Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  969

                                           гр. Сливен,   10.09.2019    година

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  Х-ти граждански  състав, в открито съдебно заседание на десети септември,  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИНА КОРИТАРОВА

                                                              

При участието на секретар МАРИАНА ТОДОРОВА, сложи за разглеждане гражданско дело № 3927 по описа за 2019 година, докладвано от районния съдия.

 

Производството е по Закона за защита от домашното насилие.

Производството е образувано по подадена молба от молителката, в която се твърди, че ответникът като неин бивш съпруг и баща на децата им е осъществил спрямо тях акт на домашно насилие на 15.07.2019 година вечерта, изразяващо се в скубане, заплюване, удряне на молителката и счупване на телефона й и златната й гривна и отправяне на обиди към нея в присъствието на малолетните деца, които също били бутани, дърпани и удряни.Към молбата е приложена декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и останалите относими към твърдения акт на домашно насилие писмени доказателства, съдебно медицинско удостоверение.

От съда се иска спрямо ответника да бъде издадена заповед за незабавна защита по Закона за защита срещу домашното насилие.

Във второто съдебно заседание, молителката се явява лично и като майка и законен представител на малолетните деца, като всички се представляват от пълномощник.

Молбата  се поддържа и се иска да бъде уважена. Същата дава обяснения по чл. 186 от ГПК, относно твърдяният от нея акт на домашно насилие, който е осъществен от ответника спрямо нея на 15.07.2019 година.

Ответника по молбата се явява и  се представлява от процесуален представител по пълномощие и оспорва молбата, като неоснователна.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени  доказателства и свидетелските показания, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2019 година вечерта, ответникът като бивш съпруг на молителката С. и баща на децата им е осъществил спрямо тях акт на домашно насилие, изразяващо се в скубане, заплюване, удряне на молителката и счупване на телефона й,  златната й гривна и отправяне на обиди към нея в присъствието на малолетните деца.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен законов срок, а разгледана по същество е основателна. Правната квалификация на предявената претенция е чл.18 ЗЗДН.

Съдът намира молбата  за допустима, т.е подадена в преклузивния едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН пострадало от домашно насилие лице и нейните деца, от лице което е неин бивш съпруг и баща на децата.

Към молбата е приложена и декларация от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на нея е осъществен акт на физическо или психическо насилие. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционално- психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове.

Безспорно в случая на конкретно посочената дата е налице домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗСДН, което е осъществено от В.А.К. спрямо   М.Г.С. и техните деца А.К. и Д.К.  изразяваща се в скубане, заплюване, удряне на молителката и счупване на телефона й, и златната й гривна и отправяне на обиди към нея в присъствието на малолетните деца.

Видно от представеното по делото съдебно медицинско удостоверение № 372 – 2019 от 16.07.2019 година на молителката С. са били причинени увреждания, представляващи временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – Твърдица, като социалният работник е установил, при разговор с децата, че същите се чувстват добре и са споделили, че спрямо тях от страна на баща им никога не е било упражнявано насилие, но са станали свидетели на упражнено насилие спрямо тяхната майка от страна на техният баща.  Двете деца не желаят да посещават отново баща си, тъй като същият непрекъснато използва обидни думи спрямо майка им и поради факта, че са станали свидетели на упражнено от него физическо насилие спрямо тяхната майка.

Съдът констатира, че на 28.08.2019 година по делото е постъпила справка ведно с диск от „Национална система 112” гр. София, Районен център Бургас  относно проведените разговори на 15 и 16.07.2019 година от телефонен номера на ответника **********  и други телефонни номера на тези дати от лицето  М.Г.С..

От показанията на свидетеля В., който работи като служител на Второ РУП – Стара Загора и е бил очевидец на събитието,  се установява, че  на 15.07.2019 година, в тъмната част на деня между 11 и 12 часа са получили сигнал относно възникнал конфликт между двама бивши съпрузи, като по-късно получили информация, че жената по-рано била също в полицията и тя била обяснила на полицейския служител, че била разведена – показа му решението за развода и относно упражняването на родителските права по отношение на децата и режима на лични контакти на децата с бащата. Свидетелят В., заедно с неговият колега пристигнали на адреса на ул. Спартак в гр. Стара Загора, където ги чакала молителката С.,  която и на тях им показала бракоразводното решение и настоявала да влязат, за да си вземе децата. Тя започнала да вика и бащата на децата излязъл навън и след него излезли и децата, като свидетелят заявява, че децата не са били удряни, а единствено техните родители са били взаимно скубани и блъскали, както и обиждали. Свидетелят твърди, че полицейските служители успели да ги разделят и на всеки един от двата е съставен протокол, като молителката С. била взела децата с кола, а ответника бил затръшнал вратата на колата. Впечатленията на свидетелят са, че децата са били уплашени, но не били разстроени и никой от тях не било казвало нищо на баща си. Свидетелят заявява, че майката на ответника също била там и била разменила словесни реплики с молителката С., но не я била удряла или ритала. Молителката С. не била показвала на полицейските служителка счупен телефон или скъсани бижута.

Съдът кредитира показанията на свидетелят В. като безпротиворечиви и безпристрастни, съответстващи с останалия събран по делото доказателствен материал – представеното от молителката С. съдебномедицинско удостоверение и изготвеният по делото социален доклад.

Видно от  показанията на свидетелката ГУРЦОВА, която е майка на молителката С. и баба на децата, майката била довела децата в нейната къща   вечерта на 15 срещу 16.07.2019 година, като се била обадила преди това на телефон 112, тъй като очаквала, че нейната дъщеря ще има проблеми при вземането на децата от баща им. Свидетелката заявява, че когато пристигнали при нея, децата били разстроени, а дъщеря й изглеждала удряна, като липсвала обица, гривната била скъсана, а телефонът бил счупен. Свидетелката твърди, че децата й били разказали, че баща им бил удрял тяхната майка, а също така я бил замерял с фасове и я бил плюел. Свидетелката споделя, за други случаи в които ответника бил обиждал нейната дъщеря.

Съдът кредитира показанията на свидетелката ГУРЦОВА, като безпротиворечиви и съответстващия на останалия събран по делото доказателствен материал.

От показанията на свидетелката К., която е майка на ответника и баба на децата се установява, че на процесната дата децата били в тяхната къща в Стара Загора и вечерта на 15.07.2019 година били посетени от полицай, най.напред към 22,15 часа, когато вече децата си били легнали и след това в 24,00 часа отново били посетени от полицай, но този път с тях била и майката на децата, като майката взела децата със себе си и потеглила заедно с тях, с някаква кола.

 Съдът кредитира показанията на свидетелката К., в тази им част,  тъй като тази част са безпротиворечиви и съответстващия на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката К. в частта им, в която твърди, че нито тя, нито нейният син не се е доближавал до молителката С. и че никой от тях не е упражнявал физическо насилие спрямо нея, тъй като в тази им част противоречат на останалият събран по делото доказателствен материал.

 

Съобразявайки особеностите на процесния случай и за защита на молителката и нейните деца, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени  мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се в задължаването му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо  М.Г.С., малолетното дете А.К. и малолетното дете Д.К..

Единствено по отношение на молителката М.Г.С. следва да бъде наложена друга мярка за защита от домашно насилие, а именно  забрана да я доближава на разстояние  по - малко от 100 метра, както й нейното жилище в гр. Шивачево, общ. Твърдица, ул. Ленин № 63, местоработата, както  и местата за социални контакти и отдих в гр. Шивачево.   Тази мярка не следва да бъде взета по отношение на двете деца, тъй като бащата не е упражнявал по отношение на тях нито физическо, нито психическо насилие както самите деца са споделили при разговор със социалният работник, а единствено са били свидетели на упражнено от страна на бащата физическо насилие, спрямо тяхната майка.

Ограничаването на контактите с техният баща, би довело до тяхното отчуждаване от него и не е в интерес на самите деца да бъде ограничено общуването им с бащата, тъй като същият не представлява непосредствена опасност за тях.

Също така, съдът счита, че ответника не следва да бъде задължаван да посещава специализирани програми, тъй като молителите не са конкретизирали, какви да бъдат тези специализирани програми, което прави невъзможно изпълнението на такова задължение от страна на ответника.

Съдът намира, че така определения срок от дванадесет месеца, за който са наложени мерките за защита би бил достатъчен за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника.

Съгласно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 600 лева. Този размер, определен към средния предвиден такъв в закона, с  оглед  степента и характера на извършеното от него деяние и ще окаже в достатъчна степен възпиращо действие спрямо ответника.

На основание чл. 15 ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” гр.Сливен -  по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът  в настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25 лева по сметка на СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ/ и разноски в размер на 300,00 лева, съставляващи платено от молителката адвокатско възнаграждение.

Ръководен от горното,  съдът

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА  за установено, че В.А.К. с ЕГН  ********** *** Е ОСЪЩЕСТВИЛ  на 15.07.2019 година домашно насилие спрямо М.Г.С. с ЕГН ********** и двете им малолетни деца А.К. с ЕГН ********** и Д.К. с ЕГН ********** изразяващо се в скубане, заплюване, удряне на молителката и счупване на телефона й, и златната й гривна и отправяне на обиди към нея в присъствието на малолетните деца, като

 

НАЛАГА  следните мерки за защита срещу домашно насилие:

ЗАДЪЛЖАВА  В.А.К. с ЕГН  ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М.Г.С. с ЕГН ********** и двете им малолетни деца А.К. с ЕГН **********  и Д.К. с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на В.А.К. с ЕГН  ********** *** ДА ДОБЛИЖАВА М.Г.С. с ЕГН ********** на разстояние  по - малко от 100 метра, както й нейното жилище в гр. Шивачево, общ. Твърдица, ул. Ленин № 63, местоработата,  местата й за социални контакти и отдих в гр. Шивачево за срок  от  12 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА В.А.К. с ЕГН  ********** ***, че при неизпълнение на заповедта на съда ще бъде задържан от полицейските органи  съгласно чл.21, ал.3 от  ЗЗДН и ще бъде уведомена прокуратурата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита срещу домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие НАЛАГА на В.А.К. с ЕГН  ********** *** ГЛОБА  в размер на  600,00  лева / шестстотин  лева/.

ОСЪЖДА В.А.К. с ЕГН  ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА В.А.К. с ЕГН  ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.С. с ЕГН **********  сумата от 300,00 /триста/ лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение от молителката.

Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУП   – Твърдица и  Второ РУП – Стара Загора за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред СлОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: