МОТИВИ
ЯРП е предявила
обвинение против Д.М. *** , за престъпление по чл.343б,ал.2,вр.ал.1
от НК и по чл.343в,ал.2 от НК.
Участващия по делото прокурор подържа обвиненията така
,както са по обвинителният
акт.Счита ,че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства безспорно
се установява, че подсъдимият е извършил
престъпленията и следва да бъде признат
за виновен по така предявените му обвинения.Пледира
на същия за
деянието по чл.343б,ал.2 от НК да се наложи наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1500лв.За престъплението по
чл.343в,ал.2 от НК се предлага на подсъдимия да бъде наложено две години
лишаване от свобода и глоба в размер на 1200 лв.Тъй като двете деяния са
извършени в условията на съвкупност предлага на подсъдимия да се определи общо наказание от две години лишаване от
свобода, което да изтърпи при строг режим и глоба в размер на 1500 лв.
Подс. И. редовно
призован ,явява се лично в с. з и с редовно упълномощен защитник- адвокат.Не се
признава за виновен, като твърди ,че на
инкриминираната дата не е управлявал лекия
автомобил.Според защитата събраните по делото доказателства не
опровергават обясненията на подсъдимия.Твърди се ,че са налице съществени
противоречия в показанията на полицейските
служители, с оглед на което не може да се приеме за доказано
извършването на описаните в обвинителния
акт деяния от страна на подсъдимия.В тази връзка се иска
постановяване на оправдателна присъда.
За да постанови
присъдата си ,съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.М. е
неправоспособен водач на МПС. Не притежава и никога не е притежавал СУМПС.
Бил е санкциониран
по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление, като от 2014г.до настоящия момент има издадени против него 3
наказателни постановления за отказ да му бъде извършена проверка за алкохол и
управление на МПС като неправоспособен
водач.
Последните
две наказателните постановления за
нарушения по чл.177,ал.1т.2 от ЗДвП, с №14-0804-001580/19.09.2014г. и №
15-0804-000188 по описа на ОД МВР С., са
му били връчени лично и са влезли в сила съответно на 13.05.2015г. и 02.07.2015г.
По НОХД №***
РС-Т. ,вл. в сила на 29.06.2011г.., е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК за извършено
от него престъпление по чл.325,ал.1 от НК.
По НОХД № ***на
РС-С., е бил осъден с влязло в сила
определение за одобряване на споразумение
за престъпление по чл.194,ал.3 от НК на три месеца лишаване от свобода, отложено от изпълнение за срок от три
години.
С
присъда- споразумение по НОХД №*** на РС ,вл. в сила
на 24.06.2014г. е осъден за престъпление
по чл.343б ,ал.1 от НК. Наложеното наказание е
пробация, с пробационни
мерки по чл.42 а ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.6 от НК, първите две за срок от две години и осем месеца.
С Присъда
по НОХД № *** на РС-С. ,вл. в сила на 17.04.2015г. е
осъден за престъпление по чл.343в,ал.2 на Пробация, с
пробационни мерки по чл.42 а ал.2, т.1, т.2, т.6 от НК.
На 29.01.2016г.,
около 04:15 часа в гр. Я. ,подсъдимият отново се качил да управлява л.а „Фолксваген Голф“ с
рег.№ У 9532 АВ.По време на управлението по ул. А. до дом № *** той бил спрян за проверка от дежурен автопатрул, в състава на който влизали свидетелите К.Б., И.Г.
и И.Ж.. Свид. Б. отправил устно полицейско
разпореждане на обв. И. да изгаси двигателя на
автомобила и да представи документите си за проверка. Вместо да изпълни
даденото полицейско разпореждане,подсъдимият слязъл от автомобила и побягнал. Полицейските
служители последвали подсъдимия, който се опитал да се скрие,лягайки в трева, но бил открит от тях.Свид.Б. установил самоличността на подсъдимия и тъй като по време на водене на
разговора усетил, че същият мирише на алкохол, а и в автомобила му имало
бутилка с вино, поискал съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОДВМР-Я. На
място дошли полицейските служители от сектор „ПП“ И. Е. и М.М..
Свид. М. изпробвал подсъдимия с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с ф. № ARBA 0177.Апаратът отчел
съдържание на алкохол в кръвта 1,76 на хиляда, поради което на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване ,но
в указаното в талона време същият не се явил в ЦСМП-Я. да даде кръв.
От приложения по делото списък от 23.11.2015г.е
видно, че техническото средство-дрегер, с който е бил
изпробван подсъдимия за алкохол, е проверен и е годен до 23.05.2016г.
Горната
фактическа обстановка съдът установи
частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Б.,
Г., Ж. и М. ,както и от приложените и приобщени ,чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства-
АУАН, талон за медицинско изследване, наказателни постановления, справки
за нарушител, за съдимост и решение на
РС-С.
Основно
средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство на защита, което
той упражнява по свое усмотрение. Както бе посочено, подсъдимият дава обяснения по повдигнатите му с
обвинителния акт обвинения. Защитната му позиция се базира на оспорване на
обективната и субективната съставомерност на деянията.Така например в проведеното на 13.06.2016г.- съдебно заседание
подсъдимия дава обяснения ,че автомобила на приятелката му е бил аварирал и
тя го е помолила да отстрани
повредата.Около 04.15 той е бил до автомобила, който бил паркиран до магазин за
моторни масла.Същият нямал бензин, давел се,той се мъчил да го запали.Не бил запалил автомобила когато
полицаите минали покрай него.Отстранил аварията и в този момент полицаите му
подали сигнал за спиране като му махнали със „стоп палка“.Той бил в
автомобила ,но като видял ,че са полицаи побягнал.
Съгласно
чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият има право да дава такива обяснения, каквито
намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета
на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, относно обстоятелствата, че същият не е
управлявал автомобила, тъй като противоречат на заявеното от свидетелите
Б., Г. и Ж. досежно
неговите действия.За да не ги кредитира съдът взе предвид ,че съдържат и вътрешни противоречия. Така например от
една страна подсъдимият сочи ,че автомобилът нямал бензин, давел се при опита му да запали и същият не е бил запален
когато покрай него са преминали
полицаите, но от друга страна твърди ,че е отстранил аварията , което означава
,че е привел в работен режим двигателя му. Опровергаващо защитната му теза е и
заявеното ,че полицаите му подали сигнал
за спиране ,като му махнали със „стоп“ палка, което на свой ред означава ,че
автомобилът му не е в бил покой ,а в движение. С оглед на
изложеното по горе съдът отказа да приеме обясненията на подсъдимия ,че не е управлявал автомобила като счете
същите са вид защитна реакция и
се дължат на стремежа на последния да
оневини собственото си виновно поведение.
Съдът
изцяло кредитира показанията на
свидетелите Б., Г. ,Ж. и М., защото са логични , непротиворечиви и по делото няма данни,които
да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да
сочат на наличие на мотив да набедят подсъдимия за престъпление ,което не е
извършил.Показанията на първите трима свидетели са еднопосочни ,че на
инкриминираната дата забелязали движението на приближаващия автомобил, който се
движил необичайно бавно ,което наложило и да бъде спрян за
проверка.Свидетелите са категорични ,че подсъдимият е бил водача на автомобила
,като направил опит да избяга, но бил настигнат и
задържан.Безспорно също така от показанията им се установява ,че при проведените разговори у тях
възникнали съмнения за употреба на алкохол, поради което на място за изпробване с техническо средство бил повикан
състав на дежурен патрул свид. М. и И.Е. Същите
извършили проверка с Алкотест Дрегер,
надлежно калиброван и технически годен , който
установил стойност от 1.76 промила, за което на водача би съставен и АУАН .
Съдът кредитира показанията на свид. Т. само в
частта ,че е собственик на процесния автомобил.В останалата част показанията й не
следва да се кредитират,доколкото не съответстват на останалите свидетелски показания и доколкото
тя е заинтересована от изхода на делото,тъй като живее на съпружески начала със
подсъдимия.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка ,съдът прави следните правни изводи:
Подс.И. е осъществил както от обективна ,така и от субективна страна
всички признаци от състава на
престъплението по чл.343б,ал.2
,вр.ал.1 от НК, тъй като на 29.01.2016 г., около 04:15 часа, в гр. Я.,
по ул. А., до дом № ***, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“, с peг. № У 9532 АВ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр. №
ARBА 0177, преминал последваща проверка на
26.11.2015г., след като е осъден с влязла в сила присъда - Споразумение №
140/24.06.2014 г. по НОХД № *** на PC – Я., влязло в сила на 24.06.2014 г.
От обективна страна – подс.И. е управлявал
МПС след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда,
а именно 1,76 на хиляда, след като
е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е налице влязла в сила присъда, за
която не е реабилитиран.На съдебното следствие безспорно се установява размерът
на алкохолната концентрация, тъй като е бил извършен съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол
или друго силно упойващо вещество от водачите
на МПС.
Деянието е
и субективно съставомерно. Подсъдимият е съзнавал противоправността му. Съзнавал е, че поема управлението на
МПС на процесната дата след употребата на алкохол,
без да е имал конкретна представа за степента на алкохолно опиянение. Знаел е,
че към тази дата е осъден със стабилен съдебен акт за същото по вид
престъпление - по чл. 343б ал.1 от НК. Съзнавал е последиците от деянието си,
искал е настъпването им.
Аналогични, тоест - за съставомерност
са и изводите на съда за
обвинението по чл. 343 в, ал.2 от
НК, тъй като на
29.01.2016 г., около 04:15 часа, в гр. Я., по
ул. А.,
до дом № ***, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № У 9532 АВ, без да притежава
съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването
му по административен
ред за такова
деяние с НП № 14-0804-001580/19.09.2014 г. на Началник сектор
„ПП“ при ОДМВР – С., влязло
в сила на 13.05.2015 г., за управление на
МПС без съответно СУМПС.
Подсъдимият никога
не е придобивал правоспособност за управление на МПС, респ.
не му
е издаван и не удостоверяващ такава правоспособност документ.До датата на деянието
с 3 наказателни постановления
е бил санкциониран по административен ред за управление
на МПС без СУМПС - по чл. 177, ал.1, т.2 от
ЗДвП, като наказателно постановление №14-0804-001580/19.09.2014г по описа
на МВР-С. е влязло в
сила на 13.05.2015.Така, че поемайки управлението на автомобила напълно
е съзнавал, че е бил наказван
с административно наказание
за управление на МПС като неправоспособен
водач. През същата 2015г. има и присъда, с която е признат за виновен и е осъден на пробация
за престъпление по чл. 343в от НК. Въпреки това е управлявал автомобила , съзнавайки противоправността
на деянието си, последиците му, чието настъпване
е искал.
Относно вида и размера на наложените наказания, съдът
взе предвид следното:
При определяне
на полагащите му се наказания
се съобрази високата обществена опасност и на двете
престъпления и на техния автор, отчетена
на базата на установеното престъпно поведение ,което е в
противоречие с нормите на ЗДвП,, гарантиращи сигурността
и безопасността на участниците в движението по пътищата.
През
2011г. подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.325 от НК, като е
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а,ал.1 от НК.След
освобождаването му от наказателна отговорност през месец октомври 2012г.
подсъдимият е извършил престъпление по чл.194,ал.3 от НК, за което му е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок
от три години.В рамките на определения
изпитателен срок на 27.03.2014г. подсъдимия е извършил престъпление по
чл.343б.,ал.1, за което е осъден със
съдебно одобрено споразумение от 24.06.2014г. по НОХД № *** на пробация с продължителност на пробационните
мерки по чл. чл.42 а ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.6 от НК близо до максимално предвидения срок.В срока на
изтърпяване на това наказание на 13.02.2015г.подсъдимият отново е бил спрян за
проверка като водач на процесното МПС.За управлението на 13.02.2015г. и в
рамките на едногодишния срок от санкционирането по административен ред като
неправоспособен подсъдимия е предаден на съд и с присъда по НОХД № ***. ,вл.
в сила на 17.04.2015г. е осъден на пробация, като съдът
е определил комплекс от пробационни мерки с
продължителност, близка до максимално посочените в чл.42а,ал.3 от НК срокове.
Т.е.
статистическия преглед на проявите
на подсъдимия водят до извода ,че
нито реализираната
административно-наказателна, нито реализираната наказателна отговорност под
каквато и да е форма/ приложен е
чл. 78а,налагано е условно наказание и пробация/са постигали
заложените от законодателя цели.
Категорично и абсолютно липсва резултат от превъзпитателно въздействие.Подсъдимият
не само не се е поправил и възпрял, а
последователно и безотказно е демонстрирал чувство за безнаказаност.Наред с
тези обстоятелства, от значение при определяне на наказанията на подсъдимия е факта ,че са му налагани административни наказания и за отказ да
бъде изпробван за алкохол , както и ,че в случая концентрацията на алкохол в кръвта му -1,76 промила, над два
пъти надхвърля минимално изискуемата граница от 0,5 % промила и следователно обосновава и извод за по-висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Преценявайки тежестта на извършените
престъпления, както и необходимостта наказанията за всяко от
тях да допринесат
целените промени в съзнанието на дееца
и постигнат общопревантивен
ефект, съдът прие,
че справедливо наказание за подсъдимия
е само максималното предвидено за всяко
от извършените от него престъпления лишаване
от свобода,
респ. по
отношение на престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК - три години
лишаване от свобода ,за престъплението по чл. 343 в, ал.2 от НК също три години лишаване от свобода.
Наред с
наказанието лишаване от свобода, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвидените наказания глоба , а именно
в размер на 1000 лв. за всяко от извършените престъпления.Съдът не определи
същите в максимално предвидения им размер, тъй като подсъдимия е безработен.
Доколкото и двете деяния се
намират в съотношение на идеална съвкупност на основание чл. 23, ал.1 от
НК съдът определи
едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване
от свобода, и глоба в
размер на 1000 лв..
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС се определи
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на определеното общо наказание.
На осн. чл.68,ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието от три месеца “Лишаване от свобода” , наложено на подсъдимия със споразумение по НОХД № *** на РС-С. ,тъй като в изпитателния тригодишен срок подсъдимия
е извършил престъплението по настоящото дело, за което , за което му е наложено наказание “лишаване от свобода”,поради
което на основание чл.60,ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНС постанови същото да бъде
изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първочанален строг режим.
Съдът не
наложи на подсъдимия наказанието по
чл.343г ,вр. чл.37,т.7 от НК- лишаване от право да
управлява МПС за престъплението по чл.343б,ал.2 от НК,изхождайки ,че същият е
неправоспособен водач и не може да бъде
лишен от права ,които не притежава.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: