Решение по дело №1859/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 169
Дата: 20 февруари 2024 г. (в сила от 19 февруари 2024 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20232100501859
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Бургас, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501859 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
„Пътстрой ВДХ“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от Райко Дамянов
Калпачков, чрез адвокат Минка Андреева Колева със съдебен адрес: гр.
Карнобат, ул. „Тодор Каблешков“ № 6, против Решение № 1806 от 23.08.2023
г., постановено по гр.дело № 4598/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр. София,
бул. „Македония“ № 3, представлявана от Тодор Василев да заплати на
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, представлявано от Иво Ивов
Груев и Пламен Ангелов Шинов, сумата от 306,78 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение по щета №4704212165433 за МПС „Хюндай
Санта Фе“ с рег.№СВ 2390 СХ за претърпени материални щети по лекия
автомобил в следствие попадане на 19.12.2021 г. в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, при движение по републикански
път от гр. Карнобат към гр. Шумен, на Ришки проход, на няколко километра
след с. Прилеп, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане. Осъдил е
1
„Пътстрой ВДХ“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от Райко Калпачков,
Иван Иванов и Живко Недев, „Сет Къмпани“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бесарабия“ № 114,
представлявано от Марина Колева, „Бургаспътстрой“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 30,
представлявано от Асен Тасев, „Инфра Експерт“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Велико Търново“ № 27,
представлявано от Стефан Радев и Иван Владимиров и „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от Херберт Шустер, Йохан Пьолцл и Патрик Хопфгартнер, да
заплатят разделно на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 306,78 лв. –
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за възлагане на обществена
поръчка № РД–38-8/30.03.2020 г. за поддържане на републиканските пътища
на територията на Областно пътно управление – гр. Бургас, както и законната
лихва върху главницата считано от 20.07.2022 г. до окончателното плащане.
Съдът е постановил третите лица-помагачи участващи в делото да заплатят
съответно по 61,36 лв. при условие, че Агенция „Пътна инфраструктура“
заплати горните суми на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Осъдил е
Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД разноски в размер на 741 лв., а „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, „Сет
Къмпани“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Инфра Експерт“ АД и „Щрабаг“ ЕАД
да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“ разделно деловодни
разноски в размер на 691 лева.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който намира същото за неправилно, незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано. Оспорва изводите на съда както по отношение на ценените
доказателства, така и с оглед приетата съдебно-автотехническа експертиза.
Акцентира върху обстоятелството, че експертът е изложил, че от
представените материали по делото могат да бъдат изведени различни
хипотези, но не и да се даде безспорно заключение. Оспорва съдържанието на
протоколите от разпита на двамата свидетели пред Варненски районен съд
като твърди, че има разминаване по отношение на фактологията. Счита, че
съдът не е направил анализ на сключения договор между Агенция „Пътна
инфраструктура“ и третите лица-помагачи, а само се е позовал на него и е
2
удовлетворил обратния иск. Излага съображения. Моли съда да отмени
решението и отхвърли претенцията на ищеца „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, а при условията на евентуалност, да остави без уважение
предявения обратен иск от АПИ срещу въззивника.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с който счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно, включително и в частта му, с която е
уважен обратния иск. Излага съображения. Моли съда да го потвърди като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от
легитимирано лице имащо право на жалба и е допустима.
Районен съд - Бургас е разгледал искове с правно основание чл.410,
ал.1, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а по обратния иск – чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ е изплатило на „ДК Вендинг“ ЕООД по щета №470421212165433, сума
в размер на 306,78 лв. за ремонт на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.
№ СВ2390СХ, собственост на „ДК Вендинг“ ЕООД. Обезщетението е платено
въз основа на договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по
застрахователна полица №4704210820000818 със срок на валидност от
02.11.2021 г. до 01.11.2022 г. Предявеният от въззиваемата страна ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против НАПИ иск представлява регресна
претенция обусловена от обстоятелството, че на 19.12.2021 г. в района на
Ришкия проход – част от републиканската пътна мрежа, от гр. Карнобат към
гр. Шумен, на няколко километра от с. Прилеп, област Бургаска, лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ СВ2390СХ е попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, като в следствие
на това е допуснал самостоятелно ПТП довело до нанасяне на щета на
превозното средство, която в последствие е репарирана от застрахователното
дружество.
3
Пред първата съдебна инстанция е допусната съдебно-автотехническа
експертиза, разпитани са двама свидетели, делото е изяснено от фактическа
страна, като първоинстанционният съд е достигнал до изводи, които се
споделят от настоящата съдебна инстанция, която от своя страна на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Няма спор по делото, че пътното произшествие се е случило на път
имащ характеристиките на републикански такъв по смисъла на чл.3 ал.2 от
Закона за пътищата, чиято поддръжка е предоставена на АПИ. На посочената
в исковата молба дата 19.12.2021 г. лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.
№ СВ2390СХ, собственост на ДК „Вендинг“ ЕООД, е преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на
това на лекия автомобил са нанесени щети изразяващи се в увредена предна
дясна гума и предна дясна лята джанта. След завеждане на щетата пред ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на собственика е изплатено обезщетение в
размер на 306,78 лв.
От разпита на свидетелите Д. Д. и Ц. И. се установява, че на 19.12.2021
г. двамата заедно с още едно лице са се прибирали от ски и са минали през
Ришкия проход. Изложеното във въззивната жалба за наличие на съществени
разлики в показанията на свидетеля Д. и свидетеля И. не се установява от
настоящата инстанция. Действително първият свидетел е посочил, че са се
прибирали по тъмно, а вторият свидетел твърди, че със сигурност е било
светло, както и различния начин по който е описана дупката – „Заемаше
дупката почти цялото платно в нашата част. Доста голяма беше“ – посочено
от свидетеля Д. и „Не мога да ви кажа какъв е бил размерът на дупката.
Дупката беше много голяма, в смисъл много дълбока. Със сигурност не
обхващаше цялото платно, но беше дълбока. Мисля, че в дясната част на
нашето платно беше дупката, но на асфалта, а не извън него“ – заявено от
свидетеля И. не сочи на драстично разминаване в показанията им. По
отношение на часа в който е станало ПТП-то, съдът намира, че относителен
ориентир за това е представения един брой оптичен носител, съдържащ два
звукозаписа от 19.12.2021 г. съответно от 17.38 ч. и 17.45 ч. Ако се
предположи, че обаждането е станало в близък момент след настъпване на
ПТП-то, то е логично с оглед момента на настъпване на произшествието на
19.12.2021 г. – зимен период, при който около 17 часа настъпва свечеряване,
4
поради което този час може да бъде определен като светла или тъмна част на
денонощието. В този смисъл разликата в показанията на свидетелите е
незначителна.
Същото се отнася и до оспореното във въззивната жалба заключение
на вещото лице, което е посочило в заключението си, „че от предоставените
материали по делото могат да бъдат изведени различни хипотези, но не и да
даде безспорно заключение“, което обаче на практика е опровергано от
дадените показания в проведеното съдебно заседание на 28.06.2023 г., когато
е изслушано вещото лице. Вещото лице е установило предпоставките, при
наличието на които застрахователят е заплатил щетата на автомобила,
разсъждавайки относно скоростта на движение, характера на дупката на
пътното платно и значението на налягането на гумите на автомобила към
момента на самото ПТП. В цялост вещото лице е посочило, че при така
представените доказателства, както правилно е приел първоинстанционният
съд, преценени в тяхната съвкупност, водят до безпротиворечив извод, че
механизмът на ПТП-то съответства на описания от ищеца в исковата молба. В
този смисъл съдът намира, че по предявения главен иск постановеното
решение е правилно и законосъобразно.
Същото се отнася и за уважения от първата инстанция обратен иск.
Във въззивната жалба „Пътстрой ВДХ“ ЕАД оспорва изводите на
първоинстанционното решение за удовлетворяване на обратния иск. Според
страната единствените мотиви които съдът излага са свързани с това, че
между АПИ и останалите трети лица-помагачи, представляващи ДЗЗД
Консорциум ТРП – Бургас 2019, е сключен договор за поддръжка и текущ
ремонт на процесният участък от пътя, както и очевидното неизпълнение на
поетото с договора задължение от страна на последното дружество за
осигуряване на безопасни условия на движение, указва основателност на
обратния иск. По тази причина въззивникът счита, че решението на съда,
досежно обратния иск, е немотивирано, тъй като първоинстанционният съд е
ценил наличието на договор, но не е разгледал неговото съдържание, нито е
обсъдил направените от третите лица възражения, нито е обсъдил
представените от тях доказателства. Посочва се, че с писмо изх.№ 53-00-
710/05.07.2021 г е възложено за изпълнение допълнително задание за път ІІ-
73 гр. Карнобат – гр. Шумен от километър 43 +500 до километър 90 +324 със
срок за изпълнение 30.07.2021 г., като допълнителното задание включва
5
конкретни видове дейности, които следва да бъдат извършени от
изпълнителите. Заданието е изпълнено точно по зададените количества и
местоположение, съгласно изискванията и контрола от страна на възложителя
– СМР и са приети без забележки на 30.07.2021 г. от представители на
възложителя. Според страната в участъка, където е настъпило ПТП-то няма
възложени работи с представеното от АПИ задание, а и дори да е имало
такива, то те са приети без възражение от страна на възложителя АПИ.
В представения пред първата съдебна инстанция договор за възлагане
на обществена поръчка РД-38-8/30.03.2020 г. подписан между Агенция Пътна
инфраструктура и консорциум „ТРП – Бургас 2019“, включващ „Пътстрой
Бургас“ ЕООД, „Сет къмпани“ЕАД, „Бургас Пътстрой“ АД, „Инфра Експерт“
АД и „Щрабаг“ ЕАД, съгласно чл.5 от който дейностите по поддържане на
републиканските пътища се възлагат от възложителя на изпълнителя с
месечни, допълнителни и извънредни задания, като е посочени какви са
месечните, допълнителните и извънредните задания и начина по който се
възлагат. Действително между страните са налице съответни задания, които
са изпълнени от консорциума. Те са по инициатива на възложителя Агенция
Пътна инфраструктура. От друга страна е безспорен факта, че на 19.12.2021 г.
е възникнало процесното ПТП на Ришкия проход, за чиято поддръжка са
поели договорно задължение третите лица-помагачи. Съгласно чл.12 ал.4 от
договора: „В рамките на своите права по договора изпълнителят следва да
предприеми всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните
принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на
движение.“ Именно тази разпоредба задължава изпълнителите от своя страна
да полагат усилия и предприемат необходимите действия за опазване на
пътищата в добро състояние. В този смисъл е и чл.28 от договора, съгласно
който „при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение предмет на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди“.
При това положение настоящата инстанция намира, че предявеният
обратен иск законосъобразно е бил уважен,тъй като подписаният между
страните договор за възлагане на обществена поръчка РД-38-8/30.03.2020
6
задължава и изпълнителите да съблюдават поддържането на процесния път в
добро състояние. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, като „Пътстрой ВДХ“ ЕАД бъде осъден да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, сумата от 400 лв.-
направени разноски пред въззивната инстанция.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1806 от 23.08.2023 г., постановено по
гр.дело № 4598/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от
Райко Дамянов Калпачков, чрез адвокат Минка Андреева Колева със съдебен
адрес: гр. Карнобат, ул. „Тодор Каблешков“ № 6 да заплати на „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, представлявано от Иво Ивов
Груев и Пламен Ангелов Шинов,, сумата от 400 лева – разноски по делото за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7