№ 279
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110205089 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Трансмар 57“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 23-0001425/15.09.2021г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр.
Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, като постановено при неправилно установена фактическа
обстановка и нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Изтъква, че не е конкретизирано авторството на сочения за нарушен
Регламент, което затруднявало правото му на защита, както и че датата на
извършване на нарушението е определена по неясен начин. Позовава се на
чл.12, изр.1 от Регламент №561/2006г. на ЕПС, допускащ определени
изключения от правилата за почивка. Счита, че е налице съществено
противоречие между възприетата в НП фактическа обстановка и приложената
санкционна разпоредба. Намира, че е нарушен чл.18 от ЗАНН, тъй като в НП
се твърди едновременно, че водачът не е ползвал прекъсване по време на
работа, както и че е налице превишение на времето за управление-деяния,
подлежащи на санкциониране по различен ред. Счита за неприложима
санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвП. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и
1
претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
евентуално претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител- адв.И.Г. от АК-Варна, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира
присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. В съдебно заседание не изпраща процесуален
представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в действалата към този
момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало
Лиценз на Общността за превоз на товари №11067, валиден до 14.10.2028г.
На 06.10.2020г. с товарен автомобил марка „Мерцедес“, спадащ към кат.N3, с
рег.№ В5612ВТ, от дружеството бил извършен обществен превоз на товари.
За превоза, осъществен от водача Николай Демирев Йоргакиев, дружеството
издало Пътен лист №7439567/06.10.2020г., в който било отразено, че е
извършен обществен превоз на товари от посочения водач. В пътния лист
бил отразен час на тръгване 8,30 ч. и час на пристигане след последния
осъществен курс-16,40ч. Йоргакиев направил няколко курса по маршрут
с.Камено-с.Горно Езерово и обратно, като прекъсванията между отделните
курсове били в рамките на 5-10 мин.
Впоследствие в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна
от св.З. ДЖ. ЮМ.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена
комплексна проверка на превозвача „Трансмар 57“ ЕООД, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Проверяващият установил, че
превозът попада в обхвата на Регламент №561/2006г., както и че водачът е
управлявал над 4 часа и 30 минути без прекъсване за почивка по време на
работа, а именно-общо 5 часа и 50 минути управление. Във връзка с тези
констатации на 18.06.2021г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не
извършва редовна проверка за осигуряване на спазването на чл.7, изр.1 от
Регламент (ЕО) №561/2006г. на водача Николай Йоргакиев при извършване
на обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламента, който
управлява над 4ч. и половина без прекъсване за почивка по време на работа.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
2
дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не
били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в действащата към този
момент редакция). Въз основа на съставения акт на 15.09.2021г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-
жалбоподател било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля З. ДЖ. ЮМ.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича
ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на
свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на
приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за
изясняването на делото са приложените тахографски листи и пътен лист, от
които се установява времето, през което водачът е управлявал товарния
автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Разпоредбата на чл.10 §2 от Регламент 561/2006 на Европейския
парламент и на съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт задължава транспортното предприятие да организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в
състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент. По силата на тази норма транспортното предприятие е задължено
надлежно да инструктира водачите и да извършва редовни проверки за
осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от
настоящия регламент.
Съгласно чл.7 от Регламент 561/2006 след период на управление от
четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на
работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка. Тази почивка по
3
време на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне
15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като
двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите
на първи параграф да бъдат спазени.
От своя страна нормата на чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр задължава лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите, при
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства
имат допустима максимална маса над 3,5 тона, да спазват изискванията на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт.
Санкционираното дружество има качеството „превозвач“ по смисъла на
§1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози,
тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец –
ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за
превоз на товари №11067. В това си качество по силата на чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвПр същото е имало задължение да спазва изискванията на Регламент (ЕО)
№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно чл. 4 б.“п“ от регламента „транспортно предприятие“ е всяко
юридическо лице…което извършва автомобилен превоз, независимо дали под
наем или срещу възнаграждение или за своя собствена сметка. Следователно
въззивното дружество безспорно представлява „транспортно предприятие“ по
смисъла на цитираната норма и по силата на чл. 10 § 2 изр.2 е било
задължено да инструктира водачите и да извършва редовни проверки, за да
осигури спазването на глава II от Регламент 561/2006 г. От събраните по
делото доказателства се установява, че управлението на превозното средство
на 06.10.2020г. е продължило 5 ч. и 50 м. и водачът му не е ползвал
непрекъсната почивка от 45 мин. или такава от поне 15 мин., последвана от
почивка по време на работа от поне 30 мин. При това положение съдът
намира, че дружеството действително е осъществило вмененото му
нарушение. Същото е извършено чрез бездействие посредством
неизвършване на редовни проверки, осигуряващи спазването на разпоредбите
за почивките на водача. Начинът на извършване на проверките не е
нормативно установен и е въпрос на организация на работа на всеки отделен
превозвач. Необходимо е обаче такива проверки действително да бъдат
извършвани и то по начин, който да обезпечава спазването от страна на
водачите на изискванията относно почивката по време на работа.
Неспазването от страна на водача на тези изисквания е индиция за
неосъществен контрол от превозвача и за непровеждане на съответни
проверки. Следва да се отбележи и че санкционираното лице не представя
никакви доказателства за провеждането на проверки, а в практиката си
Административен съд-Варна приема, че относно благоприятните юридически
факти за санкционираното лице, доказателствената тежест е възложена на
последното. Липсват също така доказателства за наличие на обстоятелствата,
4
обуславящи приложението на изключението по чл.12, изр.1 от Регламента.
Нормата изисква водачът да посочи причината за такова отклонение в
регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от
записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при
пристигането в подходящото място за престой, а в случая няма данни за
наличие на подобно отбелязване.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не
намира основания да се съгласи с твърденията, че жалбоподателят е бил
затруднен да разбере за нарушение на кой регламент е наказан, доколкото
същият е конкретизиран не само с номер, но и с годината на издаване.
Въззивното дружество също така има качеството превозвач и трудно може да
се приеме, че същото действително е било затруднено при организирането на
защитата си. Съдът не констатира и соченото в жалбата нарушение на чл.18
от ЗАНН, тъй като в НП не се твърди, че е налице превишение на времето за
управление.
В съответствие с практиката на ВАдмС следва да се приеме, че датата
на извършване на нарушението е определена правилно-06.10.2020г., когато
водачът не е спазил почивката си, тъй като именно на тази дата са налице
доказателства, че транспортното предприятие не е осигурило спазване на
разпоредбите за почивките на водачите при извършване на обществен превоз.
(Решение № 453 от 13.03.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 236/2020 г.).
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването му, във връзка с които тежестта на
нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
5
Независимо от изложеното съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, тъй като наказващият орган не е
издирил правилно приложимата санкционна разпоредба. Общата норма на
чл.105, ал.1 от ЗАвПр намира приложение само в случаите, когато липсва
специална такава. Действително, ЗАвП не предвижда специално наказание за
неизпълнение на задължението за извършване на редовни проверки за
осигуряване на спазването на глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАвП обаче въвежда самостоятелен състав
на нарушение, изразяващо се общо в неосигуряване от превозвача на
спазването на разпоредбите за почивките на водачите при извършване на
обществен превоз. В практиката си ВАдмС приема, че доколкото целта на
въведеното с регламента задължение за превозвачите за извършване на
редовни проверки е именно с цел превозвачът да осигури спазването на
изискванията за работно време и почивки, то следва да се приеме, че фактът
на неизвършване на редовните проверки представлява неосигуряване от
превозвача на спазването на разпоредбите за почивките на водачите при
извършване на обществен превоз и следователно осъществява състава на
нарушението по чл. 104, ал. 1 от ЗАвП. (В този смисъл изрично е Решение №
453 от 13.03.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 236/2020 г. Указания в
подобна насока се съдържат и в Решение № 145 от 5.02.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 3404 /2019 г.). Настоящият състав споделя изцяло
изложеното становище и намира, че наказанието незаконосъобразно е
наложено на основание общата разпоредба на 105, ал. 1 от ЗАвПр, а не на
основание специалната такава на чл. 104, ал. 1 от ЗАвП.
Следва да се отбележи, че нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвПр
предвижда наказание в размер на 200 лева, а тази на чл.104, ал.1 от ЗАвПр-
имуществена санкция в размер на 1000 лева. При това положение съдът
следва да отмени НП. Според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН
районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Районният съд обаче не разполага с правомощието да влоши
положението на санкционираното лице като приложи по-тежка санкция, а
следва единствено да отмени НП. (Решение № 1387 от 2.11.2021 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 1725/2021 г.).
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и
като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде
отменено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Трансмар 57“
ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 330,00 лв. за
6
процесуално представителство, заплатени авансово, видно от представения
договор за правна защита и съдействие (л.6). Доколкото възнаграждението е в
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските следва
да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №23-
0001425/15.09.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Трансмар 57“ ЕООД- гр.Варна,
ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
200.00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна
да заплати на „Трансмар 57“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:********* сумата от
330,00 /триста и тридесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7