Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София,19,07,2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 5421 по описа за 2014год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Л.И.А. и С. Д.А. срещу
„З.К. Л.И.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ/отм./, във връзка с
чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер
на по 200 000,00лв. за всеки от ищците, представляваща застрахователно обезщетение
за причинени по повод възникнало на 26,11,2013год. ПТП неимуществени вреди от
загубата на родното им дете- И.С. Д., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до изплащане на вземането.
Излагат
се доводи, че на 26,11,2013год., в град В., при управление на л.а. марка „Опел“,
модел „Вектра“, с д.к.№ ***, по ул.„П.“, Л.
Е.И. е нарушил правилата за движение, вследствие на което е реализирал ПТП, при
което на пътувалия на предната дясна седалка в л.а.- И.С. Д. са причинени множество
несъвместими с живота травми, вследствие на които на 26,11,2013год. същият е
починал. Ищците– родители на починалия, сочат да са претърпели неимуществени
вреди от загубата на детето си. Поддържат деликтната отговорност на виновния
водач да е застрахована при ответното дружество „З.К. Л.И.“ АД, поради което за
увредените е възникнало право да претендират обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират разноски по делото.
Ответникът-
„З.К. Л.И.“
АД, в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.367-373 от ГПК, излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва настъпването
на застрахователно събитие сочено в ИМ, твърдения механизъм на ПТП и поддържа
да липсва виновно противоправно деяние осъществено от Л. Е.И., което да е в
причинна връзка с претърпените от ищците вреди. Оспорва твърденията за
претърпени от ицщите неимуществени вреди,
техния интензитет и проявление. Излага доводи, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен. Твърди се наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като не е ползвал предпазен колан.
Релевира доводи за недължимост на претендираното обезщетение за забава. С молба
от 12,02,2015год. при условията на евентуалност ответникът релевира
допълнителни възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който съзнателно се качил в автомобил, управляван от водач повлиян
от алкохол, който няма правоспособност за управление на МПС.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Третите
лица помагачи на страната на ответника- Е.С.И./ лично и като правоприемник на С.К.И./,
Н.Е.Н., С.Е.И., В.Е.И., А.Е.И. и И.Е.И. не заявяват становище по основателност
на иска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства се установява настъпило на дата 26,11,2013год., в град В., ПТП с участието на л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с д.к.№ ***, управляван от Л. Е.И..
Във връзка с ПТП е образувано досъдебно
производство № 91/2013год. по описа на РУ „Полиция“- В., респ. пр. с вх. №
1131/2013год. по описа на ОП- Монтана срещу неизвестен извършител за извършено
от престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.1, б.„б“ и б.„в“ във вр. с чл.342,
ал.1 от НК. Досъдебното производство е прекратено с Постановление от
11,06,2014год. на основание чл. 199, ал.1
и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
В с.з. проведено на 20,04,2015год., на осн.чл.146
от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор
за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответното дружество
към датата на ПТП- 26,11,2013год.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № ГРАО-44/09,01,2014год.
на Община В., ищците се легитимират като законни правоприемници на
починалия-негови родители.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при
ПТП починалият е получил следните травматични увреждания:
- мекотъканни травматични увреждания по главата -
охлузвания в областта на челото, разкъсно-контузна рана в областта на лява
вежда, контузия на носа с охлузване, драскотина и счупване на носните кости и
кръвоизлив от носните проходи, охлузване в областта на дясната скула,
разкъсно-контузна рана в областта над брадичката и кръвонасядането на меката
черепна обвивка в лявата челна област, причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота;
- кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
(субарахноидален кръвоизлив), причинил на пострадалия разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- множествените счупвания на ребра в ляво,
причиняващи трайно затруднение в движението на снагата за период по- голям от
30 дни;
- тежка закрита гръдна травма на белият дроб и
сърцето, причиняваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
- тежката коремна травма с разкъсване на левият
купол на диафрагмата с пролапс на част от стомаха в гръдната кухина, разкъсване
на черният дроб, слезката и стомаха, кръвоизливи в капсулата на задстомашната
жлеза, кръвоизлив в коремната кухина,
причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота;
- мекотъкани травми в областта на крайниците -
охлузвания в областта на дясната гривнена става и в областта на основата на
палеца на дясна ръка; охлузване в областта на дясната колянна става; кръвонасядания
и охлузвания в областта на ляво бедро; охлузвания в областта на /както и над и
под/ лявата колянна става, причинили на пострадалия болка и страдание;
- счупване на лявата бедрена кост и на костите на
лявата подбедрица /голям и малък пищял/.
Между установените травматични увреждания и
процесното ПТП има пряка причинно- следствена връзка. Причина
за смъртта на И.С. Д. е несъвместимата с живота съчетана
гръдно-коремна травма с разкъсване на сърцето, левия бял дроб, диафрагмата,
черния дроб, слезката и стомаха, довела до смъртта му на 26,11,2013год. Инцидента е реализиран с висока скорост, при която тялото полита
напред със същата скорост, като леталният изход може да настъпи, независимо от
това дали пострадалия има правилно поставен предпазен колан или не.
От изслушаната съдебна- автотехническа
експертиза се установява механизма на ПТП, според който непосредствено преди
настъпването на ПТП, процесният л.а. се е движил по ул. „Р.“ в гр. В., в посока
от центъра на града към ул. „П.“, със скорост над 100 км/ч. Платното за
движение е предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока е обособена по една пътна лента, разделени с единична прекъсната линия.
В зоната на кръстовището с ул. „П.“, на ул
„Р.“ има десен завой за посоката на движение на автомобила. Деликвентът,
навлизайки в десния завой, поради високата скорост, с която се е движил, е
изгубил управлението върху автомобила, който се е плъзнал странично под ъгъл
наляво спрямо пътя и преминавайки през пътната лента за насрещно движение, е
напуснал платното в ляво. Качил се е върху тротоарната площ и вследствие на
удар на предното му ляво колело в левия бордюр се е завъртял под ъгъл около 30°
в посока обратна на часовниковата стрелка. В следващият момент, движейки се
завъртян наляво под малък ъгъл и частично странично, се е ударил с предната си
челна част в крайпътно дърво, намиращо се на около 1 м. в ляво от левия бордюр
за посоката на автомобила, като го е пречупил. След удара в дървото, автомобилът
е продължил движението си. Установил се е в близост до дънера на дървото,
където е намерен.
От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача с органите за управление на автомобила, който го е
управлявал със превишена скорост на движение /над 100 км./ч. при максимално
разрешена- 50 км./ч./, която не му е позволила да следва посоката на платното
за движение, което е станало причина за напускането му и настъпването на удара
в крайпътното дърво.
С оглед установената скорост
на удара над 100 км/ч и получените деформации на тавана на купето в зоната на
мястото, където е седял пострадалия налагат извод, че е възможно да настъпи
удар по тялото му, който да реализира големи травми, независимо от това дали е
с поставен или не предпазен колан.
От изслушаната КСМАТЕ се
установява починалият
И. Д. да е седял на предната дясна седалка (до водача) в л.а.като травматичните
увреждания отговарят да са получени от сблъсъка на тялото на починалия към
момента на челния удар с крайпътното дърво, с частите от интериора на
автомобила в зоната на предната дясна седалка, при наличните в конкретния
случай тежки деформации на предната му част. Не са
налице характерни увреждания насочващи към това същия да е бил с поставен
предпазен колан. Като се има предвид, че в момента на настъпването на ПТП е
седял на предната дясна седалка и предвид настъпилите деформации, се прави
извод, че те са достигнали до мястото, където се е намирал той. Независимо дали
починалият е бил с поставен обезопасителен колан или не, то той е щял да получи
идентични наранявания.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на св. Т.К. И. и О.Т. И., от които се установяват отношенията между
починалия и ищците /живеели заедно, били добро и примерно семейство/, както и
обстоятелството, че родителите на починалия все още не са преодоляли загубата
на сина си.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на св.И.К.П. - участник в ПТП /пътник на задната седалка в л.а.„Опел
Вектра“/, се установява, че преди да се качат в автомобила тримата употребили
алкохол /пили бири, а деликвентът и пострадалият и по 50гр. ракия/. На деликвента
не му личало да е пил, не миришел на алкохол. Твърди, че той и пострадалият
били с предпазни колани към момента на ПТП. Деликвентът се хвалел, че има книжка,
но свид. не я бил виждал.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ /отм./, вр.чл.45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно
доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване в лицето на ищците.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено осъществено противоправно деяние от водача на л.а. марка „Опел“, модел
„Вектра“, с ДК № ****- Л. Е.И. ,
нарушил чл.20, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП,
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно, посочените разпоредби водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средствос характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Забранено е да управляват
МПС под влияние на алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние.
Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от
увреденото лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения
иск-чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците в качеството на родители са активно
материално правно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените
вреди от смъртта на родното им дете. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени
вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени и продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 110 000,00лв. за всеки от ицщите. При определяне на същите съдът съобрази младата възраст на починалия -20години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/,
близките отношения между родителите и пострадалия и обстоятелството, че са
живели в общо домакинство. Установи се, че ищците са претърпяли изключително
тежко загубата на родното си дете, като и към настоящия момент същата не е
преодоляна. С настъпването на
ненавременната смърт на синът им/20год./ същите са лишени от опора за в бъдеще,
от възможността да проследят житейския му път, от това да станат свидетели на
възможността му да създаде семейство. Смъртта на дете
на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари,
които човек може да преживее, поради което
трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психичен товар.
Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но все пак, съобразявайки горните критерии,
съдът определи размера на обезщетението от по 110000лв. При определяне на
размера на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО за релевирания период
съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./.
За неоснователно по делото съдът намира релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради
неизползване на обезопасителен колан /нарушение на чл.137а от ЗДвП, в ред. към датата на събитието/. От СМЕ и КСМАТЕ се
устави,че пострадалият е бил без поставен предпазен колан/ в този смисъл се
опровергаха показанията на св.И.Петров/, но независимо дали е бил с такъв или
не, то той е щял да получи идентични наранявания. Съгласно практиката на
ВКС постаневена по реда на чл.290 ГПК/ Решение № 16 от 4.02.2014 г. по т.д. №
1858/2013 г. и др./, само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, каквото в настоящия случай не
е, доколкото при челен сблъсък с неподвижен предмет, реализираните деформации
по автомобила дават основание да се приеме, че леталният изход може да настъпи,
независимо от това дали има правилно поставен предпазен колан или не.
За недоказано по делото
съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като постадалият е пътувал в л.а., управляван от
водач без правоспособност. Съобразно чл. 154 от ГПК ответникът не е ангажирал
доказателства в тази насока.
За основателно съдът
намира възражението за съпричиняване на резултата от страна пострадалия И. Д.,
който се е качил в автомобил управляван от водач, повлиян от алкохол. Ангажираните
свидетелски показания на свид. И.П., установяват пострадалият лично да е употребил алкохол,
както и да е възприел консумацията на алкохол от водача на процесния л.а. преди
настъпване на ПТП. Т.е. налице е особен случай на съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото пострадалият, макар да не е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане / в
този смисъл тълкуването разяснено с т.7 от ТР №1/ 23.12.2015год. по т.д. №1/2014г.
на ОСТК на ВКС/.
Така установеното съпричиняване настоящия състав
определя на 20 % от страна на пострадалия син на ищците,
тъй като в конкретния случай много
по-съществен принос за настъпванае на вредоностния резултат има прекия водача
на МПС нарушил
правилата за движение по пътищата, който управлявал МПС с превишена скорост, несъобразена с пътните
условия и в пияно състояние, като именно тези нарушения са свързани с
настъпването на произшествието. Ето защо съдът приема приноса на сина на ищците за настъпването на
вредите за по-малък от този на виновния за произшествието водач. Ето защо при
съобразяване на сочения процент съпричиняване на ищците
следва да бъде определено обезщетение в размер на 88000,00лв., в който
размер следва да бъдат уважени предявените искове и отхвърлени за
разликата до пълния предявен размер от 200 000лв. за всеки от ищците като
неоснователни.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -26,11,2013год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. Ето защо претенцията за забава от датата- 26,11,2013год. е
основателна.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 7040,00лв.- държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се дължат
разноски, които съобразно уважената част от иска са в размер на 220,00лв. от
общо 400,00лв.-в.л./ няма данни за такса от 5,00лв. -съдебно удостоверение/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 5735,25лв. от общо 12745,00лв., от които 200,00лв.-в.л., 15лв.-такси
за съд. удостоверения и 12530,00лв. -юрисконсултско възнаграждение по чл.78,
ал.8 от ГПК.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.С.С.Ч. и
съобразно изхода от спора се дължи адв.хонорар в размер на 6891,50лв., от общо 12530,00лв.,
определен по НМРАВ. Върху същия се начислява ДДС, тъй са налице данни за
регистрация по ЗДДС в размер на 1378,30лв. или възнаграждение се дължи в общ
размер от 8269,80лв.
Релевираното възражение от ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като адв.хонорар за процесуален
представител на ищците е определен по реда на НМРАВ съобразно цената на
исковата претенция и изхода от спора.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Л.И.А., с ЕГН **********, и С. Д.А., с ЕГН **********,
и двамата с адрес: *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от по 88 000,00лв.
(осемдесет и осем хиляди лева) за всеки ищец, представляващи обезщетение за
причинени по повод възникнало на 26,11,2013год. ПТП неимуществени вреди от
смъртта на починалия им син- И.С. Д., ведно със законната лихва върху тази сума
от 26,11,2013год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над 88000,00лв.
до пълния предявен размер от 200000,00лв. за всеки ищец като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 7040,00лв./седем хиляди и четиридесет лева / –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на Л.И.А., с ЕГН **********, и С. Д.А., с ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 220,00лв.
/двеста и двадесет лева/-разноски.
ОСЪЖДА Л.И.А., с ЕГН **********, и С. Д.А., с ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, да заплатят на „З.К. Л.И.”АД, с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 5735,25лв.-/
пет хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 0,25ст./-разноски.
ОСЪЖДА З.К. Л.И.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. С.С.Ч.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата
от 8269,80лв./осем
хиляди двеста шестдесет и девет лева и 0,80ст./– адвокатски хонорар с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- Е.С.И. /лично и като правоприемник на С.К.И./, Н.Е.Н., С.Е.И., В.Е.И., А.Е.И. и И.Е.И./конституирани по реда на чл.227 от ГПК на
мястото на С.К.И./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: