Р Е Ш Е Н И Е
№345 18.10.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
втори октомври 2023г
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело №516 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А.Т.Н., представлявана
от редовно упълномощен адвокат против Решение № 1040-23-47/31.07.2023г на
Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане №231-02-275-5/30.05.20203г на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП НОИ Стара Загора с отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица по чл.54а на основание чл.54ж ал.1 вр. с чл.10 от КСО.
Разпореждане №231-02-275-5/30.05.20203г
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Стара Загора с
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а на основание
чл.54ж ал.1 вр. с чл.10 от КСО е постановено по повод липсата на доказателства
да е упражнявана трудова дейност, представляваща основание за осигуряване по
чл.4 от КСО при осигурител „ЗАРА 22“ ЕООД. Регистрацията на трудов договор и
подаването на данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО не е основание да се счита лицето
за осигурено. Издадени са задължителни предписания за заличаване на данни по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периода от месец 02/2020г до 08/2022г. Лицата, не
подлежащи на социално осигуряване за безработица по силата на закона нямат
право на парично обезщетение по реда на Глава четвърта от КСО, поради
неизпълнението на условието по чл.54а ал.1 от КСО за дължимост на
осигурителните вноски.
Срещу Разпореждането е подадена жалба на
05.07.2023г, в рамките на срока за неговото обжалване, който тече от деня,
следващ връчването му, извършено на 22.06.2023г. С решение №1040-23-47/31.07.2023г
Директора на ТП НОИ Стара Загора потвърждава разпореждането с доводи, че в хода
на назначени проверки по реда за контролно-ревизионната дейност са установени
следните факти: ЗАРА 22 ЕООД е подало уведомления по чл.62 ал.3 от КТ за
сключени трудови договори с две лица, едното от които жалбоподателката.
Сключения с нея трудов договор е с дата 27.04.2020г до 12.10.2022г. От приетите
писмени обяснения на Н. се установява, че тя е работила от 27.04.2020г до
04.05.2022г – за една седмица и е получила еднократно 150лв на ръка от
пълномощник на управителката Н. П.. За периода на регистрация на трудовия
договор с осигурителя Н. е получавала парични обезщетения за временна
неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст. За Н. са подадени данни в РОЛ с вид осигурен 04-допълнителен
трудов договор. На служителката е изплатено парично обезщетение за безработица
за периода от 12.10.2022г до 31.10.2022г в размер на 252.00лв. Според данните
от НАП дружеството има регистрирано едно фискално устройство в търговски обект
за търговия на дребно с облекло на дрехи в *****, през което не са отчитани
продажби. Има подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020г, а декларациите обр.1 за
2019г са подавани по електронен път с КЕП на З. М. М., а от 27.01.2020г с КЕП
на управителя П. П. И. Последната е заявила пред органите на НОИ, че няма нищо
общо с осигурителя ЗАРА 22 ЕООД и не знае, че е собственик и управител на това
дружество. От справките в НАП и в Инспекция по труда се е установило, че
осигурителя за периода 01.2020. до 08.2022г не е извършвал дейност, няма
налични обекти и не е отчел приходи и разходи, съгласно счетоводното
законодателство, няма банкова сметка. ***искалното
устройство, съгласно данните от НАП. Предвид тези установявания са дадени
задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5 ал.4 от КСО за Н. за
периода 27.04.2020г до 31.08.2022г и последицата е липса на условието за
осигуряване за период от 12 месеца през последните 18м преди настъпване на
осигурителния риск „безработица“.
Решението е връчено на Н. на 04.08.2023г
с указания за срока и реда, по който може да бъде обжалвано.
Жалбата до АС Стара Загора е подадена на
10.08.20203г в рамките на 14-дневния срок, поради което е допустима.
Жалбоподателката иска отмяна на
Решението и на потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката с
указания за удовлетворяване на заявеното право на обезщетение, поради
безработица за месец октомври 2022г в размер на 252лв, което първоначално й е
било признато и сумата отпусната, а след възобновяване на производството
разпореждането за отпускане на обезщетение е отменено и е постановеното
процесното, с което се отказва изплащане на обезщетението. Твърди се, че в
периода за една седмица, считано от 27.04.2020г Н. е постъпила на работа,
започнало е изпълнение на трудовото правоотношение, а осигурителя е имал
дейност, защото е продавал селскостопанска техника, включително с нейно
участие. За постъпването на работа ангажира показанията на другия
служител, назначен в дружеството, а за
извършвана дейност от осигурителя се
позовава на приложените към жалбата извлечение от сметка на ЗАРА 22 ЕООД
в „Интернешънъл Асет Банк“ АД за периода 27.04.2020г -30.04.2020г, по която е
постъпила сума от 60 000лв, по превод от АГРОТРЕЙД ЧАВДАРЦИ ЕООД по
фактура 05/23.04.2020г, от които Н. П. е изтеглил 59 640лв на
27.04.2020г., Договор за покупко-продажба на трактор, Фактура от 25.03.2020г за
продаден от ЗАРА 22 ЕООД Трактор срещу
сумата от 75 000лв без ДДС и 90 000лв ДДС на УниКредит лизинг ЕАД
–клон Стара Загора, Разчетно –платежна ведомост за април 2020г, в която е
вписано, че Н. има отработени 4 дни, за които и се следват 147.55лв, Фактура от
07.02.2020г с получател ЗАРА 22 ЕООД , издадена от МУЛТИ ТЕХНИКС ЕООД,
Аналитичен регистър на ЗАРА 22 ЕООД Сметка 702 Приходи от продажба на стоки от
01.01.2019г. до 31.12.2022г., договор за покупко-продажба на трактор от
10.02.2020г, приемо- предавателен протокол за покупко-продажба на колесен
трактор, договор за продажба на Багер. Претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание процесуалния
представител на ответника иска от съда да бъде отхвърлена жалбата. Твърди, че
представените документи не са установени в хода на проверката за извършвана от
дружеството дейност, нито има публикуван ГФО в ТР за 2020г. Публикуван е ГФО за
2021г, но липсата на данни в РОЛ към момента на постановяване на разпореждането
обвързва административния орган да откаже изплащане на обезщетение за
безработица, защото не е налице едно от изискванията на чл.54а от КСО за
осигурителен стаж с продължителност 12 месеца от последните 18 месеца, за които
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението и иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт с писмена
защита.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Решение № 1040-23-47/31.07.2023г е
постановено от ръководителя на ТП НОИ Стара Загора, който съгласно чл.117 ал.1
от КСО е териториално и материално компетентен административен орган да разреши
по същество претенцията за съществуване на правото на обезщетение по чл.54а от КСО.
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на
другите посочени в чл.54а ал.1 от КСО условия – да не упражняват трудова
дейност, която е основание за осигуряване, да не са придобили право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, да са регистрирани в Агенцията по заетостта. За
да подлежат на осигуряване срещу безработица лицата трябва да са започнали да
упражнят трудова дейност, защото с този факт възниква и качеството им на
осигурени лица, поради което и започва да тече осигурителен стаж. За последните
18м преди 12.10.2022г Н. е била в трудови правоотношения с осигурителя „ЗАРА 22“
ЕООД, по аргумент от подаденото уведомление до ТД на НАП за сключен трудов
договор, но няма факти за началото на неговото изпълнение от момента на
сключването му -27.04.2020г. Представените писмени документи от
жалбоподателката не кореспондират с твърдението й и с показанията на
свидетелката, че тя за времето от 27.04.2020г до 04.05.2020г е съставила
фактура и приемо-предавателен протокол за един трактор. От отчета за приходите
и разходите на ЗАРА 22 ЕООД за 2021г, в който има графа из а предходната година
е видно, че нетните приходи от продажби за 2020г са за сумата от 424лв, а
разходите за суровини и материали са 217лв, другите разходи са 213лв. Фактурите
носят подписите и на трети за осигурителя лица, поради което могат да се
приемат за съставени по верни факти и обстоятелства с оглед извлечението и от
сметката на дружеството в Интернешънъл Асет Банк ЕАД, при което да се формира
извод, че ЗАРА 22 ЕООД , чрез пълномощника П. е продавала и купувала
селскостопанска техника – няколко броя трактори, но не и в периода 27.04.2020г
-04.2020г. От представения Аналитичен регистър се вижда, че от 2019г до 2022г
са реализирани шест трактора, което е формирал оборот от 251 300лв. Това е
всъщност дейността на ЗАРА 22 ЕООД – за период от три години са продадени шест
трактора. Сключени са два трудови договора с лица, които почти веднага след
сключването им са в отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на малко
дете, без да има каквито и да било доказателства за предмета на тяхната трудова
дейност. Свидетелката твърди, че обучавала Н. онлайн на умения за издаване на
фактури, което е от компетентност на счетоводител, не на офис мениджър, както и
че е съставен приемо предавателен протокол, но нито един от представените по
делото не е от периода 27.4.2020г до 04.05.2020г. Главния факт, от който зависи
да възникне правото по чл.54 от КСО е да е постъпила на работа Н., тъй като
последвалите периоди на временна неработоспособност по силата на КСО се считат
за осигурителен стаж за целите на осигуряването срещу безработица. Данни за
дейност на дружеството обаче няма. Продажбите на шест движими вещи за период от
три години не е осъществяване на търговска дейност, а разпореждане с имущество,
след което сумите са теглени от П.. Формалните трудови договори не са основание
за осигуряване, а представляват осигурителна измама, за която Н. знае или е
могла да знае с оглед показанията на разпитаната свидетелката.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.Н.
против Решение №1040-23-47/31.07.2023г на Директор ТП НОИ Стара Загора.
ОСЪЖДА А.Т.Н. ЕГН **********
да заплати на НОИ гр. София сумата от 100лв /сто/, възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 119 от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: