Р Е Ш Е
Н И Е
№ 291
гр.
Велико Търново, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря В.Г.разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 220/2022г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.В.В. ***, чрез ***. Н.И.К. ***, офис 8 против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 22-1739-000025 на Началник РУ Велико Търново към ОД на МВР Велико
Търново, с която е временно спряно от движение за срок от три месеца МПС
лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „МУСТАНГ“, с рег. № ***на основание чл. 171,
т. 2, б. „м“ от ЗДвП.
В подадената жалба се твърди, че заповедта
е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
противоречие с процесуалния и материалния закон. Направените констатации в ЗПАМ намира за
неправилни, немотивирани. Оспорва описаната в нея фактическа обстановка, тъй
като не бил извършил описаното нарушение. Оспорва правомощията на издателя на
заповедта да я издаде. В процесния случай не била описана и установена целта на
водача, с която същият е използвал пътищата. Наличието на пълно описание на
нарушението, съдържащо всички елементи от състава на съответното нарушение е
основна гаранция за осъществяване на съответната на административното нарушение
защита. Наложената мярка по вид и обем надхвърляла преследваната от закона цел.
Нарушението било извършено в 23:05ч. време, през което движението не е
натоварено, което опровергавало констатацията в ЗППАМ, че застрашава останалите
участници в движението. Жалбоподателят бил млад шофьор – на 21 години, без
предишни нарушения и трудово ангажиран, за което колата му била необходима. В
съдебно заседание, чрез ***. К., поддържа жалбата. Моли да се постанови
решение, с което да се отмени ПАМ като незаконосъобразна.
Ответникът Началник РУ Велико Търново към ОД на МВР Велико
Търново, чрез Инспектор в група „ООР“,
Сектор „Охранителна полиция“ Г.Б. заема становище за
неоснователност на жалбата. Заповедта е издадена от компетентен
орган, видно и от материалите по преписката в реда не нейните пълномощия,
постановено в писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.
59, ал. 2 АПК, в това число фактическите и правните основания за прилагането на
ПАМ чрез посочване на правно релевантни факти съгласно хипотезата на чл. 171,
т. 2, б. М от ЗДвП. Не са допуснати съществени нарушения на процедурата по
издаването й. Постановена е при правилно приложение на материалния закон. Със
заповедта и на основание ЗДвП е постановено временно спиране движението на МПС
с конкретно фиксиран срок на действие на мярката 3 месеца с фиксирана начална
дата. Установява се, че ПАМ е приложена
спрямо надлежен субект при безспорно констатирано наличие на необходимите
материални предпоставки и не се нарушава правото на защита. Моля да се потвърди
заповедта като правилна и законосъобразна и да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски в размер на 100 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 22-1739-000025 на
Началник РУ Велико Търново към ОД на МВР
Велико Търново е временно спряно от движение за срок от три месеца,
считано от 15.04.2022г. МПС лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „МУСТАНГ“, с
рег. № ***на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на
заповедта е посочено обстоятелството, че на 14.04.2022г., около 23:05 на
кръстовището на ул. „Магистрална“ и ул. „Краков“ – кръгово кръстовище, като
водач на собствения си лек автомобил лек автомобил, марка
„ФОРД“, модел „МУСТАНГ“, с рег. № ***в посока на движение към бул. „България“
не използва пътищата, отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в превъртане на
задните задвижващи колела и поднасяне на задната част на автомобила по посоката
си на движение, като същото е съпроводено със силен шум на двигателя
(форсиране) и свистене на гуми, с което си действие застрашава останалите
участници в движението. Нарушението е извършено на суха пътна настилка. За така установеното
нарушение е съставен АУАН сер. „АД“ № 225785 от 14.04.2022г.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има
отбелязване за датата на връчване срещу подпис на 26.04.2022г. Недоволен от
нея, на 10.05.2022 г., жалбоподателят я е оспорил пред Административен съд –
Велико Търново.
Като писмени доказателства по делото са
приети материалите, съдържащи се в административна преписка, изпратена
от органа с писмо рег. № 173900-8596/13.05.2021 г. от РУ-Велико Търново;
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1739-000025/15.04.2022 г., издадена от В.П.Р.на
длъжност началник РУ към ОДМВР-Велико Търново, РУ-Велико Търново, свидетелство
за регистрация част 1, допълнително споразумение, Заповед № 18//01.07.2021 г.,
както и Заповед №3663-3448/31.12.2021 г. на старши комисар.
Изслушани се
свидетелските показания на св. Л.И.Л. и Е.А.М. от които се
установяват обстоятелствата, описани в АУАН.
При така установените факти, от правна
страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за прилагане на № 22-1739-000025/15.04.2022 г., издадена
от В.П.Р.на длъжност началник РУ към ОД на МВР Велико Търново е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 се
налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена Заповед №366з-3448/31.12.2021
г. (л. 27 – 28 от делото) на Директора на ОД на МВР Велико Търново, с която са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т.
2а, т.
3, т.
4, т.
5, т.
6 и т.
7 и т.
8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и по т. 1.4 Началниците
на РУ при ОДМВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ
при ОДМВР – В. Търново.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.
21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване
на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на
фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка. Фактите се потвърждават от свидетелските
показания на свидетелите Л.И.Л.
и Е.А.М., които
съдът кредитира като достоверни и безпристрастно дадени. В разпоредителната част на ПАМ като правно основание е посочена
разпоредбата на чл.
171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната
норма, която отговора на описаната фактическа обстановка, поради което не може
да се сподели тезата на жалбоподателя за липса на данни по отношение на
елементи от фактическия състав.
Съдът намира, че при издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен
акт.
Неоснователно
е позоваването на В., че не е извършил
нарушението. Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП временно
спиране от движение за срок три месеца на пътно превозно средство на
собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Разпитаните по делото свидетели
потвърждават, че в момента на завъртане на автомобила имало и други участници –
автомобил, който идвал от Варна, посока кръгово, който бил почти спрял. Малко
след него имало и друг, който навлязъл по ул. Н. Габровски. Като възражение при
проверката жалбоподателят В. изтъкнал само, че двигателят на автомобила не е
издавал шум. По друг начин не е възразявал срещу поднасянето и завъртането на
автомобила. Пътната настилка е била суха, която констатация от АУАН се
потвърждава от разпитаните свидетели. Според св. М. действия са били умишлени -
видимо с цел дрифт. Автомобилът Форд мустанг е със задно задвижване, което е предпоставка
за поднасяне на задната част на автомобила.
От страна на жалбоподателя не се твърди и доказва различна фактическата
обстановка, поради което съдът намира, че в случая са налице кумулативно
предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ на основание чл.
171, т. 2, б. „м“ ЗДвП, а именно ползването на пътя за други цели, освен
превоз на хора и товари.
Заповедта е издадена в съответствие и с
материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Целта на законодателя е да осигури безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения. С процесната ПАМ, не се цели санкциониране
на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат –
подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на
пътнотранспортните произшествия.
Срокът на мярката, определен от
административният орган, е в рамките на визирания в нормата на чл.
171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, поради което съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с
материалния закон, но и с целта на същия - осигуряване безопасността на
движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Въз основа на изложените съображения съдът
приема, че Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-1739-000025 на Началник РУ Велико Търново към ОД на МВР Велико
Търново е валидна и законосъобразна, включително и в частта й относно определения
срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл.
144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Велико Търново съдебни
разноски, представляващи сума в размер на
100 лева (сто лева) - възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.В. ***, чрез ***. Н.И.К. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 22-1739-000025 на
Началник РУ Велико Търново към ОД на МВР
Велико Търново, с която временно е спряно от движение за срок
от три месеца МПС лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „МУСТАНГ“, с рег. № ***на
основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН: **********
*** заплати на ОД на
МВР Велико Търново разноски по
делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда
на чл.
137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: