Р
Е Ш Е Н И Е
260056/29.1.2021г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№887/2020 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът В.Б.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.С.от ШАК, излага,
че по ИД№20168500402001 по описа на ЧСИ А.Б., с район на действие СГС всеки
месец, през периода от 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. неправомерно са ѝ
удържани суми от трудовото възнаграждение, тъй като доходът бил несеквестируем.
Общо удържаната сума възлизала на 1 680.00 лева. На частния съдебен
изпълнител били предоставени пълномощия от взискателя, ответното дружество „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л.Д.– изпълнителен директор, по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Ответникът
бил придобил вземането от първоначалния кредитор, на който бил издаден
изпълнителния лист „ОББ“ АД. Поради изложеното моли съда да постанови решение,
по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер
на 1 680,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, нанесени ѝ пряко и непосредствено, чрез направени
удръжки от трудовото възнаграждение, което е под минималната работна заплата,
като запорът и удръжките са извършени по ИД №20168500402001 на ЧСИ А.Б., рег.
№850, с район на действие СГС, в периода от 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г.
Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
търсената сума, считано от датата на увреждането – 31.10.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, депозира отговор, в който сочи, че
счита иска за недопустим и неоснователен, за което излага правни и фактически
доводи и възражения. Моли производството по делото да се прекрати като
недопустимо, евентуално да се отхвърлят исковете като неоснователни, като му се
присъдят извършените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства,
че по молба на ответника, в качеството му на цесионер на първоначалния кредитор
„ОББ“ АД, на 08.07.2016 г. е образувано ИД№20168500402001 по описа на ЧСИ А.Б.,
с рег. №850 на КЧСИ, с район на действие СГС. Делото е образувано срещу ищеца,
в качеството му на длъжник въз основа на издаден на 09.08.2007 г. изп. лист, с
който е разпоредено ищецът да заплати на кредитора „ОББ“ АД, сумата от 2 424,
01 лева, от която 2 287, 30 - главница; 135, 15 лева – договорна лихва за
периода от 10.04.2007 г. до 07.08.2007 г. и 1, 56 лева- наказателна лихва за
периода от 10.04.2007 г. до 07.08.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.08.2007 г. до изплащане на вземането, както и сума от
201, 48 лева- направени разноски. По делото са извършвани принудителни действия
срещу ответника, като са събрани и парични суми. Ответникът, в качеството му на
взискател, е възложил на съдебния изпълнител, по силата на чл.18 от ЗЧСИ, да
извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжника и да определи
способа на изпълнение. Съобразно дадените правомощия, съдебният изпълнител е
извършил съответните справки, като е насочил изпълнението срещу ответника и
пристъпил към събиране на дълга, чрез запор върху трудовото му възнаграждение. Третото
задължено лице- „Мелпомена“ ООД е получило запорното съобщение на 12.08.2016 г.
Чрез този способ са събрани суми посредством извършени удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника, изплатени на взискателя. Общата, постъпила по
изпълнителното дело сума от третото задължено лице е 3 640.00 лева, а изплатената
на взискателя сума е 2 580.00 лева. На 04.09.2019 г. съдебният изпълнител
е получил уведомление от работодателя на ищцата /третото задължено лице/, че на
основание 446 от ГПК последният ще спре удръжките от трудовото възнаграждение
на ищцата. От представената от ТП на НОИ справка, се установи, че през 2016 г.
месечният трудов доход на ищцата се е равнявал средно на 546, 64 лева, през
2017 г. същият възлизал на 552, 75 лева, през 2018 г.- 592, 63 лева и през 2019
г. /до месец август 2019 г./-618, 26 лева. Общоизвестни факти са тези относно
размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за страната за процесните години.
За 2016 г. размерът на МРЗ е 420.00 лева, за 2017 г.- 460.00 лева, за 2018
г.-510.00 лева и за 2019 г.-560.00 лева.
Разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съобразно наведените в исковата молба и отговора твърдения съдът
квалифицира главния иск като такъв по чл.49 от ЗЗД. За да възникне деликтната
отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на кумулативност,
следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод
изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде
действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното
поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението,
което възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е
възложил някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на
работата причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на
тази работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима
презумпция за вина. В разглеждания казус, ищецът твърди, че поради
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, респ. на ищеца като
възложител на действия на изпълнителния орган по реда на чл.18 от ЗЧСИ, ищецът
е претърпял вреди от категорията на претърпяна загуба, изразяващи се в загуба
на трудови доходи. Но в настоящия случай, ответникът като взискател в
изпълнителното производство не би могъл да носи отговорността по чл.49 от ЗЗД
за действия на изпълнителния орган. Нормата на чл.49 от ЗЗД намира приложение
за отношения по възлагане на някаква работа, които отношения се развиват между
равнопоставени субекти. Отношенията „взискател- частен съдебен изпълнител“ не
предполагат равнопоставеност между субектите. Съдебните изпълнители упражняват
предоставени им от закона публични функции, изразяващи се в принудително
изпълнение на частни притезания. В този случай между взискател и изпълнителен
орган са налице процесуални правоотношения между страна и орган в установено от
закон производство. С молбата си за образуване на изпълнително производство
кредиторът сезира съдебния изпълнител да упражни законните си правомощия. В
качеството си на орган на изп. производство частният съдебен изпълнител следва
да спазва установените в процесуалния закон правила, като при нарушаването им
носи отговорност по чл.441 от ГПК, вр. с чл.74 от ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД. В
този смисъл взискателят не следва да носи гаранционната отговорност, предвидена
в чл.49 от ЗЗД. Смисълът на „възлагането“ по реда на чл.18 от ЗЧСИ е
взискателят да предостави възможност на съдебния изпълнител сам да избере
способа на принудително изпълнение, като отговорността за законосъобразността
на предприетите в следствие на това овластяване действия от изпълнителния орган
е единствено на последния. Предвид изложеното стига до извода, че ответникът не
е материалноправно легитимиран да отговаря за евентуално претърпени от ищцата
вреди в следствие незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител. На следващо
място, ищецът не доказа твърденията си и за наличието на незаконосъобразно
правени от съдебния изпълнител удръжки от трудовото му възнаграждение. По
делото безспорно се установи, че получаваното от ищцата през исковия период трудово
възнаграждение е над минималната работна заплата за страната. Поради изложеното
заключава, че така предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се
отхвърлят.
На
основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
разноски за възнаграждение на юрисконсулт, чийто размер съда определя на сума
от 150.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.С.от ШАК, срещу
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л.Д. – изпълнителен директор, обективно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на сума от 1 680,00 лева /хиляда шестстотин и осемдесет лева/,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, нанесени ѝ
пряко и непосредствено, чрез направени удръжки от трудовото възнаграждение,
което е под минималната работна заплата, като запорът и удръжките са извършени
по ИД №20168500402001 на ЧСИ А.Б., рег. №850, с район на действие СГС, в
периода от 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху търсената сума, считано от датата на
увреждането – 31.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.С.от ШАК, ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано от Л.Д. – изпълнителен директор, сумата от 150.00 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: