Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. П.,…11….ноември….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз.

състав в публично заседание  на двадесет и втори…ОКТОМВРИ

през   две хиляди  и  ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  Г.

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при  секретаря....ДАФИНКА…БОРИСОВА,…като…разгледа…

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…858.…

по…описа….за…2019          г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие

Производството е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от      адв.  Д.Г. от АК-В.Търново – пълномощник на Н.С. Х. с адрес *** - молител в първоинстанционното производство по гр.д.№5362/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, против  постановеното по делото Решение №1651/10.09.2019г. от ХІ-ти гр.с-в, В ЧАСТТА, с което е отхвърлена като неоснователна молбата й против Е.М. за упражнено домашно насилие на 29.07.2019г., на 02.08.2019г. и на 06.08.2019г., както и по отношение на малолетното дете А.Е. И..

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и се моли да бъде отменено.. Прави се искане да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да се приеме, че на посочените дати ответникът е осъществил домашно насилие, както и да се определи по-дълъг срок на мярката по чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН – забрана на ответника да приближава на по-малко от 50м молителката, жилището, в която същата живее, както и местата за социални контакти и отдих на молителката, тъй като определеният такъв от три месеца е неподходящ.

Ответникът по въззивната жалба Е.М.И. с адрес ***, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и предлага да бъде оствено в сила  обжалваното решение.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция, двете страни, чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища.

 Въззивната жалбоподателка изразява лично становище в хода на съдебните прения.

По искане на въззивницата, пред въззивната инстанция е разпитан свидетелят С.М..

                                     Окръжният съд като провери правилността на обжалваното решение с оглед на изложените в  жалбата оплаквания, приема следното:

                                       Въззивната жалба  на  н.С. Х. (И.)  е подадена в срок,  при наличие на правен интерес, от надлежна стана, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА, но    разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№5362/2019г. по описа на Районен съд – гр. П., е образувано на основание  молба, регистрирана с Вх.22715/12.08.2019г. на ПлРС,подадена от  настоящата въззивна жалбоподателка  н.С. Х. от гр.П., за постановяване  на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл.5,ал.1  от ЗЗДН.

В молбата се твърди следното:

Молителката  и ответника  по молбата Е.И. са бивши съпрузи, като  по вречме на прекратения брак е родено детето  А.Е. И. с ЕГН **********. Съгласно бракоразводното решение упражняването на родителските права е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения с бащата.

Ответникът е извършил следните актове на домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете:

-Между 13 и 27 юли 2019г. Молителката и детето били на море, когато ответникът и се обадил по телефона, да поиска да вземе детето. В телефонния разговор я обиждал като я наричал „курва“, „мърша“ „ще те запаля, ще платя на някой, ако трябва да те няма.“;

 -На 29.07.2019г. ответникът отишъл в дома на молителката в гр.П. ж.к.***, за да вземе детето. Когато молителката му казала, че може да вземе детето само за два дни, защото на третия ден има час при психолог, ответникът я заплашил, като и казал „Не ме нерви,защото ще те убия, ще вляза в затвора и детето ти ще го гледат майка и ти и баща ти. Ти не знаеш кой съм аз.“Хванал я за блузата и я бутнал назад и в резултат на това  тя се изплашила и не можела да спи.

 -На 02.08.2019г.молителката позвънила на ответника, за да попита за детето. Ответникът й казал, че ще доведе детето на 04.08.2019г. и заявил :“Не ме нерви. Ще платя да те сринат“.

 - На 06.08.2019г. около 15 часа звъняла на съпруга си да пита за детето, но той не отговорил, в резултат на което тя била срината психически.

Молителката твърди, че изпитва страх от ответника, че може да посегне на живота и и на този на детето. Моли съда да издаде заповед, с която да забрани на ответника да приближава нея, детето и местоработата и. Към молбата е представена декларация.

Ответникът по молбата е подал писмен отговор, в който оспорва твърденията по молбата. Оспорва да е заплашвал молителката, да я е обиждал и да не е искал да върне детето в срока съобразно режима на лични контакти. Посочва, че на 29.07.2019г, когато е взел детето бил с приятелката си, с която живее на семейни начала, а молителката е дала детето и не е имало никакви спорове и пререкания. Оспорва твърденията, че е заплашвал и обиждал бившата си съпруга по телефона.

В първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение №1651/10.09.2019г., с което е уважил частично молбата на Н.С. Х.(И.), като е постановил следното:

- ПОСТАНОВИЛ е МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

           ЗАДЪЛЖИЛ е на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Е.М.И. с ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Н.С.И. с ЕГН ********** от гр.П. ж.к.*** №8 бл.*** вх.Д ап.***.

            ЗАБРАНИЛ е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Е.М.И. с ЕГН ********** *** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 50 метра Н.С.И. с ЕГН ********** от гр.П. ж.к.*** №8 бл.*** вх.Д ап.***, жилището, в което живее на адрес гр.П. ж.к.*** №8 бл.*** вх.Д ап.***, ап.***, а също така да не доближава местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от три месеца, считано от 12.08.2019г., когато е издадена заповедта за незабавна защита с изключение на случаите, когато страните се  срещат за предаване на детето с оглед осъществяване на личните му контакти с бащата.

Отхвърлил е в останалата част за упражнено домашно насилие на 29.07.2019г,  на 02.08.2019г и на 06.08.2019г., подадената от Н.С.И. с ЕГН ********** от гр.П. ж.к.*** №8 бл.*** вх.Д ап.*** против Е.М.И. с ЕГН ********** *** молба като неоснователна и недоказана.

По делото е служебно конституирано като пострадало лице малолетното дете А.Е. И., като домашно насилие над него не се доказа.

Разпоредил е да се  ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановените мерки за закрила на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

В случай на неизпълнение на заповедта, Е.М.И. с ЕГН ********** ***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪДИЛ е, на основание чл.5 ал.4 и чл.11 ал. 2 от ЗЗДН, Е.М.И. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса за производството в размер на 30.00 лв.

ОСЪЖДИЛ е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.С.И. с ЕГН ********** от гр.П. ж.к.*** №8 бл.*** вх.Д ап.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е.М.И. с ЕГН ********** *** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 310 лв.

Вззивният съд приема, че така постановеното решение е валидно, допустимо и  правилно.

Молбата, с която е сезиран първоинстанционият съд е допустима, тъй като са налице предпоставките на чл.3,т.5 от ЗЗДН.- Молителката  е лице, имащо право на защита срещу домашно насилие, извършено  според твърденията й от бивш съпруг; Подадена е срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН – до един месец от твърдения акт на домашно насилие.

По същество молбата е частично основателна.

 Съгласно чл.2 от ЗЗДН  „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.“

Въз основа на  фактическите твърдения, изложени в молбата  за образуване на съдебното производство и в декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, съдът приема, че молителката твърди осъществяване от ответника на психическо  насилие.

Какви са доказателствата по делото?

В  Декларацията е чл.9,ал.3 от ЗЗДН, молителят е декларирала обстоятелствата, които твърди и в исковата молба.

От показанията на свидетелите М.М. и М.Г. се установява, че ответникът многократно се е обаждал на молителката по телефона и я е заплашвал, с което е предизвикал основателен страх у нея. Същата продължително време е била разстроена и не е била в състояние да се успокои.

По делото обаче не са събрани доказателства за осъществен акт на домашно насилие от ответника към молителката на посочените в исковата молба дати -  29.07.2019г, 02.08.2019г. и 06.08.2019г. Обратно – от показанията на свидетелите Ц.Ц. и М.Е. се установява, че на тези дати ответникът е взел детето от майката с оглед осъществяване на  режима на лични отношения  и детето радостно е тръгнало с бащата, като не е имало конфликт с майката.

Разпитан от въззивния съд, посочен от молителката свидетел С.М.,  също не установи на  29.07.2019г. между страните да е настъпил конфликт, който  да бъде квалифициран като акт на домашно насилие.  – Същият установява, че на 29.07.2019г., когато свидетелят и други съседи са били пред жилищния блок, в който живее молителката, ответникът е дошъл да вземе детето. Двамата бивши съпрузи са се карали.Имало е“разни дърпаници“. Свидетелят не е чул какво си говорят, тъй като е бил по-далече от тях. Детето  е прегърнало баща си и е тръгнало с него.

След като прецени по отделно и в съвкупност  доказателствата, с които е попълнено делото на две инстанции, въззивният съд приема за установено следното:

Акт на домашно насилие по смисъла на чл.2  от ЗЗДН са установили в показанията си свидетелките М. и Г., а именно – отправяни заплахи по телефона от ответника към молителката.При това положение наложената мярка за закрила по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗД – ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, която мярка не е ограничена със срок и следва да се спазва постоянно, е напълно адекватна. Срокът на мярката по чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН – забрана ответникът да доближава молителката на 50м, както и жилището й местата за социални контакти и отдих за три месеца, е достатъчен и няма основание за  определяне на по-дълъг срок.

От доказателствата по делото и от процесуалното поведение на страните по делото, може да се направи извод, че отношенията между тях са остро конфликтни. Молителката живее със субективното усещане за осъществявано спрямо нея  на психическо насилие от ответника, включително и чрез заплахи за физическа разправа. От доказателствата по делото обаче не се установява тези изживявания да са резултат от реални действия на ответника. Съдът счита, че по делото не се установиха актове на физическо насилие, осъществено от ответника спрямо молителката. От доказателствата по делото не съществува каквато и да е индиция за поведение на ответника спрямо малолетното дете, което да бъде квалифицирано като форма на домашно насилие. Обратно, дори посоченият от молителката свидетел С.М. установява, че на 29.07.2019г. детето радостно и безпроблемно е тръгнало с баща си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че    твърденията, изложени в декларацията  по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, представена от молителката, са оборени от другите доказателства по делото.Възможно е  молителката да  изживяла  неприятни емоции, но не са събрани доказателства ответникът да е допринесъл с поведението си за това. 

Декларацията на молителя по чл.9 от ЗЗДН, се ползва  съгласно закона  със самостоятелна доказателствена сила. Представените от ответника гласни доказателства обаче опровергават изложеното  в нея

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

 С оглед изхода на делото, въззивната жалбоподателка следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба разноски за въззивна инстанция в размер на 450.00лв. – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, П.ският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.17,ал.5 от ЗЗДН           

               

 

                 Р    Е   Ш     И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  като правилно РЕШЕНИЕ №1651/10.09.2019г. на П.ски районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№5362/2019г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Н.С.И. ***, ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.М. И.с постоянен адрес ***, ЕГН-**********, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 450.00лв.(четиристотин и петдесет лв.) – адвокатско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО  е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: