Решение по дело №1095/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260516
Дата: 2 август 2022 г.
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20201100901095
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.08.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

             СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

 

При секретаря Маргарита Д. като разгледа търговско дело                 1095 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от А.Н.Д. и К.Х.М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против „Ч.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Западна промишлена зона, ул.“******, с правно основание по чл. 3, ал. 3, във вр. ал. 2 Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, съединен в условията на евентуалност с иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, и иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН.

В исковата молба се твърди, че между КТБ АД (н.) като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за банков кредит от 16.04.2007 година, по силата на който на ответника е предоставена банкова кредитна линия с кредитен лимит до 400 000 евро, при условия, посочени в договора, който впоследствие бил изменен с анекси от 28.02.2008 г., 14.03.2008 г., 26.03.2009 г., 14.04.2010 г. и 12.04.2011 година. С посочените допълнителни споразумения банковата кредитна линия е променена в кредит с погасителен план, с последен падеж на 15.03.2016 година. На 28.02.2008 г. между банката и П.Г.Щ.е сключен договор за поръчителство, с който последният се задължава да отговаря солидарно за всички задължения на „Ч.“ АД по договора за банков кредит от 16.04.2007 година. Към договора за поръчителство са сключени анекси от 26.03.2009 г., 15.04.2010 г. и 12.04.2011 година.

Твърди се, че с уведомление вх. № 10096 от 30.10.2014 г. по описа на „К.Т.Б.“ АД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД Г.Н.К. съобщил на банката, че с договор от 30.10.2014 г. е прехвърлил на „Ч.“ АД парично вземане от 140 000 евро, произтичащо от сключен между него и банката договор за платежни услуги за потребители от 20.12.2010 г. и анекс към същия, по който е открита депозитна сметка с IBAN ***, като за размера на цедираната сума цедентът иска да прекрати правоотношенията си с банката на основание чл. 421, ал. 2 от ТЗ, считано от датата на уведомлението.

Поддържа се, че с приложено към уведомлението на Г.Н.К. съобщение изх. № 0166/29.10.2014 година на „Ч.“ АД, ответникът е отправил до КТБ АД (н) изявление по чл.103 и чл.104 ЗЗД, за прихващане на придобитото вземане в размер на 140 000 евро със своето задължение към банката по договора за кредит от 16.04. 2007 година и анексите към него.

Излага се, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ КТБ АД (н.) е поставена под специален надзор, като с решение от 16.09.2014 година на УС на БНБ срокът, в който банката е поставена под специален надзор е продължен до 20.11.2014 година, а с решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, вписано в търговския регистър на 07.11.2014 година, е отнета банковата лицензия на банката. Със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VI-4 състав, КТБ АД е обявено в несъстоятелност, като първоинстанционното решение е изменено с решение № 1443 от 03.07.2015 г. постановено по т. д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като за такава е приета 20.06.2014 година.

При тези твърдения се поддържа нищожност на изявлението за прихващане поради нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН, която забранява извършване на сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на парични задължения на банката, независимо от начина на изпълнение, от датата на отнемане на лицензията на същата.

Евентуално се поддържа обявяване на нищожност поради неспазване на установената с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН писмена форма с нотариална заверка на подписа като форма за действителност на изявлението за прихващане и поради отправянето му до ненадлежен адресат.

В случай на неуважаване на посочените претенции, се иска обявяване на прихващането за относително недействително, в хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, тъй като вземането, с което е извършено, е придобито след 20.06.2014 г. – датата на решението на Управителния съвет на БНБ за поставянето на банката под специален надзор, за което ответникът е знаел, предвид обстоятелството, че посоченото решение и решението за удължаване срока на специалния надзор са обявени в търговския регистър и разгласени на широката общественост чрез медиите. Счита, че това знание следва да се приравни на знание за неплатежоспособност на банката. За момент на придобиване на вземането към банката от ответника, извършил прихващането, приема този, в който цесията е съобщена на банката, а не този, на който е сключен договора за прехвърляне на вземането.

Моли съда да уважи предявените главен или евентуално съединените с него искове. Претендира разноски.

 

В депозирания отговор ответникът „Ч.“ АД оспорва като неоснователен иска по чл.3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН, с аргументи, че изявлението за прихващане от 30.10.2014 година (когато е депозирано в банката) е направено преди решението за отнемане на лицензията на банката от 06.11.2014 г. Наред с горното, сочи че прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност не попада в кръга от действия и сделки по чл. 3, ал. 2 ЗБН.

Направено е възражение за недопустимост на предявените в условия на евентуалност искове поради подаването им след изтичане на предвидения петгодишен преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност, като твърди той да изтекъл на 22.04.2020 година.

Излага и твърдения за неоснователност на евентуално предявените искове с правно основание по чл.59, ал.2 ЗБН и с правно основание по чл. чл.59, ал.3 ЗБН. Посочва, че разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН не може да намери приложение в настоящия случай, тъй като е било невъзможно изявлението за прихващане да бъде направено пред синдика на банката, при условие, че е извършено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато е назначен и синдик. Със същите аргументи оспорва и необходимостта от извършване на прихващане в предвидената квалификационна форма за действителност.

По отношение иска чл.59, ал.3 ЗБН, който оспорва освен като недопустим и като неоснователен, счита че за датата на придобиване на процесното вземане следва да се приеме датата на сключване на договора за цесия – 30.10.2014 година, тъй като съобщаването на длъжника за прехвърляне на вземането не е елемент от фактически състав на цесията. Излага, че към тази дата, в търговския регистър не било вписано решението за отнемане на лицензията на банката от 06.11.2014 година. Твърди, че като сключен с нотариална заверка на подписите на страните, договорът за цесия има достоверна дата и не представлява частен документ. Възразява към момента на придобиване на вземането да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката. Оспорва да е налице презумпция за такова знание, включително по отношение на редовия гражданин. Сочи, че ответникът е бил добросъвестен, а процесното прихващане е съобщено на банката преди отнемането на лицензията й за извършване на банкова дейност.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.

 

С допълнителна искова молба синдиците на КТБ АД (н.) оспорват възражението на ответника за недопустимост на предявените в условия на евентуалност искове с правно основание по чл.59, ал.2 ЗБН и с правно основание по чл. чл.59, ал.3 ЗБН, като подадени след преклузивния 5 годишен срок. Обосновава се, че съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), за срока от 13.03.2020 година до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането, на които се погасяват или прекъсват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на НК и ЗАНН. В този смисъл се поддържа, че срокът по чл. 62, ал.1 ЗБН е спрял да тече на 13.03.20202 година, по силата на ЗМДВИП. Съгласно § 13 от заключителните разпоредби на Закона за здравето и чл. 4 ЗМДВИП, сроковете спрели по силата на последния закон, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародването на закона на 13.05.2020 година, т.е считано от 21.05.2020 година. Излага се, че от началото на срока – 22.04.2015 година до 13.03.2020 година са изтекли 4 години, 2 месеца и 13 дни, като срокът е продължил да тече от 21.05.2020 година и окончателно е изтекъл на 29.06.2020 година. При горните изводи, счита за допустимо производството по исковата молба, заведена на 16.06.2020 година.

Поддържат се твърденията за основателност на исковете, като се доразвиват.

 

В допълнителния отговор, ответникът поддържа всички възражения и доводи от отговора на исковата молба .

 

С определение от 05.05.2021 година, влязло сила на 22.12.2021 година е прекратено като недопустимо производството по евентуалния иск с правно основание по чл.59, ал.3 ЗБН, поради предявяването му след изтичането на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 62, ал.1 ЗБН.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Като общоизвестни не подлежат на доказване обстоятелствата, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ KTБ АД (н.) е поставена под специален надзор, с решение по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнета банковата лицензия на банката, а с решение от 22.04.2015 г. е открито производство по несъстоятелност за КТБ АД (н.), като определената начална дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г.

Страните не спорят, че между КТБ АД (н.) и ответника „Ч.“ АД, е сключен договор за кредитна линия, с лимит в размер на 400 000 евро, при условия за усвояване, ползване и погасяване определени в съдържанието на договора и анексите към него (стр.19-стр.34), като плащането се извършва съобразно установените погасителни планове с краен срок на издължаване съгласно анекс № 5/12.04.2011 година - 15.03.2016 година, при непогасена главница към датата на анекс №5 в размер на 396 983,98 евро.

По делото не се спори, че с договор за поръчителство от 28.02.2008 година и анексите към него (стр.35-стр.40), сключени между „К.Т.Б.“ АД и П.Г.Щ., последният се задължава да отговаря солидарно пред банката за всички задължения на ответника „Ч.“ АД, възникнали на основание договора за банков кредит от 16.04.2007 година; че  КТБ АД (н) и Г.Н.К. са страни по сключен между тях рамков договор за платежни услуги от на 20.12.2010 година (преференциален безсрочен депозит в евро) и анекс към него № 66070 от същата дата (стр.41-44), за които в банката е открита банкови сметка с титуляр Г.Н.К. и IBAN ***.

Безспорно между страните е, че на 30.10.2014 година между Г.Н.К. и ответника „Ч.“ АД е сключен договор за цесия (стр.118-121), с който К. прехвърля на ответника част от свое парично вземане от банката в размер на 140 000 евро, произтичащо от рамковия договор за платежни услуги и анекса към него.

По делото са приети и неоспорени от страните извлечения от сметки (стр.48-49), към 20.06.2014 година на Г.Н.К., видно от които същият е имал вземане по процесната банкова сметка ***луги за потребители над посочения размер в исковата молба и уведомлението за извършената цесии и прихващане.

От приетото като доказателство по делото и неспорно от страните удостоверение изх. на банката № 656/28.10.2014 година, се установява, че към 28.10.2014 година задълженията на ответника „Ч.“ АД към КТБ АД (н.) по договора за банков кредит от 16.04.2007 година възлизат в размер на: редовна главница от 136 363,98 евро, просрочена главница от 3 344,82 евро, просрочени лихви от 1 089,28 евро, текущи лихви по редовната главница от 32,20 евро и текущи лихви по просрочена главница от 1.72 евро;/стр.124/

Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че на 30.10.2014 година в КТБ АД (н.) е постъпило съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх. №10096 от Г.Н.К. (стр.45), за извършено от това лице прехвърляне на част от паричното му вземане по посочената банкова сметка ***тели от 20.12.2010 година и анекс към него, в размер на 140 000 евро, в полза на ответника „Ч.“ АД, съгласно договор за прехвърляне на вземане от 30.10.2014 година/стр.118-121/;

Безспорно е между страните по делото, че със свой изх. № 0166/29.10.2014 година (постъпил в банката на 30.10.2014 година) ответникът „Ч.“ АД е отправил изявление за прихващане до КТБ АД (н.) с придобитото вземане в общ размер на 140 000 евро, срещу свои ликвидни задължения към банката, произтичащи от сключения с КТБ АД (н.) договор за кредит от 16.04.2007 година (стр.47).

От приетото като доказателство по делото и неоспорено от страните удостоверение изх. на банката № 673/14.11.2014 година /стр.123/, се установява, че след изявлението за цесията, осчетоводена от банката, а именно към 14.11.2014 година задълженията на ответника „Ч.“ АД към КТБ АД (н.) по договора за банков кредит от 16.04.2007 година са намалели, като възлизат в размер на: редовна главница от 798,08 евро, текущи лихви по редовната главница от 97,72 евро и текущи лихви по просрочена главница от 5.16 евро.

 

При така установената фактическа обстановка съдът взе предвид следното от правна страна:

 

Предявени са обективно съединени искове - главен иск с правно основание по чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 2 ЗБН, съединен в условията на евентуалност с иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН.

          Съгласно чл.3, ал.2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като по силата на ал.3 действията и сделките, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Съдът намира за неоснователен главния иск с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН, за обявяване на нищожност на извършеното прихващане от ответника.

В случая лицензията на „К.Т.Б.“ АД е отнета с решение №138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ, а изявлението на ответника за прихващане е направено и получено от банката на 30.10.2014 година.

На следващо място, според трайна съдебна практика, която съдът споделя, прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3, ал.2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми. Видно от редакцията на чл.59, ал.3 ЗБН по арг. от ал.4, прихващането изхожда единствено от кредитор, докато сделките и действията по чл.3, ал.2 ЗБН са резултат от действия на самата банка в нарушение на чл.36, ал.7 ЗКИ (така Решение № 239 от 15.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 986/2017г., I т.о., ТК на ВКС, Определение №226 от 7.04.2021г. на ВКС по т.д.№1357/2020г., I т. о., ТК).

В съответствие с горепосочената практика употребяваният в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН израз "изпълнение на задължение" не може да се тълкува разширително и да се възприеме като "събирателен израз, включващ и прихващането, което в общите облигационни разпоредби е визирано като "способ за погасяване на задължения", наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на задължения. Обект на чл. 3, ал. 2 ЗБН са действия и сделки, извършени от банката, като участник в атакуваното правоотношение, в качеството й на собственик или длъжник, инициирал атакуемото действие, поради което чл. 3, ал. 2 ЗБН има предвид само предприети от самата банка действия.

В конкретния случай прихващането, предмет на исковата молба, е извършено от кредитор и длъжник на банката и без нейното участие.

Следователно искът с правно основание по чл. 3, ал. 3, вр ал. 2 ЗБН - за обявяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н.) на извършеното прихващане, обективирано в изявление изх. №0166/29.10.2014 година по описа на „Ч.“ АД, постъпило в банката на 30.10.2014 година, с вземане в размер на 140 000 евро, придобито от ответника чрез цесия от Г.Н.К., съгласно уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх.№ 10096/30.10.2022 година по описа на „КТБ“ АД /н/, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл.59, ал. 2 ЗБН  

 

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН установява форма за действителност на изявлението за прихващане (писмено с нотариална заверка на подписите), но само когато то се извършва след откриване на производството по несъстоятелност, респ. се адресира до синдика. От съдържанието на същата разпоредба може да се направи извод за нейната приложимост единствено към изявление за прихващане, направено след започване на производство по искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ АД (н.), тъй като синдикът като орган може да възникне само в това производство. В конкретния случай, към момента на процесното изявление (преди откриване на производство по несъстоятелност) изискване за форма не е установено. Ето защо и евентуалният иск за установяване на нищожност на изявлението за прихващане поради липса на форма, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските

При този изход на делото право на разноски има ответника.

Ответникът претендира и следва да му се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства, че тези разноски са направени, като възражението на другата страна за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 година.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК държавната такса в размер на 10 952,65 лева, дължима за разглеждане на исковете, подлежи на събиране от масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД. 

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д. и К.Х.М., синдици на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ****** срещу „Ч.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н В.В., Западна промишлена зона, ул. „******, искове с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН и чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН -за прогласяване за нищожно на извършено прихващане от „Ч.“ АД, с ЕИК ******, обективирано в  изявление за прихващане изх. №0166/29.10.2014 година, на вземането му към „КТБ“ АД /н/ в размер на 140 000 евро, придобито по сключен договор за цесия с Г.Н.К., ЕГН **********, със задължението на „Ч.“ АД по договор за банков кредит от 16.04.2007 г., сключен с „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ******.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ****** да заплати на „Ч.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н В.В., Западна промишлена зона, ул. „****** сумата от 8400 лева, представляваща направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати, на основание чл. 77 ГПК по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от 10 952, 64 лева, представляваща държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    СЪДИЯ: