№ 740
гр. П***, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103458 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че по ч.гр.д. № 2214/2021
г. по описа на Районен съд – Пазарджик се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците В. ЦВ. К. и СП. ИВ. ДЖ. за
солидарното заплащане на сумата от 2 626.76 лв., представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 278.19 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., суми за дялово
разпределение в размер на 49.39 лв. за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 9.43 лв., представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г. По повод подадено от
длъжника В. ЦВ. К. възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта за
изпълнение предявява искова молба за установяване на вземанията.
Претендира разноски. Ангажира писмени доказателства.
С Определение № 747 от 31.03.2022 г. към настоящото дело е
присъединено производството по гр.д. № 3873/2021 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, образувано по искова молба на „Топлофикация София“
ЕАД против СП. ИВ. ДЖ. за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2214/2021
г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с оглед връчването й по реда на чл.
1
47, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. ЦВ. К. признава
основателността на исковете, с изключение на задълженията за месеците март
и април 2020 г., през които апартаментът е преминал от режим на СИО в
режим на обикновена съсобственост и отговорността на бившите съпрузи е
разделна, поради което дължи само половината от стойността на услугата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СП. ИВ. ДЖ. не е подал
отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ПМУ Инженеринг”
ООД, конституиран по делото с Определение № 136 от 21.01.2022 г., моли за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответниците дължат процесните суми. Представя писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е топлопреносно предприятие по
смисъла на чл. 129 от ЗЕ, което доставя топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия.
Ответниците В. ЦВ. К. и СП. ИВ. ДЖ. са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е прекратен с Решение № 34570 от 06.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 33187/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
влязло в сила на 09.03.2020 г. съгласно справка от НБД „Население“ за
длъжника СП. ИВ. ДЖ., приложена по ч.гр.д. № 2214/2021 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №
6, том II, рег. № 4666, нот.д. № 190/2002 г. от 15.10.2002 г., съставен от
нотариус Е*** К*** с район на действие Софийски районен съд, ответниците
са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр. С***, район „И***“, ж.к. „Д***“, бл***, е***, ап***, състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 70.83 кв.м.
С протокол от 30.09.2008 г. общото събрание на етажните собственици
на сградата, находяща се в гр. С***, ж.к. „Д***“ 1, бл***, е взело решение
дяловото разпределение на топлинна енергия да се извършва от „ПМУ
Инженеринг“ ООД.
Съгласно фактура № **********/31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018
г. до 30.06.2018 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е доставил до
топлофицирания имот в гр. С***, район „И***“, ж.к. „Д***“, бл***, е***,
ап*** топлинна енергия в размер на 0.461440 МВтч на стойност 36.91 лв., за
периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. – топлинна енергия в размер на
0.585126 МВтч на стойност 50.29 лв. и за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г. – топлинна енергия в размер на 10.504113 МВтч на стойност
947.79 лв. Общата стойност на доставената топлоенергия е 1 274.39 лв. с
ДДС.
2
Съгласно фактура № **********/31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019
г. до 30.06.2019 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е доставил до
топлофицирания имот в гр. С***, район „И***“, ж.к. „Д***“, бл***, е***,
ап*** топлинна енергия в размер на 1.235580 МВтч на стойност 114.66 лв., за
периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. – топлинни енергия в размер на
10.578937 МВтч на стойност 987.43 лв., за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2020 г. – топлинна енергия в размер на 1.151229 МВтч на стойност
80.96 лв. Обща стойност на доставената топлоенергия е 1 419. 66 лв. с ДДС.
Съгласно представените от третото лице помагач „ПМУ Инженеринг“
ООД справки за използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за топлофицирания имот в гр. С***, район „И***“, ж.к. „Д***“,
бл***, е***, ап*** са изразходвани 8 851.35 кВтч енергия за отопление и
2 699.33 кВтч енергия за БГВ и има сума за получаване в размер на 120.46 лв.,
а за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. – 6 487.63 кВтч енергия за
отопление и 6 613.99 кВтч енергия за БГВ и се дължи изравнителна сума за
доплащане в размер на 294.32 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно и
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1
от ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване
на вземания за главница и лихва за забава за доставена топлинна енергия.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК: в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът В. ЦВ. К. е подал възражение против
заповедта за изпълнение, а на длъжника СП. ИВ. ДЖ. заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, исковата молба е
подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на исковете предполага съществуване между страните
на валидно облигационно правоотношение по доставка на топлоенергия,
доставяне през исковия период на топлинна енергия до топлофицирания имот
и изтичане на срока за плащане на стойността на потребената топлинна
енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано в ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката за наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди
следва да се прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Последните имат
обвързваща за страните сила по правоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на
3
чл. 150 от ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия са
собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. В това качество те са страна в правоотношението
с топлопреносното предприятие, чийто предмет е доставка на топлинна
енергия за битови нужди, и са длъжни да заплащат цената за доставената и
потребена топлинна енергия.
Ответниците са собственици на топлофициран имот в сграда – етажна
собственост, присъединена към абонатна станция, което ги прави клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Като такива те са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителни тела в
имота си и да заплащат цената за доставената топлинна енергия при
условията и реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
По делото няма спор, че през исковия период ищецът е изпълнил
задължението си да достави топлинна енергия до топлофицирания имот на
ответниците в претендираните количества. Това обстоятелство се установява
и от писмените доказателства, приети по делото, в т.ч. фактури и справки за
използвана топлинна енергия, които макар и частни документи не бяха
оспорени от ответниците.
Доставянето на топлинна енергия до топлофицирания имот е породило
насрещното задължение на ответниците да заплатят изразходваната топлинна
енергия и начислените суми за дялово разпределение в претендираните от
ищеца и установени с писмените доказателства по делото размери. Без правно
значение е обстоятелството дали ответниците са ползвали топлофицирания
имот през исковия период, тъй като за да възникне за тях задължение за
заплащане на стойността на топлинната енергия е достатъчно качеството им
на собственици на имота. Ползването на имота от трето лице на договорно
основание би освободило собствениците от задължението да заплатят цената
на доставената топлинна енергия единствено в хипотеза, в която между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, но по делото няма данни за това, нито такива твърдения са изложени от
ответниците.
По време на брака между ответниците на основание чл. 32, ал. 2 от СК
те отговорят солидарно за задълженията към топлопреносното дружество,
тъй като са поети за задоволяване на нужди на семейството. След
прекратяване на брака ответниците като съсобственици дължат заплащане на
цената на доставената топлинна енергия съобразно с дяловете си в
съсобствеността – чл. 30, ал. 3 от ЗС. В този смисъл е и ТР № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС.
С молба с вх. № 1874/27.01.2022 г. ищецът е уточнил, че за месец март
4
2020 г. дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 182.71 лв., за
дялово разпределение – 2.16 лв. и лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение в размер на 0.21 лв., а за месец април 2020 г. дължимата сума
за топлинна енергия е в размер на 112.21 лв., за дялово разпределение – 2.16
лв. и лихва за дялово разпределение в размер на 0.19 лв.
Като съобрази датата на прекратяване на брака между ответниците
съдът намира, че за периода от месец май 2018 г. до месец февруари 2020 г.
ответниците дължат солидарно на ищеца заплащане на стойността на
незаплатената топлинна енергия в размер на 2 331.84 лв., ведно със законната
лихва от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г. в размер на 278.19 лв., суми
за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец февруари
2020 г. в размер на 45.07 лв., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземантео, лихва за забава върху сумите за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г. в размер на
9.03 лв., а за месеците март и април 2020 г. ответниците дължат съобразно
дяловете си в съсобствеността стойността на незаплатената топлинна енергия
в размер на 294.92 лв., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, суми за дялово разпределение за
месеците март и април 2020 г. в размер на 4.32 лв., ведно със законната лихва
от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и лихва за забава
върху сумите за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
20.04.2021 г. в размер на 0.40 лв.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло, като за периода
от месец май 2018 г. до месец февруари 2020 г. бъде признато за установено,
че ответниците дължат претендираните суми при условията на солидарност, а
за месеците март и април 2020 г. – при условията на разделност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските в исковото и заповедното производство съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата на
разноските, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. ЦВ. К.,
ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Ц*** С***“ № 2 и СП. ИВ. ДЖ., ЕГН
5
********** от гр. С***, район „И***“, ж.к. „Д***“, бл***, ет. 2, ап***
дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, ул. „Я***“ № ***, представлявано от
изпълнителния директор А*** С*** А***, сумата от 2 331.84 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
месец май 2018 г. до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва от
20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 278.19 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г.,
сумата от 45.07 лв. за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г.
до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 9.03 лв., представляваща
лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.04.2021 г., и съобразно дяловете си в съсобствеността (по
½ ид.ч.) сумата от 294.92 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за месеците март и април 2020 г., ведно със законната лихва
от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4.32 лв.
за дялово разпределение за месеците март и април 2020 г., ведно със
законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 0.40 лв., представляваща лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2214/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
искането за солидарно заплащане на претендираните суми за месеците март и
април 2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК В. ЦВ. К., ЕГН
********** от гр. П***, ул. „Ц*** С***“ № 2 и СП. ИВ. ДЖ., ЕГН
********** от гр. С***, район „И***“, ж.к. „Д***“, бл***, е***, ап*** да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С***, ул. „Я***“ № ***, представлявано от изпълнителния
директор А*** С********, разноски в исковото производство за държавна
такса в размер на 391.61 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
59.28 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца – „ПМУ Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С***, район „П***“, ул. „Б***“ № ***, вх***, ет***, ап***,
представлявано от заедно и поотделно от управителите Д*** И*** Х*** и
Р*** Б*** Д***.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6
7