№ 944
гр. Пазарджик, 24.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101493 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищеца ВЛ. СТ. Т., редовно призован на посочения съдебен адрес се
явява лично и с адв. М., редовно упълномощена да го представлява с
пълномощно приложено по делото, както и мл. адв. М., редовно
упълномощен да представлява ищеца от днес.
Ответника ТП НОИ – Кюстендил, редовно призован не изпраща
процесуален представител.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
МЛ. АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържаме подадената искова молба.
МЛ. АДВ. М.: Поддържаме подадената искова молба.
1
Спогодба между страните няма как да бъде постигната, тъй като не се
явява процесуален представител за ответника.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 1, ал. 1 т. 3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред от страна на
ищеца В.С. Т. срещу ТП НОИ - Кюстендил.
С исковата молба ищецът предявява в условията на кумулативност два
иска на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред за установяване на времето, което за зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г„ съгласно действащите дотогава разпоредби за периода от 16.01.1987
г. до 01.09.1987 г. за първия иск и за периода от 21.10.1988 г. до 21.03.1990 г.
за втория иск.
Твърди се, че през горепосочените от ищеца периоди от 16.01.1987 г. до
01.09.1987 г. и 21.10.1988 г. до 21.03.1990 г. работил на длъжност „помощник
гатерист“ в ДП „Никола Парапулов“ гр. Разлог на пълен работен ден.
Трудовото му възнаграждение се изплащало на ръка в края на всеки месец.
ДП „Никола Парапулов" гр. Разлог е бил завод, занимаващ се с
дървообработваща дейност. Негов правоприемник беше ТКЗС гр. Разлог,
който също прекрати своята дейност през 2007 г. Като на основание чл. 5, ал.
10 от Кодекса за социално осигуряване ТКЗС гр. Разлог е предал документите
по чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО на Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил.
И поради това на основание чл. 3, ал. 2 от Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред ТП на НОИ - гр. Кюстендил се явява
единствено ответна страна по така предявените от ищеца искове.
Сочи се, че видно от Уведомително писмо с изх. № Ц5506-09-3941 от
13.10.2020 г. и Уведомително писмо с изх. № Ц5506-09-3943 от 13.10.2020 г.
на Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил му се съобщава, че в
отдел „Обединен осигурителен архив” с. Невестино към ТП - Кюстендил е
приета разплащателна документация на ТКСЗ гр. Разлог с Приемо-
предавателен протокол № 36-01/05.04.2007 г., но липсват писмени данни за
претендирания от него стаж за периодите от м.01.1987 г. до м.09.1987 г. и от
2
м.10.1988 г. до м.03.1990 г.
Предвид тези факти и обстоятелства за ищеца е налице правен интерес
да предяви искове за установяване на горепосочения от него период за трудов
стаж на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да уважи предявените от
ищеца, в условията на кумулативност искове за установяване на трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране на пълен работен ден на длъжност
„помощник гатерист“ в ДП „Никола Парапулов“ гр. Разлог за периодите от
16.01.1987 г. до 01.09.1987 г. и 21.10.1988 г. до 21.03.1990 г.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели, при
допускането на които в съдебното заседание ищецът ще представи трудова
книжка, с която да се удостовери, че са работили или изпълнявали длъжност
в ДП „Никола Парапулов“ гр. Разлог заедно с ищеца в претендирания от него
период.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който се сочи, че искът, предмет на съдебното производство, е с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 1. ал. 1, т. 3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). С
оглед предвидения в ЗУТОССР специален ред за установяване на трудов и
осигурителен стаж, допустимостта и основателността на исковата молба
следва да се преценява съобразно изискванията, посочени в ЗУТОССР.
В исковата молба е направено искане по съдебен ред да бъде установен
трудов и осигурителен стаж за посочените по-горе два периода, положен от
ВЛ. СТ. Т. на длъжността „помощник гатерист“ в осигурителя ДП „Никола
Парапулов“ (ТКЗС гр. Разлог).
Сочи се, че по реда на ЗУТОССР законодателят е предвидил специален
ред за установяване на трудов и осигурителен стаж на лицата, претендиращи
полагането на такъв и на които липсват всички необходими документи, за да
докажат полагането му.
3
Счита се, че така предявеният иск е недопустим за разглеждане по реда
на ЗУТОССР, като са изложени съображения в тази насока. Съгласно
ЗУТОССР условие за допустимост на иска е наличието на задължителното
съдържание на исковата молба, посочено в разпоредбата па чл. 4 от
ЗУТОССР:
Сочи се, че чл. 4. ал. I, т. 5 от ЗУТОССР изисква посочване на адресите
на работодателите/осигуригелиге, при които ищеца е упражнявал трудова
дейност. В исковата молба ищеца посочва името на работодателя, при които е
работил през спорните периоди, но никъде не посочва адрес, единствено - гр.
Разлог.
Сочи се, чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗУТОССР изисква посочване на
продължителността на работния ден за работещите по трудово
правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана,
както и начина на заплащане на труда. В исковата си молба ищецът прилага
копие от трудова книжка, която не съдържа информация за месечно трудово
възнаграждение, както и за продължителността на работния ден, нито
системата за изчисляването на трудовото си възнаграждение - според
времетраенето на работата или според изработеното. Посочено е единствено -
на пълен работен ден и от данните в трудовата книжка - разряд и тарифа.
Сочи се, че съгласно ЗУТОССР условие за допустимост на иска се
явява наличието на удостоверението по чл. 5 от Закона.
Сочи се, че по силата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от ЗУТОССР към исковата
молба следва да се приложи удостоверението по чл. 5 от ЗУТОССР, като в
хипотезата, когато не е приложено удостоверение или не е представено в
дадения допълнително 7-дневен срок, исковата молба се връща на ищеца /арг.
чл. 4. ал. 3 от ЗУТОССР/. По силата на чл. 5 от ЗУ ГОССР трудов и
осигурителен стаж може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя / осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са загубени или унищожени. Съгласно ал. 2 на посочената норма, когато
осигурителят е прекратил дейността си. без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
4
инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от
КСО се представя удостоверение от съответното ТП на ПОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Това изискване
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска
и обуславя наличието на правен интерес от иска /в този смисъл е и
становището на ОСГК, т. 4 от ТР № 59/01.06.1962г. по гр. д. № 54/62г./.
Цитираните разпоредби дефинират две хипотези досежно издаването на
удостоверението по чл. 5 от ЗУТОССР: удостоверението се издава от
работодателя/осигурителя или от негов правоприемник или от ФЛ/ЮЛ,
съхраняващо документацията; удостоверението се издава от ТП на НОИ при
прекратена дейност на осигурителя и при иззети от него документи по реда
на чл. 5, ал. 13 от КСО.
Твърди се, че в конкретния случай ищецът не е представила
изискващото се удостоверение. При извършване на служебна проверка в
Архивохранилище - с. Невестино се установи, че на ВЛ. СТ. Т. служебно (да
послужи пред Районен съд Пазарджик) е издадено удостоверение обр. УН-17
изх. № Ц5506-09-3941# 3 от 20.05.2021 г., съгласно което в осигурителния
архив на Национален осигурителен институт липсват писмени данни за
положен трудов/осигурителен стаж от ВЛ. СТ. Т.. Посоченото удостоверение
не се явява изискуемото доказателство по чл. чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. тъй
като в случая не е налице хипотезата на прекратена дейност на осигурителя и
иззети от ТП на НОИ документи по реда на чл. 5. ал. 13 оз КСО. когато с
коментираното удостоверение териториалното поделение на НОИ
удостоверява, че в приетия от него архив липсват писмени данни за
претендирания стаж. Напротив, в случая от издадено предходно
Уведомително писмо изх. № Ц5506-09-3941# I от 13.10.2020 г. е видно, че е
приета разплащателна документация на осигурителя ТКЗС - гр. Разлог с
Приемателно- предавателен протокол № 36-01 от 05.04.2007 г., но в нея
липсват данни за ищеца. Освен това, осигурителният архив не може да
потвърди безспорно обстоятелството дали осигурителят е предал пълния обем
документация за периода, в който същия г е упражнявал дейност. В
Архивохранилище - с. Невестино осигурителят ДП „Никола Парапулов“ не е
предавал разплащателна документация изобщо.
Твърди се, че предвид обстоятелството, че ищецът не е депозирал
5
изискуемото удостоверение но чл. 5 от ЗУТОССР. явяващо се задължителна
предпоставка за допустимост на иска, смятам, че искът е недопустим и
образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
Ако съдът приемете, че предявеният иск е допустим, същия се оспорва
като неоснователен и недоказан. В представеното копие от трудова книжка на
ищеца се съдържат данни единствено за периода 16.01.1987 г. до 01.09.1987 г.
- датата на започване и датата па освобождаване от работа при осигурителя
ДП „Никола Парапулов“, но задължителното оформяне и заверка на стажа не
е направена и оформена с необходимите реквизити - липсва задължителният
правоъгълен печат с посочване на общия стаж, същият е написан на ръка
непосредствено до подписите на директор и главен счетоводител.
Сочи се, че относно заверяването на стажа в трудовите книжки за
процесния период е приложима 11аредбата за трудовите книжки и трудовия
стаж /НТКТС/, одобрена с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ бр. 10.02.1987
г. Съгласно чл. 6 от НТКТС - при прекратяването на трудовото
правоотношение продължител поспа на трудовия стаж, придобит от
работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото
правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и
ръководи теля на предприятието. Като се подпечатва с печата на
предприятието. Само след оформянето па трудовата книжка по предвидения
ред. Същата се ползва с удостоверителна доказателствена сила. Освен
удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР. Каквото считам, че не е представено,
към исковата молба трябва да се приложат и писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж, предмет на иска.
Те следва да изхождат от работодателя, при който е придобит стажът, и да са
съставени по време на полагане на стажа. Прилагането към исковата молба на
писмени доказателства, установяващи вероятността на стажа е предпоставка
за допускане на свидетелските показания в производството по установяването
му. В разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР се съдържа примерно
изброяване на писмените доказателства. В зависимост от характера на
упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителен стаж, могат да бъдат: трудов договор;
уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през
посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е
6
бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за
определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за
придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни
книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо
възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол; други
подобни документи.
Сочи се, че представеното с исковата молба копие от трудова книжка на
ищеца не може да бъде допуснато като „начало на писмено доказателство“,
доколкото както е посочено по-горе не е оформено според изискванията на
закона и е невъзможно но безспорен начин да се установи, че записването
произхожда и е съставено от длъжностни лица на осигурителя, без наличие на
разплащателни ведомости и друга трудовоправна документация за
извършване на сравнение.
Сочи се, че в настоящия случай, освен нередовната трудова книжка, не
са представени други писмени доказателства, които да установяват
вероятността на трудовия/ осигурителен стаж и които да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Още повече, за периода 2I.10.I988 г. – 21.03.1990 г. изобщо
не се представят никакви писмени доказателства, дори записване в
представената трудова книжка липсва.
Сочи се, че относно направено искане за разпит на свидетели, считам,
че искането за недопустимо, доколкото при подаване на исковата молба не са
изпълнени условията на чл. 6 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, а именно: за да бъдат допуснати до разпит
свидетелите е необходимо писмено доказателство за всеки отделен период от
време посочен в исковата молба. Към исковата молба не са представени
писмени доказателства за посочените лица Б. Ц. Ц. от гр. Разлог и Б. И. С. от
гр. Разлог – копия на трудови книжки или други документи, които да
установяват трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който
същия е придобит и времето на полагането му от свидетелите. Посочени са
единствено имената и адресите на свидетелите.
Посочените по-горе и в съвкупност обстоятелства обосновават извода
за неоснователност на исковата молба поради не представяне от страна на
7
ищеца на годни писмени доказателства, установяващи вероятност за
действително положен от него трудов стаж в ДП „Никола Парапулов“ през
процесните два периода.
В случай на уважение на иска се моли съдът да има предвид, че
съгласно чл.9, ал.2 от ЗУТОССР съдебните разноски са за сметка на ищеца и
Териториално поделение на НОИ – Кюстендил не следва да бъде осъждано за
заплащане на разноски.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да отхвърли исковата молба
на ВЛ. СТ. Т. от с. Ветрен дол. Общ. Септември като недопустима и да
прекрати образуваното производство.
С оглед становището на страната и при представяне на удостоверение
за загубване или унищожаване на книжата или ведомостите, което е
основание за допустимост на иска, както и при нови писмени доказателства,
относими към предмета на делото, се моли съдът да даде възможност на
ответника за изразяване на допълнително становище.
Представено е заверено копие на юрисконсулта, депозирал писмения
отговор.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищцовата страна
е да докаже, че през процесния период ищецът е полагал труд при сочения
работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно
време и начин на заплащане на труда, т.е. ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи релевантните обстоятелства, които са
от значение за основателността и доказаността на предявените искове.
АДВ. М.: Не възразявам по доклада и правната квалификация. Нямам
да соча други доказателства.
МЛ. АДВ. М.: Не възразявам по доклада и правната квалификация. Във
връзка с посочените от нас свидетели заявявам, че свидетеля Б. Ц. Ц. не се
явява. На негово място искаме да го заменим с друг свидетел – Д. Г. Х.. Той
8
също е бил служител в предприятието, но за него нямаме писмено
доказателство, тъй като е с изгорена трудова книжка. Б. И. С., който сме
поискали като свидетел си носи трудовата книжка и може да удостовери
факта, че е полагал труд в това предприятие.
АДВ. М.: Други писмени доказателства относно свидетеля Димитър
Ханджиев нямаме, но той работи към Община Разлог, работил е в това
предприятие.
С Определение № 1346/18.07.2021 г. съдът е приел представените от
страните писмени доказателства. Допуснал е до разпит двама свидетели при
режим на довеждане на ищеца.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо с вх. №
9180/26.05.2021 г. от ТД на НОИ – Кюстендил, с което изпращат 2 броя
образци, УП-17, за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред.
АДВ. М.: Запознати сме с постъпилите документи. Да се приемат.
МЛ. АДВ. М.: Запознати сме с постъпилите документи. Да се приемат.
СЪДЪТ счита, че постъпилите по делото материали са относими към
предмета на правния спор и като такива следва да бъдат приети по делото.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА постъпилите с писмо вх. № 9180/26.05.2021 г. от ТД на НОИ
– Кюстендил, 2 броя образци, УП-17, за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
По отношение на направеното доказателствено искане от ищцовата
страна, съдът намира следното:
Съгласно изискванията на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /чл. 6, ал. 4 от същия закон/ за свидетели се
допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са
работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през
периода, през който е положен претендирания стаж. В исковата молба, в
9
която е направено доказателствено искане за допускане на двама свидетели,
изрично е посочено, че при допускането им в съдебно заседание ще бъдат
представени трудови книжки, с които да бъде удостоверено, че същите са
работили или изпълнявали длъжност в ДП „Никола Парапулов“ гр. Разлог
заедно с ищеца в претендирания период. Видно от изявленията на
процесуалните представители, допуснатия до разпит свидетел Б. Ц. Ц. е
възпрепятстван да се яви в настоящото съдебно заседание, като е направено
искане същия да бъде заменен от друг свидетел, при режим на довеждане, за
който обаче липсват писмени доказателства относно обстоятелствата,
визирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред. Свидетелят, чието допускане се иска не
разполага и с трудова книжка, с която евентуално да бъдат удостоверени
процесните обстоятелства, поради което съдът приема, че в случая не са
изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 4 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
При това положение, съдът следва да допусне до разпит един свидетел,
при режим на довеждане на ищцовата страна, а именно Б. И. С., като следва
да отмени и свое Определение №1346/18.07.2021 г. в частта му, с която е
допуснат до разпит втори свидетел, при режим на довеждане на ищцовата
страна.
Воден от горното, Съдът
О П Р ЕД Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разпит, в качеството му на свидетел, лицето Д. Г. Х.,
с оглед изискванията на чл. 6, ал. 4 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
ОТМЕНЯ свое Определение № 1346/18.07.2021 г. в частта му, с която е
допуснат до разпит втори свидетел, при режим на довеждане на ищцовата
страна.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ НА
ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
10
Б. И. С. – ЕГН **********, на 65 години, българин, български
гражданин, с начално образование, пенсионер, женен, неосъждан, без родство
с ищеца.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. СТРАХИЛОВ: Аз съм от Разлог и живея в Разлог. Знам за
предприятие в Разлог „Никола Парапулов“, защото там сме работили. Аз бях
там „сортировач на дъски“. Предприятието се занимава с дървообработка.
Редяхме дъските и ги закачахме с крана. Мисля, че работих в това
предприятие 26 години и 7 месеца. Работех там от 1972 г. до 2001 г. Имах и
две години казарма, затова казах, че около 27 години съм работил в
предприятието. ВЛ. СТ. Т. го познавам. Той също работеше в това
предприятие „Никола Парапулов“. Той ми се струва, че беше „помощник
гатерист“. Работехме на пълен работен ден, на 8 часа. Сутрин от 6 часа до 15
часа и от 15 часа до 12 часа. Бяхме на две смени. Гатериста слагаше трупите
на количката и В. помагаше трупите да влезнат в машината. В. също беше на
пълен работен ден. Не мога да си спомня той колко време работеше в това
предприятие. Може да е работил една, две години там, може би и повече, но
не мога да си спомня с точност. През 1987 година, доколкото си спомням сме
работили заедно там с В.. Той беше 1987 г. там и пак „гатерист“ си работеше.
Не си спомням кога той напусна предприятието. За периода от 1988 до края
1990 г. В. трябва да е работил в предприятието. Докато влезе демокрацията
мисля, че В. работеше в предприятието на длъжността „гатерист“. След
демокрацията аз продължих да работя там. В. мисля че не продължи след
демокрацията да работи там. Тогава бяхме на 270 лв. трудово възнаграждение
до 1990 г. Плащаше ни касиер, на ръка. На 06-ти получавахме аванс, а след
20-то число получавахме заплата. Предприятието през 2001 г спря да
съществува, разпродаде се и имаше архив и архива се изхвърли и има хора
които не са си взели стажа и как ще си вземат стажа не знам. Аз си пазя
документите. След това не знам кой пое дейността на предприятието. Те го
разпродаде. В града е имало ТКЗС, но не там. ТКЗС-то е извън града. С В.
поддържахме отношения на работа. Кога влезе демокрацията от тогава не съм
виждал В. вече.
11
АДВ. М.: Представям заверено копие на трудовата книжка на свидетеля
Б. И. С., от която е видно, че същия е работил в ДП „Никола Парапулов“ –
Разлог. Представяме и оригинала на трудовата книжка, в случай че съдът
желае да извърши сравнение с представените копия.
СЪДЪТ, след като се запозна с направеното искане счита, че следва да
приеме представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства,
които касаят свидетеля Б. И. С. и удостоверяват обстоятелството, че същият е
работил при работодателя ДП „Никола Парапулов“ – Разлог през процесния
период от време, считано от 16.01.1987 г. до 21.03.1990 г. След извършено
сравнение с оригинала на трудовата книжка, съдът не констатира разлики с
представените заверени копия, поради което счита, че следва да приеме
представеното заверено копие от трудовата книжка на свидетеля Страхилов.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание заверени копия
на трудовата книжка на свидетеля Б. И. С..
ВРЪЩА оригинала на трудовата книжка на свидетеля Б. И. С..
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото. Представям списък на разноските по чл. 80 и Договор за правна
защита и съдействие.
МЛ. АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
С оглед липсата на други доказателствени искания и невъзможността да
бъде постигната спогодба, съдът счита делото за изяснено от фактическа и
правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаеми господин Районен съдия, моля да приемете така
12
подадената искова молба. Видно и от свидетелските показания, който
разпитахме днес и писмените доказателства представени от него се доказа, че
ищецът е работил в предприятието ДП „Никола Парапулов“ – Разлог на
длъжност „помощник гатерист“ през посочените периоди в исковата молба от
16.01.1987 г. до 01.09.1987 г. и от 21.10.1988г. до 21.03.1990 г. да му бъде
признат за трудов стаж, който трудов стаж да послужи за неговото
пенсиониране.
Видно от свидетелските показания на свидетеля Страхилов, стана ясно,
че това Държавно предприятие отдавана е ликвидирано в Разлог и не
съществува, както и че архива е унищожен и не може да се вземе от него
доказателство, дали наистина трудовия стаж, претендиран от ищеца е
изработен за този период. Считаме, че ищецът има този трудов стаж, работил
е във въпросното предприятие и моля да се приеме за трудов стаж.
МЛ. АДВ. М.: Уважаеми господин Районен съдия, моля да уважите
предявените в условията на кумулативност два иска на основание чл. 1, ал. 1,
т. 3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред,
предвид изложените факти и обстоятелства и доказаните от нас твърдения, че
ищецът е работил в ДП „Никола Парапулов“ в претендирания от нас период
от време, описан в исковата молба. Свидетелят, със своите свидетелски
показания, установи по безспорен начин, че е работил заедно с ищеца в
описаните от нас два периода от време, на пълен работен ден 8 часа, на
длъжност „помощник гатерист“, като заплащаното възнаграждение е ставало
в брой, в края на месеца, предвид изискванията на Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и доста дългия период от време и
самият факт, че държавното предприятие няма архив мисля, че свидетелските
показания на Борис Страхилов се явяват достатъчни за уважаването на
предявените от нас искове. В тази връзка моля да ги уважите и установите
трудовия стаж на ищеца, така както сме го описали в исковата молба и да
осъдите ответника да ни заплати разноските по делото.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 24.10.2021 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:15 часа.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14