РЕШЕНИЕ
№ 260049
21.09.2020 г.
гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав
на трети август през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 363 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба, подадена от „К.Ч.” ООД, ЕИК ***, представлявано от Румен Камбуров,
против Наказателно постановление № 29-0000534/07.02.2020г. на Главен директор
на Главна дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 79, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ), във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят развива
подробни съображения в насока, че липсва състав на административно нарушение,
осъществен от него. Намира, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като не
е конкретизиран съставът на допуснатото нарушение. Сочи, че липсва точно
описание на нарушената норма. Счита, че чл. 75а, ал. 2 ЗТМТ е санкционна норма
и не съдържа конкретно законово предписание. Излага, че не е посочена по ясен
начин датата на извършване на нарушението. Развива съображения за приложението
на чл. 28 ЗАНН. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на
жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена
проверка на 06.08.2019г. на обект- обменно бюро „К.Ч.”, находящо се в КК
Слънчев бряг, общ.Несебър, сграда „В.Р.”, стопанисвано от дружеството-
жалбоподател, инспектори към ИТ, установили, че последното, в качеството му на
работодател, допуснало лицето И.Н., роден на ***г., гражданин на Узбекистан, да
полага труд, като „касиер“, въз основа на сключен трудов договор № 75 от
05.06.2019г., без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. За така
установеното нарушение, на дружеството- жалбоподател бил съставен АУАН, въз
основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Съдът в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намира следното:
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
От фактическа
страна по делото се установява, че на 27.05.2019г. между „К.Ч.” ООД и сдружение
„Институт за европейско образование”, представлявано от Тошко Кръстев, бил
сключен договор за производствен стаж на чуждестранни студенти, с който
дружеството се задължило да осигури работни места за провеждане на
производствен стаж за 30 бр. стажанти, които да бъдат назначени на длъжност
„касиер” в обменно бюро. Договорът бил сключен във връзка с тристранен договор
за организиране на мобилност с цел практическо обучение между Стопанска
академия „Д.А.Ценов”- Свищов, Ташкентски държавен
икономически университет и Институт за европейско образование- София. В тази
връзка от ректора на СА „Димитър А. Ценов”- Свищов до временно управляващ
ръководител на мисията на Република България в Узбекистан било изпратено писмо
за издаване на визи за Република България на студенти в Ташкентски държавен
университет по икономика за провеждане на учебни и учебно- практически занятия
в Република България за периода 01.06.2019г.- 25.09.2019г. Такова искане било
направено и по отношение на лицето И.Н..
Посоченото лице
пристигнало в Република България и било насочено към определеното работно място
с работодател „К.Ч.” ООД. За целта между Назметдинова
и дружеството бил сключен трудов договор № 75 от 05.06.2019г. с правно
основание чл. 233б, ал. 2 вр. чл. 66 КТ, за длъжност
„касиер” в обменно бюро „К.Ч.”, находящо се в КК „Слънчев бряг”, базар Айсберг,
запад. На 06.06.2019г. Назметдинова постъпила на
работа. Във връзка с постъпването му на работа, от работодателя до директора на
дирекция „Бюро по труда”- гр. Поморие била подадена декларация за осъществяване
на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на стажанти
по чл. 38а ЗТМТМ, въз основа на която била изготвена и регистрация в ДБТ-
„Поморие” по чл. 34а- краткосрочна заетост с рег. № 6 от 06.06.2019г. Било
подадено и уведомление по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ до ИА „ГИТ”. В ОД на МВР- Бургас,
сектор „Миграция” било подадено заявление за извършване на регистрация на
чужденците, вкл. и Назметдинова.
Впоследствие в
дирекция „Регионална служба по заетостта”- гр. Бургас била образувана преписка
във връзка с направената регистрация в ДБТ- „Поморие”, по която било
постановено Решение № 21/12.07.2019г., с което на основание чл. 99, т. 1 от АПК, вр. чл. 21, ал. 2 АПК, била отменена
регистрацията на работника. На основание чл. 60, ал. 1 АПК било допуснато
предварително изпълнение на това решение. Същото било връчено на представител
на жалбоподателят с обратна разписка на 15.07.2019г. При създалата се ситуация
от ректора на СА „Димитър А. Ценов”- Свищов на 12.07.2019г. било изпратено
писмо до директора на Агенция по заетостта с цел постигане на решение на
проблема.
На 12.07.2019г.
бил подписан и анекс към трудов договор № 75/05.06.2019г. между Назметдинова и работодателя й, с който правното основание
на договора било променено на чл. 68 от КТ, като било добавено, че трудовият
договор се сключва на основание Договора за организиране на мобилност с цел
практическо обучение и договор за производствен стаж на чуждестранни студенти
от 27.05.2019г., както и по повод издаденото решение на Агенцията по заетостта
от 12.07.2019 г., като е визирано, че са взети предвид указанията, дадени от
Агенцията.
Междувременно от служители на ИТ,
сред които и св. Я., била извършена проверка на място на 06.08.2019г. в обекта,
стопанисван от жалбоподателя. На място била установена И.Н., която попълнила
декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ, в която вписала, че работи за
жалбоподателя от 04.06.2019г., с работно време от 17,30ч. до 23,00ч., работно
място- К.Ч., с 2 почивни дни в седмицата, почивки в работно време- 30 минути,
работна заплата- 600 лв. на месец и писмен трудов договор. С призовка по чл.
45, ал. 1 АПК представител на жалбоподателя бил призован да представи
допълнителни документи. При тези данни св. Я. съставила АУАН № 29-0000534 от 08.08.2019г.
за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Срещу АУАН било подадено възражение,
което било прието за неоснователно и въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Посочената
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво
от всички събрани по делото доказателства в това число и писмените такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган. При издаване на АУАН
и НП не са допуснати процесуални нарушения, като изложените такива в жалбата не
се споделят.
Съгласно разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ на работодател- юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., когато чужденец
предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци- граждани на
трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта. В акта за
нарушение и наказателното постановление формулировката, която е възприел
наказващият орган е „приело лицето И.Н. да предоставя работна сила“, поради
което фактическото описание на нарушението е относимо
към втората форма на визираното изпълнително деяние, поради което не е налице противоречие
и неяснота кое изпълнително деяние е имал предвид органа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от
ЗТМТМ работниците- граждани на трета държава, с разрешен достъп до
пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като
командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията
на Република България- само за конкретното юридическо или физическо лице, и за
посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и
срок на работа. В разпоредбата на чл. 38а от ЗТМТМ е посочено изключение от разрешителния режим,
съгласно който граждани
на трети държави, които са приети като стажанти по трудов договор с условие за
стажуване с местен работодател, упражняват заетост на територията на Република
България без разрешение за работа- за срока на продължителност на стажа, и с
разрешено пребиваване съгласно чл. 24в, ал. 1 от Закона за чужденците в
Република България. В разпоредбата на чл. 24в от ЗЧРБ разрешение за
продължително пребиваване до една година могат да получат и чужденците-
стажанти. При всички случаи става въпрос за разрешение за продължително
пребиваване и виза по чл.15 от ЗЧРБ, които са условие за приложение на чл. 38а от ЗТМТМ. В настоящия случай И.Н. е притежавала виза С, която е за краткосрочно
пребиваване и е регламентирана в чл.14 и чл.14а от ЗЧРБ, следователно не е
отговаряла на предпоставките на чл. 38а от ЗТМТМ.
При хипотезата на чл.14а от ЗЧРБ за извършване
на сезонна работа е необходимо спазване на предпоставките на чл.24л от ЗЧРБ,
според който чужденецът трябва да
притежава валидна виза за краткосрочно
пребиваване за целите на сезонна работа за извършване на сезонна работа за срок
до 90 дни без прекъсване, което също не е налице. При
съобразяване на различните условия, на които трябва да отговаря гражданинът на
трета държава и установените фактически положения, не се установява категорично
конкретния режим разрешителен или регистрационен е следвало да се приложи,
поради което не се установява нарушение, изразяващо се в нарушение на правото
на защита, при описание на неизпълнение на задълженията към държавата.
Безспорно
по делото се установи, че И.Н. на 06.08.2019г. е престирала труд по трудов договор по чл.68 от КТ с работодател- жалбоподателя. Издадена й е била
виза С, която не
съответства на изискванията за издаване на разрешение на продължително
пребиваване и съответно не попада в хипотезата на чл.38а от ЗТМТМ за упражнявани на заетост без
разрешение за работа. Към датата на установяване на
административното нарушение е била отменена регистрацията на чужденеца по
чл.38а от ЗТМТМ, с което
правото на работодателя да го приеме на
работа е било прекратено. След като работодателят е продължил да приема
на работа лицето, той е осъществил
състава на посочената в АУАН и НП административно наказателна разпоредба, още повече, че към
момента на проверката липсва както разрешение, така и регистрация за същото лице.
Не следва
да се възприема становището на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН. В
случая не се
констатира по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид
и не следва чрез прилагане института на маловажния
случай да се заобикалят нормативните
изисквания, свързани с регистрирането на чужденци, полагащи труд на територията
на страната.
С
оглед всичко изложено до тук
съдът достигна до краен извод,
че оспореното НП следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в предвидения в закона минимален размер.
Предвид изхода на делото
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН наказващият орган има право
на разноски. С оглед своевременно направено искане, в полза на администрацията следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
29-0000534/07.02.2020г. на Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на
труда” на ИА „Главна инспекция по труда”- гр.София, с което на „К.Ч.” ООД, ЕИК ***,
представлявано от Румен Камбуров, против на основание чл. 79, ал. 4 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), във вр.
с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 лв.
ОСЪЖДА „К.Ч.” ООД, ЕИК ***, представлявано от Румен Камбуров,
да заплати на ИА „Главна инспекция по труда”- гр.София сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: