М
О Т И В И
към присъда № 153 от 04.08.2011
година
по
н.ч.х.дело № 453 на Старозагорския районен съд
по
описа за 2011
година
Обвинението против подсъдимия М.С.В., ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2010 год. в гр.Стара Загора причинил по
хулигански подбуди на Н.В.М., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК /в случая, съобразявайки се с
константната през годините съдебна практика на ВС и ВКС, съдът квалифицира
деянието, предмет на конкретното обвинение, изхождайки единствено от фактите и
обстоятелствата, посочени в тъжбата – т.нар. „фактическо обвинение”,
включително и относно вида на телесната повреда, имайки предвид посочените в
тъжбата конкретни телесни увреждания – разкъсно-контузна рана на лицето и
кръвонасядане на клепачите на лявото око, а по отношение на квалифициращия
признак „причиняване на телесната повреда по хулигански подбуди” – от
посочените в тъжбата обстоятелства, че телесната повреда е била причинена на
тъжителя от непознато за него лице и без реална причина/.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от тъжителя Н.В.М. против подсъдимия М.С.В. граждански иск за сумата
от 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените
болки и страдания от причинените му на 18.11.2010 год. в гр.Стара Загора телесни
увреждания, съставляващи лека телесна повреда,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на тъжбата в съда /14.03.2011 год./ до окончателното изплащане на сумата, а
тъжителят Н.В.М. беше конституиран като граждански ищец в наказателното
производство.
Частният тъжител и граждански ищец Н.В.М.
не се яви в съдебното заседание, когато беше приключено съдебното следствие и
даден ход на съдебните прения. Повереникът му адв.Т.А. поддържа обвинението и
пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде определено
и наложено
наказание според правилата на НК, без да сочи конкретен вид и размер
на наказанието. Молят гражданския иск да бъде уважен в пълния му размер, а на
тъжителя и граждански ищец да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитникът адв.С.М. оспорва
обвинението, като пледира за оправдателна присъда и моли гражданския
иск да бъде отхвърлен, а в случай, че подзащитният му бъде признат за виновен –
да му бъде определено наказание при условията на чл.78а от НК, като при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчете
обстоятелството, че не е установено по категоричен начин времето на лечение и
изпитване на болката и страданието от страна на тъжителя и граждански ищец.
Подсъдимият М.С.В. дава обяснения, като не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, и не се яви в съдебното
заседание, когато беше приключено съдебното следствие и даден ход на съдебните
прения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
В ранните часове на 18.11.2010 год. /след
полунощ на 17 срещу 18 ноември 2010 год./ в гр.Стара Загора тъжителят със
свидетелите Г.Т.Х. и Х.Н.И. били на дискотека в клуб „Планета”. Масата, край
която тримата стояли прави, била висока – със столове тип „щъркел”. По едно
време към тяхната маса се насочил подсъдимия М.С.В., когото св.Х. познавал само
по физиономия и малко име като познат на негов братовчед и за когото знаел, че
преди е работил като охранител в други заведения – „Ориент” и „Космополитън”,
но когото приятелите му /тъжителят и св.И./ не познавали изобщо. Подсъдимият
застанал между тъжителя и св.И., обръщайки се с лице към последния /с гръб към
тъжителя/, като изненадващо го попитал защо го гледал. В този момент, тъй като
подсъдимият бил с набито телосложение и облечен в черни дрехи, тъжителят си помислил,
че той е човек от охраната на заведението, и решил да го попита защо е дошъл
при тях, поради го потупал по дясното му рамо, за да ангажира вниманието му. Неочаквано
обаче подсъдимият, обръщайки се към тъжителя, с лявата си ръка му нанесъл удар
с юмрук в областта на лявата му скула, след което тъжителят вследствие силата
на нанесения му удар паднал на пода, а подсъдимият се обърнал отново към св.И.
и посегнал с дясната си ръка да му нанесе удар с юмрук, но поради бързата
реакция на последния успял само да го закачи. Тогава се намесили охранителите
на заведението, които преустановили ескалацията на инцидента, като извели навън
подсъдимия и хората от неговата компания.
Вследствие на нанесения му от подсъдимия
удар с юмрук в областта на лявата скула тъжителят получил разкъсно-контузна
рана на лицето и кръвонасядане на клепачите на лявото око, причинили му
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка се установява
от съвкупната преценка на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, в частност – от обясненията на подсъдимия М.С.В., показанията на
свидетелите Г.Т.Х., Х.Н.И. и И.К.Г., съдебно-медицинско удостоверение № 644/2010
год. и заключеното на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №
229/2011 год..
В случая
съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Х. и И. като
непротиворечиви и взаимно допълващи се, от една страна, а от друга страна – кореспондиращи
със съдебно-медицинското удостоверение и заключеното на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни. Респективно, съдът не кредитира с доверие
обясненията на подсъдимия, че не е извършил деянието, предмет на повдигнатото
му обвинение, поради отсъствието му от гр.Стара Загора на инкриминираната дата,
независимо от кореспондирането им с показанията на св.Г., тъй като последните
не намират подкрепа в останалия доказателствен материал по делото и
достоверността им, разколебана поради близките приятелски отношения на
свидетеля с подсъдимия, не би могла да бъде проверена чрез извършване на
проверка на конкретните данни, които св.Г. излага /така, например, свидетелят
не знае къде точно е работил подсъдимия по време на престоя му в гр.Варна и знае
само малките имена на съквартирантите си, с които е съжителствал по време на
престоя на подсъдимия в квартирата му, като при това заяви, че същите се
намират към момента извън пределите на България/.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по
делото съдът намери за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 18.11.2010
год. в гр.Стара Загора подсъдимият М.С.В. е причинил по хулигански подбуди /към
момента на извършване на деянието подсъдимият и пострадалият не са се познавали
и не са имали никакви отношения помежду си, като при това деянието на
подсъдимия не е било провокирано по никакъв начин от поведението на
пострадалия, вследствие на което съдът намира, че инкриминираното деяние е било
проява единствено и само на незачитане на неприкосновеността на личността на
другите членове на обществото и установените в последното норми на поведение/
на тъжителя и граждански ищец Н.В.М. лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с което свое деяние той
е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.131,
ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
Изхождайки от механизма и начина на
причиняване на телесните увреждания – удар с юмрук в изключително уязвима
област от човешкото тяло, каквато съставлява главата на човек, съдът прие, че
деянието е било извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществената му опасност, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им, поради което и призна подсъдимия за виновен в
извършването на описаното по-горе престъпление, предмет на повдигнатото му с
тъжбата обвинение.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Имайки предвид, че за конкретното престъпление
се предвижда наказание „лишаване от свобода до три години”, липсата на данни за
причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване или обезпечаване, още повече, че такива не се и претендират, и
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подсъдимият, видно от
справката му за съдимост, прието като писмено доказателство в хода на съдебното
следствие, не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава осма, раздел IV от НПК, съдът на основание
чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия М.С.В. от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление, като му наложи административно наказание
„глоба” при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно в
размер на 2000 лева. В тази насока при определяне размера на наказанието съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на
подсъдимия и чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието,
съобразявайки се и с тежкото му материално положение – същият е безработен, а
като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете осъждането на
подсъдимия с присъда по н.о.х.дело № 938/2009 год. на РС-Стара Загора, влязла в
сила на 06.12.2010 год., т.е. след извършване на настоящото деяние.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира правно
основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа
обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане:
виновно поведение от страна на подсъдимия, вреди от неимуществен характер
за тъжителя и граждански ищец вследствие
на претърпените болка и страдание поради причинената му лека телесна повреда и
причинна връзка между тях. Имайки предвид обаче вида и характера на конкретните
телесни увреждания, описани по-горе, довели до сравнително краткотрайни болка и
страдание, доколкото събраните доказателства касаят състоянието на пострадалия
единствено и само непосредствено след извършване на деянието, и изхождайки от
критериите за справедливост, установени от закона и съдебната практика, съдът
намира, че гражданският иск се явява основателен и доказан до размера на 1000
лева, поради което и го уважи до този размер, ведно със законната лихва от
датата на подаването на тъжбата в съда – 14.03.2011 год. /претенцията на
законна лихва така, както е формулирана в тъжбата, е именно с такава начална
дата, поради което и съдът не би могъл да присъди в повече от поисканото, като
присъди лихви от по-ранна дата, каквато се явява датата на увреждането – 18.11.
2010 год./ до окончателното изплащане на сумата, като го отхвърли в останалата
му част до претендирания размер от 2500 лева.
Имайки предвид, че решаването на въпроса
за разноските е последица от изхода на делото, като в случая подсъдимия беше
признат за виновен, а гражданският иск – частично уважен, съдът осъди подсъдимия:
да заплати на тъжителя и граждански ищец
сумата от 763 лева, представляваща направени от него разноски по делото;
да заплати на Държавата сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: