Определение по дело №3/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 5/05.01.2024 г. по вчнд № 3/2024 г. по описа на СлОС

Въззивното производство е образувано по жалба, имаща характер на частна
въззивна жалба, от адв. Н. П. от АК - С., в качеството му на защитник на Д. П. В., обвиняем
по досъдебно производство № 1863/2023 г. по описа на РУ на МВР – С., вх.№ 6476/2023 г.
по описа на Районна прокуратура – С., срещу определение № 1173/29.12.2023 г.
постановено по ЧНД № 1764/2023г. по описа на Районен съд – С..
С атакуваното определение по отношение на Д. П. В., обвиняем по досъдебно
производство № 1863/2023 г. по описа на РУ на МВР – С., вх.№ 6476/2023 г. по описа на
Районна прокуратура – С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража".
С въззивната частна жалба, депозирана в установения от закона срок за обжалване,
определението на Районен съд – С. се атакува като неправилно и незаконосъобразно. В нея
се заявява, че не са налице основанията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение,
като се обосновава теза, че и по-лека мярка за неотклонение, в частност „Домашен арест“ би
постигнала целите си, а именно – да се попречи на обвиняеми да се укрие или да извърши
ново престъпление. В тази връзка се настоява за определяне на по-лека мярка за
неотклонение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият Д. В., редовно
призован, се явява лично и със служебно назначение си защитник. Последният поддържа
оплакванията против атакувания съдебен акт, като определя същия за неправилен и
незаконосъобразен. Аргументира теза за възможността целите на мярката за неотклонение
да се постигнат с по-лека мярка, а именно – „Домашен арест“. В тази връзка се аргументира
с обстоятелството, че в предходното наказателно производство е бил с такава мярка за
неотклонение, която стриктно е спазвал. Настоява се за отмяна на атакуваното определение
и за вземане спрямо обвиняемия на по-лека мярка за неотклонение - „Домашен арест“.
Самият обвиняем също настоява за по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. намира жалбата за неоснователна и
настоява същата да бъде оставена без уважение. Оспорва доводите на защитата по
отношение на доказателствата респ. наличието на обосновано предположение за извършено
престъпление, както и по отношение на констатациите за наличие на реална опасност
обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Намира, че при правилно съдът е
констатирал една изключително висока обществена опасност на обвиняемия, която до
голяма степен е обоснована от факта, че шест дни преди настоящото деяние той се е признал
за виновен и сключил споразумение за извършено друго такова деяние. Заявява, че това от
своя страна сочи, че обвиняемият с настоящото деяние желае да демонстрира неуважението
си и нежеланието си да зачита законите в страната, за което е израз и осъщественото деяние.
По отношение на твърдението за наличие на постоянен адрес, сочи, че не това би могло да
бъде основание за промяна на неговата мярка или по-скоро за вземането на мярка за
неотклонение по-лека от „Задържане под стража“. Счита определението на районния съд за
правилно, обосновано и законосъобразно, с оглед на което настоява за неговото
потвърждаване.
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемия, като обсъди изложените в нея
доводи и съображения, както и тези наведени от защитата и обвиняемата в съдебно
заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна.
1

От фактическа страна по делото е установена следното:
Досъдебно производство № 1863/2023 г. по описа на РУ на МВР - С., вх.№
6476/2023 г. по описа на Районна прокуратура - С. е започнало на 26.12.2023 г. за това, че на
25.12.2023 г. в гр.С. не е била изпълнена заповед за защита от домашно насилие - заповед за
защита № 4/14.09.2023 г., издадена от Окръжен съд – С. за защита на лицето Р. Г.а П. от
гр.С. – престъпление по чл.296 ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 27.12.2027 г. в качеството на обвиняем е
привлечен Д. П. В. за извършено престъпление по чл.296 ал.4 вр.ал.1 от НК – затова, че на
25.12.2023 г. в гр.С., в условията на повторност, не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие - заповед за защита № 4/14.09.2023 г., издадена от Окръжен съд – С. за защита на
лицето Р. Г.а П. от гр.С..
Обвинението е предявено на А.А. на 27.12.2023 г. Разпитан в качеството на
обвиняем, той е заявил, че разбира в какво е обвинен. Отказал е да даде обяснения.
Видно от материалите по досъдебното производство до настоящия момент са
извършени разпити на пострадалата Р. Г.а П., както и на свидетелите К.Х.И. и КК.В.Д.
изготвени са докладни записки, приложени са 2 броя протоколи за предупреждение, както и
е изготвена съдебно - медицинска експертиза. По досъдебното производство е приложено
копие от Заповед за защита № 4/14.09.2023 г., издадена от СлОС.
От приложената по досъдебното производство характеристична справка на
обвиняемия е видно, че същият е агресивен по характер и често извършва престъпления, не
признава за извършените от него престъпления, освен при наличието на безспорни
доказателства, уличаващи го в извършено престъпление, както и че отказва да съдейства на
органите на МВР, трудно се комуникира с него и има данни, че е комбинативен, не се влияе
от мнението на останалите, в повечето случаи при извършване на престъпления действа сам.
В справката е посочено още, че обвиняемият се движи с лица от криминалния контингент,
добре познат е в средите на криминално проявени лица и наркомани, тъй като и той самият
е такъв, както и че в момента е безработен.
От приложената по делото справка за съдимост на обвиняемия В. е видно, че
същият е реабилитиран по предходните му осъждания.
От приложеното по делото копие от протокол № 373/19.12.2023 г. по НОХД №
1552/2023 г. по описа на СлРС е видно, че е одобрено споразумение, с което обвиняемият В.
се е признал за виновен в това, че в периода 25.07.2023 г. - 28.08.2023 г., в условията на
продължавано престъпление не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие спрямо Р.
П. и за това престъпление по чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание
„Пробация“, както и че за времето от 25.07.2023 г. - 10.09.2023 г. е извършил спрямо Р. П.
престъпление по чл.144а ал.3 вр.ал.1 от НК, като отново му е наложено наказание
„Пробация“ и на основание чл. 23 от НК му е наложено едно общо наказание.
Споразумението е влязло в сила на 19.12.2023 г.
От приложеното по делото заверено копие от уведомително писмо по ДП №
1846/2023 г. по описа на РУ - С., вх.№ 6475/2023 г. по описа на РП - С. се установява, че
същото е образувано за извършено на 22.12.2023 г. престъпление по чл.296 ал.1 от НК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е
стигнал до извода, че искането на прокуратурата за вземане по отношение на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е основателно и като такова следва да го уважи.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод и го намира за обоснован и
правилен.
Районният съд е мотивирал решението си да определи мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемото лице с направената от него констатация, че от
2

данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил вмененото му престъпление, както и е налице реална опасност да извърши и
други престъпления, ако се намира на свобода.
Действително са налице условията, посочени в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за
обвиняемия В., а именно за престъплението по чл.296 ал. 4 вр.ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” от една до пет години. В тази връзка правилно в мотивите
към атакуваното определение о отбелязано, че твърденията на обвиняемия, че е бил
провокиран от пострадалата Р. П. не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Безспорно е установено от събраните доказателства, че на 25.12.2023 г. обвиняемият
В. е нарушил издадената от СлОС Заповед за защита № 4/14.09.2023 г., като в тази насока са
показанията не само на пострадалата П., но и тези на свид. Красимир Иванов, който
непосредствено е възприел ситуацията. Тази извод се подкрепя и от заключението по
изготвената в досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза.
С основание отчетен и факта, че деянието е извършено от обвиняемия В. спрямо Р.
П. в присъствието на двете им деца, както и че при същото на пострадалата е причинена
лека телесна повреда, което несъмнено обосновава извод за повишена степен на обществена
опасност.
Безспорно е установено, че деянието е извършено от обвиняемия В. в условията на
повторност и то по-малко от седем дни след като е било одобрено споразумение, с което
обвиняемият В. е бил признат за виновен в извършването на престъпление също по чл.296
ал.1 от НК и спрямо същата пострадалата П..
С оглед на тези доказателства действително може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил вмененото му престъпление. Твърденията му,
че бил посещаван от пострадалата П. и същата му е звъняла по телефон, по никакъв начин
не го освобождава от задълженията му, вписани в заповедта за защита, издадена от СлОС, с
която същият е бил запознат.
Напълно следва да се сподели извода, че искането на защитника на обвиняемия В. за
вземане на по - лека мярка за неотклонение - „Домашен арест“, е неоснователно, тъй като
съществува реална опасност обвиняемият да извърши други престъпления, респективно да
предприеме действия спрямо пострадалата П. и свидетелите, които биха довели до
затрудняване разкриването на обективната истина по делото.
Налице е хипотезата на чл.63 ал.2 т.1 предл.1 от НПК, доколкото деянието на
обвиняемия е извършено в условията на повторност т.е. опасността обвиняемия да се укрие
или да извърши престъпление се предполага по силата на посочената правна норма, освен
ако от доказателствата по делото не се установява противното. В делото липсват каквито и
да било доказателства, които да поставят под съмнение тази законова презумпция, а
твърденията на самия обвиняем за наличие на провокационно поведение от страна на Р. П.
са голословни и не се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото.
При това положение следва извода, че са налице всяка една от предпоставките за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно – наличието на обосновано
предположение, че обвиняемото лице е извършило престъплението, за което е обвинено,
както и съществуването на реална опасност то да се укрие или да извърши престъпление.
С оглед на горните констатации настоящата инстанция стигна до извода, че
претендираната по-лека мярка за неотклонение „Домашен арест“ не би изпълнила целите си
визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК.
Поради изложените съображение частната жалба на защитника на обвиняемия се
явява неоснователна и като такава същата не следва да бъде уважена.
3

Атакуваното определение на районният съд, с което спрямо обвиняемия е взета най-
тежката мярка за неотклонение следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
4

Номер на акта:	5
Дата:	5 януари 2024 г. (в сила от 5 януари 2024 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200600003
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 януари 2024 г.

Определение по дело №3/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите