№ 4056
гр. С, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110152552 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу П. П. Д. с ЕГН ********** /в качеството
му на наследник на Л. Л. М./, за осъждане да заплати сумите 2577,62 лева главница,
начислена за топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 01.04.2020г. за потребление в имота ап.
4, находящ се в гр. С, ж.к. Б, бл. 38 А, ет. 2, както и 612,92 лева мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 14.09.2022г., също сума за дялово разпределение 10,08 лева от 01.08.2019г. до
01.04.2020г., ведно с мораторна лихва 2,64 лева за периода 01.10.2019г. – 14.09.2022г.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на исковата молба и
разноски в настоящото производство.
Ответникът чрез особен представител адв. Б. Г. оспорва иска с подробно изложени
съображения и възражения, включително за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т****“ ЕООД с ЕИК ********, не
изразява становище по исковете, сочи, че не е извършвало дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект ап. 4 в гр. С, ж.к. Б, бл. 38
А, ет. 2, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при
1
Общи условия, надлежно публикувани във вестник „М“, в сила от 11.07.2016г.
Л. Л. М. е била собственик на процесния имот по силата на Нотариален акт от 01.11.1983г.
за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ – на л. 9 – 10 от делото. Същата подава и Декларация от 05.10.2001г.
при ищцовото дружество за откриване на партида – л. 11.
По писмените доказателства установяват данни, че има Договор от 23.09.2002г. между
ищеца и третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ
при общи условия. Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от
която е и ап. 4 на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение,
но очевидно не в процесния период.
Л. М. е починала на 19.01.2021г., като нейн единствен наследник по закон е ответникът по
делото Палвик П. Д., административно регистриран на адреса на топло-снабдения имот –
така в Удостоверение за наследници от 19.01.2023г.
По приетата СТЕ се установява, че топлинната енергия е доставяна съгласно утвърдените
нормативи, измервателните уреди са в изправност и са били проверявани редовно.
Технологичните разходи са приспаднати. Посочено е още, че данните за разпределението са
подадени от „Бруната“ ООД. Сочи се още, че не е начислявана топлоенергия за отопление на
общи части съгласно Акт за изключване на отоплението на стълбището в тази сграда.
Приетата ССЕ дава заключение, че сметките и разпределените стойности са начислявани
надлежно и редовно. В процесния период няма плащания. Има обаче разминаване по
документи и по петитум. В заключението се посочва, че се дължи главница за топлинна
енергия общо 2467,82 лева /при претендирани 2577,62 лева/ и мораторна лихва върху нея
601,13 лева /при претендирани 612,92 лева/. До този извод вещото лице е стигнало,
изследвайки документите именно на ищеца за процесния период, като се вземат предвид
изравнителните сметки. Главницата и мораторната лихва за дялово разпределение съвпада с
претендираната – 10,08 лева главница и 2,64 лева лихва.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна в процесния период е топлоснабден, надлежно е
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
плащани. Не се установи обаче, че именно третото лице- помагач по делото „Т****“ е
извършвало дяловото разпределение. Съгласно посоченото в СТЕ това е правено от
„Бруната“ ООД, но ищецът нито отрази този извод, нито предприе съответни процесуални
действия. Ето защо претенциите за главница и лихва за дялово разпределение като
2
недоказани подлежат на отхвърляне.
По размер съдът приема посочения от ССЕ като дължим, а именно 2467,82 лева и мораторна
лихва върху нея 60,13 лева, като в този размер исковете подлежат на уважаване, а за
горницата – на отхвърляне.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Настоящият състав счита, че простото позоваване на това възражение не го прави конкретно
и доказано – няма нито поискани доказателства в тази посока, нито опит да се посочат по
размер. С оглед на диспозитивното начало съдът не събира доказателства вместо страните,
съдът право-раздава, а не калкулира. Ето защо като недоказано възражението подлежи на
отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция разноски се дължат на ищеца съобразно
частичната основателност. Няма приложен списък. Така съдът приема за извършени
разноски общо в размер на 980,00 лева /600,00 лева за експертизи, 280 лева депозит за
особен представител, и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение/, от които по
съразмерност се дължат 938,90 лева.
По задължението на ищеца за държавна такса
Тъй като по делото съдът е пропуснал да събере в началото дължимата държавна такса, на
основание чл. 73, ал. 3 вр. чл. 77 от ГПК същата подлежи на присъждане с настоящото
произнасяне. По размер съдът я определя на 148,70 лева общо.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД П. П. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. Б, бл. 38 А, ет. 2, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК ********* сумите 2467,82 /две хиляди четиристотин шестдесет и седем лв. и 82
стотинки/ лева главница, ведно със законната лихва считано от 29.09.2022г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно
предявения размер от 2577,62 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН, също 601,13/шестстотин и
един лв. и 13 стотинки/ лева мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019г. –
14.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения
размер от 612,92 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД П.
П. Д. искове ДА ЗАПЛАТИ сумите главница за дялово разпределение 10,08 лева от
3
01.08.2019г. до 01.04.2020г., ведно с мораторна лихва 2,64 лева за периода 01.10.2019г. –
14.09.2022г. като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. П. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.С.“ ЕАД сумата 938,90 /деветстотин тридесет и осем лв. и 90 стотинки/ лева разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 73, ал. 3 вр. чл. 77 от ГПК „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 148,70 /сто четиридесет и осем лв. и
70 стотинки/ лева дължима държавна такса.
Решението е постановено при участието на „Т****“ ЕООД с ЕИК ********, и адрес: гр. С,
ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4