РЕШЕНИЕ
№ 122/2.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №470/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.535 ТЗ. Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, твърди, че между „Провидент
Файненшъл България” ООД и ответника К.Т.Г., ЕГН **********, е сключен Договор за потребителски кредит №2854516 от 15.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени от
„Провидент Файненшъл България” ООД (с ново име Файненшъл България” ЕООД
(цедент) и „Изи Асет Мениджмънт” АД (цесионер) в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД по
силата на Договор за продажба на вземания (цесия) от 01.07.2017 г., и сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл.99 ЗЗД и Приложение №1 от 01.08.2018 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Твърди, че
съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на
ответника потребителски кредит в общ размер 800.00 лв, като отв. К. Г. се задължава да върне
заемната сума, ведно с начислена договорна лихва и такси в сроковете, указани в договора, чрез плащане на 60 седмични погасителни вноски,
всяка в размер 28.74 лв. Сочи, че първата погасителна
вноска е платима на 24.03.2017 г., а последната погасителна
вноска е с падеж 11.05.2018 г. Твърди, че по договора
за потребителски кредит отв. К. Г. е извършвал плащания в общ размер 348.05 лв.
Твърди още, че към настоящия момент дължимата главница е в размер 662.40 лв. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за потребитебски кредит №2882836 от 08.06.2017 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва в размер посочен в договора, като
начислената договорна лихва е в размер 103.76 лв за
периода от 24.03.2017 г. до 11.05.2018 г. Твърди също, че с подписване на договора,
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги, съставляващи такса за оценка на кредитното досие и такса
за услуга „Кредит у дома”, като таксите и комисионните за допълнителни услуги
са в размер 609.98 лв. Ответникът е трябвало да
изплати целия заем на 11.05.2018 г., като от сключване на
договора до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение К. Г.
продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Твърди също, че по предявено от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ответната
страна е представила възражение. Моли съда, да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 662.40 лв - главница; 103.76 лв – договорна лихва за периода от 24.03.2017
г. до 11.05.2018 г.; 609.98 лв – такси и комисионни за допълнителни услуги; 75.05
лв – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 12.05.2018 г. до
11.01.2019 г. Претендира
и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага, че ищцовото дружество не
е надлежна страна в процеса. Оспорва „Приложение” №1, тъй като същото не е
подписано. Оспорва предявеният иск по основание и размер. Заявява, че цесията, от която ищецът твърди, че
извлича права, е нищожна, тъй като е
безвъзмездна. Твърди, че никога не е подписвал Договор за потребителски кредит
№2854516 от 15.03.2017 г. Заявява, че цесията от която ищецът черпи
правата си предхожда датата на договора за кредит, поради което той не се
обхваща от неговия предмет - Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г. - §2 Предмет и срок на договор „Страните се споразумяват, че
продавачът ще прехвърли на купувача свои
ликвидни и изискуеми вземания по смисъла на ЗЗД, ТЗ и ЗПК”. Заявява още, че няма как едно
вземане, за което се твърди, че е възникнало два месеца и половина след
твърдяната цесия да е ликвидно и изискуемо към датата на цесията. Твърди, че
уговорената такса „У дома” е нищожна, тъй като представлява заобикаляне на
посочения в ЗПК максимален размер на ГПР за съответния период, като такива са и
всички други претендирани такси. Моли съда, да отхвърли всички предявени
искове. Претендира съдебно-деловодни разноски.
С молба вх.№4799 от 21.06.2019 г. трето лице-помагач „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД твърди, че на 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.99 ЗЗД, съгласно който
вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на кредитора в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Не се спори между страните, а и се установява от
материалите по приобщеното ч. гр. дело №106/2019 г., по опис на РС Девня, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу
която ответната страна е представила
възражение. Искът е предявен в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в
контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира
вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена
на ответника.
От коментираните по-горе приобщените документи се
установява, че ищецът, в качеството на цесионер, е сключил валиден рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.,
приложение №1 от 01.08.2018 г., с който е прехвърлено вземането на цедента от
ответника по договор за кредит №2854516 от 15.03.2017
г.
Съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът е
длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на
това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това
действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си
и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №40 от 13.05.2010
г. по т. дело №566/
Установи се, че цедираното вземане, произтича от сключен
между ответника и „Провидент Фейненшъл България” ООД договор за кредит от 15.03.2017
г., по силата на който за заемодателя
е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 800.00 лв. Ответникът с отговора на
исковата молба е оспорил твърдението за сключване от ответника на процесния
договор за кредит, но представения от ищцовата страна документ и авторството на
положения за ответника подпис, както и не е оспорен факта на получаване на
заетата сума, поради което и съдът намира за установено, че за ответника е
възникнало задължение да върне предоставения му кредитен ресурс, ведно с
уговорената договорна лихва в рамките на уговорените месечни вноски. Ответникът
не е въвел твърдения за погасяване на дълга, нито е ангажирал доказателства в
тази насока, но въвежда възражения за нищожност на клаузата, установяваща
задължение за заплащане на възнаграждение за услуга „кредит у дома“ и „оценка
на докие“.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит /ДВ бр.18 от 05.03.2010 г., в редакцията, изменена
и допълнена с ДВ бр.59 от 29.07.2016 г./, съответно нормите му следва да бъдат
съобразени служебно.
Разпоредбата на чл.16 ЗПК, предвижда императивно
задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да
предостави кредит. Следователно, клаузата в договора за кредит, с която е
уговорена такса за оценка на досие, прехвърля върху кредитополучателя
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с нормата на чл.16 ЗПК. Също така, чл.10а, ал.2 ЗПК императивно
въвежда забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а таксата за оценка на досие е и
свързана с процедурата по усвояване на кредита. Следователно, клаузата
противоречи на цитираните норми на ЗПК.
По отношение на другия компонент от претендираното
вземане за такси и комисиони за допълнителни услуги - таксата за услугата
„Кредит у дома", съдът намира, че същият е в противоречие с добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение.
Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с
добрите нрави доколкото те са определени като граница на свободата на
договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. В случая, уговорената стойност на таксата за
услуга „Кредит у дома" се равнява приблизително на 90 % от чистата
стойност на отпуснатия заем. Респективно, с уговарянето на клаузата „Кредит у
дома" се постига изначална свръхзадълженост на кредитополучателя поради
значителна несъразмерност на престациите. Този извод на съда не може да се
промени и от твърденията на заявителя относно естеството на предоставената услуга
„Кредит у дома", включваща посещение от кредитен консултант в дома на
кредитополучателя с цел предоставяне на сумата по кредита, както и посещения за
събиране на вноските. Посещенията в дома са свързани с усвояване и управление
на кредита, а както беше посочено, с чл.10а, ал.2 ЗПК е въведена забрана да се
изисква заплащане на такси и комисиони за такива действия. Също така,
противоречи на добросъвестността и начисляването изначално и предварително на
разход за събиране на вноските, който е свързан с текущата платежоспособност на
кредитополучателя. Нещо повече, съдът намира, че с клаузата на договора се цели
заобикаляне на императивното правило на чл.19, ал.4 ЗПК, предвиждаща максимално
допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителски кредити
да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерски съвет. Таксата „Кредит у
дома“ не е включена в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще се надхвърли
лимита по чл.19, ал.4 ГПК, поради което и на това основание договорката се
явява нищожна – аргумент от чл.21, ал.1 ЗПК. Като такава същата не поражда
права и задължения за страните.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно
изготвено заключение по назначената ССЕ с приложен погасителен план по
процесния договор ищецът, е извършил плащания на дванадесет последователни
вноски на обща стойност 348.05 лв, с които е платена главница до 137.60 лв и
договорна лихва до 54.04 лв като остатъчната стойност за такса оценка и такса
„кредит у дома“ е в общ размер 156.41 лв.
Отчитайки извършените от ответника плащания до
дванадесетата вноска включително в общ размер 348.05 лв и съобразно правилото
на чл.76 ЗЗД, следва да се приеме, че с тях са погасени и дължимите съобразно
погосителния план от тринадесета до двадесет и втора вноски 37.09 лв за лихва и
119.32 лв за главница, при което са останали дължими от ответника главница в
размер 543.08 лв и договорна лихва в размер 66.67 лв за периода от 23.08.2017
г. до 11.05.2018 г. С оглед допусната забава за връщане на предоставения
кредитен ресурс, ответникът дължи и лихва за забава върху непогасения размер от
главницата – 543.08 лв от 12.05.2018 г. (денят следващ изтичане крайния срок за
връщане на заема) до 11.01.2019 г. Изчислен с помощна на програмен продукт
„Апис Финанси“ размерът на обезщетението за забава възлиза на 36.96 лв.
В заключение съдът намира, че претенцията на кредитора е
отчасти основателна и следва да бъде уважена до следните размери: 543.08 лв,
представляваща просрочена главница, 66.67 лв – непогасена договорна лихва и 36.96
лв – лихва за забава върху просрочената главница за периода от 12.05.2018 г. до
11.01.2019 г. В частта над тези стойности до претендираните размери за
съответните вземания, както и относно вземанията за такси и комисионни за
допълнителни услуги, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т.12 на ТР №4/2013 г., в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на 57.50 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за
държавна такса, възнаграждение за адвокат и депозит за експертиза, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер 225.05 лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.Г.,
ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумите:
543.08
лв (петстотин
четиридесет и три лева, 08 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване – 21.01.2019 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатен остатък от главница
по
Договор за потребителски кредит №2854516
от 15.03.2017 г.; 66.67 лв
(шестдесет и шест лева, 67 ст.), представляваща неплатен остатък от договорна
лихва за периода от 23.08.2017 г. до 11.05.2018 г.; 36.96 лв (тридесет и шест лева, 96 ст.), представляваща обезщетение за
забава върху непогасената главница за периода от 12.05.2018 г. до 11.01.2019 г.; които суми са част от стойностите, за които
е издадена Заповед №85 от 22.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №106/2019 г. по опис на РС
Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, срещу К.Т.Г.,
ЕГН **********, в часттта за
установяване дължимост на следните парични вземания: разликата над 543.08 лв до
предявения размер 662.40 лв, за неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №2854516 от 15.03.2017 г.; разликата над 66.67 лв до претендирания размер 103.76 лв
за неплатена договорна лихва; разликата над 36.96 лв до претендирания размер 75.05
лв за нплатена лихва за забава от 12.05.2018 г. до 11.01.2019 г.; 609.98 лв за такси и комисионни за допълнителни услуги; които суми са част от стойностите, за които е
издадена Заповед №85 от 22.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №106/2019 г. по опис на РС
Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумата 282.55 лв (двеста осемдесет и два лева, 55 ст.), представляваща съразмерно
на уважената част от иска обезщетение за сторени разноски, от което 225.05 лв в
исковото производство и 57.50 лв в заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК
*********, на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: