Р Е Ш Е Н И Е
№ 1017
гр.
Хасково, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на четвърти декември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1099 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, депозирана
срещу решение № 173/09.08.2019г. на Районен съд Димитровград, постановено по
АНД № 271/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено
Наказателно постановление № 26-000831/27.05.2019 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Хасково, с което на земеделския производител Я. П. М., в
качеството му на работодател-физическо лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ,
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ е наложена „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът изразява становище за
незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Сочи, че приобщените писмени доказателства
установяват с категоричност, че в деня на проверката лицето А. М.А. е
изпълнявал трудови функции в обекта на земеделския производител. Сочи, че
неправилно в оспореното решение въззивния съд кредитирал единствено показанията
на свидетелите от страна на жалбоподателя, но не и показанията на контролните
органи. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и
за потвърждаване на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Ответната страна Я.П.М., редовно и
своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Х., който
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли решението на Районен съд
Димитровград да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно
постановено.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира
касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.
С процесното решение съдът е отменил Наказателно
постановление № 26-000831/27.05.2019 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” Хасково, с което на земеделския
производител Я. П. М., в качеството му на работодател-физическо лице по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/,
за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ е наложена „глоба“ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
За да постанови съдебния си акт съдът е установил
следната фактическа обстановка:
На 02.04.2019г.
служители на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Хасково извършили проверка на
място в кравеферма намираща се в с.К., община Д., стопанисвана от земеделския
производител Я.М.. Там заварили работник, който с мини-багер почиствал, а имало
и друг работник- жена. Проверяващите изчакали няколко минути и след като се
легитимирали, работникът на мини-багера установен като А.М.А., казал, че помага
във фермата, телефонирал на неустановено лице, след което отказал да декларира
писмено обстоятелствата, свързани с предоставяната от него работна сила. Пак след проведен телефонен разговор А. А. приел
срещу подпис разписката, издадена от контролните органи на Дирекция "ИТ"
Хасково за Призовка по чл.45, ал.1 от АПК с изх.№ 19020400 от 02.04.2019г., с
която са изискани документи във връзка с контрола по спазване на трудовото
законодателство. Проверяващите установили самоличността на А.чрез представена
от същия лична карта. При проверката по документи в Дирекция "ИТ" Хасково
на 08.04.2019г., не е бил представен трудов договор в писмена форма, сключен с А.
А., като такъв бил предоставен едва на 17.04.2019г. с дата на сключване
08.04.2019г. между страните – земеделски производител Я.М., в качеството му на
работодател и А. М.А., в качеството му на работник, за длъжността „
животновъд“. Била представена и Справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ с изх.№26388193014281/11.04.2019г., регистрирана в 15:27
часа за заверено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ за сключения между страните договор.
Контролните органи констатирали, че земеделският
производител, в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето А.
М.А., нарушавайки изричната забрана на чл.63, ал.2 от КТ, преди да му
предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и
копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Поради което
срещу Я.П.М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 26-000831 от 22.04.2019г., с който му било вменено нарушение по чл.
63, ал. 2 от КТ.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите по преписката, наказващият орган издал процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа обстановка районният
съд приел, че по делото останало неизяснено по какви критерии контролните
органи са възприели присъствието на лицето А. А. в кравефермата, като
изпълнение на трудови задължения. В действителност същия бил заварен там да
управлява мини-багер и да почиства, което водело на мисълта, че изпълнява
трудови функции, но на практика и А.заявил пред контролните органи, че помага
когато има време. Липсвала и попълнена от А.декларация, от която да е видно
наличието на характерните и задължителни за трудовото правоотношение елементи
заплащане, отпуск, почивки и т.н. По отношение на свидетелските показания
дадени от Х. Х., П. М. и А. А., въззивния съд приел, че от същите можело да се
изведе извод, че А.не работи в кравефермата, а единствено помагал когато има
време, а трудовият договор с него бил подписан единствено за спокойствие при
проверки. Анализирайки писмените и гласни доказателства по делото съдът е
обосновал крайното си решение с това, че събраните по делото доказателства
немогат да оправдаят извода, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час,
лицето А. А. е осъществявал трудови функции, поради което оставало без значение
по делото дали за лицето е имало регистриран трудов договор. Този изводи
мотивирали предходната инстанция да отмени оспорения пред нея санкционен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, въззивният съд е постановил правилно като
краен резултат решение за отмяна на процесното наказателно постановление.
Изложените от въззивния съд мотиви като цяло са хаотични, но както бе посочено
по-горе водят до крайния извод, който се споделя и от настоящата инстанция за
неправилно приложение на закона от страна на административно наказващият орган
при издаване на разглежданото в настоящото производство наказателно
постановление. Това е така по следните съображения:
Не се спори по делото, че към дата на извършване на
проверката 02.04.2019г. между страните земеделския производител Я.М. и
работника А. А. липсва сключен трудов договор, като такъв е сключен едва на
08.04.2019г. / след извършената от ДИТ проверка/ и регистриран съответно в ТД
на НАП на 11.04.2019г., като от приложения по делото трудов договор се
установява, че между страните е уговорено служителят да постъпи на работа в
седемдневен срок от връчването на завереното от НАП уведомление, т.е. до
18.04.2019г. При тази фактическа установеност се налага единственият извод, че за
работодателя към 02.04.2019г. обективно не би могло да възникне задължение да
предостави екземпляр от трудов договор и от уведомлението, както и същият не би
могъл да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до работа
работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Както се
каза вече по делото пред въззивната инстанция е установено, че към момента на проверката
на обекта, стопанисван от ответника в касационното производство, между него и
работника А. А. не е бил налице сключен трудов договор в писмена форма. От
приобщените по делото доказателства е видно, че трудов договор с лицето е
сключен постфактум, след осъществяване на проверката, за което свидетелства и
факта, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП едва
на 11.04.2019г. По делото липсва попълнена от А. А. декларация по чл. 402, ал.
1, т. 3 от КТ, както и липсва изрична констатация от проверяващите органи, че в
деня на извършената проверка им е представен сключен трудов договор в писмена
форма. Нещо повече, ангажираните в хода на въззивното производство свидетели Х.
Х., П. М., а и самото лице А. А. потвърждават, че към момента на проверката в
действителност А.не е разполагал със сключен трудов договор, а същият е
изготвен с оглед констатациите на проверяващите след приключване на контролната
дейност. При това положение настоящата инстанция приема, че описаното в
наказателното постановление деяние е несъставомерно по посочения текст – чл.
63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от административнонаказващия орган правна
квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически
положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл. 63,
ал. 2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил екземпляр от сключения трудов
договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице
подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор
между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на работника копие
от същия и уведомлението. Поради което, следва да бъде прието, че при установената
липса на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за
неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал .2 от КТ - за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма, а не
за вменената му от наказващия орган отговорност по чл. 63, ал.2 от КТ.
Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а
именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на
работника както на сключения договор, така и на копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият факт, пораждащ
задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на
забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. В контекста на изложеното, касационният
състав намира за неоснователни сочените от касатора отменителни основания,
обосноваващи законосъобразност на наложената имуществена санкция.
В обобщение на изложеното, касационната инстанция
намира, че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло
с материалния закон и производствените правила, поради което същият следва да
бъде оставен в сила по изложените по-горе в съдебния акт съображения.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК, Административен
съд Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 173/09.08.2019г. на Районен съд Димитровград, постановено по АНД
№ 271/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.