Р Е Ш
Е Н И Е
№ 144 29.06.**** год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и седми май ****
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
съдия Дякова
въззивно гражданско дело №
779 по описа
за **19 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба
рег.№3280/16.09.**19 год. ,подадена от съпрузите
1./К.Я.С. , ЕГН ********** *** и 2./Н.М.С. , ЕГН ********** , поч. *** год. и
заместена в хода на въззивното производство от наследниците си 2.1./Ю.К.С.,ЕГН**********,***;
2.2./В.К.Е., ЕГН *********,***;2.3./А.А.К.,ЕГН **********,***;2.4./С.А.К.,ЕГН **********,***;2.5./В.А.К.,ЕГН
**********,*** и 2.6./К.А.К.,ЕГН **********,*** срещу решение № 113/26.08.**19 год. по гр.д.№234/**18 год. на Районен съд **,с което спрямо тях е признато за установено, че „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска, №19,
служебен адрес гр.Добрич, пл.“Свобода“, №8 е собственик на недвижим имот - къща
за живеене състояща се от три стаи, кухня и салон, построена върху дворно място
с площ от ***кв.м., представляващо парцел *** в кв.** по плана на с.С., общ.К.,
по Постановление за възлагане от 21.10.1993 год., вписано в СВ **под №*** год.,
а по КККР сградата е с идентификатор 66281.501.81.1 със ЗП 73 кв.м., брой етажи
– 1, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, както и са осъдени са осъдени да заплатят на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“, №19, чрез юрк.Б.Р.Н.,
служебен адрес ***, пл.“Свобода“, №8, сторените по делото разноски в общ размер на 995.00 лв.
С доводи за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност на обжалвания първоинстанционния съдебен акт е отправено искане
да бъде отменен и такова за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски . Жалбата съдържа позоваване
на нарушение на правилата на чл.145 от ГПК и чл.146 от ГПК ,съставляващи неизпълнение на задължения на съда във връзка
със съдържанието на доклада и изясняване
от фактическа страна на спора,вкл. относно отговорността за разноски по
чл. 78 от ГПК,както и за обсъждане на всички представени доказателства,твърдения
и възражения на страните. В жалбата не е отправено искане
за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260 т.6 от ГПК.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е връчено на дата 30.08.**19 год., жалба рег.№3280/16.09.**19
год. ,изпратена по пощата на дата 12.09.**19
год.е подадена в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска, №19, служебен адрес гр.Добрич, пл.“Свобода“, №8 счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана поради бланкетния й характер,което
свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК
отговор рег.№ 3877/29.10.**19 год.
Жалбата е неоснователна по съображения,основани
на фактически констатации и правни
изводи ,както следва:
Въззивниците:
съпрузите К.Я.С. , ЕГН ********** *** /носил през годините и имената К. Я. С. и
К. Я. С. съобразно удостоверение изх.№ АУГ 239-1805.07.**19 год. на Община
гр.Шабла / и Н.М.С. ЕГН ********** са ответници по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“, №19
иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване придобито право на собственост върху недвижим имот .
Искът
е заявен с искова молба рег.№ 1324/**.04.**18 год.,нередовностите на която са
отстранени в изпълнение на разпореждането на Каварненския районен съд № 74/24.01.**19 год. с молба рег.№ 1297/05.04.**19 год.
Вещната
претенция е основана на твърдения,че недвижимия имот е бил обект на притежание
на К.Я.С. и върху него учредена в полза на банката договорна ипотека за задължение по банков кредит на трето-неучастващо по делото лице. Банката
пристъпила към принудително изпълнение за събиране на вземанията си .В хода на
висящо изпълнително производство и
вписана възбрана върху процесния имот ,въззивникът го отчуждил в полза на друг
ответник по делото.Разпореждането с имота било недействително спрямо банката,а
впоследствие същата придобила имота по
силата на влязло в сила постановление за възлагане на съдебния изпълнител. С
оглед на горното е заявено искане правото на собственост да бъде съдебно
установено.
Въззивниците
са оспорили вещната претенция с отговори рег.№№ 2710/31.07.**18 год. и 1842/**.05.**19
год. по съображения,че не са надлежни ответници по иска,тъй като били продали
имота,нямали касателство с банков кредит и изпълнителни производства,по които
процесуалните действия не били проведени надлежно ,нито пък с извършени разпореждания с имота,поради което и са поискали прекратяване на производството по делото.Възразявали са ,че не са
представени доказателства за идентичност на лица с различни имена,респ. за
притежание на имота в режим на съпружеска имуществена общност.
Претенцията
на банката е била уважена от първоинстанционният съд въз основа на следните фактически констатации
и направени правни изводи:
Съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имот на трето лице № ***
год. , за обезпечаване на отпуснати от ДСК на М. А. А.,Я. А. А. и Р. Р. А. кредити на обща стойност 130 000 лв., на
дата 01.03.1993 год. ,въззивникът К.Я.С. е учредил в полза на банката ипотека
върху собствения си недвижим имот,предмет на настоящото дело. Въз основа на
издадени в полза на ищеца изпълнителни листи по гр.д.№№ 55/1993 год. ,51/1993
год. 50/1993 год.,всичките по описа на
Районен съд Балчик са били образувани изпълнителни дела срещу посочените
по-горе кредитополучатели №№ 352/1993 год.;353/1993 год. и 354/1993 год. на СИС
при Районен съд Балчик.Върху спорния недвижим имот е била вписана възбрана в изпълнителните производства под № *** год. и за обезпечаване вземанията на банката срещу М. А. А.,Я. А. А. и Р. Р. А.. Спорния недвижим имот е бил отчужден от
въззивниците в полза на К. И. И. с договор за продажба от дата 23.06.1993 год.,сключен
с н.а. № 195 т.ІІІ д.№ 1011/1993 год. на Балчишкия районен съд.С постановление
от 21.10.1993 год.,влязло в сила на 08.11.1993 год. ,банката е била обявена за купувач на процесния недвижим имот и същият й е бил
възложен в изплащане вземането срещу
длъжника М. А. А. .Постановлението е било вписано под № 86 т.ІІ
дв.вх.№442/11.02.**03 год. и въз основа на същото ,банката се е снабдила с нотариален акт за собственост
на сграда по писмени доказателства № *** год.
на нотариуса с рег.№ ***на НК,вх.рег.№ ***год. на Службата по
вписванията –К..
Спорния
недвижим имот е бил отчуждаван последователно с
договори по чл.183 и сл. от ЗЗД
,сключени във формата по чл.18 от ЗЗД от
дати 26.05.**06 год. ,09.08.**06 год. и 03.11.**06 год.,първоначално от наследниците на К. И. И. : Т. К. М.,Н. А. И.,О. К. И. и Н. К. Н. в
полза на Е. П. Ж.,впоследствие от Е. П. Ж. в полза на О. К. И.,а той в полза на последният купувач на имота В. Б. Й.. Срещу тези лица ,легитимирали се в
различен период от време и към завеждане на делото за собственици на
недвижимия имот по силата на посочените три сделки са предявени още 3 иска
,първите два от които идентични установителни искове за собственост, а
последния -ревандикационен такъв.
Каварненския
районен съд заключил,че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД притежавал титул за собственост
– постановление за възлагане от държавен съдебен изпълнител при РС Балчик,
влязло в сила на 08.11.1993 год. ,надлежно вписано и с вещноправно действие по
смисъла на чл. 496, ал. 2 ГПК, възлагането на имота от съдебния изпълнител има
вещноправно действие,а правата които трети лица са придобили върху имота, не могат
да бъдат противопоставени на купувача -взискател,доколкото разпореждането от
ипотекарните длъжници е извършено след вписване на възбраната върху имота ,респ.
след вписване на постановлението за възлагане.
Всички
искове са били уважени от Районен съд К.,като поради необжалването им и на
основание чл.296 т.2 от ГПК , постановеното спрямо Т. К. М.,Н. А. И.,О. К. И. ,
Н. К. Н. , Е. П. Ж. и В. Б. Й. решение
№ 113/26.08.**19 год. по гр.д.№234/**18
год. е влязло в сила.
Допустимите
процесуални действия на въззивния съд относно фактическата страна на спора се
определят от поведението на страните, които очертават неговия обхват пред
въззивната инстанция (арг. чл.
260, т. 5 и 6;
чл.
266, ал. 2 и 3;
чл.
267, ал. 1, чл.
269 ГПК). Въззивният съд не е ограничен от оплакванията в жалбата само,
когато служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността
на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част,
правилността в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед
вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на
императивните материалноправни норми и за правната квалификация на спора.
Жалба
рег.№3280/16.09.**19 год. е бланкетна.Бланкетната въззивна жалба е допустима,
но сезира въззивния съд да извърши проверка само в рамките на служебните му
задължения. По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни
и изрични пороци по правилността на обжалваното решение и при липса на
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна
норма е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на
обжалваното първоинстанционно решение.По такава жалба,въззивният съд не може да
формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
първоинстанционното решение,а следва да го потвърди-така т. 10 от ТР № 1 от 17.07.**01 год. на ВКС ,ОСГК по гр. д. № 1/**01 год.;
определение № 276 от 9.04.**** г. на ВКС по гр.
д. № 3660/**19 г., III г. о.;решение № 57
от 12.03.**12 год. на ВКС по гр. д. № 212/**11 год., IV г. о. ;решение № 101 от 9.07.**18 г. на ВКС по гр. д. №
2191/**17 г., IV г. о. ;решение № 670/27.12.**10 год. по гр.д.№
1728/**09 год. на ВКС,ІІІ г.о.
При
служебната проверка на решението в обжалваната му част съдът не установи порок,
който да го определя като недопустим или нищожен акт. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,в разбираема
писмена форма ,поради което е валидно.Наличието на всички положителни и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването
и упражняването правото на иск ,вкл. при наличие на правен интерес от предявяване на иск
за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба при постановяване на съдебното
решение,обуславя неговата допустимост-така и т.3Б от тълкувателно решение № 4 от
14.03.**16 год. на ВКС по т. д. № 4/**14 год., ОСГК .
С въззивната жалба не се оспорват фактическите
констатации в първоинстанционното решение, не са посочени нови факти и не са поискани или представени
нови доказателства ,не са оспорени правните изводи на КРС,както и липсва
позоваване на неправилното приложение на норми от материалния закон. Извършено
е позоваване на нарушение на правилата по чл.145 и чл.146 от ГПК,като не са
посочени,кои са фактите от значение по делото
и останали неизяснени,нито пък в какво се изразява противоречието между
т.4 и т.5 от доклада на съда.С оглед съдържанието на протоколите от проведените
на дати 17.01.**19 год. и 27.06.**19
год. и на определение № 283/27.05.**19 год., оплакванията във връзка с установяване на фактическата
обстановка и разпределението на доказателствената тежест са неоснователни.Районен
съд **точно е определил правната квалификация на иска и е разрешил спора при
точно прилагане на материално правните императивни норми.
С
оглед този изход по спора,неоснователна е въззивната жалба досежно
отговорността за разноски –чл.78 ал.1 от ГПК. Ищецът е заплатил в
производството пред районния съд разноски в
общ размер от 695.00 лв. ,както и му е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лв.Разноските са възложени от КРС в обща тежест
на всички ответници и без да бъде съобразявано,че различен е размера на
направените разноски по всеки един от предявените за общо разглеждане в едно производство
четири иска,поради което точния размер следва да бъде посочен от въззивния съд.Ищецът
е сторил разноски за заплащане на държавна такса по правилото на чл. 72 ал.1 от ГПК за водене
на делото,снабдяване с удостоверения и преписи от книжа по делото общо в размер
на 95 лв.,които са относими по всеки
един от 4 иска,т.е. припадащата се част за иска срещу въззивниците е в размер
от 23.75 лв.,а от юрисконсултското възнаграждение в размер от 75 лв.Сумата от
600 лв.,съставляваща горницата над 95 лв. и до пълния размер от 695 лв. ,съставлява внесен депозит
за възнаграждение на назначения за особен представител адвокат на ответници по други искове,а не по
предявения срещу въззивниците.
На
основание чл.78 ал.8 от ГПК ,чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за правна помощ ,въззивниците
следва да заплатят на банката юрисконсултско възнаграждение в размер от **0 лв.
По
изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 113/26.08.**19 год. по
гр.д.№234/**18 год. на Районен съд **,с
което е признато за установено спрямо 1./К.Я.С. , ЕГН ********** *** и 2./Н.М.С.
, ЕГН ********** , поч. *** год. и заместена в хода на въззивното производство
от наследниците си 2.1./Ю.К.С., ЕГН**********,***; 2.2./В.К.Е., ЕГН *********,***;2.3./А.А.К.,ЕГН
**********,***;2.4./С.А.К.,ЕГН **********,***;2.5./В.А.К.,ЕГН **********,*** и
2.6./К.А.К.,ЕГН **********,*** , че „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска, №19, служебен адрес
гр.Добрич, пл.“Свобода“, №8 е собственик на недвижим имот - къща за живеене
състояща се от три стаи, кухня и салон, построена върху дворно място с площ от ***кв.м.,
представляващо парцел *** в кв.** по плана на с.С., общ.К., по Постановление за
възлагане от 21.10.1993 год., вписано в СВ **под №*** год., а по КККР сградата с идентификатор 66281.501.81.1 със ЗП 73
кв.м., брой етажи – 1, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 113/26.08.**19 год. по
гр.д.№234/**18 год. на Районен съд **в
частта,в която 1./К.Я.С. , ЕГН ********** ***
и 2./Н.М.С. , ЕГН ********** ,
поч. *** год. и заместена в хода на въззивното производство от наследниците си
2.1./Ю.К.С., ЕГН**********,***; 2.2./В.К.Е., ЕГН *********,***;2.3./А.А.К.,ЕГН **********,***;2.4./С.А.К.,ЕГН
**********,***;2.5./В.А.К.,ЕГН **********,*** и 2.6./К.А.К.,ЕГН **********,*** са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Московска, №19 сторените съдебно-деловодни разноски в размер от 23.75
лв. и юрисконсултското възнаграждение в
размер от 75 лв.
ОСЪЖДА
К.Я.С. , ЕГН ********** *** ;Ю.К.С., ЕГН**********,***;
В.К.Е., ЕГН *********,***;А.А.К.,ЕГН **********,***;С.А.К.,ЕГН **********,***;В.А.К.,ЕГН
**********,*** и К.А.К.,ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Московска, №19 сумата от **0
лв.,юрисконсултско възнагражедние за
въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.