№ 348
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001001022 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството
„ТОП АРТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу първоинстанционно
решение № 264903 от 21. 07. 2021 г., постановено от Софийски градски съд,
Гражданско отделение, I-13 състав по гр.д. № 13057 по описа на съда за 2018
г, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* иск с правно
основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата 77033.76 лв., с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца ползвайки енергийно съоръжение - трафокасета
100 kVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост /ПКТП/,
изградена в УПИ с идентификатор 02659.2193.3359, ЕКАТТЕ: 02659, Община
***, Област София-град за периода от 11. 11. 2005 г. до 05. 10. 2018 г., като
неоснователен, със законните последици по отношение на лихвите и
разноските.
1
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният
от жалбоподателя иск да бъде уважен, със законните последици, претендират
се разноски.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за
въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по
същество.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на ответника срещу допустимостта на
конкретния иск, базирано на твърдения, че ищецът не е собственик на
процесното съоръжение, обезщетение за ползването на което е предмет на
заявената осъдителна претенция – процесуалната легитимация на ищеца или
липсата и се определят не от действителното правно положение, което се
разкрива по делото в процеса на събирането и оценката /подвеждането им под
хипотезиса на конкретна правна норма/ на доказателствата, чрез средствата
2
на гражданския процес, а само от твърденията на ищеца в исковата му молба
и в конкретния случай, преценяван съобразно тези твърдения, предявеният
иск е допустим.
Неоснователно е и първото оплакване на ищеца – жалбоподател в
жалбата му досежно недопустимост на обжалваното решение, като
постановено по непредявен иск – предявеният иск е безспорно по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД и такъв именно иск първоинстанционният съд е отхвърлил с
обжалваното си по въззивен ред решение, и това е видно не само от изричния
диспозитив на решението в тази насока, а и от мотивите на съда към същото,
обективирали и крайните му изводи за неоснователност на иска. В същите
съдът е разгледал и е отхвърлил съществуването /установяването на
наличието им по делото/, на законоустановените и установените в практиката,
кумулативно необходими елементи от фактическия състав, сочещ на
основателност на иска по чл. 59, ал. 1 от ГПК, а цитираната в жалбата части
от мотивите на съда, сочещи според жалбоподателя на произнасянето по
непредявен иск, са всъщност решаващите такива за отхвърлянето на именно
предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в частта им, в която съдът е приел
точно този иск за неоснователен, поради обстоятелството, че според него
между страните е налице действащ договор, в рамките и по силата на който
ищецът би могъл, и – при наличието му, би следвало да търси защита на
правата си срещу ответника, т.е. за съдебната защита на конкретното му
субективно му гражданско право /притезание/ да търси обезщетение от
ответника за обедняването си, според първоинстанционния съд на
разположение на ищеца би бил иск, предявим на договорно основание и за
обезщетяване на вреди, причинени на ищеца от неизпълнение от страна на
ответника, на задължение на ответника по съществуващ договор между
страните - чл. 79/82 от ЗЗД, изключващ винаги субсидиарният ред на чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, до който ред ищецът в действителност е прибягнал в нарушение
на забраната на ал. 2 от същия законов текст, и който именно иск съдът е
отхвърлил, само поради наличието на друг иск /предявим на договорно
основание/, с който според съда обеднилият се ищец би могъл да се защити.
По-натам, доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
3
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото съдът е длъжен да следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на
обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е
ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено съобразно изложеното обжалваното първоинстанционно
решение, макар валидно и допустимо, но е неправилно по същество, поради
следното:
Ищецът твърди по делото, че в хода на инвестиционен проект за
изграждане на неголям жилищен комплекс от 6 еднофамилни къщи в
покрайнините на гр. *** е изградил със собствени средства единичен
трафопост с кабелно захранване 20 kV, който ответникът ползва без
основание от около 13 години и досега без да изкупи съоръжението, като по
този начин се обогатява за негова сметка. Твърди се още, че с нотариален акт
№ 82, том I, peг № 1324, дело № 81 за 2004 г. на нотариус В. Я., регистриран
в Нотариалната камара с № 318, който акт е вписан с вх. peг. № 17734, като
акт № 159, том LVI, дело № 13471 по описа за 2004 г. в Службата по
вписванията при Софийски районен съд ищецът е признат за собственик на
незастроен имот, находящ се в гр. ***, район „***“ на Столична община с
площ общо от 2500 кв.м., съставляващ поземлен имот 710 от квартал 155А по
регулационния план на гр. *** - разширение, който поземлен имот е
образуван от обединяването на бивши „тупик“ и поземлени имоти с
планоснимачни номера с 2402а, 2402, 2401 и 2400 от същия квартал. със
Заповед № РД-50-07/20. 01. 2005 г. от имота са обособени 6 самостоятелни
УПИ: ІІ-710; ІІІ-710; IV-710; V-710; VI-710 и VII-710 от кв. 155А, който
проект беше одобрен със Заповед № РД-50-07/20. 01. 2005 г.
Впоследствие ищецът получил разрешение да построи във всеки от
новите УПИ-та по една двуетажна жилищна сграда. Твърди, че със собствени
средства е изградил в имота, конкретно в границите на новообособения УПИ
V-710 с идентификатор 02659.2193.3359 единичен трафопост с кабелно
захранване на 20 kV, който бил съгласуван на 02. 09. 2005 г. с представител на
отдел Инспекция на „Електроразпределение-Столично“, сега ответното
дружество. На 11. 11. 2005 г. бил подписан Протокол на приемателна комисия
4
за въвеждане в експлоатация на ел. съоръжение, съставена от представители
на инвеститора, изпълнителя и електроразпределителното дружество.
На 17. 03. 2006 г. и шестте жилищни сгради са въведени в експлоатация,
след което ищцовото дружество ги продало на трети лица ведно с УПИ, в
което същите са изградени, като ищецът твърди обаче и това, че
собствеността на електросъоръжението била запазена за него.
Във времето ищецът правил многократни опити да прехвърли
собствеността на електрическото съоръжение на ответника в изпълнение
клаузите на Договор за присъединяване на обекти на потребители № ДПЕРМ-
1034/10. 08. 2004 г., но така и не се стигнало до такова прехвърляне.
Ищецът твърди, че ползвайки трафопоста за исковия период ответното
дружество се обогатява за сметка на ищцовото, тъй като чрез него осигурява
доставката на енергия ниско напрежение до сградите, изградени в изброените
шест имота, за което получава съответните такси, но ползвайки за това
техническото съоръжение собственост на ищеца.
Моли съда да осъди ответника, да му заплати сумата от 77 033.79 лева, с
която ответникът се е обогатил за негова сметка ползвайки безплатно
собственото на ищеца енергийно съоръжение /трафокасета/ за същия период.
Ответникът оспорва иска като недопустим, а по същество – като
неоснователен и недоказан, включително и по размер. По отношение на
допустимостта ответникът твърди, че липсва активна процесуална
легитимация на ищеца, тъй като последният не е доказал правото си на
собственост върху процесния имот. Също така твърди, че са налице други
правни способи, с които ищецът може да защити правата си и в тази връзка
искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предвид неговата субсидиарност – чл. 59, ал. 2 ЗЗД,
се явява недопустим. Твърди, че с прехвърлянето на поземления имот е била
прехвърлена и собствеността на процесното табло-трансформатор, тъй като в
действие влиза чл. 92 ЗС. Оспорва, че е налице елементът от фактическия
състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обедняване, представляващо пропуснати ползи,
тъй като вещта е извън гражданския оборот и не може да се ползва за друго,
освен за предлагане на услугата разпределяне и снабдяване с електрическа
енергия, а това е дейност, която може да се извършва само от лицензирано
енергийно предприятие. Оспорва и размера на твърдяното от ищеца
обогатяване на ответника като счита, че то трябва да се изчисли на база
5
направени разходи, а не прогнозни такива. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за всички претенции, предхождащи три години от датата
на подаване на исковата молба – чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства и са допуснати, изслушани
и приети заключения на вещи лица /ВЛ/, въз основа на които доказателства
въззивният съд, като ги обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено по делото от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява и
практически няма спор между страните относно това,че през 2004 год.
ищцовото дружество е придобило собствеността върху поземлен имот 710 от
квартал 155А по регулационния план на гр. *** - разширение, който поземлен
имот е образуван от обединяването на бившите „тупик“ и поземлени имоти с
планоснимачни номера с 2402а, 2402, 2401 и 2400 от същия квартал,от който
впоследствие е образуван урегулиран поземлен имот ІІ-710 и е одобрен
проект за застрояването му 6 бр. самостоятелни жилищни сгради. Със заповед
№ РД-50-07/20. 01. 2005 г. от този имот са образувани шест самостоятелни
УПИ-та с по една сграда във всеки от тях.
С оглед захранването с електроенергия както на отделните строежи, така
и снабдяването им след завършването и въвеждането в експлоатация с ел.
енергия за битови нужди посредством присъединяване към
електропреносната мрежа в района ищцовото дружество е изградило в
границата на УПИ V-710, а след нанасянето на имота в кадастралната карта -
в имот с идентификатор 02659.2193.3359. гр. ***, нова трафокасета 100
kVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП) за
нуждите на захранване на новите сгради с електроенергия.
С Договор за присъединяване на обекти на потребители, които се
изграждат по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ към
електроразпределителната мрежа № ДПЕРМ 1034/10. 08. 2004 г., който е
представен с исковата молба и не е оспорен, като автентичност и съдържание,
са определени правата и задълженията на страните, както и необходимите
условия за присъединяване на обект: 6 жилищни сгради, находящи се на ул.
„Родина“ в УПИ II-710, кв. 155а, гр. *** /наричан по долу само „обекта“/, към
електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СТОЛИЧНО“ ЕАД /наричано по-долу ЕРП/ – правоприемник на ответника по
6
делото, и по последното не се спори между страните, като присъединяването
ще се извърши съгласно предписание относно начина на електрозахранване
на обекта, изходящо от ЕРП /чл. 1 от договора/.
Уговорено е, че присъединяването на обекта ще се извърши в 7-дневен
срок от представяне на разрешение на ползването му, предоставяне на
декларации за съответствие от потребителя, сключен договор за продажба на
ел. енергия и депозирана в деловодството на ЕРП молба за изкупуване на
енергийния обект, изграден от ищеца – чл. 3 от договора. Чл. 5 от договора
задължава ЕРП да съгласува с ищеца изготвените за негова сметка /на ищеца/
проекти по отношение на мястото на присъединяването, разположението и
вида на съоръженията на територията на обекта и свързаните с тях сервитутни
зони, и границата на собственост на ел. съоръженията. В чл. 6 от договора се
съдържа задължение на ЕРП да изкупи изградените от ищеца съоръжения за
присъединяване, след представяне на изискваните от него – ЕРП, документи,
а според чл. 7 от договора, ЕРП се задължава да използва изградените от
ищеца съоръжения за присъединяване, след предоставянето им за изкупуване
от ищеца, за присъединяване на други потребители, без да нарушава
договорената мощност.
На свой ред по силата на същия договор ищецът се е задължил да
предложи на ЕРП изкупуването на съоръженията за присъединяване,
съгласно ЗЕ – чл. 9, да представи виза за проучване и проектиране на
енергийното съоръжение, в случай че в имота, където е разположен обектът
за присъединяване се изгражда ел. уредба средно или ниско напрежение /СН
или НН/, както и в този случай да прехвърли собствеността или правото на
строеж в полза на ЕРП /чл. 11/, да представи разрешение за ползване на
обекта, издадено в съответствие с действащата нормативна уредба – чл. 12, да
представи декларации да съответствие /чл. 13/. Другите задължения на ищеца
по договора са неотносими към спора.
В чл. 18 от договора е уговорено, че ищецът дължи цена за
присъединяване, определена съобразно наредба, както и че тази цена се
прихваща еднократно от стойността на съоръженията за присъединяване,
изградени от ищеца, при сключването на договора за изкупуването им.
В чл. 24 от договора е посочено, че ако не бъде развален поради
неизпълнение с нарочно изявление за това от изправната страна, то той се
7
прекратява след сключването на договор за изкупуване на съоръженията за
присъединяване на обекта.
С исковата молба са представени и не са оспорени от ответника писма от
МЕЕР до МРРБ и от МРРБ до МЕЕР, от които се установява, че от
министерствата е обсъждано предложение на представляващия праводателя
на ответника – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СТОЛИЧНО“ ЕАД, табла-
трансформатори от типа на процесното – за напрежение 20/10/kV – 0.4, 0.231
kV и мощност до 100 kV, да се определят в VI-та категория от
номенклатурата на видовете строежи по Наредба № 1 за номенклатурата на
видовете строежи, и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите
в Република България, доколкото добавянето на същите в съществуващите
електроразпределителни мрежи 20/10/ kV по същество е свързано само с
монтажни и ремонтни работи, и съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, за тях не би се
изисквало одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение
за строеж.
Представен е с исковата молба и не е оспорен протокол на приемателна
комисия за въвеждане в експлоатация на ел. съоръжение от 11. 11. 2005 г.,
съобразно който комисия от представители на инвеститора /ищеца/,
изпълнителя /лице с проектантска правоспособност, извършило
проектирането на ел. съоръжението по възлагане от инвеститора - ищец/ и
ЕРП е констатирала, че на обекта, подобект „Ел. монтажна част на нова
трафокасета и ел. захранване с кабели СН“ в обекта, съоръжението е годно и
определя една година гаранционен срок.
Представени са и също не се оспорени приемо-предавателен протокол и
счетоводна справка, съобразно които обект „Ел. захранване на нова
трафокасета и ел. захранване с кабели СН 20 kV в парцел II-710, кв. 155а, кв.
*** /процесният парцел/ на обща стойност 43600 лв. без ДДС предадени от
инвеститора – ищеца, на ЕРП за експлоатация и поддръжка.
Представени са и не са оспорени разрешения за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка и удостоверение за въвеждане на строеж в
експлоатация, като от последното е видно, че процесният обект,
електрозахранването на който се осъществява от също процесното ел.
съоръжение, е въведена в експлоатация на 17. 03. 2006 г.
Представени са и не са оспорени работен проект с чертежи и скици,
8
обяснителна записка, и количествено-стойностна сметка към него за обект
„Нова трафо касета 100 kVA/20 kV в парцел II-710, кв. 155а, гр. ***“,
подобект „Ел. монтажна част на нова трафо касета“, част „Електромонтажна“,
фаза „Работен проект“, от които е видно, че възложител /инвеститор/ на
същите е ищеца, изпълнител – „Д и Д Проект“ ЕООД, данните от които
съвпадат без изключение с тези в цитираните по-горе приемателно-
предавателен протокол и приемателен протокол на комисия с участието на
представители на ЕРП за процесното съоръжение.
От представената с исковата молба и неоспорена кореспонденция между
страните /в представената и част - изхождаща от ответника/ и
вътрешноведомствено за ответника становище на юрисконсулт се установява,
че от ищеца са предприемани действия по прехвърлянето на ищеца на
собствеността върху процесното съоръжение, но такова прехвърляне по
делото не се установява да е осъществено, като в посочените писма са
обективирани възражения на ответника срещу пълнотата на документацията
на процесния обект – ел. съоръжение, главно свързани с изискването от
страна на ответника, на съгласуван инвестиционен проект за конкретния
обект, част АС на ТП, съответно – прехвърляне на право на собственост или
учредяване право на строеж, или други вещни права върху земята, респ. –
строително-конструктивна част на енергиен обект – фундамент за табло-
трансформатор, находящ се на обекта.
Представени са и не са оспорени нотариален акт и скица, от които се
установява, че при продажбата на самостоятелни жилищни обекти /къщи/ от
процесния обект, същата не обхваща процесното съоръжение /видно от
изслушаната и приета по делото СТЕ и от представената, и описана по-горе
скица/виза, същото е външно метално съоръжение, монтирано върху
предварително подготвен железобетонен фундамент на границата на ПИ с
идентификатор 02659.2193.3359 гр. ***, което представлява отделно стоящ
обект, с достъп за оперативен контрол и обслужване от улицата/, но
съответният купувач е дал съгласието си в нотариалния акт виража и
съоръженията, изградени в югоизточния ъгъл на УПИ, а именно: общо
помещение с електромерно табло – 2.67 кв.м., трафопост 2.15 кв.м., и
изграден вираж, да се ползват безвъзмездно и безсрочно от надлежните
органи, имащи право на достъп до тях, както и от собствениците на
постройки в комплекса, като ползването се осъществява единствено чрез
9
достъп откъм ул. „Родина“.
От заключението на вещите лица по едноличната съдебно-техническа и
последвалата я комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
които въззивният състав изцяло кредитира, като обективни, обосновани и
основани на специалните знания на вещите лица /ВЛ/, еднозначно се
установява, че процесното съоръжение табло трансформатор - МКТП е
външно метално съоръжение, монтиран върху предварително подготвен
железобетонен фундамент на границата на ПИ с идентификатор
02659.2193.3359 гр. ***, което представлява отделно стоящ обект, с достъп за
оперативен контрол и обслужване от улицата. Същото е комплектно
електрическо съоръжение, което приема, преобразува и разпределя
електрическата енергия с параметри – мощност 100 kVA и напрежение 20/0.4
kV. Към него са присъединени само обекти, изградени от ищеца, в това число
6 бр. жилищни сгради и 1 бр. общи части от жилищния комплекс в гр. ***,
ул. „***“ № 36. Други присъединени обекти към процесното съоръжение
няма. Разпитано в съдебно заседание, ВЛ по първоначалната СТЕ заявява, че
визуално процесното съоръжение е една метална конструкция, която е от
порядъка на 2 м. дължина, с ширина около метър и нещо, вътре в него има
един маслен трансформатор и от двете страни има касети. Монтирано е върху
стоманобетонен фундамент, като една част от него попада в тротоара на
улицата, а другата част е в парцела – УПИ. В тази трафокасета пристига ток
20 киловолта, тама е средно напрежението, преобразува се и вече минава на
ниско напрежение, на 400 волта. Това е един трансформатор, който
трансформира и захранва тези 6 къщи, които е построил ищеца, и които се
захранват след съоръжението.
На свой ред ВЛ по комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза утвърждават в заключението си, че процесната трафокасета е
включена в ДМА на ищеца с дата на въвеждане в експлоатация 31. 12. 2008 г.,
първоначалната балансова стойност на съоръжението е 43600 лв.
/съответстваща на тази по описаната по-горе счетоводна справка към
приемателно-предавателния протокол, с който съоръжението е предадено на
ЕРП за експлоатация и поддръжка, а в инвентарната книга на ищеца не са
посочени други вещи и инсталации, включени в „Трафопост ***“.
Балансовата стойност на съоръжението към края на всяка следваща година,
10
както и към датата на исковата молба е посочена в таблица на стр. 15 от
заключението /л. 217 от първоинст. дело/ и се променя, съобразно
амортизационните отчисления, съответстващи на приетата и прилагана от
ищцовото дружество счетоводна политика. Процесното съоръжение е
налично в ДМА и баланса на ищцовото дружество към 2018 г., както и към
датата на изготвяне на заключението – 01. 10. 2020 г.
ВЛ заключават също, че цената на достъп за ползване на процесното
съоръжение – собственост на ищцовото дружество за периода 01. 01. 2009 г. –
05. 10. 2018 г., определена съобразно приложимата Методиката за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения
до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия,
възлиза на 70782 лв., а счетоводството на ищцовото дружество, според ВЛ е
водено редовно по отношение на счетоводните записи за процесното
съоръжение за времето от въвеждането му в експлоатация на 31. 12. 2008 г.,
до датата на подаване на исковата молба – 05. 10. 2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Както правилно е изложил това и първоинстанционния съд в мотивите си
към обжалваното решение в тази им част, за да бъде уважен искът по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, по делото следва да се установи кумулативното наличие на
следните, законоустановени елементи на фактическия състав, сочещ на
основателността на този иск, а именно: обедняване на ищеца, обогатяване на
ответника, същите да произтичат от общ факт или общи факти /не е
необходимо връзката да е причинно-следствена/, да липсва основание за
конкретното имуществено разместване, и обеднелият да няма на
разположение друг иск, с който да се защити /чл. 59, ал. 2 от ЗЗД/. Що става
въпрос за размера на обезщетението, отново и конкретно за този иск,
обеднелият може да иска по-малката сума между размера на обогатяването на
ответника, и собственото си обедняване.
Първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил така предявения иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен, само поради
категоричната, според съда липса на една от изброените предпоставки /по-
скоро при наличието на отрицателната такава по чл. 59, ал. 2 от ЗЗД – бел. на
11
докладчика във въззивната инстанция/ - тъй като според съда бил налице друг
иск, с който ищецът можел да защити претендираното си право, и този
решаващ извод на първоинстанционния съд не се споделя от въззивния
съдебен състав.
Изложено е в мотивите на обжалваното решение, че между страните по
делото е налице описаният по-горе и в настоящите мотиви Договор за
присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл.
117, ал. 1, т. 2 ЗЕ към електроразпределителната мрежа, с който уреждат
правата и задълженията си при процедурата по присъединяване на обекта /6
броя жилищни сгради/ към мрежата на ЕРП, този договор все още не е
прекратен с оглед разпоредбата на чл. 24 от него, че се прекратява едва след
сключването на договор за изкупуване на съоръженията изградени от клиента
/ищеца/ за присъединяване от страна на електроразпределителното
дружество-ответник, какъвто няма доказателства по делото да е бил сключен,
няма доказателства договорът /за присъединяване – бел. на докладчика във
въззивната инстанция/ да е развален от която и да е от страните по него по
реда предвиден в чл. 23 от него, и според съда при това положение се налага
очевидният извод,че е налице действащ и обвързващ договор между страните
по него с твърдения от страна на клиента/ищеца, че дружеството ответник не
е изпълнило задълженията си да изкупи изградените от първия съоръжения за
присъединяване към електроразпределителната мрежа,каквото задължение е
поел ответника /чл.6 от договора, поради което и за съда е очевидно, че
ищецът претендира заплащане на парично обезщетение въз основа на
твърдяно договорно неизпълнение от страна на ответника изразяващо се
кратко и ясно в несключване на бъдещ договор за изкупуване на
съоръженията - процесния трафопост, който е изграден безспорно със
средства на ищеца, в договора е предвидено,че цената на това изкупуване не
се плаща фактически,а се прихваща от цената, която ищецът следва да плати
за присъединяване на обекта към мрежата, и в обобщение - при това
положение ищецът може да претендира на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
изпълнението - сключване на договора за изкупуване на съоръженията /който
според съда е неизбежен, тъй като подобни съоръжения могат да се
експлоатират и да се притежават само от дружества със специален лиценз/,
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение,но след изявление за развалянето на договора. И в двата случая
12
обаче ищецът следвало да защити правата си по реда на обезщетяване за
неизпълнен договор, а не на плоскостта на неоснователното обогатяване,
какъвто е предявеният, и отхвърлен само поради това от първоинстанционния
съд с обжалваното му решение, иск.
Тези решаващи изводи на първоинстанционния съд са неправилни –
както като несъответни на установимите по делото правнорелевантни за
съществуването на заявеното за съдебна защита субективно материално
гражданско право на ищеца факти, така и /включително и поради това,
непосредствено предходно описано несъответствие/ - като противоречащи на
материалния закон.
Претенцията на ищеца се основава на ползване без наличието на правно
основание за това, от страна на ответника – ЕРП, на процесното, собствено на
ищеца електрическо съоръжение за трансформиране /от средно напрежение
20 киловолта, на ниско такова – 400 волта и захранване с електрическа
енергия, на построените от ищеца шест жилищни сгради/, в дейността на
ответника, в качеството му на електроразпределително енергийно
предприятие – краен доставчик по см. на ДР на ЗЕ, по разпределение
/продажба/ на електрическа енергия, в случая – на крайни, битови клиенти,
каквито са присъединените след съоръжението /трансформатор средно/ниско
напрежение, и това е безспорно установено по делото, и описано на
съответните места в настоящите мотиви/. Същността на ищцовата претенция
е ясно видна от заявеното от ищеца още с исковата му молба и непроменяно
впоследствие по делото, негово твърдение, със съответстващото му искане -
че ползвайки трафопоста за исковия период ответното дружество се
обогатява за сметка на ищцовото, тъй като чрез него осигурява доставката на
енергия ниско напрежение до сградите, изградени в изброените шест имота,
за което получава съответните такси, но ползвайки за това техническото
съоръжение собственост на ищеца, и със съответстващо му искане съдът да
осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 77 033.79 лева, с която
ответникът се е обогатил за негова сметка ползвайки безплатно собственото
на ищеца енергийно съоръжение /трафокасета/ за същия период.
С изключение на идентичността на страните и най-общо сферата на
отношенията им в процесния спор, като такава по електрифициране на обекта
на ищеца, действителният предмет на настоящото дело, като такова за защита
13
на конкретно субективно материално право на ищеца, заявено за съдебна
защита, не се покрива с предмета на съществуващия между страните договор
за присъединяване, съответно – процесното право на ищеца и не би могло да
бъде защитено с базиран на договорно основание /договора за
присъединяване от 2004 г./, иск на ищеца за обезщетяване на търпените от
приетото от първоинстанционния съд да е неизпълнено задължение на
ответника да изкупи съоръжението /което е негово и нормативно задължение,
съобразно специфичната нормативна уредба на обществените отношения в
сферата на енергетиката - ЗЕ и актовете по прилагането му/ вреди иск,
базиран на чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД.
Ясно е видно от изявленията на ищеца по делото, както се посочи и по-
горе, че претенцията му се основава на ползване без правно основание от
страна на ответника, на собствено на ищеца електрическо съоръжение
/изяснено по вид и специфика от двете ВЛ по СТЕ/, при осъществяването не
на някаква друга, а на лицензионната дейност на ответника – ЕРП, по
продажба на електрическа енергия за битови нужди, на крайни клиенти – броя
и потреблението на същите е също установено по делото, както от
представената от самия ответник по делото в първоинстанционното
производство и неоспорена справка за абонатите в обекта, така и от ВЛ, а по
това не се и спори по делото.
Тази дейност по продажбата на ел. енергия на крайни потребители, от
която се твърди ответникът неоснователно да се е обогатявал за сметка на
ищеца през исковия период, нормативно /срв. чл. 120 и сл. от ЗЕ/,
юридически /договорно/, организационно и административно е отделна и
различна от дейността на лицензираните оператори на
електроразпределителни и електропреносни мрежи по присъединяване на
производители и потребители към електропреносните и
електроразпределителните мрежи, уредена в Раздел X. „Присъединяване на
производители и клиенти към мрежите. Достъп до мрежите“, чл. 116 и сл. от
ЗЕ, и която дейност по присъединяването на клиенти към съответната мрежа,
съответно – отношенията на присъединяващото енергийно предприятие –
оператор на мрежата, и присъединяваното лице /лица/, са предмет на
уреждане на сключения между страните, и подробно описан по-горе Договор
за присъединяване на обекти на потребители № ДПЕРМ-1034/10. 08. 2004 г.
14
Дейността по присъединяване, осъществявана от операторите на
мрежите и тази по продажбата на електроенергия /разпределение на същата,
вкл. и на крайни клиенти, както в случая/ от ЕРП са и изрично нормативно,
технически и организационно отделени.
По изрична законова делегация - препращане от съответните разпоредби
на ЗЕ, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, сега
само КЕВР/, е издала ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ЕНЕРГИЯ /ПТЕЕ/ - действащите от 2013 г., като в случая приложими и
предходните от 2010 г., вече отменени, съдържанието на които обаче не се
отличава съществено в тук приложимата материя.
В действащите към момента ПТЕЕ, видовете договори на пазара на
електрическа енергия са общо уредени в чл. 11 от правилата и е видна с
просто око разликата между този по т. 3 от същия член - договори за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и този
по т. 4 - договор за продажба на електрическа енергия /в рамките на какъвто
ответникът продава електрическа енергия на крайните потребители в
изградения от ищеца обект/, със съответните им страни и съдържанието им,
конкретизирани в чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1, съответно – чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3
от ПТЕЕ.
Видно е разделението, съобразно действащите нормативни актове в
енергетиката, проведено между нормативно и произтичащата от нея – и
договорна, регулация на двата типа обществени отношения в процесната
материя, възникващи съответно при и по повод присъединяване /осигуряване
на достъп/ на обекти и клиенти, към съответната електроразпределителна
мрежа – от една страна, и за което осигуряване, но само за него, между
страните по делото е налице сключен договор, като източник на права и
задължения за тях, като страни и по договора, и от друга страна – при и по
повод продажбата на пренасяна и разпределяна /доставяна/ до крайни
потребители, от страна на ЕРП и през същата електроразпределителна мрежа,
електроенергия, и което разпределяне, доставяне и продажба, извършвани от
ответника, в качеството му на нарочно лицензирано за такава дейност лице,
се извършва от него за шестте установени по делото, негови абонати, чрез и
при използването на процесното съоръжение на ищеца.
За договорното регулиране на съответните два типа отношения,
15
безспорно се сключват различни договори, както безспорно е и
обстоятелството, че такъв за регулиране на отношения от втория тип,
включващ и уреждането на права и задължения на страните по повод
използването на съоръжението на ищеца от страна на ответника за
разпределение, доставка и продажба на електрическа енергия на крайни /в
случая – битови/ потребители, между страните няма сключен.
Необходимостта от сключване на друг, последващ, нарочен и отделен
договор за продажба на електроенергия, е записана и в самия договор за
присъединяване, сключен между страните – чл. 7 от същия, и явно се вижда, и
се установява от съдържанието му, поради което въззивният състав не
възприема изводите на първоинстанционния за наличие на договорна връзка
между страните по повод процесните отношения между тях, която иначе – ако
и доколкото би била налична, безспорно би изключила възможността ищецът
да търси съдебна защита на процесното си право по субсидиарният ред на чл.
59 от ЗЗД.
При така изложеното за въззивния състав се налага извод, че
установените по делото да са чисто фактически и неуредени с договор между
страните отношения между тях по повод използването от страна на
ответника, на процесното съоръжение на ищеца, за нуждите на
осъществяваната от ответника дейност по продажбата на електрическа
енергия, въобще не са предмет на съществуващия договор между страните за
присъединяване от 2004 г., друг какъвто и да било договор между страните не
е налице, съответно – и защитата на правата на ищеца в конкретния процесен
случай, не би могла да се осъществи на договорно основание, базирано както
на наличния – този от 2004 г., така и на друг, несъществуващ договор.
Тази защита, както правилно и ищецът твърди, и съдът е приел /макар да
е отхвърлил иска, но все пак – правилно квалифициран като такъв по чл. 59 от
ЗЗД иск/, следва в случая да се реализира изцяло на извъндоговорно, базирано
на института на неоснователното обогатяване основание, съответно –
съобразно особеностите на случая – точно с предявеният, като кондикционен
иск такъв по чл. 59 от ЗЗД, който е и разгледан, и отхвърлен в производството
/друг би бил въпросът за реализиране правото на ищеца да иска изкупуване
на съоръжението, каквото договорно задължение ищецът действително има, и
което би било защитимо на основание договора – все обстоятелства обаче,
16
които са извън предметният обхват на настоящия съдебен спор./
По натам, въззивният състав намира за безспорно установено по делото,
че процесното съоръжение е собствено именно на ищеца. Това установяват
както представените по делото и неоспорени писмени доказателства,
установяващи качеството на ищеца на възложител на проектирането и
изпълнението /доставката и изработването/ на процесното съоръжение, така и
също безспорното по делото обстоятелство, че същото е изградено на негова
собствена земя – парцел, впоследствие УПИ, при липса на данни за
изключване по делото на приращението, като придобивен способ, и накрая,
но не и по важност – и също безспорно установените по делото от
заключенията на ВЛ, които заключения въззивният състав изцяло кредитира,
като обосновани, обективни и основани на специалните знания на ВЛ,
обстоятелства относно заприходяването на процесното съоръжение като
актив в баланса на ищеца, и воденето му като такъв през целия исков период,
при съответното му амортизиране през годините.
Обедняването на ищеца, обогатяването на ответника и връзката между
тях, базирана на общи факти, са също безспорно установени по делото – не се
спори, установява се, че макар и да има задължение за това – както договорно,
така и нормативно, ответникът не е изкупил съоръжението на ищеца, въпреки
претенциите си и по делото, че друг освен него не би могъл да бъде негов
собственик. Безспорно е установено, че ответникът продава електроенергия
на абонати, потребяващи я в къщите, и за общи части на комплекса /т.нар. от
ВЛ седми абонат „Етажна собственост“/, като за това също както безспорно,
така и установено по делото, ползва изграденото от ищеца и собствено нему,
процесно съоръжение.
По делото ответникът нито твърди, нито установява да заплаща на ищеца
каквото и да било за ползването на съоръжението му в търговската си
дейност.
При изложеното съдът намира предявеният иск за основателен.
Що става въпрос за размера, до който искът е основателен,
приложимостта именно на конкретно приложената в случая от ВЛ по
комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза методика, се
базира на разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, съществуваща още в
редакцията на закона от 2003 г. – действаща към сключването на процесния
17
договор за достъп от 2004 г., и съществуваща с редакционни изменения, но
които не осуетяват прилагането и за целите на настоящия спор /от 2012 г.
насам – като алинея 8 на същия законов текст/, през целия период до
завеждането на иска, поради което и съдът изцяло възприема установеният от
ВЛ по комплексната експертиза, подлежащ на репариране от ответника
размер на обедняването на ищеца.
Частично основателно е възражението на ответника за изтекла
погасителна давност.
Противно на твърденията на ответника давността за процесното вземане
е не кратката тригодишна такава, а общата петгодишна и това е безспорно за
въззивния състав.
Правно необосновано е твърдението на ищеца, че давност въобще не е
текла преди исковата молба, доколкото задължението, като безсрочно такова,
по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ставало изискуемо от покана. Последното е
вярно по отношение поставянето на ответника в забава с оглед евентуалното
му задължение за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение /чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/ в размер на законната лихва, каквато не би
се дължала без покана, дори и да са налице останалите условия на чл. 59 от
ЗЗД, но не и по отношение на давността.
Съобразно приложимото в материята и към настоящия спор ППВС №
1/1979 г., т. 7 в случаите на първи фактически състав на чл. 55, ал. 1 и чл. 59,
ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на
престацията. Както разяснява ППВС с оглед на това, че при първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото
извършване на престацията, следва да се приеме, че давностният срок започва
да тече от деня на получаването й. От този ден е изискуемо вземането и при
общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, защото неоснователността на
преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго
съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент.
В случая началният момент на срока е този, към който са се осъществили
всички елементи на законовия състав на чл. 59 от ЗЗД, обосноваващ
репарирането на имущественото разместване, настъпило /и настъпващо във
времето/, без основание. Началото на периода, подлежащ на обезщетяване в
случая съвпада с момента, от който ответникът е започнал да продава
18
електроенергия на свои абонати, използвайки съоръжението на ищеца и този
момент е установен по делото, включително от справка, представена от самия
ответник, като /по отношение на всички, присъединени седем абонати в
обекта – шестте еднофамилни къщи и потребление за общи части, доколкото
определената от ВЛ по комплексната експертиза цена за достъп, като
меродавна за размера на обезщетението се базира на потреблението на
всички, присъединени абонати на адреса/, като м. октомври 2007 г. За
периода преди този момент /претенцията е от 2005 г./, искът се явява
поначало неоснователен, доколкото липсва елемент от фактическия състав,
обосноваващ основателността му и това е обогатяването на ответника, по
изложените непосредствено по-горе съображения.
При изложеното, вземането на ищеца за обезщетение не е погасено по
давност за петгодишен период преди завеждането на иска, а именно – за
периода 05. 10. 2013 г. – 05. 10. 2018 г., и погасено по давност – за периода
преди тази дата назад във времето до м. октомври 2007 г., когато е началният
момент на принципно подлежащият на обезщетяване период.
Въз основа на таблицата на стр. 14 от заключението на ВЛ по
комплексната СТЕ и ССЕ /л. 216 от първоинст. дело/, в която таблица ВЛ са
определили цената за достъп, като основа за определянето на процесното
обезщетение за ползването на съоръжението на ищеца в търговската дейност
на ответника по месеци и общо за година, това обезщетение, за което искът се
явява основателен и претенцията на ищеца за заплащането на което не е
погасена по давност /както се посочи - за периода от м. октомври 2013 г. до м.
октомври 2018 г./, се определя от съда в размер на 35892 лева, за която сума и
искът следва да бъде уважен, а за разликата – съответно отхвърлен, със
законните последици.
Искане за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение за период след завеждането на делото в производството не е
заявявано.
При така установеното въззивната жалба, с която настоящата инстанция е
сезирана, се явява освен допустима, но и частично основателна, а
обжалваното с нея първоинстанционното решение, като валидно и допустимо,
но неправилно по същество в едната му част, следва да бъде отменено в тази
част и предявеният иск - уважен, със законните последици. В останалата му
19
част, като правилно по същество, решението следва да бъде потвърдено, също
със законните последици.
Въпросът за разноските в производството и за двете съдебни инстанции
следва да бъде пререшен, съобразно с изхода на делото в настоящата въззивна
инстанция и с уважената, съответно – отхвърлена част от иска.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264903 от 21. 07. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-13 състав по гр.д. № 13057
по описа на съда за 2018 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
„ТОП АРТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 35892 лева, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки енергийно
съоръжение - трафокасета 100 kVA/20kV, тип метален комплектен
трансформаторен пост /МКТП/, изградена на границата на УПИ с
идентификатор 02659.2193.3359, гр. ***, ЕКАТТЕ: 02659, Община ***,
Област София-град, и ул. „***“ № 36 за периода от 11. 11. 2005 г. до 05. 10.
2018 г., както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********
на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите да заплати
на „ТОП АРТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата 35892 лева, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки енергийно
съоръжение - трафокасета 100 kVA/20kV, тип метален комплектен
трансформаторен пост /МКТП/, изградена на границата на УПИ с
идентификатор 02659.2193.3359, гр. ***, ЕКАТТЕ: 02659, Община ***,
Област София-град, и ул. „***“ № 36 за периода от 11. 11. 2005 г. до 05. 10.
2018 г., както и сумата 12547.64 лв. разноски по делото за двете съдебни
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264903 от 21. 07. 2021 г., постановено от
20
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-13 състав по гр.д. № 13057
по описа на съда за 2018 г. в останалата му част, с която е отхвърлен
предявеният от „ТОП АРТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 41141.76 лева, представляваща
разликата над 35892 лева до сумата 77033.76 лв. – обезщетение за ползването
на енергийно съоръжение - трафокасета 100 kVA/20kV, тип метален
комплектен трансформаторен пост /МКТП/, изградена на границата на УПИ с
идентификатор 02659.2193.3359, гр. ***, ЕКАТТЕ: 02659, Община ***,
Област София-град, и ул. „***“ № 36 за периода от 11. 11. 2005 г. до 05. 10.
2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21