№ 500
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502778 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 106/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 7/2024 г. по
описа на ОС-Видин, ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъден да заплати на В. В. В., на
основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 9 500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 34, 80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, търпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2023 г., в
с. Арчар, област Видин, по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“, рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 06.09.2023 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен
за неимуществени вреди за разликата над 9 500 лв. до 40 000 лв., като
неоснователен. ответникът е осъден да заплати на адв. Й. Г. Д., на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.7, ал.2 от Наредба1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 1 253, 48 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ по смисъла на чл.38, ал.1 ЗАдв. на ищцата, определена съобразно
уважената част на исковите претенции. Ответникът е осъден да заплати по
сметка на ОС-Видин, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 381, 39 лв. –
държавна такса, дължима по уважените искове и сумата от 1 300 лв. –
деловодни разноски. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 598, 04 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
1
неимуществени вреди за сумата над 2 000 лв. до 9 500 лв., е депозирана
въззивна жалба от ответника „ЗД ЕВРОИНС“ АД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. По делото е
установено, че ищцата е получила контузия на главата с лекостепенна
промяна на съзнанието, която травма по своя медико-биологичен признак се
явява лека телесна повреда, от която тя се е възстановила сравнително бързо.
Липсват данни за усложнения, настъпили в хода на оздравителния процес,
поради което ищцата е имала обективна възможност да се върне към
обичайния си начин на живот в рамките на 2-3 седмици, считано от датата на
инцидента. Останалите описани в исковата молба увреждания по делото е
установено, че се дължат на дегенеративни промени и не са пряка и
непосредствена последица от инцидента. При проведеното лечение не са
описани травматични промени на мозъчния паренхим, нито на
пространството около мозъка. Счита, че определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно. Поддържа, че неправилно решаващият
съд е приел, че не е доказано възражението на ответника за съпричиняване от
страна на ищцата. От заключението по автотехническата експертиза е
установено, че ПТП е настъпило на платното за движение на лекия автомобил,
на място, което не съставлява необозначена пешеходна пътека. С оглед на това
пресичането се е осъществила на непредназначено за целта място.
Пешеходката е предприела преминаването без да се съобрази с
приближаващото я превозно средство. В случай, че беше сторила това,
предвид ниската скорост на автомобила, е било напълно възможно ударът да
бъде избегнат. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 2 000 лв. до 9 500 лв. Претендира сторените по делото
разноски
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищцата В. В. В., с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. От
показанията на свидетеля И. Г. е установено, че водачът на лекия автомобил
въобще не е възприел пешеходката, в каквато насока е и експертното
заключение по изслушаната автотехническа експертиза. Вещото лице е
приело, че причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил, който по време на движение не е наблюдавал непрекъснато пътя
пред автомобила и с поведението си не е бил внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Водачът на
автомобила не е наблюдавал непрекъснато пътя пред автомобила и не е
възприел пешеходката като опасност. Инцидентът е настъпил на площад,
където няма тротоар, няма маркировка. На този площад в селото имало пазар
и там хората паркирали автомобилите си. Ищцата е била ударена от водача на
автомобила отзад и е била повлечена. С оглед на това счита, че липсват
доказателства за съпричиняване от страна на ищцата. Счита, че е
неоснователен доводът на жалбоподателя, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерен. По делото са доказани получените от
ищцата травматични увреждания и претърпените болки и страдания.
Установено е също, че при ищцата се наблюдава тревожност и склонност към
психосоматика. Наблюдава се фиксация в избягване на събития, които
възприема като рискови – пресичане на улици. Моли съда да потвърди
2
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ОС-Видин е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86
ЗЗД. Ищцата твърди, че на 08.05.2023 г., около 07.50 ч., в с. Арчар, област
Видин, на ул. „Кирил и Методий“ Й. И. Н. се намирал в лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“, рег. № ********, който бил с включен двигател, но в
състояние на покой. В същото време на десния тротоар на ул. „Кирил и
Методий“ се намирала ищцата. Предприела пресичане на пътното платно,
когато водачът на посочения автомобил потеглил, но поради занижено
внимание към пътната обстановка и движение с несъобразена скорост
реализирал ПТП, като блъснал правомерно пресичащата ищца и започнал да
я влачи по платното за движение, при което получила множество травматични
увреждания. За настъпилия инцидент бил съставен констативен протокол за
ПТП, както и било образувано ДП № 1411/2023 г. по описа на РП-Видин. От
инцидента ищцата получила черепно-мозъчна травма – травма на главата със
сътресение на мозъка, довело до краткотрайно изпадане в безсъзнателно
състояние; двустранно намаляване на слуха; травма на конюнктивата и
контузия на роговицата; увреждане на нервни коренчета на ниво шиен
гръбнак и последваща радикулопатия; смесено тревожно-депресивно
разстройство. След инцидента на ищцата била оказана спешна медицинска
помощ в МБАЛ „Света Петка“ АД – гр. Видин, където била настанена в
Хирургично отделение. Оплаквала се от остра болка в главата След
извършени множество изследвания се установило наличие на черепно-
мозъчна травма на главата, придружена с мозъчно сътресение. Назначена била
медикаментозна терапия. На 10.05.2023 г. ищцата била изписана.
Състоянието й не се подобрило, изпитвала силен световъртеж, както и
нарушения в равновесието. На 11.05.2023 г. постъпила за лечение в МБАЛ „Д-
р Стамен Илиев“ АД – гр. Монтана, където била настанена в Отделение по
нервни болести за период до 15.05.2023 г. След изписването лечението на
ищцата продължило в домашни условия. На 16.05.2023 г. извършила
консултация с офталмолог, тъй като след инцидента зрението й се влошило.
Установена била травма на конюнктивата и контузия на роговицата. На
23.05.2023 г. ищцата извършила психологическа консултация, при която се
установило, че тя се чувства напрегната и страхово заредена, емоционално,
волево и мисловно затормозена от ПТП по депресивно-невротичен тип. Сънят
й бил разстроен с кошмарни сънища на преживяното ПТП. Състоянието й
било определено като реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията,
смесено тревожно-депресивно разстройство. Назначена й била терапия.
Заради получени слухови смущения на 14.07.2023 г. осъществила консултация
с УНГ специалист, при която била установена двустранна загуба на слух. В
резултат от настъпилото ПТП изпитвала силни по инцидент физически и
емоционални болки и страдания в продължение на месеци. Изпитвала остри
болки в главата, постоянен световъртеж, дразнене от нормална дневна и
изкуствена светлина. Поради наличната черепно-мозъчна травма и мозъчно
сътресение чувствала постоянна умора, замаяност, липса на енергия и
физическа нестабилност. Не можела да се концентрира и да задържи
вниманието си при извършването на каквито и да било обичайни дейности
3
Ищцата се нуждаела от подкрепата и съдействието на своите близки за
осъществяване на ежедневните дейности, което създало чувство на
безполезност в нея. Изпитвали зрителни и слухови затруднения.
Понастоящем ищцата била студент във Великотърновския университет.
Поради получените травматични увреждания, влошеното й здравословно
състояние и забраната на лекуващите лекари за напрягане на зрението и
мозъчната дейност ищцата била в невъзможност да посещава лекции, да се
подготвя и яви на семестриални изпити. Това й създавало чувство на
потиснатост и я лишило от правото й на нормално развитие. По този начин
ПТП се отразило негативно върху целия й живот. Изпитвала постоянна
тревожност и раздразнителност, както и постоянно напрежение и страх от
това да не се повтори отново ПТП, което създавало в ищцата чувство за
малоценност И понастоящем ищцата не била напълно възстановена.
Изпитвала страх да излиза от дома си, както и да остава сама. Приемала
обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Към датата на ПТП за
лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на действие
18.10.2022 г. – 17.10.2023 г. С искане от 06.06.2023 г. и допълнение към него от
11.09.2023 г. ищцата предявила претенция към ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение. Ответникът отказал да изплати
застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата от 34, 80 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди –
заплатени разходи за болничен престой, ведно със законната лихва, считано от
3 месеца след предявяване на доброволната претенция. Претендира сторените
по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказана по
делото безплатна правна помощ.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск твърди, че ищцата е изскочила
внезапно на платното за движение, без да се съобрази с приближаващия я
автомобил, чийто водач я е възприел своевременно и е предприел екстремно
спиране, но тъй като попаднала в опасната му зона за спиране, ударът бил
непредотврати. С оглед на това счита, че се касае за случайно деяние, за което
водачът на лекия автомобил не носи отговорност. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Оспорва всички заявени
травми да са в резултат от процесното ПТП. Ищцата е получила мозъчно
сътресение без загуба на съзнание. Останалите увреждания счита, че нямат
връзка с процесния инцидент. Прави възражение за съпричиняване от ищцата,
която се е движила по платното за движение въпреки наличието на тротоари и
банкери. Предприела е пресичане без да се съобрази с приближаващото я
пътно превозно средство, удължила е ненужно пътя и времето си на
пресичане и е спряла без необходимост на платното за движение, с което
поведение е допринесла значително за настъпването на вредите. Признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и
водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ********.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
4
Видно от представения по делото протокол за ПТП с пострадали
лица № 93 на 08.05.2023 г., около 07.50 ч., в с. Арчър, на ул. „Кирил и
Методий“ настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“, рег. № ********, собственост на Й. И. Н. и управляван от него,
както и пешеходеца В. В. В.. В протокола е удостоверено, че за лекия
автомобил е представена застрахователна полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна до 17.10.2023 г.
Посочено е, че ищцата е пострадала при инцидента. Като причина за ПТП е
отбелязано – маневри. За инцидента е образувано ДП № 3683 ЗМ-65/2023 г.
По делото е представена справка от Гаранционен фонд, съгласно
която към 08.05.2023 г. за лек автомобил рег. № ******** има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на
действие 18.10.2022 г. – 17.10.2023 г.
Ищцата е изпратила по пощата искане до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с процесния инцидент, което е
получено на 06.06.2023 г. На 11.08.2023 г. е депозирано допълнение към него.
С уведомително писмо от 05.08.2023 г. ответникът е уведомил ищеца,
че към настоящия момент основанието и размерът на претенцията не са
напълно установени, а претенцията не е предявена надлежно по реда на
чл.380, ал.1 КЗ. С оглед на това ответникът няма правно основание за изплати
обезщетение по опри него щета.
Видно от представеното медицинско удостоверение № 05/23,
издадено на 18.07.2023 г. от Амбулатория за специализирана медицинска
помощ, индивидуална психиатрична практика д-р Н. Н. се установява, че
ищцата е първично консултирана на 23.05.2023 г. по повод влошено психично
състояние и функциониране вследствие преживяно на 08.05.2023 г. ПТП.
Диагностицирана е с диагноза „реакция на тежък стрес и разстройства в
адаптацията“; „смесено депресивно разстройство“. По повод оплаквания от
напрегнатост, страхова зареденост, разстроен сън с кошмарни сънища,
тематично свързани с преживяното. На ищцата е назначено психотропно
лечение, проведени са психотерапевтични сеанси за „вентилиране“ на
психотравмените изживявания. На проведените контролни прегледи – 07.06. и
18.07.2023 г., е отчетено значимо позитивно повлияване на споделените
оплаквания с динамика към афективно и поведенческо урегулиране. Към
момента на издаване на удостоверението персистират лесна уморяемост,
себенеувереност в обичайни житейски ситуации. Предстоят следващи
терапевтични усилия до пълно възстановяване до нивото преди ПТП.
От заключението на вещото лице д-р Р. А. – съдебен лекар, по
изслушаната пред ОС-Видин съдебномедицинска експертиза се установява, че
в резултат от настъпилото ПТП ищцата е получила следните увреждания:
контузия на главата с лекостепенна промяна на съзнанието – мозъчно
сътресение, мекотъкънна травма на шията. Налице е пряка причинно-
следствена връзка между посочените травми и настъпилото ПТП. По
механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърди
тъпи предмети и може да бъде получено по време и начин, посочен от ищцата
– блъскане на пешеходец от автомобил, с последващо падане върху твърда
повърхност – асфалт, като уврежданията са получени в момента на падането и
съприкосновението с твърдата повърхност. При всички извършени клинични
прегледи е посочено, че ищцата е била в добро общо състояние и не са
5
описани остатъчни явления. Предписаното й лечение е за общи заболявания –
запушване на периферните артериални съдове и съдови нарушения, дължащи
се на атеросклероза или захарен диабет, трофични изменения. Нарушения,
дължащи се на не добро оросяване на мозъка – последица от мозъчна
атеросклероза, такива като нарушения на концентрация, виене на свят,
отслабена палет, исхемични състояния и състояния след прекаран мозъчен
инсулт. Нарушена циркулация в окото, с нарушено зрение, свързана с
дегенеративни съдови процеси. На ищцата е приложено медикаментозно
лечение Няма данни за възникнали усложнения и за продължаващо лечение.
Прогнозата за здравословното състояние на ищцата е благоприятна. Съгласно
представената аудиограма де наблюдава намаление на слуха двустранно за
ниските и високите честоти, дължащо се на давностен – повече от година,
неврит. Вещото лице приема, че виенето на свят е възможно да има и съдова
етиололгия. В епикризата от МБАБ Монтана за периода 11-15.05.2023 г. е
поставена диагноза „световъртеж“. Причина за радикулопатия са дискови
хернии, спондилозни промени с отеофитоза, спондилолистеза, луксации на
интервертебралните стави и др.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при
направените изследвания на ищцата не са описани травматични промени на
мозъчния паренхим, нито на пространството около мозъка, няма счупвания на
черепната кутия. В Монтана е поставена диагноза „цефалгия“ – главоболие.
При направена компютърни томографии не са установени травматични
промени и в двете болници. При неустановяването на други причини за
клинични симптоми е възможно да се приеме, че се дължат на дегенеративни
процеси, които започват след 18-годишна възраст. Ищцата е определена с леко
степенно мозъчно сътресение. Въз основа на извършените образни
изследвания на ищцата не са установени травматични увреждания, които да
изискват лечение. Установени са определени клинични симптоми, които са
лекувани, ищцата е наблюдавана и към момента на изписването е преценено,
че няма медицински риск.
От заключението на вещото лице В. В. Д. по изслушаната съдебно –
психологическа експертиза се установява, че ищцата проявява високи нива на
тревожност, несигурна е и хаотична в мислите си и подредбата на събития. С
умерено поведение е, но жестикулацията и патосът сигнализират за
вътрешно изразяване на сцена, в която все едно не е била пряк участник.
Вещото лице приема, че е възможно са се дължи на силен шок. Проявява
симптоми на психосоматика и е склонна към самонавиване. Отчита се и
склонност към плацебо ефект. Към момента на прегледа вещото лице е
установило наличие на тревожно състояние и фиксация в избягване на
събития, които възприема за рискови, а именно: пресичане на улици, като
отброява както боя стъпки, така и броя пресичания, когато се налага да стигне
до дадено място. Сигнализира за такива страхове от по – далечен период. При
наличие на вече съществуващи страхове и нагласи всяко последващо събитие,
наподобяващо актуалните тревоги, допринася негативно да моментното
състояние. Субективните й възприятия са за неизлечимо внесени травми,
което влияе на спокойствието и самочувствието й. Ищцата е преминала през
медикаментозно лечение, което към момента на прегледа е прекратено.
Вещото лице приема, че за добро психическо здраве е необходима работа по
изразената тревожност. При следващ, дори и незначителен инцидент, която
6
ищцата интерпретира засилено, е възможна изолация и крайна предпазливост,
които да се отразят на здравословното и физическо състояние, както и на
членовете на семейството. Вещото лице приема, че ищцата понастоящем е с
изразена тревожност и склонност към психосоматика. Всяка ситуация може
да бъде интерпретирана от нея като крайно застрашаваща, което да създава
нездравословен стрес за нея и семейството й. Възможно е тревожното
състояние да датира и от преди процесното ПТП, а то от своя страна да е
засилило състоянието, отчетено при прегледа.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че и преди
инцидента ищцата е имала тревожни мисли, че е преживяла ПТП, че преди
това е преживяла същия инцидент. Ищцата се притеснявала да пресича улици
и като минавал автомобил покрай нея, тя го възприемала като произшествие.
Вещото лице не смята, че е имало предишен инцидент, но ищцата изпитвала
притеснения от ПТП, тревожни мисли, свързани с пресичане и ПТП. Изпитва
тревога от пресичането. Отброявала точно колко крачки трябвало да направи,
за да пресече дадена улица и колко крачки са и нужни, за да пресече дадена
улица. За да се стигне до това състояние, ищцата има тревога от пресичане.
От показанията на разпитания пред ОС-Видин свидетел Й. И. Н. се
установява, че в деня на инцидента се намирал на центъра на с. Арчар. Влязъл
в магазина, а колата била на паркинга. Ищцата също влязла в магазина.
Излязъл от магазина, влязъл в колата, огледал се да види дали имало коли,
запалил автомобила и тръгнал. Придвижил се 3-4 м. оказало се, че ищцата
била пред автомобила му. Той спрял, ищцата се подпряла върху автомобила.
движил се на преден ход. Ударът бил в средата. Видял ищцата и задействал
спирачките. Мястото представлявало паркинг пред магазина. Наблизо нямало
пешеходни пътеки. Имало тротоар по – надолу. Покрай паркинга минавала
главна улица. Свидетелят не видял ищцата. излязла внезапно пред
автомобила. Ударът настъпил на асфалта, на паркинга. . свидетелят бил спрял
автомобила в редица – имало коли отпред и отзад. Огледал се, запалил колата,
не е излизал от колата, а ищцата била пред автомобила. На място дошла
полиция, за да установи произшествието.
От показанията на свидетеля П. Г. П. – съжител с ищцата, се
установява, че знае за настъпилото ПТП с нея. Тръгнала за работа в 7.
Получил обаждане по телефона, че ищцата е блъсната от автомобил. . отишъл
на място. ищцата била ожулена, имало кръв. Дошла линейка, която закарала
ищцата в болница. Там установили наличие на сътресение и я оставили за
лечение в продължение на 2-3 дни. След изписването ищцата не била добре.
Един ден по – късно отишли в болницата в Монтана, където останала 2-3 дни.
Ищцата не помнела нищо. Била със забавени реакции и разсеяна. Имала
проблеми със слуха, каквито няма преди инцидента. Направили консултация
със специалист. След инцидента ищцата била постоянно в стрес, била
притеснена. И понастоящем не можела спокойно да пресече улица. Не е
имала здравословни оплаквания, нито сърдечно-съдови проблеми. След
изписване от болницата ищцата се чувствала зле. По цял ден била на легло. Не
можела да ходи, имала световъртеж.
От показанията на И. С. Г. се установява, че познавал ищцата. видял
процесното ПТП, настъпило през 2023 г. Пиел кафе с негов колега в с. Арчар,
на спирката. Там имало кафе машина и градинка. Свидетелят бил с лице към
спирката. Видял, че един автомобил спрял. След това видял ищцата, която
7
била на тротоара от дясно. Огледала се, нямало коли. Изведнъж видял, че
ищцата паднала. Изпищяла. Изтичал, застанал пред автомобила и казал на
шофьора, да спре, че ще прегази жената. Ищцата била под автомобила.
Свидетелят се опитал да я извади. Свидетелят виждал само челото й. Цялото
й тяло било под автомобила. Шофьорът на слязъл от автомобила. Извадили
ищцата, дали й вода. Водачът карал много леко и спрял. Имало човек отдясно,
който тропал по стъклото и викал на водача, да спре. Ищцата се огледала,
тръгнала, пресякла улицата, в територията на спирката. Ищцата била под
автомобила. Шофьорът тръгнал малко назад. Той не бил на пътя, а на
територията на спирката, където настъпил инцидента. Шофьорът минал на
територията на спирката, където настъпил инцидента. Дошла полиция,
направили оглед и измервания.
В ОС-Видин е изслушана и автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Р. П. И. се установява, че ПТП е настъпило
през светлата част на денонощието, преди обед на 08.05.2023 г., при ясно, сухо
и слънчево време. Местопроизшествието е в с. Арчар, община Димово, област
Видин, на обособен селски площад на селото пред Търговския дом, оформен
между улиците „Кирил и Методий“ – на изток, „Васил Левски“ – на запад и
„Арчарица“ – на юг. Покритието на площада е от едрозърнест асфалт, в добро
общо състояние, като по време на инцидента е било сухо. Липсва
хоризонтална и вертикална маркировка. Водачът на лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Зафиа“, рег. № ********, непосредствено преди настъпване на
ПТП е извършвал маневра „завиване в обратна посока“, като е тръгнал от
място. Автомобилът се намирал на територията на площада и предприема
включване в движението чрез завиване на ляво – обръщане посоката на
движение. Пешеходката се движи по площада със спокоен ход, в западна
посока, от дясно – наляво пред завиващия автомобил. При огледа на
местопроизшествието не са установени спирачни следи от гумите на
посочения автомобил. Ударът с пешеходката е настъпил в предната средна
част на автомобила. Не са открити никакви следи и находки от деформация,
настъпила в резултат на удара с пешеходката на мястото на контакт. Вещото
лице приема, че непосредствено преди настъпване на ПТП лекият автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ е бил в състояние на покой, а към момента на
настъпването му се е движил със скорост от 6, 52 км/ч. Ударът между
автомобила и пешеходката е настъпил на централния селски площад в с.
Арчар, пред Търговския дом. Водачът на автомобила не е наблюдавал
непрекъснато пътя пред автомобила и не е възприел пешеходката като
опасност, достигайки мястото на удара със скорост около 6, 52 км/ч., я блъска
с предната си броня в гърба. Вследствие на удара с малък интензитет
пешеходката е загубила равновесие, паднала на площада пред автомобила и е
била повлечена от него. От виковете и жестикулациите на намиращите се в
близост хора водачът спрял непосредствено преди пешеходката да бъде
прегазена. От инцидента пешеходката получила наранявания, а по лекия
автомобил не са констатирани следи от съприкосновение и увреждания.
Вещото лице приема, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
произшествието е, че водачът на горепосочения автомобил по време на
движение не е наблюдавал непрекъснато пътя пред автомобила и с
поведението си не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, както и е поставил в опасност живота и
8
здравето на другите участници в движението.
В открито заседание вещото лице е пояснило, че е видял видеозаписа
от инцидента. Ударът е настъпил отзад на пешеходката и я повлича. ПТП е
настъпило на асфалтиран площад, между Търговския дом в с. Арчар и
градинката. Не е било върху тротоара. На този площад се осъществява
търговска дейност, прави се пазар и там паркират автомобилите. Няма пътна
маркировка – хоризонтална или вертикална. Не може да се приеме, че е
продължение на тротоара. Причина за настъпване на ПТП е, че водачът на
лекия автомобил е отвлякъл вниманието си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към за периода 18.10.2022 г. – 17.10.2023 г.
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“, рег. № ******** е застрахована при ответника по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази
застраховка е отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1
КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
08.05.2023 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл.25,
ал.1 ЗДвП, преди да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение. Същият е предприел маневрата без да обезпечи безопасното й
извършване, като не е възприел и съобразил предприетото от ищцата
пресичане на площада. Също така не е изпълнил задължението си по чл.5,
ал.2, т.1 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Доколкото не е оборена установената в
9
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, са налице предпоставките за
ангажиране и на гражданската отговорност на виновния водач.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
С решението в необжалваната част са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. Във въззивното производство спорен
между страните е въпросът относно обема на отговорността на застрахователя
във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е определен размерът на
дължимото застрахователно обезщетение, като съдът не е съобразил
установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение № 16 от
06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 08.05.2023 г. ПТП ищцата е получила
контузия на главата с лекостепенна промяна на съзнанието – мозъчно
сътресение, както и мекотъканна травма на шията, наложили оказване на
спешна медицинска помощ. Ищцата е лекувана последователно в две
болнични заведения. Изключително тежки са психологическите последици от
инцидента върху емоционалното състояние на ищцата, наложили оказване на
психиатрично лечение, с назначаване на медикаментозна терапия. На ищцата
е поставена диагноза „реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията“,
„смесено тревожно-депресивно разстройство“. И понастоящем при ищцата е
налице изразена тревожност и склонност към психосоматика. Налице е
фиксация в избягване на събития, които ищцата възприема за рискови –
пресичане на улици. Ищцата отброява стъпките по време на пресичане, броя
пресичания, когато се налага да стигне до определено място. Това дава
отражение върху ежедневието на ищцата и създава осезаем дискомфорт, влияе
на спокойствието и самочувствието й. Същата изпитва напрегнатост, страхова
зареденост, разстроен сън с кошмарни сънища, свързани с преживения
инцидент. От значение е и обстоятелството, че всеки стрес може да доведе до
психотравма от редица съпътстващи обстоятелства. Към датата на инцидента
ищцата е била на 38 години – в млада, активна, трудоспособна възраст. И
понастоящем при ищцата е налице състояние на тревожност със склонност
към психосоматика – негативните последици от инцидента не са преодолени
окончателно.
Предвид получените от ищцата травми, отражението на инцидента
10
върху емоционално-психологическото й състояние, което не е превъзмогнато
понастоящем, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към
момента на настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити, както
и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 9 500 лв., което ще
възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от нея болки и
страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми и
последиците от тях. В тази насока са и изводите на решаващия съд.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно
решаващият съд е приел за недоказано възражението за съпричиняване от
страна на ищцата.
С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на
вредите. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В тази насока е
трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 97 от 29.06.2016 г.
по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ГО; решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр. д. №
453/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ТО и редица други.
Следва да се отбележи също така, че за наличието на принос от
страна на увреденото лице съдът не следи служебно, а се произнася при
своевременно заявено възражение за това. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение
№ 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, приносът на
пострадалия като основание за прилагане последиците на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да е
релевиран надлежно от застрахователя с възражение пред
първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано
чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането, с
конкретно посочено съдържание на приноса на увреденото лице.
В случая в писмения отговор на исковата молба ответникът е заявил
възражение за принос от страна на ищцата, която се е движила по платното за
движение, въпреки наличието на тротоари и банкети, както и е предприела
пресичане без да се съобрази с приближаващото я пътно превозно средство,
удължила е ненужно пътя и времето си на пресичане и е спряла без
необходимост на платното за движение.
От експертното заключение на вещото лице инж. Р. И. по
изслушаната автотехническа експертиза и останалите ангажирани
доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, обсъдени по – горе,
се установи, че инцидентът е настъпил на обособен селски площад в с. Арчар,
11
пред Търговския дом, оформен между улиците „Кирил и Методий“ – на изток,
„Васил Левски“ – на запад и „Арчарица“ – на юг. Покритието на площада е от
едрозърнест асфалт, като липсва хоризонтална и вертикална маркировка.
Инцидентът е настъпил при предприемане от водача на лекия автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ на маневра „включване в движение, чрез
обръщане на посоката си на движение“, в който момент ищцата вече е
предприела пресичане на площада със спокоен ход. Съгласно показанията на
свидетеля И. Г. – пряк очевидец на инцидента, преди да предприеме пресичане
на площада ищцата се е огледала, нямало коли. Ударът е настъпил в гръб на
ищцата. Съдът изцяло възприема показаната на посочения свидетел, тъй като
са логични и последователни, свързани са с лично възприети от него факти и
обстоятелства, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Показанията на водача на посочения автомобил, че ищцата
излязла внезапно пред автомобила, не кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства, поради което, ценени по реда на чл.172 ГПК, в тази им
част съдът не ги възприема. Посоченият свидетел е дал показания, че не е
видял ищцата. В тази им част показанията кореспондират с останалите
доказателства по делото. Не само, че не е забелязал ищцата пред автомобила,
но водачът е спрял едва след намеса на свидетеля И. Г. и още едно лице,
присъствало на мястото на инцидента. Доколкото водачът е започнал
маневрата „включване в движение, чрез обръщане посоката на движение“,
след като ищцата е предприела пресичане на площада със спокоен ход и
същата е била с гръб към него, за нея е било обективно невъзможно да
възприеме тази маневра и да съобрази поведението си с нея. Същевременно
водачът е могъл и е бил длъжен при започване на маневрата да се убеди, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението и да извърши
маневрата, като се съобрази с положението на ищцата, посока и скоростта й на
движение. Същият обаче не е сторил това.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищцата не е
допринесла с поведението си за настъпването на вредоносния резултат,
поради което възражението на ответника се явява неоснователно, в каквато
насока са изводите на решаващия съд.
Във въззивното производство не са заявени оплаквания от
жалбоподателя относно изводите на съда относно момента на поставянето му
в забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън
пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по
същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производство:
Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на
ответницата по жалбата е осъществявал безплатна правна помощ, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие №
37/30.05.2024 г. и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза
на адв. Й. Г. Д., сумата от 445 лв. – адвокатско възнаграждение за оказан
безплатна правна помощ във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/01.07.2024 г., постановено по гр.
д. № 7/2024 г. по описа на ОС-Видин, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Христофор Колумб“ № 43, е осъден да заплати на В. В.
В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Дондуков
– Корсаков“ № 5, вх.В, ап.25 – адв. Й. Д., на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с
чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над 2 000 (две хиляди) лв. до 9 500 (девет
хиляди и петстотин) лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2023
г.в с. Арчар, област Видин, по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“, рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от
06.09.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати
на адв. Й. Г. Д., с адрес гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков –
Корсаков“ № 5, вх. В, ап.25, сумата от 445 (четиристотин четиридесет и пет)
лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във
въззивното производство.
Решението е влязло в сила, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13