№ 503
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 – чл.279 във вр. с чл.396 вр. с чл. 389 и чл. 397, ал.
1, т. 3 от ГПК и е образувано по частна жалба на „СТРОЙИНВЕСТ- АБ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 8,
представляван от управителя Петър Георгиев Бъчваров, действащ чрез упълномощения си
процесуален представител адв.Гарова против определение № 847 от 16.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 1713/ 2021г. на Районен съд- Несебър, в частта му, с която е
допуснато обезпечение на висящия му иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС срещу собствениците на
ЕС на сграда с идентификатор 51500.505.395.2, с адрес: гр. Несебър, ул. „Слънчев бряг“ № 1
за отмяна на решението на ОС на ЕС от 12.11.2021г. по т. 6 от дневния ред за изваждането
на „СТРОЙИНВЕСТ- АБ“ ООД от сграда с кадастрален номер 51500.505.395.2 за срок от
21.11.2021г. до 10.10.2024г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е‘, чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗУЕС,
като на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС е спряно изпълнението на решението на ОС на ЕС
от 12.11.2021г в тази част по т. 6 от дневния ред на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК след
представяне на парична гаранция по 1500 лв. по депозитната сметка на НРС.
Жалбоподателят сочи, че определението в обжалваната част относно допускането на
исканата обезпечителна мярка при гаранция от 1500 лв. за неправилно и необосновано.
Счита, че не са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК за определяне на
гаранция по съображения, че са налице достатъчно писмени доказателства за вероятната
основателност на иска по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид това моли
гаранцията да бъде отменена, а при условията на евентуалност размерът й да бъде намален
като прекомерен. Сочи, че от данните по делото е видно, че атакуваното решение е
незаконосъобразно, в т.ч. и тъй като сградата не е въведена в експлоатация. Заявява, че е
предприел действия за поставяне на дограма на обектите му в процесната ЕС, находящи се
на последния етаж с цел да ограничи атмосферните влияния и проникване на вода в
сградата. Представя доказателства.
В предоставения му едноседмичен срок ответникът по жалбата - ЕС на процесната
сграда не е представил писмен отговор, и не е ангажирал становище по частната жалба.
Бургаският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
1
След извършена служебна проверка настоящата съдебна инстанция намира, че
частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 1713/ 2021г. на Районен съд- Несебър е образувано по
искова молба на „СТРОЙИНВЕСТ- АБ“ ООД по предявен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за
отмяна на решението по т. 6, взето на ОС на ЕС, взети на 12.11.2021г. за изваждане на
дружеството от сградата. Ищецът твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно
поради липса на компетентност на ОС на ЕС за взимането му по съображения, че сградата
не е в режим на етажна собственост. Установено е, че ищецът е предявил искове за
прогласяване на нищожността на договори за доброволна делба на право на строеж,
сключени между собственици на ПИ 51500.505.395, в който е построена процесната сграда,
по които е образувано гр.д. № 270/2021г. по описа на БОС, като се водят и установителни
искове за собственост на отделни обекти от същата сграда.
В исковата молба ищецът е поискал от районният съд да допусне обезпечение на
предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС вр. с чл. 397, ал.
1, т. 3 от ГПК чрез спиране на изпълнението на решение по т. 6 от дневния ред на провелото
се на 12.11.2021г. ОС на ЕС - за изваждането му от сградата.
Обосновал е обезпечителната си нужда с твърдението, че без налагане на исканото
обезпечение ще се затрудни осъществяване на правата му по атакуваното решение по т. 6 от
дневния ред, което ще доведе до сериозно накърняване на правото му на собственост,
лишавайки го от законен достъп до сградата за дълъг период от време и би му причинило
сериозни имуществени вреди.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е уважил искането на ищеца,
като е допуснал обезпечение на предявения иск на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 от ЗУЕС
чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ на решението по т. 6
срещу представяне на парична гаранция в размер на 1500 лв. Районният съд е приел, че с
оглед характера на решението по т. 6 от дневния ред, исканата обезпечителна мярка е
подходяща и за ищеца е налице интерес от исканото обезпечение. Счел е, че въпросът за
вероятната основателност на иска не може да се установи само от представените към
исковата молба писмени доказателства, тъй като съобразно наведените от ищеца доводи за
незаконосъобразност въпросът дали сградата е в режим на ЕС е правен и зависи както от
изхода на гр.д. № 270/2021г. по описа на БОС, така и от правния анализ, подлежащ на
извършване по делото. По тези съображения съдът е приел, че исканата обезпечителна
мярка следва да се допусне при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК след внасяне от
ищеца на парична гаранция в размер на 1500 лв..
Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и като съобрази закона,
намира следното:
Както правилно е посочил районният съд за да бъде допуснато обезпечение на
висящия иск по реда на чл. 389 от ГПК, следва да са налице следните предпоставки на чл.
391 от ГПК - искът трябва да е процесуално допустим, да е подкрепен с писмени
доказателства, т.е. да е вероятно основателен, респ. да е представена гаранция, да е налице
обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е подходяща, т. е. да
съответства на обезпечителната нужда.
След извършена за целите на обезпечителното производство преценка, съпоставяйки
твърденията в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, без да излага
становище по съществото на спора, въззивният съд намира за напълно правилен изводът на
районния съд, че с оглед наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на
2
атакуваното решение по т. 6 на ОС на ЕС /липса на компетентност на ОС на ЕС по
съображения, че сградата не в режим на ЕС/ представените на този етап на производството
писмени доказателства не могат да се счетат за убедителни по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1
от ЗУЕС, които да обосноват вероятна основателност на исковата претенция по чл. 40, ал. 1
от ЗУЕС. Уважаването на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е обусловено както от изхода на
спора по гр.д. № 270/2021г. по описа на БОС, по който са предявени искове за прогласяване
на нищожността на договори за доброволна делба на право на строеж, сключен между
собственици на ПИ 51500.505.395, в който е построена процесната сграда, така и от
правната преценка на решаващия съд, която не може да бъде извършена на този ранен етап
от производство, на който е поискано допускане на обезпечението / подаване на исковата
молба/.
По горните съображения въззивният съд намира, че към настоящия момент не са
налице убедителни писмени доказателства по смисъла чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК за
допускане на исканото обезпечение. Въпреки това обаче, както правилно е приел районния
съд за ищеца е налице обезпечителна нужда от допускане на исканата мярка с оглед
необходимостта от запазването на правата му на достъп до имота, които са ограничени с
атакуваното решение на ОС на ЕС за дълъг период от време. Допълнителен довод за това е и
наличието на данни, че ищецът е предприел действия по привеждане на имотите си на
последния етаж в сградата в състояние, в което да не се допуска увреждането й, а за
извършване на тези действия същият следва да има достъп до имотите си. Налице е и
адекватност на мярката „спиране на изпълнението“ на обезпечителната нужда с оглед
предмета на предявения иск и естеството на търсената с него защита.
Ето защо, в случая исканото обезпечение правилно е допуснато от районния съд при
условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК след внасяне на парична гаранция, в която хипотеза
не се преценява вероятната основателност на иска. Настоящата инстанция намира, че
независимо, че иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е неоценяем, паричната гаранция е правилно
определена от първоинстанционния съд в размер на 1500лв., предвид евентуалната
отговорност по чл. 403 от ГПК, като изложените в жалбата доводи не обосновават извод за
отмяната й или намаляване на размера й.
С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено в
атакуваната му част като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 847 от 16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 1713/
2021г. на Районен съд- Несебър, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3