Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
26.11.2019 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
Секретар: А.Д.
Прокурор: ДОЙЧО ТАРЕВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 812 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Ж.Н. – процесуален представител на въззивния жалбоподател Н.Г.С. ***, подадена срещу определение № 610 от 16.10.2019 г., постановено по чнд № 1754/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е оставил молбата на Н.Г.С. за съдебна реабилитация, без уважение, като неоснователна.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за неговата отмяна и за реабилитиране на осъдения.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател Н.Г.С. – адвокат Ж.Н..
Прокурорът изразява становище, че определението е правилно и законосъобразно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 436, ал. 2 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Въззивният жалбоподател е депозирал молба до Плевенския районен съд, с която е поискал да бъде реабилитиран по осъжданията му по нохд № 1054/2003 г. по описа на Районен съд-гр. Петрич и по нохд № 1145/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решаващият съд е приел, че по отношение на осъждането на Н.Г.С. с определение за решаване на нохд № 1054/2003 год. по описа на Районен съд-гр. Петрич със споразумение, е налице реабилитация по право, считано от 04.06.2008 г., а по отношение на осъждането на С. с определение за решаване на нохд № 1145/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен със споразумение, не са налице условията за реабилитация – нито по чл. 87, ал. 1 НК, нито по член 88а, ал. 1 НК.
С определение № 1306 от 03.12.2003 г. за решаване на нохд № 1054/2003 г. по описа на Районен съд-гр. Петрич със споразумение, Н.Г.С. е осъден на глоба в размер на 200 лева, за извършено /като пълнолетен/ престъпление по чл. 279, ал. 1 НК. Определението е влязло в сила на 03.12.2003 г., а производството по събиране на публични вземания по изпълнително дело № 9984/2004 г. по описа на АДВ-ИРМ-Плевен, е прекратено на 29.11.2004 г., поради изплащане на глобата от Н.С.. По отношение на това осъждане е настъпила реабилитация по право, която е отразена и в актуалното свидетелство за съдимост на въззивния жалбоподател.
С определение № 211 от 14.05.2016 г. за решаване на нохд № 1145/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен със споразумение, Н.Г.С. е осъден на четири месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок, за извършено /като пълнолетен/ престъпление по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК. Определението е влязло в сила на 14.05.2016 г.
Правилно и законосъобразно основният съд е приел, че по отношение на второто осъждане не са налице предпоставките за реабилитация по чл. 87, ал. 1 и по чл. 88а от НК. Преди всичко следва да се отбележи, че съобразно константната практика на ВКС, например решение № 201 от 18.06.2013 г. по н. д. № 573/2013 г., І н. о. и решение № 383 от 16.02.2015 г. по н. д. № 1310/2014 г., ІІІ н. о., реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано по право. Няма значение дали първата реабилитация е била за престъпление, извършено от дееца като непълнолетен или като пълнолетен. Ето защо по отношение на второто осъждане на С. не е възможно да настъпи реабилитация по право.
Не са налице и предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК. тъй като не са изминали три години от изтичане срока на наложеното на Н.С. наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено.
Вярно е, че за разлика от условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание, при което въпросът от кой момент започва да тече срока по чл. 86 и следващите от НК е законодателно уреден – чл. 70, ал. 9 НК, по отношение на изпитателния срок, определен при условията на чл. 66, ал. 1 НК, такъв момент не е фиксиран в закона. Вярно е обаче и становището, поддържано в правната доктрина и съдебната практика, че в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК по отношение на всеки осъден срокът от три години е фиксиран, като начален момент от „изтичане на наложеното с присъдата наказание“.
Същественият въпрос е, когато изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок, кога следва да се приеме, че това наказание е изтърпяно.
Наказанието е изтърпяно тогава, когато то не може да бъде изпълнено – поради изтекла давност или друго основание, т. е. след изтичане на изпитателния срок, определен по чл. 66, ал. 1 НК, в който наказанието може да се приведе в изпълнение, ако са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК. Следователно срокът за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл, едва след изтичане на изпитателния срок. Тогава при извършване на друго престъпление, отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание, както и за реабилитация по чл. 87 НК. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, например решение № 119 от 06.04.2011 г. по н. д. № 22/2011 г., І н. о. Аналогично становище е застъпено и в решение № 216 от 04.06.2015 год. по н. д. № 647/2015 г., І н. о., съобразно което законът е решил сходен материално-правен въпрос с нормата на чл. 88а, ал. 3 НК и няма никакво основание да се отстъпва от това разрешение. Приложима е аналогията на закона /analogia legis/, съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА и неяснотата, съществуваща при приложението на чл. 87, ал. 1 НК, се отстранява именно по този начин.
В разглеждания случай определението на Плевенския районен съд е влязло в сила на 14.05.2016 г., срокът за изтърпяване на наложеното с него наказание ще изтече на 14.05.2022 г., а молбата за реабилитация е депозирана в Плевенския районен съд на 22.08.2019 г.
Не са налице и основанията за реабилитация по чл. 88а НК. Такава реабилитация би била възможна след 14.05.2024 г. Пречката е в цитираната вече разпоредба на чл. 88а, ал. 3 НК.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
610 от 16.10.2019 г., постановено по чнд № 1754/2019 г. по описа на Районен
съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.