Решение по дело №636/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – [населено място] чрез процесуален представител против решение № 3/02.01.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на „Маниста – Халкова“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. и е осъдена АПИ да заплати на „Маниста – Халкова“ ЕООД разноски в размер на 550 лв.

В касационната жалба, като касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на въззивното решение, като неправилно и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, алтернативно се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде потвърден. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника по касация.

Постъпила е и частна касационна жалба на „Маниста – Халкова“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат В. И., АК – [населено място] против определение № 324/07.02.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „Маниста – Халкова“ ЕООД за изменение на решението в частта относно разноските, които АПИ следва да заплати на дружеството от 550 лева до размера на 660 лева с включено ДДС. Твърди се, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на определението и изменение на решение № 3/02.01.2025 г., постановено по адм.д. № 3766/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта за разноските, като бъде присъдено на „Маниста – Халкова“ ЕООД пълния размер на направените пред първата инстанция съдебни и деловодни разноски, възлизащи на 660 лева.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител касатора и ответник по частната жалба поддържа касационната жалба и иска отмяна на постановеното от РС – Бургас решение и потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от ответната страна възнаграждение за адвокат.

Оспорва частната касационна жалба. Поддържа представения отговор и иска оспореното определение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание ответника по касация и частен жалбоподател не се явява и представлява. Представен е отговор на касационната жалба на АПИ – [населено място], както и писмени бележки в които са изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба и основателност на депозираната частна жалба, като са изложени подробни съображения. Направено е искане за отхвърляне на касационната жалба и уважаване на частната жалба, както и за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, съобразявайки се с посочените касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“– [населено място] против решение № 3/02.01.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд Бургас е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил ЕФ № ********** на АПИ – [населено място], с който на „Маниста - Халкова“ ЕООД, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 16.11.2023 г. в 13:08 часа с устройство № 10031 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП) е установено управление на ППС В. Р. Т., с регистрационен номер СТ 32 76 РС, с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община Бургас, по път А-1 км 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

След анализ на доказателствената съвкупност, включваща необходимите и допустими писмени и веществени доказателствени средства въззивният съд преценил, че ЕФ следва да се отмени. Приел, че в случая е нарушен принципът за съразмерност/пропорционалност на наказанието, като се позовал на решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-384/17. Също така приел, че изискването на чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата, приложим в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, не е изпълнено и така е опорочена процедурата за реализиране на отговорността. С тези мотиви отменил ЕФ.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си районният съд подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения Електронен фиш.

Възраженията на касатора съдът приема за неоснователни.

Правилни са изводите на районния съд за налагане на имуществена санкция на дружеството в противоречие с принципа на пропорционалност/съразмерност.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (т. 49 от решение от 4 май 2023 г. по дело C-40/21).

Санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (т. 40 от решение от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). Една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл т. 68 от решение от 17.04.2018 г. по дело C-414/16 и т. 56 от решение от 20 март 2018 г. по дело C-537/16). Строгостта на санкцията следва да съответна на тежестта на нарушението, а СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени, дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По аргумент от решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 на СЕС, постановено по преюдициален въпрос поставен от Административен съд – Хасково, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (т. 39 от решение от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). В този контекст СЕС е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (т. 43 от решение от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). Направен е извода, че принципът изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.

Съгласно чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и съобразявайки задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред Районен съд - Бургас електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за пропорционалност/съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., тъй като размерът на имуществената санкция е определен в абсолютна стойност, в противоречие с посочения принцип. Налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености.

Правилно в оспореното решение е прието, че наложената санкция с процесния електронен фиш е в противоречие с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Наложената санкция се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети в предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв. Следва да се отбележи, че за съда липсва възможност да изменя глоби или имуществени санкции, наложени във фиксирания от законодателя размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение, в т. ч. да вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, както и да приложи смекчаващи обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При налагане на наказанието не може да се вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, съответно да се съобрази разликата между заплатената и дължимата такса, тъй като размерът на имуществената санкция, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя при никакви обстоятелства.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба, подадена от „Маниста – Халкова“ ЕООД, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното определение Районен съд – Бургас е оставил без уважение молбата на адвокат В. И. от АК – [населено място] – процесуален представител на „Маниста – Халкова“ ЕООД, съдът да измени решението си в частта му относно разноските, които АПИ следва да заплати на дружеството от 550 лева до размера от 660 лева с включено ДДС.

Определението е валидно и допустимо, но неправилно.

По делото не е спорно, че адвокатът, предоставил услугата, е регистрирано лице по ЗДДС и това е видно от издадената фактура. Съгласно нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. За да бъде приложимо посоченото от Районен съд – Бургас решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, видно от даденото в него тълкуване - Член 78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената стойност. Т.е. ДДС върху адвокатското възнаграждение не следва да се начислява, само ако се установи, че това би довело до двойно облагане. В случая не са налице данни за двойно начисляване на ДДС. Хипотетично, такова би било възможно, ако размерите на възнагражденията в Наредбата включваха в себе си както данъчната основа, така и начисления данък, предвид обстоятелството, че клиентът се явява краен потребител на предоставената от адвоката доставка на услуга, която по ЗДДС не е освободена доставка, и в този случай ДДС би бил повторно начислен върху данъчна основа, която вече включва в себе си данъка. В случая обаче, § 2а от Наредбата сочи, че размерите на адвокатските възнаграждения са без включен ДДС за нерегистрираните по ЗДДС адвокати, т. е. за регистрираните такива това би била данъчната основа за еднократно начисляване на ДДС. Също така, ако се приеме, че на регистриран по ЗДДС адвокат не следва да се присъжда размера на начисления върху възнаграждението данък, то това би го поставило в по-неблагоприятно положение в сравнение с нерегистриран по ЗДДС адвокат, тъй като той следва да внесе данъка от размера на възнаграждението, т. е. би получил по-малко възнаграждение. Въпросът относно начисляването на ДДС върху адвокатските възнаграждения е поставен за обсъждане и пред СЕС по отправено преюдициално запитване от Софийски районен съд, по което е образувано дело С-744/23, висящо към момента. Споделяйки становището, че начисляването на ДДС е в съответствие с нормата на § 2а от Наредбата и не води до двойно начисляване на данъка, в полза на „Маниста-Халкова“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. с ДДС за процесуалното представителство пред първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че определение №324/07.02.2025 г., постановено по а.н.д. № 3766/2024 г. по описа на РС - Бургас е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това следва да се постави изменение на решение № 3/02.01.2025 г. по АНД № 3766/2024 г. в частта на разноските, като се увеличи размера на присъдените на „Маниста – Халкова“ ЕООД разноски на 660 лева.

По отношение разноските за настоящата инстанция:

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, вр. чл. 63д ЗАНН ответникът има право да му бъдат възстановени сторените от него разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от него сума е в размер на 660 лева с ДДС, представляваща договорено и изплатено в брой възнаграждение за един адвокат. Направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като възнаграждението е в размера за този род дела, определен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следователно изплатеното за касационната инстанция възнаграждение за един адвокат в размер на 660 лева, не е прекомерно по смисъла на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, като изложените изводи по-горе относно начисления ДДС са относими и тук.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 3/02.01.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта с която е отменен (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място].

ОТМЕНЯ определение № 324/07.02.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта му относно разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 3/02.01.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което АПИ, [населено място] е осъдено да заплати на „Маниста – Халкова“ ЕООД разноски в размер на 550 лв., като ги увеличава от 550 лв. на 660 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място] да заплати на „Маниста – Халкова“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 660 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.