Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 422 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
К.И.Т. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно
постановление № 19-1184-000209/28.05.2019 г., издадено от Началника на РУ на
МВР Костенец, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена
глоба от 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, като се
оспорват констатациите в съставения АУАН. Алтернативно се иска приложението на
чл. 28 ЗАНН
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по жалбата
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено следното:
От показанията на св. Е.К. и Г.З., които са служители на
РУ на МВР-Костенец, се установява, че на 13.04.2019 г. извършвали обход на
крайните квартали на гр. Костенец, когато възприели лек автомобил „Форд Мондео“
с пазарджишка регистрация. Решили да извършат проверка на автомобила, като
пуснали светлинен и звуков сигнал от патрулната кола. Водачът продължил
движението си и след няколко пресечки спрял. При проверката К. констатирал, че
освен водача в автомобила пътуват две лица, които били без поставен
обезопасителен колан, поради което съставил на Т. АУАН № 62173/13.04.2019 г., в който е приел,
че водачът не е спрял на подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил,
което представлява нарушение на чл. 103 ЗДвП, както и че превозва пътници без
поставен обезопасителен колан при наличие на такъв в автомобила,, което
представлява нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП.
За констатираните нарушения е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на Т. за извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП на на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба от 100 лева
и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а на основание чл.
183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.
В обясненията си нарушителят твърди, че валял дъжд и не е
видял полицейската кола, която се е движела зад него, а разбрал за нея едва
след като е спрял на улицата.
Този факт се потвърждава и от показанията на св. Д. ,
според когото полицаите дошли след като автомобилът на Т. е бил спрял, като
свидетелят не е чул звуков и не е видял светлинен сигнал от полицейския
автомобил.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление,
като прие, че актът и наказателното постановление са издадени от териториални и
материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна
на формално основание.
По същество съдът приема, че жалбата е частично
основателна.
По отношение на нарушението на чл. 103 ЗДвП
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда задължение за
водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват
неговите указания. Видовете
сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170
ЗДвП и в чл. 207
ППЗДвП.
Така съгласно чл. 170, ал. 3 ЗДвП при спиране на пътно
превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от
органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
Законовата
разпоредба не изключва възможността водачите на ППС да бъдат спирани от движещ
се полицейски автомобил чрез използване на светлинен и звуков сигнал. В този
случай обаче следва сигналът да бъде подаден така, че водачът недвусмислено да
разбере, че съдържа в себе си разпореждане за спиране, /а не за преминаване на
автомобил със специален режим на движение/ и че се отнася именно за него.
Неизпълнението на задължението за
спиране при подаден сигнал от контролните органи, би могло да се вмени в отговорност на водача на превозното
средство само когато той е възприел подадения сигнал за спиране. В настоящото
производство не бе установено по несъмнен начин жалбоподателят да е възприел
подадения светлинен и звуков сигнал. Установеното от показанията на свидетели
поведение на жалбоподателя, който не е променил скоростта си на движение след
сигнала и сам е преустановил движението на автомобила, разколебава в значителна
степен извода, че неизпълнението на подадения сигнал е извършен от Т. виновно. Нещо
повече – в хода на проверката не са констатирани нарушения на правилата за
движението по пътищата извън превозването на пътници без поставен
обезопасителен колан, така че да има причина водачът да направи опит да осуети
полицейската проверка.
Ето
защо и поради недоказаната съставомерност от субективна страна на посоченото
административно нарушение, атакуваното НП следва да бъде отменено в тази му
част.
По отношение на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. От своя страна в санкционната
разпоредба на чл. 187, ал. 4, т. 7 ЗДвП е разписана отговорността на водача,
когато превозва
пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан
Съдът не намира основание да не се
довери на показанията на актосъставителя, които са в подкрепа на съставения
АУАН, и който непосредствено е възприел обстоятелството, че при спирането на
автомобила пътниците в него са били без поставени предпазен колан, за което
нарушение отговорност носи както пътника, така и водача на превозното средство.
Макар
и в случая актосъставителят и наказващият орган да не са посочили като нарушена
материалноправната разпоредба на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, в санкционната норма на
чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП ясно е описано съставомерното поведение, което е било
осъществено от жалбоподателя и за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Затова и настоящият състав приема,
че правото му на защита не е било ограничено в такава степен, че да не може да
разбере в какво нарушение е обвинен и съответно да организира защитата си,
поради което и допуснатото нарушение на процесуалните правила не е основание за
формалната отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Ето
защо съдът приема, че в тази си част атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По
изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-1184-000209/28.05.2019 г., издадено от Началника на РУ на
МВР Костенец, В ЧАСТТА, в която на К.И.Т.
ЕГН ********** *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена
глоба от 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като ПОТВЪРДЖАВА
наказателното постановление останалата част, в която на основание чл. 183, ал.
4, т. 7 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред Административния съд – София област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)