддържа неправилност поради допуснато
процесуално нарушение и поради необоснованост на решението.
Оплакването за нарушение на
материалния закон е свързано с конкретни и подробни съображения за неправилното
приложение на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС;
на § 42 от ПЗР на ЗОбС /съгласно ЗИДЗОбС,
ДВ бр. 96/99г./; на чл. 7, ал. 3 от ЗОбС – относно
това кои вещи са общинска собственост и наличието на мораториум за
придобиването по давност на вещи, общинска собственост; на чл. 188-189 от ЗЗД –
относно правните последици при продажбата на чужда вещ и предпоставките за
упражняване правата на отстранения купувач, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – относно
предпоставките за реализиране на правата по неустойка, уговорена за пълно
неизпълнение на договора.
Въззивникът
сочи, че първоинстанционният съд не е уважил искането
в първата инстанция за допускане на СТЕ, която да установи статута на на процесния недвижим имот, което
би имало значение за това дали същият е частна общинска собственост на Община
Балчик, придобита по силата на закона. Претендира се да се допусне СТЕ, която
да отговори на формулираните подробно 15 въпроса, които са свързани по същество
с изясняване на обстоятелства за това дали имотът е имал характера на
земеделска земя и дали са налице пречки за реституцията му по реда на ЗСПЗЗ,
както и относно отразяванията му в съществувалите и съществуващите планове за
тази зона, както и кой е бил отразен като собственик в тези планове. Поставени
са и въпроси относно това дали са настъпили последиците на отчуждаване или
реституиране на имота.
В предвидения срок е депозиран
отговор на жалбата от насрещните страни, всички представлявани от адв. Н. Т. ***. Въззивната жалба
е оспорена като неоснователна. Поддържа се становището, изразено и пред първата
инстанция, че решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик е недопустимо, като
постановено по проведен симулативен процес. Освен
това отхвърлянето на отрицателния установителен иск
на ищеца против община Балчик относно собствеността върху процесния
имот, не формира сила на пресъдено нещо относно
принадлежността на правото на собственост, а отделно от това – ответниците не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по посоченото дело, тъй като не
са участвали в същото. Отделно е развита тезата, че настоящото производство е
недопустимо, тъй като между същите страни и по същите искове вече е формирана
сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. №
375/13г. на ДОС. Поддържа се, че продавачите по договора за продажба на имота
от 12.12.2007г. са прехвърлили собствеността, тъй
като в тяхна полза е осъществена земеделската реституция на имота – подробно са
изложени фактите, от които се извежда извода за завършване на реституционната
процедура с издаването на решение по Протокол № 24-63/24.08.06г. на
ОСЗГ-Балчик, допълнено на ръка, че възстановяването се извършва съобразно
решението по гр.д. № 377/05г. на РС-Балчик и представената по него скица.
Заповедта на Кмета на Община Балчик от 25.10.07г., с която е бил одобрен
ПУП-ПРЗ и е образуван настоящия ПИ 447 нов УПИ ХХХІ в кв. 4 по плана на вилната
зона „Белите скали” се сочи, че има характера и на одобряване на техническото
решение на ОбЕСУТ за възможността за реална
реституция на осн. чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Допълнено е, че дори и да се приеме,
че реституционната процедура не е завършена, то тя може да се завърши след
изработване на помощен план на старите реални границина
имотите в тази местност, при което ще се установи, че именно процесният е на ответниците.
Поддържа се и релевираното възражение за погасяване
на предявените искове по давност. Претендира се обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо или отхвърляне
на исковете като погасени по давност, евентуално като неоснователни, ведно с
присъждане на разноските по делото.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт.
В изпълнение на дадените
с определение № 296/31.05.18г. на всяка от страните указания, въззивникът е представил доказателства за довнесена до
пълния дължим размер на ДТ за въззивното обжалване на
делото /вх. № 3313/04.06.18г./, а процесуалния представител въззиваемите
е подписал на 31.05.18г. в деловодството на съда представения по делото отговор
на въззивната жалба. Въззивното
производство е допустимо.
Съдът намира, че доказателственото искане на въззивника
за допускане на СТЕ с поставените задачи е неоснователно по следните
съображения:
Действително първоинстанционният съд е бил сезиран с такова искане още с
исковата молба и липсва произнасяне по същото - както в проекта за доклад, така
и в проведените две открити с.з. по делото. Следва да се има предвид обаче, че
ищецът не е релевирал и поддържал твърдения за
наличието на факти, препятстващи земеделската реституция /че имотът
не е имал характера на земеделска земя и са били налице други пречки за
реституцията му по реда на ЗСПЗЗ/ - нито в исковата молба, нито становището от
14.11.17г. В последното са направени оспорвания на представените от ответниците писмени доказателства и е направен анализ и правни изводи относно
тяхното значение за възникналите или липсата на правни последици, свързани с
твърдяната от ответниците да е осъществена в тяхна
полза реституция.
Отделно от това следва да се има предвид
и начина на разпределение на доказателствената тежест
в настоящия процес, извършено и от ДОС – така в проекта за доклад по делото е
посочено, че в тежест на ответниците е да установят,
че са притежавали правото на собственост върху имота по силата на завършила в
тяхна полза като наследници на Н. Андреев Груев реституция по ЗСПЗЗ /л. 176/,
което е потвърдено и в първото по делото с.з. /л. 240/. В с.з. на 29.01.18г.
процесуалния представител на ищеца е посочил, че няма други искания по
доказателствата /л. 267/.
С оглед на изложеното, доказателственото искане следва да се остави без уважение,
а делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „УИШБОН” ЕООД, гр. София за назначаване на СТЕ,
която да отговори на формулираните подробно във въззивната
жалба 15 въпроса, които са свързани с изясняване на обстоятелства за това дали процесния имот е имал характера на земеделска земя и дали
са налице пречки за реституцията му по реда на ЗСПЗЗ, както и относно
отразяванията му в съществувалите и съществуващите планове за тази зона, както
и кой е бил отразен като собственик в тези планове; дали са настъпили
последиците на отчуждаване или реституиране на имота.
Насрочва делото в открито с.з. на 04.07.18г. от 9.00 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: