Р Е Ш Е Н И Е
№
199 гр. Пазарджик 03.06 . 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. № 354 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.463 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е извършено разпределение по
изпълнително дело № 1063 по описа на ЧСИ Даскалов за 2017 година.
В жалбата си Д.М. твърди,че на 10.05.2019 г. по изпълнителното дело било предявено разпределение на
събрана сума по производството. Изготвеното разпределение било
незаконосъобразно, тъй като е включена сумата от 2268.87 лв. в полза на
присъединеният кредитор Община Пазарджик.
Не било налице хирографарно
вземане на Община Пазарджик, което да подлежи на удовлетворяване от събраните
по горното дело суми от продажбата на имот с идентификатор 55155.503.910.1.10.
Имота не бил собственост на „В.А." ООД, а е собственост на „В.Е.И."
ООД.
В производството по т.д. 207/2015 г. по описа на ПОС
било осъдено за парично вземане“В.Е.И. " ООД.Това било дружеството
длъжник,което отговаряло със своето имущество.
За да предотврати изпълнението на своето парично
задължение „В.Е.И." ООД прехвърлили в собственост на третото лице „В.А."
ООД собствените си имоти, измежду които е и посочения по-горе.
Това наложило предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД,
който също бе уважен. Прогласената недействителност на сделката за въпросният
имот е относителна, т.е. засяга само отношенията между жалбоподателката,
„В.Е.И." ООД и третото лице, в случая „В.А." ООД, в което качество
търпи принудителното изпълнение.
От проведената публична продан на този имот, могли да
се възползваме само взискателките, тъй като само по отношение на тях имота се
считал собственост на дружеството длъжник „В.Е.И." ООД. Нямало
присъединени взискатели, освен първоначалните кредитори, за вземания срещу „В.Е.И."
ООД. А и те не могли да се възползват от постъпилите суми от продажбата на този
имот,след като не са предявили и успешно
завършили исково производство по чл. 135 от ЗЗД.
По отношение на всички други кредитори на „В.А."
ООД, включително Община Пазарджик, недействителност
не била налице.
ЧСИ Даскалов извършил разпределението в изпълнение на
решението на ПОС по гр.д. 60/2019 г., но това решение не се ползвало със сила на пресъдено нещо по
повод на новото разпределение. В съдебната практика било застъпвано и обратно
на приетото в това решение.
Не можело от продажната цена на имот, собственост на „В.Е.И."
ООД, да се удовлетворят задължения на „В.А.4“ ЕООД, при положение,
че задължението не се ползва от специална привилегия по чл. 136 ЗЗД.
Държавата била единственият субект, който се ползвал
от разпоредбите на чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК. Общината се считала за
присъединен взискател по право когато изпълнението по делото е насочено спрямо
конкретен недвижим имот. Касаело се за специфичен случай на присъединяване на
конкретни публични общински вземания за конкретен недвижим имот, предвид
правилното прилагане на разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. В този случай съдебният
изпълнител дължи уведомяване на Общината, за да може същата да предяви тези си
вземания. Общината участва в разпределението единствено на суми, постъпили от
публична продан на имота, не и от други приложени способи или доброволно
платени суми от длъжника. Фактът, че това са вземания на Общината, отдавна се
отчитал от практиката, макар законовият текст да гласи „държавата".
Считат,че по
реда на т. 2 на ал. 1 на чл. 136 ЗЗД се удовлетворяват задълженията за
данък за продадения имот. Разпоредбата предвижда привилегия единствено на
задължението за „данък", поради което в този ред не се включва
задължението за такса „битови отпадъци“.
Задължението за ТБО било винаги обвързано с носителя му. То се включва в
разпределението доколкото носителят му, т.е. собственикът на имота, е длъжник
по изп. дело, спрямо чието имущество е насочено изпълнението (в случая
конкретен недвижим имот). Макар и публични, макар и предявени, задълженията за
ТБО не могли да бъдат включени и удовлетворени съгласно обжалваното
разпределение,тъй като не са задължения на длъжника. Тази специфика на
производството не е отчел Пазарджишкият окръжен съд при производството по гр.д.
60/2019 година.
Повторно извършеното разпределение било извършено без
да се съобрази специфичното правно значение на успешно проведения Павлов иск, с
което взискателите - ищци са придобили правото да удовлетворят вземанията си от
цената на имота, предмет на отменената сделка.
В противоречие на правната рамка на нашето
законодателство, се създавал прецедент в полза на Община Пазарджик досежно
събирането на ТБО в специфичната хипотеза на иска по чл. 135 от ЗЗД, което
водело до привилегия, ненамираща опора в действащото ни законодателство.
Молят разпределението да
бъде отменено.
В срок е постъпил писмен
отговор от Община Пазарджик.
Обжалваното от взискателя М. разпределение било
изготвено и предявено в следствие на отмяната на Разпределение по реда на чл.
460 от ГПК от 09.01.2019 г., извършено по изп. дело № 20178870401063 по описа
на ЧСИ Per. № 887 Добромир Даскалов, с Район на действие - Окръжен съд и в изпълнение на дадените указания с
диспозитива на решение № 38 от
05.02.2019 г. по в.гр.д. № 60/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, потвърдено
от Пловдивския апелативен съд с Решение
№ 64 от 18.04.2019 г. по в.гр.д. № 155/2019 г.
Жалбата на М. била допустима ,но неоснователна.
Чрез аргументите в тази жалба единствено се целяло
ревизиране на влязло в сила решение на Пазарджишкия
окръжен съд по в.гр.д. № 60/2019 г.
Считат, че съдебният изпълнител е приложил правилно
закона и е изпълнил дадените указания с влязлото в силарешение .Други основания
за отмяна на разпределението извън сочените в цитираното решение нямало.
Постановените
решения били задължителни за страните, съдебния изпълнител, за съда,
който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България (чл. 297 от ГПК) .
Действително, , Общината се считала за присъединен
взискател, когато изпълнението е насочено спрямо конкретен недвижим имот, тъй
като се касае за специфичен случай на присъединяване на конкретни публични
общински вземания за конкретен недвижим имот ,предвид
правилното прилагане на чл. 136 от ЗЗД.
Съществен в конкретния случай бил критерият, че
вземанията за данъци и такси са публични вземания за имота. За Община Пазарджик
присъединяването като взискател по изпълнителното дело било по силата на закона
и от момента на постъпване на изисканата справка за публичните вземания за
имота, предмет на публичната продан ..
За съдебния изпълнител, реализирайки успешно
изпълнителния способ на публичната продан било без значение дали имота е
собственост на длъжника по делото или е налице продан при условията на успешно
проведен иск по чл.135 от ЗЗД, или пък насочване на изпълнението към имущество
на ипотекарен длъжник .В случай като конкретния , ръководещо било не обстоятелството,
че задълженията са на длъжника по делото, а че тези задължения са за имота. Изложени
са подробни доводи ,както за характера на вземанията ,така и и за положението
на Общината в такава хипотеза.
Считат,че присъединяването по право е относимо не за
задължения на длъжника (изобщо), а по силата на принадлежността на задълженията
за имота именно към продадения имот и,че не е допустимо разграничението на ТБО
от ДНИ като вид публично задължение за имота, а единствено, че по силата на чл.
136. ал.1 от ЗЗД се ползват с различните привилегии на т.2 - за ДНИ и т.6 за
ТБО.
Становището им е ,че и съдебната практика е в този
смисъл.
Частният съдебен изпълнител е изготвил мотиви за
действията си.
Намира жалбата за допустима
,но неоснователна.
Публична продан на недвижимия имот, посочен по-горе, а
именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.910.1.10, била
проведена за времето от 28.10.2018 г. до 28.11.2018 г. Имотът бил възложен с
постановление на ЧСИ от 07.12.2018 След влизане в сила на постановлението за
възлагане било изготвено разпределение на постъпилата сума от публичната продан
от 09.01.2019 г. предявено на 11.01.2019 г.
Разпределението било обжалвано от присъединения
взискател Община Пазарджик и с решение № 38 от 05.02.2019 г. по ВГД № 60/2019
г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, потвърдено с Решение № 64 от
18.04.2019 г. по ВГД № 155/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив ,посоченото
разпределение било отменено, като са дадени указания на ЧСИ за изготвяне на
ново разпределение на постъпилата сума от публична продан на имота, като включи
вземането на Община Пазарджик за такса битови отпадъци като привилегировано с
ред на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. При спазване на тези
указания било извършено новото разпределение.
То повтаряло
разпределението от 09.01.2019 г., с разликата,че сумата в размер на
2268.87 лв., представляваща ТБО за имота, е разпределена за присъединения
взискател Община Пазарджик, като със същата сума са намалени разпределените
суми за първоначалните взискатели - Д.М. и М. М..
Няма спор,че по посоченото изпълнително дело
изпълнението е насочено срещу недвижим имот,придобит от трето за изпълнителното
производство лице, след успешно проведен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Съдът , като съобрази доказателствата по делото и
доводите на страните ,намира ,че жалбата е допустима ,но неоснователна.
Видно е от данните по делото ,че публичната продан е
извършена и е изготвено разпределение.
Това разпределение е обжалвано и в решение по гр.д.№
60/2019 година Окръжен съд е приел следното: Съдебната практика еднозначно приема,че
привилегията на чл. 458 от ГПК ползва не
само Държавата за публични вземания,но и Общините за такива вземания.Преди да извърши
разпределението, ЧСИ,на основание чл.
458 от ГПК, е уведомил Община Пазарджик , отдел „МДТ“ за
предстоящо изготвяне на
разпределение и за представянето на
данни за дължимите публични вземания и с писмо изх. № 13-10-10/ 07. 01. 2019г. Община Пазарджик е
уведомила ЧСИ за дължимите публични вземания върху
имота ,като е представила и справка за
вида и размера на задълженията.
Съдът е приел,че вземанията на Общините за данък
върху недвижим имот,следва да се удовлетворят по реда на чл.136 ал.1 т. 2 от ЗЗД,а другите публични вземания,
включително вземанията за общински такси , в това число и такса битови
отпадъци , следва да се удовлетворят по
реда на чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД.Вземането на Общината за такса битови
отпадъци не е било включено в разпределението.
Съдът е изложил мотиви и отменил разпределението ,като е дал указания за
извършване на ново такова ,при което да се включи и вземането на Община
Пазарджик за такса битови отпадъци.
Това решение е
обжалвано пред АС Пловдив,който е възприел тезата на първоинстанционния съд. Приел е,че Общината е присъединен взискател по право по чл.
458 ГПК за публични вземания,каквито са тези за ТБО и за характера на които не
се спори.Тя може да се удовлетвори за тези си вземания от всеки от длъжниците по
изп.дело,като е без значение,че не се ползва от относителната недействителност
на сделката.Това са вземания за имота,които се определят от характеристиката на
имота и за тях общината се удовлетворява привилегировано по чл. 136 ал.1 т.6 ЗЗД.
След
постановяване на тези решения ЧСИ е извършил обжалваното
разпределение,изпълнявайки указанията на съда.
При тези данни
съдът намира жалбата за допустима ,но неоснователна.
Чрез обжалване на повторно извършеното разпределение
жалбоподателката всъщност цели ревизия на вече постановеното съдебно решение.
Вярно е ,че тези решения не се ползват
със сила на пресъдено нещо,но в конкретния случай ЧСИ е извършил действието –
разпределение на постъпили суми, в съответствие с указанията на съда и жалбоподателите
намират за незаконосъобразни неговите действия, не на друго основание ,а именно
поради това ,че е съобразил дадените му от съда по силата на влязлото в сила
решение указания. Преразглеждането на поставения въпрос по този ред не бива да
се допуска ,а и освен това ,настоящия състав споделя изцяло становището
,изложено в цитираното решение,като намира ,че при присъединяването на Общината
по право в разпределението следва да бъдат включени данъците върху имота ,
върху който е насочено изпълнението и съответно таксата битови отпадъци.Следва
да се посочи,че все пак съдебната практика е противоречива относно това ,на кое
точно основание таксата е привилегировано вземане. По въпроса за характера на такса "битови
отпадъци" е формирана последователна и безпротиворечива практика например
на Бургаския апелативен съд – Решение № 49/09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 16/2018
г. по описа на БАС, Решение № 25/22.01.2018 г. по ч. гр. д. № 408/2017 г. по
описа на БАС, Решение № 359/27.10.2017 г. по ч. гр. д. № 323/2017 г. по описа
на БАС, Решение № 440/28.11.2013 г. по ч. гр. д. № ЗЗ2/2013 г. по описа на БАС
и др., Съгласно посочените решения, задълженията за данък върху недвижимите
имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания,
което е изрично регламентирано в нормата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. В
този смисъл, ДНИ и ТБО за осребрено при публична продан имущество са определени
от законодателя като привилегировани вземания, съгласно изричната норма на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.Други съдилища , включително и ОС
Пазарджик и АС Пловдив приемат,че тези
вземания се
удовлетворява привилегировано по чл. 136 ал.1 т.6 ЗЗД.
В подкрепа на
втората теза следва да се посочи,че задълженята за данък върху недвижимите
имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания (арг.
чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК вр. чл. 1, ал 1, т. 1 и чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ). Чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД обаче
не прави препращане към чл. 162 ДОПК и към всички публични вземания въобще.
Напротив, тя лимитативно очертава вземанията на държавата, които се
удовлетворяват по реда на втората особена привилегия.
Особената привилегия по т. 2 не се отнася за всички публични вземания на
държавата по см. на чл. 162, ал. 2 ДОПК, а единствено на вземанията на
държавата, изчерпателно изброени в чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. По реда на т. 2
следва да се удовлетворяват единствено лимитативно посочените в съответната
разпоредба вземания. Вземанията за
такса битови отпадъци се включват в реда на привилегированите вземания по чл.
136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, поради което следва да се удовлетвори след
удовлетворяване вземанията на заложните и ипотекарните кредитори, кредиторите с
право на задържане и вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД.Респективно тези
разсъждения за относими към вземанията от този вид на Общините.
Жалбоподателката поставя в центъра всъщност друг въпрос-следва ли изобщо
Общината да се удовлетворява от цената на имота ,който принадлежи на друго
лице,по отношение на което и на длъжника по спора е проведен успешно Павлов
иск.
На този въпрос , изхождайки от характера на вземането е даден отговор
в обсъжданото решение на ПАС ,както и в
други решения /напр.решение по гр.д.№ № 523 по описа за 2017 година на същия
съд/.
По изложените
съображения съдът намира ,че жалбата на Д.М. е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Ответната Община
претендира разноски ,изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.Съдът намира ,че разноски се дължат ,но съобразявайки характера на
производството , фактическата и правната сложност и чл.27 от Наредбата за
правната помощ определя възнаграждение 50 лева.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.К.М. *** против
разпределение от 10.05.2019 година по изп.д.№ 1063/2017 година на ЧСИ
Д.Даскалов.
Осъжда Д.К.М. ***
да заплати на Община Пазарджик разноски
,представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.