Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…. септември 2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на пети април 2016 година в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен секретар
К.И., след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№ 3894 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „С.И.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес ***, твърди, че с
Решение №31/28.02.1997г. на СОС, са му предоставени за стопанисване и управление
недвижими И..Един от тези И., представлява недоизграден обект “Подземна улица“I-ви етап, находящ се в гр.********.В
изпълнение на решението на СОС, със Заповед№РД-09-302/21.05.1997г. на
заместник-кмета на СОбщ.“Възраждане“ е възложено да предаде на ищеца
фактическото владение върху И.те, включително и на гореописания, за което е
съставен приемо-предавателен протокол от 12.06.1997г.Въз основа на тези актове
ищецът е придобил основание да отдава под наем обекта на трети лица.Ищецът
твърди, че на 01.10.2005г. е сключил договор за наем с „О.б. и М.м.“ ЕООД, с
предмет на временното възмездно ползване, част от недоизграден обект “Подземна
улица“I-ви
етап, находящ се в гр.********, с обща площ от 300 кв.м и глухо помещение от 35
кв.м, находящо се срещу трафопоста в подземната улица и съгласно волята на
страните по договора, наемателят е въведен в имота и е започнал да осъществява
фактическа власт върху него.
С анекс от 01.10.2016г. наемателят е заместен като
страна в договорната връзка от „Е.“ООД, като клаузите на договора, регулиращи
действието му са останали непроменени.С последващи анекси, наемната цена е
променена, последната такава е въз основа на анекс от 29.09.2009г. и е в размер
на 850 евро на месец, считано от 01.09.2009г., в левовата им равностойност,
съобразно фиксинга на БНБ.Твърди, че срокът на договора е изтекъл на
01.10.2009г., но наемателят е продължил да ползва имота, със знание и без
противопоставянето на ищеца, поради което е налице хипотеза на 236, ал.1 ЗЗД и
договорът се счита за продължен за неопределен срок.Твърди, че на наемателя е
отправено едностранно предизвестие, с писмо от 17.02.2010г., получено от него
на 20.02.2010г., за прекратяване на наемната връзка и покана за връщане на
имота.Твърди, че договорът е прекратен на 20.03.2010г., но наемателят не е
изпълнил задължението си да върне вещта.Твърди, че са правени последващи опити
за връщане на вещта, но ответникът не е предал имота на ищеца.Последната
нотариална покана за връщане на вещта е от 13.01.2012г., с която ищецът отново
е поискал имота, но резултат от нея не е последвал и ответникът продължава да
ползва същия като функциониращ автосервиз.Твърди, че за периода след
прекратяване на договора ответникът е следвал да заплаща обезщетение за
ползване на имота в размер на наемната цена и бившият наемател е плащал такова
до декември 2012г.Твърди, че и към датата на подаване на исковата молба
ответникът ползва имота, без съгласието на ищеца и въпреки противопоставянето
на последния.Твърди, че ответникът му дължи обезщетение за неправомерното
ползване на имота в общ размер от 40 343,11лв, включващо в себе си
обезщетение в размер на 2 107,44лв месечно, за периода от януари 2012г. до
26.06.2013г. в общ размер на 37 652,93лв, като за периода на забава,
посочен в обстоятелствената част на исковата молба, претендира и обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 2 690,18лв.Моли съда, след като установи
основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да
му заплати сумата от 37 652,93лв, представляваща обезщетение за ползване
на описания имот, за посочения период, ведно със законната лихва до
окончателното заплащане на сумата, обезщетение за забавеното заплащане за периода на забава, в размер на
2 165,73лв и на основание чл.2** ЗЗД да бъде осъден да опразни
имота.Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът оспорва
основателността на предявените искове.В тази връзка прави следните възражения:Твърди,
че предмет на наемното правоотношение е обект, който представлява улица, а
съгласно ЗУТ и ЗОС улиците са съоръжения, които са публична собственост по
силата на закона и промяната им в частна общинска собственост е свързана с
провеждане на процедура по ЗОС.Твърди, ме ползването на публичната собственост
от ФЛ или ЮЛ е възможна само след съответна концесионна процедура, а е спорно
дали такава процедура е приложима по отношение на улиците, но е факт, че такава
процедура липсва, а за наличието и няма и твърдения.Твърди, че дружеството
охранява процесния имот въз основа на Заповед от 1985г., като охранява и
поддържа разположените в него публични и комуникационни и инфраструктурни
съоръжения.Твърди, че въз основа на заповед№09-18/27.12.1995г. на Кмета на
район „Възраждане“ му е възложена охрана и поддържката на намиращите се на
недоизградената подземна улица 2броя трафопоста, сервизни помещения, хидрофорна
уредба и топлопроводи, захранващи целия жилищен комплекс „Зона Б-18“.Тази
заповед е основанието на ответника да осъществява фактическа власт върху имота
Ответникът твърди, че ищецът не се е легитимирал
като собственик на обекта или негов ползвател, този обект не е част от
имуществото му, тъй като не е апортиран в неговия капитал, не му представил
никакви документи за това, въпраки отправените искания.
Ответникът оспорва протокол №24/28.02.1997г. и
последвалата го кметска заповед №РД$09-302/21.05.1997г., твърдейки, че същите
са нищожни актове, издадени в нарушение на действащия през 1997г. ЗОС и поради
това не са породили правни последици.Законова база за тези актове е отменена
Наредба за държавните И., която противоречи на действащия тогава ЗОС, поради
което твърди ответникът, взетото решение от СОС е правна нула, тъй като
основание за сключване на наемен договор е проведен конкурс или търг- чл.8 ЗОС .
Моли съда или да прекрати делото, а като приеме,
че исковете са допустими- да отхвърли същите като неоснователно предявени.
В допълнителната си искова молба ищецът оспорва
твърденията на ответника, че основание за намирането му в имота е посочената от
него кметска заповед, твърди, че сделката е сключена при нейното съществуване,
което е ирелевантно за настоящия спор, като едновременно с това оспорва
твърдението, че ответникът осъществява функции по поддръжка и съхранение и
охрана на съоръженията.Твърди, че възражението относно това, че не е собственик
на имота то същото е неотносимо към спора.Оспорените,
като нищожни, актове на СОС и кмета на общината са приети на основание ЗМСМА и
ПП на ЗОС, в редакцията им към 1997 година.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото е представен Протокол №24/28.02.1997г.,
обективиращ Решение№31, взето от СОС, с което, на основание чл.22, ал.1, и
чл.21,т ал.1,т.8 ЗМСМА и чл.2, ал.1 от ППЗОС, е предоставено на ищеца, за
стопанисване и управление, И. общинска собственост, а именно: недоизграден
обект „Подземна улица“ в ж.к.“******** I-ви етап ; обект за гарнирани пици,
находящ се на бул.“ ******** и е възложено на Кмета на Столична община да
предаде фактическото владение, а също така е задължило изпълнителния директор
на „С.И.“ ЕАД да извърши оценка на тези активи и да ги включи в капитала на
дружеството.Въз основа на това решение на органа на местната администрация е
издадена Заповед№РД-09-302/21.05.1997г., на Кмета на Столична община, да се
предоставят на ищеца, описаните в решението на СОС И. и е възложено на
изп.директор на ТД да изготви докладна записка до СОС относно включването им в
капитала на дружеството.
На 01.05.2005г. между ищеца и неучастващо по
делото лице, „О.б. и М.м.“ ЕООД, е сключен договор за наем, по силата на който
„С.И.“ ЕАД, в качеството му на наемодател, е предоставило за временно и
възмездно ползване на наемателя недвижим имот, представляващ част от
недоизграден обект „подземна улица“, находяща се в гр.София, ж.к.“******“, с
обща площ от 300 кв.м и глухо помещение с площ от 35 кв.м, находящо се срещу
трафопоста в подземната улица, а наемателят е поел задължение да заплаща наемна
цена в размер на левовата равностойност на 450 евро, определена по фиксинга на
БНБ за деня на плащането, в която цена е включен ДДС.
Въз основа на анекс от 01.10.2006г към договора за
наем наемателят по договора е заместен от „Е.-К. -**“ ООД.
С анекс от 04.10.2007г. страните променят цената
на ползването, като от 450 евро, в левова равностойност, наемателят се
задължава да заплаща ежемесечно наемна цена, представлява левова равностойност
на 488 евро определена по фиксинга на БНБ за деня на плащането, а срокът да
договора е фиксиран до 01.10.2009г.
С последващ анекс от 29.09.2009г. страните са се съгласили наемната цена да
бъде увеличена в размер на левовата равностойност на 835 евро, определена по
фиксинга на БНБ за дена на плащането, в която е включен ДДС.
На 17.02.2010година ищецът е направил предложение
до наемателя- ответник да сключи договор за цялата ползвана от него площ от
1 113 кв.м, при месечен наем от 3 340 евро, върху която отделно се
начислява ДДС, а ако не приеме това предложение, то да счита писмото за
едностранно тридесетдневно предизвестие за прекратяване на наемната връзка и да
предаде обекта на договора, което писмо е получено от ответника на
18.02.2010година, който факт се установява от известието за доставяне.
От последващо писмо на ищеца от 04.03.2010 година,
в което страната се позовава на писмо на ответника от 01.03.2010година, ищецът
сочи на ответника, че на 20.03.2010 година договорът ще се счита прекратен, тъй
като на тази дата изтича 30-дневното предизвестие и дава срок до
27.03.2010година да предаде обекта на наемното правоотношение, като и указва,
че ако не предаде обекта ще дължи обезщетение за ползването му.Изявлението на
наемодателя е достигнало до наемателя на 05.03.2010година, видно от обратната
разписка.
По делото е представен протокол от 29.03.2010
година, съставен от ищеца, с който страната се домогва да удостовери, че на
посочената дата, ответникът не е предал фактическата власт върху имота, но по
този факт по делото няма спор.
По делото е представена нотариална покана,
отправена от ищеца до ответника, от когото е получена на 17.01.2012г., с която
наемодателят отново кани наемателя да освободи обекта, предмет на договора за
наем и се определя датата 24 .01.2012година за предаване на владението с
двустранно подписан протокол.
На 28.11.2012г. отново е съставен протокол, с
който ищецът удостоверява състоянието на обекта, предмет на наемната сделка,
като в документа е описал установеното състояние на имота, както и факта, че в
него се осъществява дейност, извършвана от ответника.
По тази причина отправя нова нотариална покана до
ответника да преустанови ползването на актива, получена от последния на
255.01.2013г.
На 12.02.2013годинасъставя нов констативен
протокол за това, че обектът се ползва от ответника, по който факт страните по
делото не спорят.
По делото са представени документи, свързани с
отношенията между страните по делото, касателно статута на имота, обект на
наемната правоотношение, а именно- писмо на ответника до ищеца, че так.нар.
подземна улица е публична собственост, а не общинска, искания на ответника,
отправени до ищеца за това дали може да се легитимира като собственик на имота,
относно разрешението за ползване на обекта, обективиращи отказ на ответника да
предаде имота на ищеца, сигнал на ответника до Районна прокуратура- София за
това, че ищецът е „подвел“ ответника да сключи наемна сделка и др.
По делото са представени решения на СРС и СГС,
влезли в сила, с които съдът със СПН е приел, че платените от ответника на
ищеца наемни вноски са на основание – договор за наем – отхвърлил е иска с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По делото е допусната СТЕ, изготвена от вещото
лице Д.М., която дава заключение, че при оглед на място на так.нар. подземна
улица и след като се е запознала с необходимите документи – по делото и
находящи се в НАГ, вещото лице е установило, че подземната улица е с вход до
бл.1, посредством изградена рампа, разположена е откъм вътрешното междублоково
пространство и трасето и тангрира по границите на сутерените на жилищните
блокове, всички изходи от жилищните блокове към нея са затворени с метални
платна врати или с изградени масивни зидове и няма функционална връзка между
блоковете и подземната улица, така, както е предвидено с одобрените за блоковете
проекти, не се ползва съобразно тези проект, а само осигурява достъп до
изградените подземни съоръжения- хидрофор, трафопостове, както и до
преминаващите топлопроводи.
Вещото лице е достигнало до извод, че процесната
подземна улица е предвидена и изградена първоначално, за да се ползва освен за
достъп до подземните инсталации и съоръжения, обслужващи жилищните блокове, но
и за зареждане на магазините, за извозване на кофите за смет, както и
осигуряване на аварийни изходи но ПРУ.Впоследствие, функционалната връзка между
блоковете е прекъсната и предназначението на подземната улица е да осигурява
достъп до изградените подземни инсталации.
Вещото лице не се ангажирало с извод относно
наличие на идентичност между обекта на наемната правоотношение и процесната
подземна улица, поради липса на индивидуализация в протокола, обективиращ
решението на СОС, на имота, отдаден под
наем и ползваното от ответника помещение, но това в настоящия случай е без
значение, тъй като в отговора на исковата молба ответникът не е правил
възражения в тази връзка.
Допълнителното заключение на вещото лице е
свързано с определяне на размерите на обособените самостоятелни помещения в
так. нар. подземна улица, с което дава заключение, че автосервизът заема окол
130 кв.м площ от общата на подземната улица, а в последващото допълнително
заключение вещото лице сочи как точно е разпределено пространството на так.
нар. подземна улица.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, чиято
задача е да посочи и определи размера на обезщетение за ползването на имота за
периода от 01.01.2012г. до 26.06.2013г., както и размера на обезщетение за
забавено плащане, считано от датата на забавата – 1-во число на месеца, следващ
този, в който е ползван имота да датата на подаване на исковата молба в съда.
Вещото лице С.М. дава заключение, че месечното
обезщетение, съобразно уговорената месечна наема цена / левова равностойност на
835 евро/ е 1 756,20лв, без ДДС, а с ДДС – 2 107,44лв и за процесния
период общият размер на обезщетението е сумата от 37 652,93лв.Общият
размер на обезщетението за забавеното му плащане е 2 701,68лв.
Във връзка с допълнителни задачи, поставени от
страните, с оглед на това какво е целта на ползването на обекта, за същия период
от време, вещото лице С.М. дава
заключение, че месечното обезщетение за ползването на обекта като складова площ
е 349 евро, а за ползването му като паркинг е 150 евро.Сумарната величина за
месец е 975,96лв, представляваща равностойност на 499 евро.Общият размер на
обезщетението е 16 591,30лв.
Вещото лице е дало заключение, с оглед
заключението на техническата експертиза, относно това какви са конкретните
площи от подземната улица, които се ползват като складова площ, като автесервиз
и/ или паркинг, че общият размер на обезщетението за посочения в исковата молба
период е 42 135,64лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните изводи:
По претенцията с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
Нормата разпорежда, ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор.
По делото няма спор, че наемното правоотношение е
преустановило действието си на 20.03.2011г., след като наемодателят е отправил
едностранно предизвестие до наемателя за прекратяване на договорната връзка.
По
делото не се спори, че ответникът въпреки противопоставянето от страна на ищеца
е продължил ползването на имота.
В
отговора на исковата молба са въведени възражения за това, че договорът е нищожен,
че държането от ответника на имота е на основание, различно от наемния договор,
че ищецът не се легитимира като собственик на имота.
Чрез
тези своевременно въведени възражения, ответникът се домогва да установи неоснователност на
предявените искове.Едва в по- късен момент от развитието на процесуалната
връзка прави възражение относно това каква точно площ ползва от имота, но тези
твърдения се преклудирани и поради това съдът не следва да си изследва.
По възражението за нищожност на облигационната
връзка, представляваща договор за наем.
От представените по делото решения,
постановени по гр.д.№56309/2011г. от 62 състав на СРС, потвърдено с решение,
постановено по в.гр.д.№15189/2012г. по описа на СГС, с които претенцията на
ищеца и настоящ ответник, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за
получени от настоящия ищец сума, при начална липса на основание са отхвърлени.Съдът
е установил, че заплатените от „Е.К.**“ ООД суми са на основание договорна
връзка и ползване на актива след нейното преустановява.Т.е. приел е за
неоснователни твърденията за липса на валидно основание за имущественото
разместване.В тази връзка съдът следва да посочи, че е допуснал до разглеждане
това възражение за нищожност на сделката, която го обвързва с ищеца, приемайки,
че такъв довод може да бъде сторен в хода на процеса, явява се относим към
спора, тъй като липсата на валидна договорна връзка ще повлияе върху
евентуалния размер на търсеното обезщетение, което не може да бъде по-ниско от
уговорената наемна цена.Възражението се основа на това че обектът на наемната
връзка представлява публична собственост, което налага особена процедура за
отдаването му под наем.Твърдението, че так. нар. подземна улица е публична
собственост не се установява в процеса.В тази връзка съдът не кредитира
изводите на вещото лице, че подземната улица попада в обхвата на нормата на
чл.64 ЗУТ, тъй като статутът на так.нар. подземна улица се явява неустановен, а
липсват и представени записвания от актовите книги, които да установят по
надлежен начин, че този обект е публична собственост.Ето защо възражението за
нищожност на договора се явява неоснователно.
По възражението на ответника, че
ползва имота, на основание административен акт, а не въз основа на
предоставената му от ищеца фактическа власт се явява недоказано, тъй като
ответникът не е осъществил главно доказване на този факт.Страната е представила
заповед на кмета на район „Възраждане“ от 27.12.1005г. и от нея се установява,
че въз основа на тази заповед се преустановява ползването на подземната улица
като гараж на 35 леки автомобили, нарежда да се затворят входовете на
подземната улица към ул.“********“ и входа към бл.1, ******, нарежда се да се
прегради с метална врата улицата към бл.1, след складовете на „Е.К.**“ООД и
ключовете да се съхраняват от охраната на посочено дружество.От този документ
се установява, че към момента на съставяне на документа дружеството- ответник
се е намирало на подземната улица, на него не му е предоставена фактическа
власт върху имота, въз основа на тази заповед, а само са предоставени ключовете
и то на охраната към дружеството-ответник.Ето защо възражението, че
фактическата власт върху тази подземна улица е предоставена на ответника с тази
заповед, не може да бъде споделено.Освен това представените от самия ответник
писмени доказателства сочат на различни факти от поддържаните от него като
съществуващи – освен че установяват факта на ползването на имота, въпреки противопоставянето
на това от страна на ищеца, те сочат че фактическата власт е придобита от
ответника именно въз основа на наемната сделка, в която той е встъпил в
съществуващото правоотношение, заемайки качеството на наемател.
По въпроса
относно обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД има постановена задължителна практика на ВКС. С решение № 146
от 01.12.2010 г. по т.д. № 934/2009 г. на ВКС-ТК, II т.о., решение № 769 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 1**2/2010 г.
на ВКС-ГК, III г.о., решение № 230 от 18.06.2014 г. по гр.
д. № 6874/2013 г. на ВКС-ГК, IV г.о., решение № 173 от 22.03.2013 г. по т.д. № 939/2011 г.
на ВКС-ТК, I т.о., решение № 422 от 21.05.2010 г. по гр.
д. № 981/2009 г. на ВКС-ГК, III г.о., решение № 391 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 765/2009 г.
на ВКС-ГК, II г.о., решение № 144 от 17.05.2011 г. по гр.
д. № 401/2010 г. на ВКС-ГК, IV г.о., Решение № 88 от 28.07.2015 г. по т.д. № 264/2014 г.
на ІІ т.о. постановени по реда на чл. 290 ГПК,
Върховният касационен съд е приел, че при продължаване на ползването на имота
след прекратяване на договора за наем, въпреки
противопоставянето на наемодателя, наемателят
дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на закона
обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. Конкретният размер
на обезщетението, което дължи бившия наемател за ползуването на вещта не може
да бъде по-нисък от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средната
пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от ползуване,
тази цена е надвишавала по размер уговорения наем. В тази връзка размерът на
средния пазарен наем на ползуваната вещ подлежи на изследване, когато се
претендират вреди над договорения наем по прекратения договор, но това не е
необходимо когато заявената претенция за обезщетение е до размера на получаваната
наемна цена. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на различни състави на
ВКС, както следва: р. № 391/26.05.2010 г. по гр. дело №
765/2009 г. на ІІІ г.о.; р. № 422/21.05.2010 г. по гр. дело №
981/2009 г. на ІІІ г.о.; р. № 146/01.12.2010 г. по т.дело №
934/2009 г. на ІІ т.о.; р. №
54/11.07.2011 г. по т.дело № 377/2010 г. на ІІ т.о.; р. №
125/11.09.2013 г. по т.дело № 612/2011 г. на ІІ т.о. и др., които съгласно т. 2
от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за долустоящите съдилища.ВКС е
приел, че разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД установява необорима презумция, че
при неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта, след прекратяване
на наемната правоотношение, наемодателят задължително търпи вреди от това, че е
бил лишен от ползването на вещта.
В настоящия
случай дирената от ищеца обезвреда е в размер на последния наем, индексиран с
инфлационния коефициент на НСИ.
Съобразно
заключението на вещото лице месечната наемна вноска, дължима по последния анекс
на договора за наем левовата
равностойност на 835евро, индексирана с
официалния индекс на инфлация по данни на НСИ – в размер на 2 107,44лв с
ДДС и за определения в исковата молба период общият размер на обезщетението е
сумата от 37 652,93лв в който размер ищецът е предявил осъдителната си
претенция.В този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл.86 ЗЗД.
Вещото лице е
дало заключение, че общият размер на обезщетението за забавено плащане е в
размер на 2 701,68лв,но следва да бъде уважен в предявения размер от
2 165,73лв.
По иска с правно
основание чл.2** ЗЗД.
Нормата на
закона задължава наемателя да върне вещта след преустановяване на договорната
връзка.Няма спор по делото, че договорът е едностранно прекратен от страна
наемодателя и няма основание ответникът да има фактическа власт по отношение на
него, тъй като държането на имота е без основание.
Претенцията с
правно основание чл.2** ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена.
По разноските.
Страните са представили
списък на сторените от тях разноски по делото, като ищецът претендира общо
сумата от 4 292,58лв, които са реално извършени от страната и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, а ответникът претендира разноски в общ
размер от 2 410лв.
Поради извод на
състава за основателност на исковете, в размера, в който са предявени,
разноските следва да се определят на основание нормата на чл.78, ал.1 ГПК и
поради това ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на
4 292,58лв + 1 740,23лв юрисконсултско възнаграждение – в общ размер
6 032,81лв.
При изложеното
съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ Е.К.** – **“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.236, ал.2 ЗЗД, да заплати
на „С.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес *** сумата от 37 652,93лв, представляваща обезщетение за
ползване от ответника на недвижим имот, представляващ част от недоизграден
обект „подземна улица“, находяща се в гр.София, ж.к.“******“, с обща площ от
300 кв.м и глухо помещение с площ от 35 кв.м, находящо се срещу трафопоста в
подземната улица, за периода от 01.01.2012г. до 26.06.2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 27.06.2013г. до окончателното и
заплащане.
ОСЪЖДА „ Е.К.**
– **“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.86 ЗЗД, да заплати на „С.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***,
със съдебен адрес ***, сумата от
2 165,73лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата от 37 652,93лв, за периода на забава, , считано от датата на
забава, представляваща първо число на месеца, следващ този, в който е ползван
имота, а именно от 01.02.2012г. до 26.06.2013г.
ОСЪЖДА „ Е.К.** – **“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.2** ЗЗД да върне на „С.И.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, недвижим
имот, представляващ част от недоизграден обект „подземна улица“, находяща се в
гр.София, ж.к.“******“, с обща площ от 300 кв.м и глухо помещение с площ от 35
кв.м, находящо се срещу трафопоста в подземната улица.
ОСЪЖДА „ Е.К.** – **“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на
„С.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес ***, сумата от 6 032,81лв.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: