№ 3097
гр. София, 24.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503478 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Голф клуб Ибър“ АД (в несъстоятелност) –
чрез неговия синдик Д. С., срещу Определение № 264614/27.09.2021 г., постановено по т. д.
№ 1338/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 с-в, с което е оставена без уважение молбата на
синдика на несъстоятелния търговец за възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК съдебно производство до приключване с краен съдебен акт на съдебното
производство по т. д. № 1667/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 с-в, с което производството
по несъстоятелност е било прекратено.
Първоинстанционният съд, за да постанови обжалвания съдебен акт, е приел, че
висящото производство по утвърждаване на плана за оздравяване на предприятието на
несъстоятелния търговец има преюдициално значение за допустимостта на исковете,
предмет на настоящото исково производство, тъй като в случай че с влязло в сила решение
по чл. 705, ал. 2 ТЗ бъде утвърден предложеният план за оздравяване, производството по
несъстоятелност ще бъде прекратено – арг. чл. 707, ал. 1 ТЗ, поради което ще отпадне и
правният интерес за разглеждане на предявените отменителни искове, насочени към
попълване масата на несъстоятелността. Като е счел, че липсва промяна в обстоятелствата,
които са обосновали определението за спиране на настоящото исково производство поради
обуславящ правен спор по друго дело, СГС е достигнал до правния извод, че не са
възникнали процесуалните предпоставки за възобновяване на спряното с влязло в сила
определение дело, уредени в чл. 230, ал. 1 ГПК.
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, като е заплатена
дължимата държавна такса за нейното разглеждане от въззивния съд, поради което тя е
допустима.
1
Разгледана по същество, тя е и основателна.
Частният жалбоподател твърди, че определението, с което настоящото исково
производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, макар и да е влязло в сила, е
било изначално неправилно, поради което съдът, който го е постановил, е компетентен да го
отмени на основание чл. 253 ГПК (поради грешка). Счита, че производството по
утвърждаване на предложения план за оздравяване предприятието на несъстоятелния
длъжник не е исково, поради което и съдебният акт, с който то приключва, не се ползва със
сила на пресъдено нещо, поради което разрешените от него въпроси не са обвързващи съда,
който разглежда предявените отменителни искове, насочени към попълване масата на
несъстоятелността.
Ответникът „Ве Те Секюрити“ ЕООД е подал в законоустановения срок писмен
отговор на частната въззивна жалба, в който изразява становище за нейната
неоснователност, като по същество поддържа развитите в обжалваното определение правни
съждения.
Ответникът „Голф клуб Ибър“ не е подал в законоустановения срок писмен отговор.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в
т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, които в тази част не са
загубили своето значение при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), определенията, с
които се спира исковото производство (аналогично на основанията по чл. 229, ал. 1 ГПК),
макар и да са преграждащи, могат да бъдат отменени от съда, който ги е постановил (арг. чл.
253 от действащия ГПК), вкл. поради грешка при тяхното постановяване. Разяснено е, че
към преграждащите определения се включват и тези, с които се отказва възобновяването на
производството, каквото е обжалваното.
Следователно, дори и определението за спиране да не е обжалвано, вследствие на
което да е влязло в сила, правният извод на съда за наличие на преюдициалност не е
неоттегляем (в обратния смисъл са правните съждения на СГС, изложени в обжалваното
определение) и може да бъде променян по реда на чл. 253 ГПК, вкл. и поради изначално
допусната грешка, поради което въззивната инстанция трябва да се произнесе дали
висящото производство по утвърждаване на плана за оздравяване на предприятието на
несъстоятелния търговец, обосновало спирането на настоящото исково производство по
реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е законосъобразно, т.е. дали при неговото постановяване
първоинстанционният съд е допуснал грешка, която е следвало да бъде отстранена от него
по реда на чл. 253 ГПК.
Нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е насочена
към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), а именно когато е налице висящо
дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ за правилното решаване на повдигнатия
материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде
спряно до приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в сила краен съдебен акт.
По този начин, при съотнасяне на тези два спора като обуславящ към обусловен, не би се
2
достигнало до две противоречиви разрешения от българския съд по обусловения правен
спор.
В случая обаче висящото съдебно производство по утвърждаване плана за
оздравяване на предприятието на несъстоятелния търговец няма преюдициално значение за
допустимостта на исковете, предмет на настоящото исково производство, тъй като все още
постановеното от съда по несъстоятелност Решение от 30.09.2020 г., с което е утвърден
предложеният от синдика план за оздравяване на предприятието на несъстоятелния търговец
и прекратяването на производството по несъстоятелност, не е влязло в сила (по този въпрос
липсва спор между страните, а и при извършената служебна справка от съдията докладчик
по настоящото дело се установява, че по съдебната преписка с вх. № 20365/15.11.2021 г. - по
жалби срещу това решение, пред САС е образувано т. д. № 1112/2021 г., което все още не е
насрочено в о. с. з.). Следователно, към настоящия момент липсва яснота дали
предложеният план за оздравяване ще се прилага, респ. дали производството по
несъстоятелност ще бъде прекратено.
Както СГС законосъобразно е изяснил при постановяване на Определението по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК в о. с. з. на 27.10.2020 г., решението на съда по несъстоятелност по чл.
705, ал. 2 ТЗ, с което се прекратява производството по несъстоятелност, не се ползва с
незабавна изпълняемост, поради което до неговото стабилизиране е висящо и
производството по несъстоятелността. Това обстоятелство обуславя съществуването и към
настоящия момент на правния интерес от поддържане на предявените от синдика
отменителните искове, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността. Нещо
повече, дори и при влязло в сила решение по чл. 705, ал. 2 ТЗ, вследствие на което се
прекратява производството по несъстоятелността – арг. чл. 707, ал. 1 ТЗ, този правен
интерес няма да отпадне, докато длъжникът по несъстоятелността не изпълни поетите по
плана за оздравяване правни задължения или по чл. 700а, ал. 5, 6, 7 и 8 ТЗ, тъй като на
основание чл. 709, ал. 1 ТЗ прекратеното производство по несъстоятелността може да бъде
възобновено. Следователно, едва влязлото в сила Решение по чл. 705, ал. 2 ТЗ, с което ще
се стабилизира утвърденият план за оздравяване и прекратяването на производството по
несъстоятелността, представлява основание за спиране на настоящото исково производство
– на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По същество в този смисъл е и Определение №
465/07.08.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1397/2015 г., II т. о., ТК, на което и СГС се е позовал:
„След като условията за допустимост на предявените искове са налице – настъпили са в
хода на процеса, … въззивният съд не е изчакал приключването на спора по
възстановяване висящността (б. н. щом се възстановява висящността на прекратеното с
решението по чл. 705, ал. 2 ТЗ производство по несъстоятелността, това решение е влязло в
сила) на основното производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК…“.
При така установените правнорелевантни факти и изложените правни доводи
настоящият въззивен състав счита, че преждевременно – преди стабилизиране на Решението
30.09.2020 г. по чл. 705, ал. 2 ТЗ, СГС е спрял исковото производство на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК, поради което тази грешка е била отстранима от първоинстанционния съд по
3
реда на чл. 253 ГПК.
В този смисъл, като е отказал да възобнови спряното с влязло в сила определение
исково производство, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно
определение, което трябва да бъде отменено, а въззивният съд да възобнови спряното на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК дело.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 264614/27.09.2021 г., постановено по т. д. № 1338/2019 г.
по описа на СГС, ТО, VI-16 с-в.
ВЪЗОБНОВЯВА спряното с влязло в сила Определение на СГС, постановено в о. с.
з. на 27.10.2020 г., съдебно производство по т. д. № 1338/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
с-в, до влизане в сила на постановеното на 30.09.2020 г. Решение по т. д. № 1667/2014 г. по
описа на СГС, ТО, VI-2 с-в.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4