№ 531
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20201001002311 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Бългериан Еъруейз
Груп“ ЕАД срещу решение № 1633 от 19.09.2019 г. по търговско дело
1515/2017 г. на Софийски градски съд, с което съдът е обявил на основание
чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ на прихващането на насрещни вземания
между „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД и КТБ за сумата от 8 422 910,13 евро,
извършено с изявление от името на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с вх. №
9908/28.10.2014 г. от деловодството на КТБ. На основание чл. 62, ал. 2 от ЗБН
„Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 658 951,21 лева, представляваща държавна такса за
исковото производство.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че възраженията на ответника, че ретроактивното действие на
актуалния текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, предвидено с пар. 8 от ЗИДЗБН (обн.
ДВ, бр. 22 от 2018 г.), противоречи на разпоредби на общностното право,
предвидени в гаранция на свободната стопанска инициатива и правото на
собственост, са неоснователни, т.к. предметът на регулиране от разпоредбата
се изчерпвал до регламентиране на последиците от изявление за прихващане
1
на вече възникнали вземания. Счел е, че кредиторите не са лишени от
възможността да получат изпълнение на вземанията си, т.к. с допълнението
със ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 33 от 2019 г.) на пар. 8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22
от 2018 г.) изрично е предвиден ред за служебно включване в списъка по чл.
64 ЗБН на кредиторите, срещу които е уважен иск с правно основание чл. 59,
ал. 5 от ЗБН. Първостепенният съд е изложил, че възраженията на ответника
относно ограниченост на възможността за удовлетворяване вземанията му по
реда на чл. 64 ГПК са неоснователни, т.к. това ограничение било относимо в
същата степен към всички останали кредитори с приети вземания в
производството по несъстоятелност. Като е приел, че актуалната редакция на
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН намира приложение и по отношение на
процесното изявление за прихващане, съдът е обявил последното за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ.
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за недопустимост и
неправилност на решението, като постановено в нарушение на
материалноправни и на процесуалноправни норми. Изложени са основания за
недопустимост на решението, поради липса на решение по чл. 39, ал. 1, т. 13
от ЗБН, взето от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките, за предявяване на исковете, както и поради липса на предварително
разрешение по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяването им от синдиците на
банката в несъстоятелност. Твърди се, че с исковата молба не е била
привлечена банката по реда на чл. 216, ал. 2 от ГПК като задължителен другар
на ответника, поради което решението било недопустимо постановено без
участието й в процеса. В случай, че решението е допустимо са изложени и
доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че по
отношение на процесното прихващане е приложима първоначалната редакция
на чл. 59, ал. 5 от ЗБН – обн. ДВ, бр. 92/27.09.2002 г., при чието действие са
извършени прихващанията. Излага съображения за противоречие на
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН след последната й редакция с пар. 8 от
ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.) с правни норми от по-висок ранг
(международни и такива на правото на Европейския съюз, което налагало
същата да не се прилага от националния съд предвид принципа за предимство
на правото на Европейския съюз пред правото на държавите-членки. Моли
съда да обезсили решението като недопустимо и да прекрати производството
по делото, евентуално да отмени решението в обжалваната му част и
отхвърли иска изцяло като неоснователен. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. на „Корпоративна
търговска банка“ АД – в несъстоятелност, в депозирания в срока по чл. 259 от
ГПК писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата с молба за потвърждаване на решението като правилно. Подробни
доводи за неоснователност на жалбата развива и в писмена защита. Моли се
въззивната инстанция да потвърди решението в обжалваната му част като
првилно, като остави без уважение въззвината жалба.
2
Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно
чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок. Разгледана по същество е частично основателна.
Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с главен иск с правно основание
чл. 59, ал. 5 от ЗБН за признаване на недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на КТБ прихващане на насрещни вземания
между банката и ответника „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД за сумата от
8 422 910,13 евро, извършено с изявление вх. № 9908/28.10.2014 г. на
ответника. При условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, чл. 3, ал. 3 от ЗБН и чл. 26, ал. 2 ,предл.3 от
ЗЗД във вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
По делото е отделено като безспорно между страните, че: 1) страните по
делото са и страни по договор за банков кредит от 04.07.2011 г., по който
съгласно анекс № 5 от 24.02.2014 г. ответникът дължи на банката неизплатена
главница в размер на 23 700 000,00 евро; 2) с четиринадесет договора за
цесия, сключени в периода от 21.10.2014 г. до 27.10.2014 г. между ответника
и „Компас Инвест“ АД, „Централен депозитар“ АД, „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, ВСУ „Черноризец Храбър“, „Национална
компания Индустриални зони“ ЕАД, „Варна Запад Индустриална зона“ ЕАД,
„Стопански търговски комплекс“ ЕООД (в ликвидация), „Българска агенция
за експортно застраховане /БАЕЗ“ ЕАД, „Българска фондова борса – София“
АД, И. Я. Н. и Д. Х. В., ответникът е придобил вземания на посочените лица
срещу банката в общ размер 8 422 910,13 евро; 3) банката е уведомена за
извършените цесии с уведомления, връчени в периода от 23.10.2014г. до
27.10.2014г.; 4) с процесното изявление вх. № 9908/28.10.2014г. (прието като
писмено доказателство по делото) „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД заявява
прихващане на цедираните вземания за сумата 8 422 910,13 евро с насрещни
вземания на банката срещу дружеството по договора за кредит от 04.07.2011
г. до посочения размер. Страните не спорят по фактическата обстановка, нито
са въвели възражения срещу установената такава с обжалваното
първоинстанционно решение, предвид което и при условията на ограничен
въззив въззивният съд възприема формираните от първоинстанционния съд
фактически изводи досежно реализирания фактически състав по процесното
прихващане вх. № 9908/28.10.2014 г., осъществено с едностранно изявление
от „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД.
По отношение на наведените от въззивника доводи за недопустимост на
иска и първоинстанционното решение, съдът намира следното:
3
Поддържаното възражение за недопустимост на предявените искове,
поради липса на решение на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките (УС на ФГВБ ) по чл. 39, ал. 1, т. 13 ЗБН и на
председателя на УС на ФГВБ по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяване на
процесните искове е неоснователно. Видно от цялостната регламентация,
дадена в специалния закон относно правомощията на Фонда и тези на
синдика и конкретно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, съгласно която
отменителните искове по, ал. 3 и 5, както и исковете за установяване на
нищожност по чл. 3, ал. 3 или по чл. 22, ал. 2 могат да се предявяват от
синдика, както и от фонда при бездействие на синдика, синдиците на
банката са процесуално легитимирани да предявят исковете по чл. 3, ал.
3 и чл. 59, ал. 3 ЗБН, за което не е необходимо предварително разрешение
от фонда. В действителност съгласно чл. 39, ал. 1, т. 13 в правомощията на
фонда се включва вземането на решение за предявяване пред съда по
несъстоятелността на отменителните искове по чл. 59, ал. 3 и 5 и
установителните искове по чл. 3, ал. 3, но тази разпоредба следва да се
тълкува във връзка с цитираната по-горе, което обосновава извод, че такива
искове се предявяват от фонда, когато синдикът бездейства и ги е предявил.
Липсва разпоредба, която да поставя като изискване издаване разрешение на
Фонда, за да може синдикът да предяви исковете по чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 3
ЗБН, поради което такова не се явява необходима предпоставка за
предявяване на исковете. Ето защо заявеното от въззивника възражение за
недопустимост на производството на релевираното основание,не намира
опора в закона .
Не е налице и другото поддържано основание за прекратяване на делото
като недопустимо, а именно – поради неучастието на банката самостоятелно
като задължителен другар на ответника. С ТР № 1 от 20.12.2019 г. по тълк. д.
№ 1/2019 г., ОСТК на ВКС е прието, че в производството по предявени
искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената
в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и
банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество
на ответник по иска. С оглед, което неоснователно се явява и това
възражение.
Предвид на това, производството се явява процесуално допустимо,
поради което исковете подлежат на разглеждане по същество.
По главния иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН:
С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието,
респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по
отношение на банка в несъстоятелност. Нормата на чл. 59 ЗБН е
материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на
извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба,
респективно по прогласяване недействителността на действията по
извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата
разпоредба. Предвид установеният основен принцип на правото новите
4
материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното
действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА.
Гореустановеният принцип на правна сигурност е производен на принципа на
правовата държава и принципът за закрила на законно придобити права,
гарантирани от основния закон – Конституцията на Република България.
Безспорно е между страните по делото, че извършеното от ответника
прихващане с изявление, достигнало до банката на 28.10.2014 г., е
осъществено преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9
от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република
България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата на
параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ /28.11.2014г./. С параграф 8 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на ЗБН обн. 8 ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен с
ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5, ал. 6 и
ал. 7 да се прилагат от 20.06.2014 г. Предвид избрания от законодателя
подход, изрично разписан в нормата на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн.
в ДВ бр. 22 от 2018 г., на приетите изменения в материалноправната
норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на
държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ
бр. 98 от 28.11.2014 г., е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14,
ал. 1 ЗНА от 20.06.2014 г.
С определение № 368 от 09.06.2021 г. по в.т.д № 2311/2020 г.,
настоящият съдебен състав е възобновил производството по делото, спряно
по-рано на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК до приключване на
конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционният съд на Република
България, поради отпадане на предпоставките за спирането му. Съдът е
констатирал, че по конституционното дело е постановено решение №
8/27.05.2021 г. (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г.). С Решение № 8 от 27.05.2021 г.
по конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционния съд са обявени
за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и §
8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от
2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) , чл. 60а, ал. 1 от
Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр.
33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015
г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
За допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от
ЗБН е важно да се изследва какви са правните последици от постановеното
решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния
съд, с което § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн.
5
ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) е
обявен за противоконституционен. В мотивите на Решение № 3/28.04.2020 г.
по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд е разяснено, че по принцип
решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа
занапред (ex nunc), а правният ефект на решението е в неприлагане закона от
деня на влизане в сила на РКС, от който момент насетне той престава да
действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба
/чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ/. Абсолютното действие „занапред“ на решение за
невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, обаче е
несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното
правосъдие гарантира, и конституционният законодател допуска имплицитно
изключения от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ; за тези изключения
решението на КС има обратно действие /ex tunc/, а именно – спрямо
заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи
съдебни производства; при правоотношенията, които не са приключени по
времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС (заварени
правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо
тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема
спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо
неговия правопораждащ юридически факт, т.е. действието на РКС е обратно;
от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ се извлича и обратното действие на РКС
спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
независимо дали правоотношенията са приключени или неприключени.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от
28.04.2020 г. по к.д. 5/2019 г. по описа на Конституционния съд, настоящият
състав на съда приема, че няма да прилага обявената за
противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в
ДВ бр. 22 от 2018 г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния
смисъл на закона без последната противоконституционна норма.
Безспорно между страните спорните отношения по извършеното от
ответника прихващане с изявление, достигнало до банката на 28.10.2014 г., са
осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9
от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република
България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата на
параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ /28.11.2014г./. Предвид избраният от законодателя
подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на
приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно действие по
смисъла на чл. 14 ЗНА, напротив разписаното законодателно решение е
законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, а предвид
гореустановените основни принципи на правото да намира приложение само
за възникналите след влизането му в сила правоотношения и факти, но не и
по отношение на заварените като вече възникнали такива от закона, както и
по отношение на вече настъпили правни последици от юридическите факти –
в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните
6
вземания до размера на по-малкото.
По горните мотиви на съда при преценка действителността на
процесното прихващане и като взе предвид, че разпоредбата на обявеният за
противоконституционен § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в
сила от 19.04.2019 г.) представлява типична норма с еднократно действие по
смисъла на решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5 от 2019 г. на КС, съдът
следва да приложи действалият към датата на извършването на
прихващанията материален закон, или нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г.
Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в приложимата й по горните
мотиви на съда редакция, недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено
от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо
от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Нормата на чл.
59, ал. 5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително недействителни са
само онези прихващания, извършени от длъжника /който по специалния
Закон за банкова несъстоятелност е винаги банка/ след началната дата на
неплатежоспособност. По приложението на законовата разпоредба на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, в тази й редакция, няма задължителна съдебна практика, но
доколкото нормата изцяло възпроизвежда правилото на чл. 645, ал. 4 ТЗ, по
което има постоянна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя и
от теорията, а именно, че последният състав урежда недействителността
единствено на прихващания извършени от длъжника в производството по
несъстоятелност, настоящият състав на съда приема, че последните изводи
следва да бъдат отнесени и към действителния смисъл на нормата на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, преди изменението й с ДВ бр. 98/2014г. Процесното прихващане не
е извършено от длъжника – банката в несъстоятелност, а от ответника
„Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с едностранно изявление на последното
дружество, предвид на което и по отношение на същото правно действие не е
налице фактическият състав на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване
на относителната му недействителност, доколкото е налице разлика в субекта,
извършил атакуваното изявление за прихващане и субектът, по отношение на
чиито действия последната норма е предвидила възможността да бъдат
прогласени за относително недействителни. Предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът може да разгледа
сезиралият го иск единствено на заявените с исковата молба обстоятелства и
доколкото с процесната искова молба на синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, единственото основание, на което
са основани исковете е извършване на прихващанието от ответника след
началната дата на неплатежоспособност, и действията не са недействителни
на същото основание по горните мотиви на съда, иска като неоснователен
следва да бъде отхвърлен. Без значение за правилното разрешаване на спора
е датата, на която е открито производство по несъстоятелност по отношение
7
на банката ищец, противно доводите на жалбоподателите, доколкото
последната не е въведена като елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5
ЗБН, нито е от значение за настъпването на правните последици от
извършеното извънсъдебно прихващане. Единственото придадено й правно
значение е досежно теченето на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН, който
по отношение на процесните искове е спазен.
По горните мотиви на съда и на заявеното с исковата молба основание
предявеният главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е неоснователен.
При евентуално съединяване на искове по почин на ищеца, съдът се
произнася по евентуалните, ако отхвърли главния иск, поради което следва да
се постави на разглеждане първият евентуален иск.
По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането може да
бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
но към момента на придобиване на вземането или задължението си е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност. В процесния случай спорно между
страните по делото е наличието на знание у прихващащия кредитор за
настъпилата неплатежоспособност на банката към момента на придобиване
на активното вземане, като осъществяването на този елемент от фактическия
състав на нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на доказване от страна на
ищеца – синдиците на КТБ, т.к. с оглед датите на сключване на договорите за
цесия (21.10.2014 г. – 24.10.2014 г.) е неприложима презумпцията за знание
по чл. 59, ал. 4 ЗБН. В съдебната практика непротиворечиво е утвърдено
разрешението на въпроса относно знанието на кредитора на банката за
настъпилата й неплатежоспособност към момента на възникване на неговото
вземане. Например решение № 51 от 21.07.2020 г. по т.д. № 3109/2018 г. на
ВКС, II т.о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т.д. № 1920/2018 г. на ВКС, I
т.о., решение № 143 от 12.02.2021 г. по т.д. № 2343/2019 г., II т.о. на ВКС,
решение № 39 от 07.05.2021 г. по т.д. № 2359/2019 г., I т.о. на ВКС,
решение № 142 от 21.01.2021 г. по т. д. № 1904/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС и други. Настоящият въззивен състав споделя изцяло дадените
разрешения по повод тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Твърденията в исковата молба се свеждат до наличието на знание за
неплатежоспособността на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на
която банката е поставена с решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ под специален надзор поради изчерпана ликвидност и
невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 от
Закона за кредитните институции). Твърди се, че поставянето на банката под
специален надзор, поради спирането на плащанията към клиенти, е ноторно
известен факт, т.к. към датата 20.06.2014 г. всеки гражданин е разполагал с
8
тази информация. Знанието на ответника е обосновано по смисъла на чл. 59,
ал. 3 от ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г.
и от 16.09.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до
20.11.2014 г. С оглед тези доводи, е поискано от съда да прогласи за
недействително извършеното на 28.10.2014 г. прихващане от кредитора на
банката.
Придобиването на вземанията, с които ответникът е извършил
оспорваното прихващане, следва по време публичното оповестяване на
цитираните решения, но предвид възприетото в практиката на ВКС
разрешение по приложното поле на чл. 59, ал. 3 от ЗБН узнаването на
решенията от ответника вследствие надлежното им разгласяване по
предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила
неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Оповестителното
действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се
изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и
заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в
съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови
затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки
да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен
орган – БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от актовете на
БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в
Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се
считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7
ЗТРРЮЛНЦ (напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под
специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова
дейност), узнаването на информацията, разпространена чрез официалната
интернет - страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й
оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен
кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата
на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове,
съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземането
Централната банка е оповестила публично становището си за установено
състояние на неплатежоспособност на "Корпоративна търговска банка" АД
(н.), би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла
на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под
специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите
по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ.
Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно
и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че
към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане
ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за
настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста на обсъждания
проблем следва да има предвид становището, изразено в мотивите
към решението по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, І т. о., че в хипотезиса на чл.
59, ал. 3 ЗБН законът би следвало да санкционира само недобросъвестното
възползване от достъп до обективно формирано от БНБ становище за
9
неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на
лицензията за банкова дейност. При липса на категорични доказателства, че
към релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за
предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от иницииране на
производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея
при извършване на прихващането, няма основание да се приеме че
прихващането е извършено при наличие на знание, релевантно за уважаване
на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Поради недоказване на субективния елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН предявеният евентуален иск, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради отхвърляне на първия евентуален иск, съдът следва да постави
на разглеждане вторият предявен евентуален иск.
По евентуалния иск с правно основание чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 2 от
ЗБН:
Съгласно чл. 3, ал. 2 пр.първо ЗБН, от датата на решението за отнемане
на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2
ЗКИ, не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с
имущество на банката, с изключение извършването на обичайни разноски,
насочени към неговото запазване и управление. Според пр. второ на същата
разпоредба, от същата дата не могат да се извършват действия и сделки,
насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу
банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо
от начина на изпълнение. Чл. 3, ал. 3 ЗБНпрогласява действия и сделки,
извършени в нарушение на ал. 2, за нищожни по отношение кредиторите на
несъстоятелността.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното прихващане,
извършено от ответника на 28.10.2014 г., се явява след поставянето на КТБ
под специален надзор (20.06.2014 г.), като същото имало за цел обезпечаване
на вземанията срещу банката, които иначе не се включвали в гарантирания от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките минимум. Изложени са доводи,
че с извършеното прихващане е налице заобикаляне на закона, което било
нищожно. Ищецът следва да проведе доказване единствено по отношение
извършването на прихващането след решението за отнемане лицензията за
извършване на банкова дейност.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид установената по делото
фактическа обстановка и данните по делото, и по-конкретно, че датата на
отнемане на лицензията на КТБ на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ с Решение №
138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ следва датата на процесното прихващане -
28.10.2014 г., намира за неприложима разпоредбата на чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 2
от ЗБН. В случая не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 ЗБН, а именно - извършване от банката на сделки след отнемане на
лицензията й за извършване на банкова дейност.
10
В допълнение, съдът счита, че е необходимо да се изясни въпроса дали
прихващането може да се подведе под квалификацията "изпълнение на
парично задължение на банка", т.е. изразът "независимо от начина на
изпълнение" предпоставя и погасителния способ "прихващане", предприет от
носителя на насрещно към банката задължение. "Изпълнението на
задължение" не може да се възприеме като събирателен израз, включващ и
"прихващането", което в общите облигационни разпоредби е визирано като
"способ за погасяване на задължения", наред с подновяването и
опрощаването, а не като изпълнение на задължение / раздел ІІІ т. 1, съответно
раздел V от Обща част на ЗЗД /. При това, видно от останалата част на чл. 3,
ал. 2 ЗБН / извън релевантното за спора " изпълнение на парични
задължения на банката, независимо от начина на изпълнение " /, обект на
разпоредбата са действия и сделки, осъществими от банката, като участник в
атакуваното правоотношение, имащи правни последици, като изходящи от
банката, в качеството й на собственик или длъжник, инициирал атакуемото
действие. Законодателят изрично посочва чии изявления за прихващане
санкционира с недействителност в чл. 59, ал. 5 от ЗБН - прихващане
извършено от банката. Аргумент за това е и че, за разлика от чл. 59, ал. 4 ЗБН,
законодателят в чл. 3, ал. 2 ЗБН е приел за релевантен момента на самото
решение за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност / с
наличието на обстоятелствата, основание за отнемането на който,
съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ, банката обективно е или би следвало да е в
известност към момента на постановяването му /, а не момента на вписването
на същото решение, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗКИ, както предвижда чл. 59, ал. 4
ЗБН, доколкото именно от вписването същото се счита известно на третите
лица, каквито са и кредиторите. Последното логично предпоставя и по
отношение "изпълнение на задължение на банката" в чл. 3, ал. 2 ЗБН да се
приемат за визирани от законодателя предприети от самата банка действия.
Правната последица - нищожност на сделка или действие, явяващи се в
нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗБН - е резултат именно от действия на банката, в
нарушение на чл. 36, ал. 7 ЗКИ, според който, с отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност се прекратява дейността на банката, отнема
се, още преди обявяването й в несъстоятелност, правоспособността й на
търговец. Като последица от това банката е лишена от възможност да атакува
дори решението за откриване на производство по несъстоятелност чрез
управителните си органи /чл. 16, ал. 1 ЗБН/, задължително се обявява в
несъстоятелност, с прекратяване правомощията на органите й и лишаване
банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено
в масата на несъстоятелността / чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗБН /, без
възможност за оздравяване / чл. 7 ЗБН /, банката не участва самостоятелно и с
право на възражение и иск за защита срещу предявени вземания на кредитори
/ чл. 68 вр. с чл. 66 ЗБН /. Това е така, защото при банковата несъстоятелност
развитието на производството е в една единствена посока - попълване масата
на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите. Видно е от
съпоставяне на нормите, че чл. 3, ал. 3 ЗБН вр. с, ал. 2 ЗБН защитава
излизането на имущество от масата на несъстоятелността / поради това
11
законът го свързва с последиците на чл. 61 ЗБН - връщане на полученото
в масата на несъстоятелността и конституиране на третите лица като
кредитори, в случай че даденото от тях не се намира в масата на
несъстоятелността или се дължат пари /, а тази на чл. 59, ал. 3 ЗБН цели
попълването й, с дължимо към същата от трети лица имущество -
задължението на прихващащия кредитор/, в удовлетворяване по реда на чл.
19 ЗБН, вкл. прихващащия, съразмерно и справедливо, с оглед интересите на
всички кредитори. Приравняване на хипотезите е недопустимо, с оглед
изложените съществени различия в уредбата, последиците на исковете и
невъзможността да се тълкуват разширително норми, уреждащи нищожност
на действия и сделки. Така и решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. №
986/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
От изложеното следва, че прихващането, извършено от кредитор на
банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани
в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и, ал.
5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми,
поради което и евентуалният иск с правно основание чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 2
от ЗБН следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради отхвърляне на втория евентуален иск, съдът следва да постави
на разглеждане третия предявен евентуален иск.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от
ЗЗД във вр. чл. 59 ал. 2 от ЗБН:
Цитираната от ищеца разпоредба на чл. 59, ал. 2 от ЗБН („ Изявлението
за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена
форма с нотариална заверка на подписа“) се намира в Раздел III „Попълване
на масата на несъстоятелността“ и тълкувана не само съобразно ясното й
съдържание, но и систематично във връзка с ал. 1 на същата разпоредба и
разделът на закона, в който е включена, сочи към извода, че нормата урежда
форма на изявленията за прихващане при открито производство по
несъстоятелност. Този извод се потвърждава и от посочения адресат, до
който следва да бъде изпратено изявлението – синдика, който като орган на
производството по несъстоятелност се назначава с решение на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките след получаване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката - чл. 26 ЗБН, и
който на основание чл. 19 ЗБН приема изпълнението към банката след датата
на откриване на производство по несъстоятелност
Твърденията, изложени в исковата молба, се свеждат до това, че
прихващане срещу банкова институция с отнет лиценз за осъществяване на
банкова дейност би могло да се извърши валидно едва след датата на
откриване производството по несъстоятелност. Изложени са доводи, че
изявленията за прихващане, отправени до банката преди назначаването на
синдик, не могат да породят правно действие, т.к. същите не били отправени
до компетентния за приемането им орган. Ищецът твърди, че изискването за
12
писмена форма с нотариална заверка на подписа на кредитора е относимо и за
прихващания, извършени в периода на поставяне банката под специален
надзор, като същите следвало да бъдат адресирани до квесторите, назначени
от УС на БНБ. Установена е форма за действителност на едностранното
изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която
влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици –
едностранното волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в
настоящото производство е приложима ли е така установената форма за
валидност на изявлението за прихващане, обективирано преди спрямо
банката да е открито производство по несъстоятелност, тъй като постановено
решение по чл. 13 ЗБН е предпоставка за приложение на чл. 26 ЗБН и
упражняване на правомощията на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките да назначи синдик на банката.
Въззивната инстанция констатира, че изявлението за прихващане
отправено до банката, е получено на 28.10.2014 г. – преди датата на откриване
на производството по несъстоятелност на КТБ с решение № 664/22.04.2015 г.
по т.д.н. № 7549/2014 г. по описа на СГС, предвид което и нормата на чл. 59,
ал. 2 от ЗБН не е приложима. Към датата 28.10.2014 г. не е съществувало
задължение за кредиторите на банката да извършват изявления за прихващане
в писмена форма с нотариална заверка на подписа, както и задължение
адресат на изявлението да е синдик, т.к. откриването на производство по
несъстоятелност, респективно назначаването на синдици, се е реализирало на
по-късна дата (22.04.2015 г.). Следва да бъде добавено, че поддържаните от
ищеца доводи, че процесните изявления за прихващане са нищожни по
причина налична забрана за извършване от съконтрахентите на банката на
изявления за прихващане след датата на поставяне на банката ищец под
надзор, са неоснователни. Недопустимо е разширително тълкуване и
прилагане на разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на правните
сделки. Законът не предвижда твърдяното от ищеца ограничение, като
последиците от поставянето на банка под надзор са изчерпателно посочени в
ЗБН и ЗКИ, и нито една от тях не е ограничаване на правата по чл. 103 ЗЗД по
отношение на контрахентите на банката, и процесното изявление не е
нищожно и на това допълнително поддържано от ищеца основание. Така и
решение № 19 от 23.03.2021 г. по т. д. № 437/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС , с
което се потвърждава решение № 2362 от 30.10.2019 г. по т. д. № 4749/2018 г.
на Апелативен съд – София по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН.
По изложените мотиви, евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. трето от ЗЗД във вр. чл. 59 ал. 2 от ЗБН следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Поради несъвпадение в изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в
обжалваната му част и бъде постановено ново,по силата на което предявените
искове бъдат отхвърлени.
13
При този изход на спора право на разноски има въззивникът ответник.
Съобразно представения списък на разноски такива се следват в размер на
461 475,60 лева, от които 329 475,60 лева за държавна такса и 132 000 лева за
адвокатско възнаграждение.
Предвид нормата на чл. 62, ал. 2 от ЗБН по отхвърлените искове
дължимата държавна такса за въззивното производство следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността.
Воден от горното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1633 от дата 19.09.2019 г. по т. д. № 1515/2017 г.
по описа на Софийски градски съд, с което е обявено на основание чл. 59, ал.
5 ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК
********* на прихващането на насрещни вземания между „Бългериан
Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и „Корпоративна търговска банка“ АД
– в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК ********* за сумата 8 422 910,13 евро,
извършено с изявление от името на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с вх. №
9908/28.10.2014 г. от деловодството на „Корпоративна търговска банка“ АД,
включително в частта за разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК *********, двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, срещу „Бългериан
Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, главен иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност за обявяване
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК
********* на прихващането на насрещни вземания между „Бългериан
Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и „Корпоративна търговска банка“ АД
– в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК ********* за сумата 8 422 910,13 евро,
извършено с изявление от името на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с вх. №
9908/28.10.2014 г. от деловодството на „Корпоративна търговска банка“ АД
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК *********, двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, срещу „Бългериан
Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, евентуален иск с правно
основание чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност за обявяване
14
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК
********* на прихващането на насрещни вземания между „Бългериан
Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и „Корпоративна търговска банка“ АД
– в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК ********* за сумата 8 422 910,13 евро,
извършено с изявление от името на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с вх. №
9908/28.10.2014 г. от деловодството на „Корпоративна търговска банка“ АД
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК *********, двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, срещу „Бългериан
Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, евентуален иск с правно
основание чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност за
обявяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК
********* на прихващането на насрещни вземания между „Бългериан
Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и „Корпоративна търговска банка“ АД
– в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК ********* за сумата 8 422 910,13 евро,
извършено с изявление от името на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с вх. №
9908/28.10.2014 г. от деловодството на „Корпоративна търговска банка“ АД
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК *********, двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, срещу „Бългериан
Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, евентуален иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД във вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН за
обявяване за нищожно поради липса на форма по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК ********* на прихващането на насрещни
вземания между „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност /КТБ/ АД с ЕИК
********* за сумата 8 422 910,13 евро, извършено с изявление от името на
„Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с вх. № 9908/28.10.2014 г. от деловодството
на „Корпоративна търговска банка“ АД като неоснователен.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност
/КТБ/ АД с ЕИК *********, действаща чрез синдиците си А. Н. Д. и К. Х. М.,
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10 да заплати
на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от
461 475,60 лева, представляваща сторени разноски по делото.
15
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност
/КТБ/ АД с ЕИК *********, действаща чрез синдиците си А. Н. Д. и К. Х. М.,
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10 да заплати
на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата 658
951,21 лева – държавна такса за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16