№………
гр. Варна, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№2601 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от О.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********** с искане с правно основание чл. 439 от ГПК да
бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми, предмет на изпълнително дело № 20187110400235 на ЧСИ Даниела
Петрова-Янкова, с район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа
на заповед за незабавно изпълнение № 8699/02.10.2012 г. и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д.№ 15883/2012 г. на Районен съд – гр. Варна:
-
Сумата
от 18 152,39 лв., представляваща главница по договор за банков ипотечен
кредит, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до заплащането
изцяло;
-
Сумата
от 4 785,17 лв., представляваща законна лихва за периода от 23.03.2018 г.
– 27.10.2020 г. и
-
Сумата
от 8 371,86 лв., представляваща неолихвяеми вземания – законни лихви от 03.08.2013 г. до
23.03.2018 г.,
поради
погасяване по давност на вземането.
В молбата се излага, че срещу ищеца е била издадена
заповед за незабавно изпълнение № 8699/02.10.2012 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 15883/2012 г. на Районен съд – гр. Варна, по които било образувано
изпълнително дело № 1158/2012 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова с район на
действие ВОС по молба на кредитора „Юробанк България“
АД, което било прекратено поради настъпила перемпция
на 01.12.2017 г. – посочена като дата в постановление на ЧСИ, вместо правилното
20.11.2012 г. Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново
изпълнително дело №235/2018 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова от взискателя и
ответник в настоящото производство „Е.М.“ ЕООД, на когото вземането му било
прехвърлено от стария кредитор с договор за цесия, за което ищецът твърди, че
не е уведомяван от стария кредитор.
Ответникът в депозирания
отговор на исковата молба изразява становище за частична недопустимост на
предявените искове, поради липса на правен интерес, а като цяло счита
претенцията за неоснователна, като излага следното: В настоящия
случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. Давността
по отношение на вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение
излага, в случая вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение
/приравнена по своя ефект на съдебно решение/, поради което според чл. 117. ал.
2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен, като се позовава на Определение № 214
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. Сочи, че няма
данни длъжникът да е упражнил правата си на възражения по изискуемостта и ликвидността
на вземането в заповедното производство.
Излага, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело
под № 1158/2012г. по опис на ЧСИ Даниела Здравкова Петрова-Янкова, peг. №711,
район на действие ОС Варна. Още след образуване на изп.дело са искани и са
извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ:
На първо място твърди, че
давността е прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително
дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или
наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, което само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ или, дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване
на взискателя. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да
бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Твърди, че след като
взискателят е установил основание за прекратяване на изп.дело №1158/2012г. е
изтеглил изпълнителния лист и въз основа на същия е подал молба за образуване и
е образувал ново изпълнително дело под № 235/2018г. по опис на ЧСИ Даниела
Здравкова Петрова-Янкова, per. № 711, ОС Варна.
Образуването на новото изпълнително дело е станало преди изтичане на
петгодишния давностен срок и не може да се приравни на дезинтересиране
от страна на кредитора.
Сочи още, че
прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до погасяване на
материалното право, поради което може да се започне ново изпълнително
производство за същото вземане. Прекратяването на изпълнителното
производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото
право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването
на изпълнителното производство, а от прекратяването започва да тече нова
давност.
Счита твърдението на
ищеца, че наложената възбрана върху единственото жилище е незаконосъобразна за
неправилно, тъй като налагането на обезпечителната мярка не е равнозначно на
насочване на изпълнението върху имуществото, а цели запазване на същото в патримониума на длъжника. На следващо място,
въпреки обстоятелството, че с TP 2/2013 от 26.06.2015г. е отменено действието
на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има
предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на TP,
като се позовава на Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV
г.о. Горното мотивира с факта, че в периода преди приемане на TP от 2015г.
правните субекти са съобразявали поведението си с действалото тогава постановление,
като с оглед правната сигурност не следва към това тяхно поведение да се
прилагат правните последици на тълкувателен акт, който не е съществувал към
този момент. Доколкото изпълнително дело №1158/2012г. било образувано при
действието на ППВС 3/1980г., то счита, че давността е прекъсната с образуването
му, а по силата на ППВС 3/1980г. в същия момент давността е била и спряна.
Твърди, че дори да се
приеме, че няма нито едно искано или извършено изпълнително действие по изп.
дело №1158/2012г., то същото би се прекратило по силата на закона през 2014г.
Съгласно решение от 17.04.2019г. по в.гр.д. №682/2019г. на Окръжен съд Варна е
установено, че изпълнителното дело се е прекратило на основание чл.433, ла.1,
т.8 от ГПК на 20.11.2014 г. Предвид това, че съгласно ППВС 3/1980г. давността
започнала да тече отново след прекратяване на изп. дело 1158/2012г., то същата
би изтекла на 20.11.2019г. С образуването на изпълнително дело №235/2018г.
давността отново е била прекъсната и към настоящия момент не е изтекла.
Предвид горното, счита,
че изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение
(правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да
предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени.
В условията на
евентуалност навежда твърдения, че съобразно господстващото становище в
правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от
разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и
в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно
плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява
погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е
съществувало и преди изтичане на давностния срок. Следователно иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума означава иск за
признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, при твърдения за
погасяването по давност на вземането, е неоснователен - вземането продължава да
съществува, но е придобило ново качество - станало е естествено вземане. В
исковата молба не се оспорва неизпълнението по сключен договор за
кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно
право на принудително изпълнение.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и чрез процесуален представител адв. Димитрова поддържа исковата молба.
Моли за уважаване на предявения иск. В писмена защита развива доводите си по
същество за спора.
В
съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено
заверено копие от ИД № 20127110401158 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711 от КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд-Варна.
Същото е образувано по писмена молба, подадена от
кредитора „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** срещу О.В.В.,
ЕГН ********** и солидарния длъжник „Интерпак“ ЕООД,
ЕИК *********, за вземане предмет на Заповед за незабавно изпълнение
№8699/02.11.2012 г., и изпълнителен лист, издадени по ч. гр.д.№ 15883/2012 г.
на ВРС, 20 с. за сумата от 25528,66 евро – главница по Договор за кредит, обезпечен
с ипотека №1141/R/2007
г., сключен на 26.04.2007 г. и анексите към него; 558,89 евро – възнаградителна
лихва и 5,17 евро – наказателна лихва по същия договор; 1411,82 лв. – разноски
в производството по ч.гр.д.№15883/2012 г. на ВРС.
Приложени са към молбата изпълнителният лист и
заповедта за незабавно изпълнение, както и Нотариален акт за договорна ипотека
№178, том ІІ, рег. №3562, дело №306 от 26.04.2007 г. на нотариус Петър Петров –
с рег. №224 от Регистъра на НК с район на действие ВРС, по силата на който О.В.В., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и
ипотекарен гарант, Димитричка Йорданова Вълкова, ЕГН ********* и Виолетка
Вълкова Динева, ЕГН **********, в качеството им на ипотекарни
гаранти учредяват в полза на „Банка Пиреос България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** договорна ипотека
върху следния недвижим имот, притежаван от тях съсобственост, а именно Апатрамент №10, находящ се в гр. В. с площ от 66 кв. м за
обезпечение за отпуснат от банката кредит на О.В.В.,
ЕГН ********** в размер на 34000 евро по Договор за кредит №1141/R/2007 г.,
сключен на 26.04.2007 г.
В молбата за образуване на изпълнителното
производство кредиторът „Банка Пиреос България“ АД е
посочил и че иска да бъде наложен запор върху притежавани от длъжниците дялове
и акции от капитала на търговски дружества; налични и безналични
ценни книжа; върху трудови възнаграждения; върху всички притежавани от
длъжниците МПС; да бъдат наложени възбрани върху всички, притежавани от
длъжниците недвижими имоти. Отделно от горното на осн. чл. 426, ал.4 от ГПК,
във вр. с чл. 18 от ЗЧСИ е указано на ЧСИ да извърши цялостно проучване на
имуществото на длъжниците и да определи начина на изпълнение върху имуществото
на длъжниците.
На 20.11.2012 г. с писмо изх. №20587/20.11.2012 г.
ЧСИ Даниела Петрова-Янкова е уведомила кредитора „Банка Пиреос
България“ АД, че на 27.12.2012 г. ще пристъпи към принудително изпълнение над
ипотекирания имот като извърши опис и оценка на същия. Таксите са платени от
кредитора, поради което ЧСИ и е изпратил съобщения за насрочените опис и оценка
и до длъжниците: изх. №20582/20.11.2012 г. до В. В. Д. – получено на 19.12.2012
г.
На 20.11.2012 г. е наложен запор върху
притежаваните от О.В.В., ЕГН ********** дружествени
дялове в ТД „ИНТЕРПАК“ ЕООД.
На 11.01.2013 г. е наложен запор върху банкови
сметки на О.В.В., ЕГН ********** във всички банки в
страната – подробно изброени в разпореждането, както и възбрана върху
ипотекирания Апартамент № 10, находящ се в гр. В. с площ от 66 кв. м с
идентификатор 10135.3517.9.1.6. Като въз основа на разпореждането са изпратени
запорни съобщения до банките и искане за вписване на възбраната до АВ.
На 27.02.2013 г. е изготвен опис на Апартамент №
10, находящ се в гр. В. с площ от 66 кв. м с идентификатор 10135.3517.9.1.6 и е
насрочена публична продан на същия от 29.03.2013 г. до 29.04.2013 г.
На 30.04.2013 г. Д. К. Д. е обявена за купувач на
Апартамент № 10, находящ се в гр. В. с площ от 66 кв. м с идентификатор
10135.3517.9.1.6, която на 07.05.2013 г. е внесла цената по сметка на ЧСИ
Петрова-Янкова.
На 09.05.2013 г. е изготвено постановление за
възлагане на недвижимия имот изх. №9907 от същата дата като Апартамент № 10,
находящ се в гр. В. с площ от 66 кв. м с идентификатор 10135.3517.9.1.6 е
възложен върху купувача Д. К. Д..
На 03.08.2013 г. е изготвено разпределение на
постъпилите суми. Същото е насрочено на 03.08.2013 г. за предявяване на
02.09.2013 г. от 16:00 часа.
На 04.09.2014 г. взискателят е поискал да се
извърши проверка в НОИ и НАП относно осигуряване на длъжниците по делото, както
и за регистрирани техни трудови договори.
На 11.09.2015 г. е поискано да бъде наложен запор
над притежавани от длъжните сметки в
„Булбанк“ АД до размера на задължението, като на 30.09.2015 г. е наложен запора
от ЧСИ. Запорното съобщение до „Булбанк“ АД е
изпратено на същата дата, като е получено от банката на 07.10.2015 г.
С молба с вх. №29866/01.08.2016 г. по делото е
встъпил нов кредитор – „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, като същият се е легитимирал
като такъв въз основа на сключен с „Банка Пиреос
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** договор за
прехвърляне на вземане от 30.06.2016 г. и Приложение №1 към него от същата дата.
Представено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Към отговора на исковата молба е приложено
уведомително писмо от „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, с която се уведомява
длъжникът, че е прехвърлено вземането на банката към него по договор за кредит
№001001460000000089, за което вземане е издаден изп. лист по ч.гр.д.№
15883/2012 г. на ВРС.
На 24.10.2016 г. новият кредитор е поискал налагане
на запор върху недвижим имот, собственост на длъжника О.В.В.,
ЕГН **********, а именно: поземлен имот пл.№348, площ по док. 600.000 кв.м, с.
Д., местност – Над село,обл. В., общ. А..
На 12.07.2017 г. е наложена възбрана върху
недвижимия имот от ЧСИ, а именно: поземлен имот пл.№348, площ по док. 600.000
кв.м, с. Д., местност – Над село,обл. В., общ. А..
На 15.02.2018 г. длъжникът е депозирал жалба против
действия на ЧСИ до Окръжен съд – Варна с искане за прекратяване на изп. дело
поради настъпила перемпция.
На 30.03.2018 г. кредиторът е поискал връщане на
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство.
С постановление за прекратяване на изпълнително
дело от 20.08.2018 г. изпълнителното дело е било прекратено, на осн. чл. 433,
ал.1, т.2 от ГПК.
С Решение № 485/17.04.2019 г. по в.гр.д.№682/2019
г. Окръжен съд – Варна е отменен отказ на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова от 02.02.2017 г. да прекрати изп.д.№20127110401158, като делото е
върнато на ЧСИ да съобрази вече настъпилото прекратяване. В мотивите на
съдебното решение е посочено, че към 20.11.2014 г. изпълнителното производство
е било прекратено по силата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като е заявил, че
подадените от кредитора молби от 17.09.2013 г. и от 04.09.-2014 г. не
обективират искане за предприемане и извършване на изпълнителни действия,
поради което не са прекъснали давността.
Към доказателствения материал по делото е приобщено
и изп.д.№20187110400235 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова. Същото е
образувано по молба на кредитора „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* вх.№
16407/18.06.2018 г. срещу длъжниците О.В.В., ЕГН ********** и „ИНЕТРПАК“ ЕООД, ЕИК *********. Към
молба са приложени изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени по ч.
гр.д.№ 15883/2012 г. на ВРС, 20 с. и договор за прехвърляне на вземане от
30.06.2016 г. и Приложение №1 към него от същата дата, както и потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
С молбата кредиторът е поискал да бъде наложена
възбрана върху поземлен имот пл.№348,
площ по док. 600.000 кв.м, с. Д., местност – Над село,обл.
В., общ. А. собственост на длъжника О.В.В., ЕГН **********
и върху Поземлен имот пл.№049010, площ по док. 13.000 дка, с. Х., местност А., обл. В., общ. П., Поземлен имот пл.№038001, площ по док.
4.849 дка, с. Х., местност Д. А., обл. В., общ. П. и
Поземлен имот пл.№106080, площ по док. 0.521 дка, с. Х., местност Д., обл. В., общ. П., както и да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника О.В.В., ЕГН ********** в
„Пиреос (България)“ АД.
С искане изх.№ 16079/20.06.2018 г. е постановено да
се впише възбрана върху поземлен имот пл.№348, площ по док. 600.000 кв.м, с. Д.,
местност – Н. с., обл. В., общ. А..
На 20.06.2018 г. е наложен запор върху всички секвестириуеми суми по всички сметки на длъжника О.В.В., ЕГН ********** в Банка Пиреос
България АД.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наеми, лихви и за други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с
влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната
давност започва да тече от изискуемостта на вземането при условията на
цитираните по-горе норми.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно
чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./ (сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК)
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изрично в мотивите
към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настоящото производство
следва да се направи преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия
по изпълнително
дело № 20127110401158 по описа за 2012 г. на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова, вписан с рег. № 711 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на
действие Варненски окръжен съд са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на
ответника е да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения,
че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от
него действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 14 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на ВКС е прието,
че новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, но съгласно чл.
422, ал. 1
ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен
срока по чл. 415, ал.
1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако
е предявен след изтичането на срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се
счита прекъсната със заявлението.
В т. 10 на
същото ТР се приема, че „съгласно чл. 116, б. „в”
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането… Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта
или на плащания
от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието
на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на
връщане съгласно чл.426, ал. 3 вр.чл.
129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не
е прекъсната давността, но ако в хода
на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва
да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Видно от
приобщеното изпълнително дело № 20127110401158 по описа за 2012 г. на ЧСИ Даниела
Петрова-Янокова, с район на действие Варненски
окръжен съд, вписан с рег. № 711 в Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България е че същото е образувано по молба от праводателя на
ответника до ЧСИ Д. Петрова-Янкова да образува изпълнително дело и да
предприеме необходимите действия срещу С. П.. В същата е възложено на съдебния
изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и е отправено
нарочно искане налагане на запор върху притежавани от длъжниците дялове и акции
от капитала на търговски дружества; налични и безналични
ценни книжа; върху трудови възнаграждения; върху всички притежавани от
длъжниците МПС; да бъдат наложени възбрани върху всички, притежавани от
длъжниците недвижими имоти. Отделно от горното на осн. чл. 426, ал.4 от ГПК,
във вр. с чл. 18 от ЗЧСИ е указано на ЧСИ да извърши цялостно проучване на
имуществото на длъжниците и да определи начина на изпълнение върху имуществото
на длъжниците. Тази молба като редовна слага началото на изпълнителното производство
и извършените въз основа на нея изпълнителни действия са редовни до
прекратяване на делото. Същата е от естеството да прекъсне давността.
Въз основа на тази молба ЧСИ е извършил ред
действия по изпълнението, годни да прекъснат давността, като налагане на запор
върху дружествени дялове на ответника – 22.11.2012 г., наложен запор върху
притежавани от ответника банкови сметки – 11.01.2013 г., опис на ипотекирания
апартамент №10 – 27.02.2013 г., насрочване на публична продан – 27.02.2013 г.;
извършване на публична продан, което приключва с влизане в сила на
постановлението за възлагане на недвижимия имот от 09.05.2013 г. на 11.06.2013
г., доколкото последният получател на същото е взискателят (04.06.2013 г.).
Следващото валидно изпълнително действие е след
повече от две години – 11.09.2015 г., когато е поискано да бъде наложен запор
върху банкови сметки на длъжника в „Булбанк“ АД.
Тук следва да се отбележи, че съгласно най-новата
съдебна практика, изразена в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, с докладчик съдията Белазелков е прието, че „Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са
нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.“
Или в светлината на процесния казус (аналогичен с
разглеждания в цитираното съдебно решение) въпреки перемирането
на изпълнителното дело, извършеното изпълнително действие след перемпцията е прекъснало давността. Или давността е
прекъсната на 11.09.2015 г. Независимо от последващите изпълнителни действия
същата не е изтекла до образуването на новото изпълнително дело –
20187110400235 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова (18.06.2018г.), доколкото
в молбата е било обективирано искане за извършване на ЧСИ на конкретно
изпълнително действие, годно да прекъсне давността – налагане на възбрана над
недвижим имот, собственост на длъжника. Възражението на длъжника – ищец в
настоящото производство, че това действие няма правно значение за прекъсването
на давността, тъй като възбраненият имот е несеквестируем, настоящият състав намира за неоснователно.
Същото не намира подкрепа нито в закона, нито в съдебната практика, където преобладава
схващането, че докато кредиторът инициира действия за удовлетворяване на
вземането си по принудителен ред, то той не се е дезинтересирал от
изпълнението, не го е изоставил и тези действия го ползват, независимо дали е
успял да получи реално изпълнение на вземането си въз основа на тях. Освен това
е наложен и запор върху банкова сметка *** „Банка Пиреус
България“ АД, което действие също ползва длъжника (20.06.2018 г.). Или до
настоящия момент не са изтекли 5 години, считано от последното валидно
прекъсване на давността и следователно същата не е изтекла към момента.
За
неоснователни съдът намира и възраженията на ответника, че не е уведомен за
извършената цесия от стария кредитор. Разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор, има за цел да предпази длъжника от лошо плащане, на лице
което всъщност не е станало кредитор. Такава опасност обаче за длъжника не
съществува във вече образувания и висящ изпълнителен процес, тъй като му е
указано, на кого следва да плати – на съдебния изпълнител, който ще прецени с
оглед на изказаните възражения и споровете между кредиторите, на кого да
разпредели постъпилите суми. Веднъж платил на съдебния изпълнител длъжникът се
освобождава от задължението по предявеното изпълнително основание, независимо
кой е действителния титуляр на вземането по него. Ето защо и интересите на
длъжника не са накърнени в настоящия случай. Още повече,
че към отговора на исковата молба е приложено уведомително писмо от предишния
кредитор, с което се уведомява длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането.
По постъпилата молба на ищеца, чрез проц. представител адв. Мария Димитрова за отменяне на
определението от открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2021 г. за
даване на ход по същество на делото съдът намира същото за неоснователно. Съдът
намира, че в конкретния случай правото на защита на ищеца не е нарушено, тъй
като след като същият е освободен в открито съдебно заседание от заплащане на
държавни такси и разноски е даден ход на делото и същото е докладвано.
Процесуалният представител на ищеца заяви, че няма възражения по доклада и че
няма да сочи други доказателства. Тогава съдът, чете, че няма пречки за приключване
делото и даде ход по същество на спора, което напълно кореспондира с изказаното
становище в молбата от адв. Димитрова. Видно от протокола процесуалният
представител на ответника е изложил подробно доводи по същество на спора в
открито съдебно заседание като нито е прекъсван от съда, нито по какъвто и да е
начин е подканван да приключи с изказването си по-бързо. Освен това на същия е
предоставена и възможност да представи и писмена защита, каквато е депозирана
от страната, като съдът се е запознал подробно с изложеното в нея становище.
Поради това съдът намира, че не е нарушено правото на защита на ищеца.
С
оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ответника, ищецът
следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 100,00 лв.,
определено от съда, съобразно с правилата на чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление ***, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6 иск с правно основание чл. 439 от ГПК да
бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми, предмет на изпълнително дело № 20187110400235 на ЧСИ Даниела
Петрова-Янкова, с район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа
на заповед за незабавно изпълнение № 8699/02.10.2012 г. и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д.№ 15883/2012 г. на Районен съд – гр. Варна, а именно: сумата от 18 152,39 лв. (осемнадесет
хиляда сто петдесет и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
главница по договор за банков ипотечен кредит, ведно със законната лихва,
считано от 27.10.2020 г. до заплащането изцяло; сумата от 4 785,17 лв. (четири хиляда седемстотин осемдесет и пет
лева и седемнадесет стотинки), представляваща законна лихва за периода от
23.03.2018 г. – 27.10.2020 г. и сумата
от 8 371,86 лв. (осем хиляди триста седемдесет и един лева и осемдесет и
шест стотинки), представляваща неолихвяеми вземания – законни лихви от 03.08.2013 г. до
23.03.2018 г., поради погасяване по давност на вземането като неоснователен.
осъжда О.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6 сумата от 100,00 (сто) лв., представляваща разноски
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал.8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: