Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
14.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1059 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
О.Ю.Х. като непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Т.И.Х., чрез упълномощен адвокат, твърди, че в ОС-Кърджали е внесен обвинителен
акт, по който с присъда ответникът е признат за виновен и осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за престъпления по чл.149, ал.1 и чл.155б, ал.1 от НК, представляващи такива срещу личността на ищецa, подробно
описани в исковата молба, в резултат на които на ищеца като малолетно лице са
причинени неимуществени вреди, представляващи унижения, страдания и последващи
неприятни изживявания, довели до намесата на психолог. Посегателството,
представляващо такова срещу половата неприкосновеност на личността на ищеца,
представлява според ищеца силен стресогенен фактор, оставящо отпечатък за дълго
време върху психическото му здраве, без сигурни данни за посоката на развитието
му, като травмата не отминава за кратко време и води до съществена промяна в
поведението като постоянно безпокойство, уплаха и отчужденост към околните.
Ищецът е в състояние на тревожност, което въпреки, че е загубило първоначалната
си острота, все още не е напълно преодоляно и способства за психотравматични
изживявания, свързани с извършеното престъпление.Искът е за обезщетение
от сумата 15 000 лв. за
причинените от престъпленията неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
лятото на 2012г. до окончателното им изплащане.В съдебно заседание
ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа иска.
Ответникът С.М.Н. в срока за отговор по
чл.131 от ГПКоспорва иска като погасен по давност и евентуално прави
възражение, че ако същият не е погасен по давност, то е само частично
основателен, защото е завишен по размер. Възражението за давност се основава на
това, че престъплението е извършено през лятото на 2012г., а искът е предявен
след изминаване на повече от 5 години съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, а
възражението за частична основателност се основава на това, че пострадалият не
е претърпял телесни повреди от престъплението и негативните преживявания,
свързани със същото, са минимални и не са оказали влияние върху личността му. В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат
поддържа възраженията срещу иска и моли за отхвърлянето му.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предявен е
иск по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за
причинени от престъпления неимуществени вреди, ведно със обезщетение
за забавата от периода от времето на извършване на престъплението.
С влязла в сила на 25.07.2018г. Присъда от 10.07.2018г. по НОХД N 87/2018г. по описа
на ОС-Кърджали ответникът е признат за виновен в следното:
1.че на неустановена дата през лятото на 2012 год. в землището
на с. Кьосево, общ. Кърджали, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – О. Н.Х., роден на ***г., престъпление по чл.149 ал.1 от НК,
2.че на неустановени дати през лятото на 2012 год. в землището
на с. Кьосево, общ. Кърджали, при условията на продължавано престъпление, на три пъти
склонил лице, ненавършило 14-годишна възраст – О. Н.Х., роден на ***г., да наблюдава действителни похотливо показване на човешки
полов орган и мастурбация, престъпление
по чл.155б ал.1 от НК.
Ответникът е признат
за виновен, че извършва идентични деяния по отношение и на друго малолетно лице,
и с присъдата му е наложено едно общо наказание “лишаване от
свобода” за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Изслушана в съдебно заседание Т.И.Х. –майка на ищеца обяснява, че О. е много
притеснителен, не е можел да спи през нощта, бълнувал, страхувал се, консултирали го с
психолог, за да не се травмира повече, случаят не се обсъжда пред него, но той
се сеща за него от време на време, пита кога
ще свърши това с делото, защото не му е комфортно и се
притеснява се, има срам, страх го е, че ще се
разчуе и се паникьосва, защото вече осъзнава какво се е случило, а тя самата колкото може го успокоява.
Според
разпоредбите на чл.45 - чл.54 ЗЗД, определящи границите на деликтната
отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на
чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението,
то е източник и на облигационно правоотношение, и пострадалият или неговите
наследници, както и юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, са
процесуално легитимирани да предявят граждански иск за обезщетение на вредите
от престъплението и да бъдат конституирани като граждански ищци както в съдебната фаза на наказателното производство, така и по общия
исков ред.
От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява престъплението,
възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по
което държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна
отговорност, чрез наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението
му. Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение,
по което увреденото лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е
носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо
когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление.
Следователно деянието е общото правно основание за възникване едновременно на
две материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската отговорност
за неговия извършител.Наказателната отговорност за престъплението се реализира
в рамките на наказателния процес, в който
не е задължително да се реализира съществуващото паралелно материално
правоотношение за поправяне на виновно причинените от деянието вреди, защото
защитата на материалното право по тези две правоотношения има напълно
самостоятелен характер.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, с оглед на което и при условията на чл.162 от ГПК, вр. чл.52 от ЗЗД искът е основателен и доказан, но погасен по давност.
Ищецът се позовава на влязлата в сила присъда, но наказателното производство
с продължителност от 03.06.2013г., когато е образувано ДП N 316/2013г. по описа на РУ-Кърджали, до постановяване на присъдата, влязла в сила на
25.07.2018г., не спира и не прекъсва течението на давността за реализиране на
гражданската отговорност на дееца, определена в чл.110 от ЗЗД като петгодишна. За
вземания за непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на
дееца-чл.114, ал.3 от ЗЗД, но тогава, когато той не е известен към довършване
на непозволеното увреждане.Видно от досъдебното производство деецът е посочен
още през м.май 2013г. от малолетния пострадал при проведена с него беседа в
хода на извършената проверка преди образуваното досъдебно производство, а след
образуване на същото е посочен от родителите на малолетния пострадал, при
разпита им на 23.07.2013г. като свидетели.Към дата 23.07.2013г. ищецът е
малолетен и недееспособен, не може да изявява правно валидна воля, упражнява материалните
и процесуалните си права чрез своите родители-чл.3 от ЗЛС и чл.28, ал.4 от ГПК,
при което знанието за това кой е делинквентът се преценява с оглед представителите
на малолетния пострадал, в случая родителите му, които при разпита им на
23.07.2013г. сочат, че узнават за извършените от ответника блудствени действия
със сина им през м.май 2013г.
Предписаният в чл.114, ал.3 от ЗЗД начален момент, от който възниква
вземането за вреди от непозволено увреждане е денят на откриване на дееца, но
когато той е известен давността тече от извършване на деликта, в случая от
узнаването кой е той от родителите на малолетния увреден, от когато до датата
на предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД на 13.08.2019г. погасителната давност по
чл.110 от ЗЗД е изтекла.
Наказателната
отговорност за извършено престъпление и гражданскоправната отговорност за
причинените от това действие вреди се реализират по различен ред, но втората
може да се реализира както чрез
предявяване на граждански иск в наказателното производство, така и чрез
самостоятелен иск пред гражданския съд. И в двата случая отговорността на
причинителя на вредите за обезщетението за тях ще се погаси с общата петгодишна
давност по чл.
110 от ЗЗД съобразно посочения начален
момент в чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, свързан
единствено с откриването на дееца. Такова откриване е налице от момента, в
който бъде установено фактически кое лице е извършило действията, за които се
твърди, че осъществяват състава на непозволеното увреждане, без да се изисква
това да е установено по обвързващ начин в отделно съдебно производство, в частност лицето да е привлечено към наказателна отговорност. От този момент тече давността за реализиране на гражданската
отговорност за причинените вреди от непозволено
увреждане и течението на давността не зависи
от това дали срещу дееца ще бъдат предприети действия за наказателно преследване
или не. Ако такива са предприети в срока по чл.114, ал.3
от ЗЗД,
въпрос на избор на увредения е дали да изчака противоправността на действията
на дееца и вината му да бъдат установени чрез
обвързващата сила на присъдата или не, но в първия случай той ще трябва да
предприеме и действия, чрез които да се подсигури срещу изтичането на
погасителната давност за обезщетението до приключването на наказателното
производство. Не съществува изискване при наличието на спор за осъществяване на
някои или всички елементи от състава на непозволеното увреждане,
този спор да се разреши в отделно производство, и това да е наказателното производство срещу ответника. То не е предпоставка за предявяването на граждански иск на ищеца за обезщетение за претърпените от действията на ответника вреди. Поради това и продължителността
на наказателното производство не е причина за пропускането на възможността обезщетението за вреди да бъде реализирано.Към датата на
предявяване в рамките на същото на граждански иск на 26.06.2018г. и
неприемането му от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство
по причина на оттеглянето му в съдебно заседание на 27.06.2018г., мотивирано с
провеждане на съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция с предварително изслушване по реда на Глава XXVII-чл.317 т.1 и сл. от НПК, давността по чл.110, вр. чл.114, ал.3 от ЗЗД е
изтекла.
Пропускът да се реализират правата по деликтното
правоотношение, се дължи на бездействието на увреденото лице като носител на
субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, упражняващо правото на иск чрез своите законни
представители, всеки един от тях поотделно или двамата родители съвместно, а не
на действията
по воденото срещу деликвента наказателно производство, което не прекъсва давността по смисъла на чл.115, ал.1 б „ж“ от ЗЗД.
С т.2 на Тълкувателно
решение N 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. N 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, e прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен
процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и
когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е
процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е
основание за спиране на погасителната давност. В мотивите към същото е посочено, че в практиката не е имало
съмнение с оглед ясната разпоредба на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД, че
вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то
става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което
давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо
авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и
деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от
влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер.
Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението
трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. Съгласно
чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД висящият съдебен процес
е основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в
този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането
му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен
процес относно вземането, спрямо което
тече погасителна давност. Наказателният
процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не
е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта, защото съгласно
чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален
кодекс целта е да се определи реда, по
който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на
престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.
В случая от узнаване през м.май 2013г. на извършенте от ответника деяния от
законните представители на малолетния пострадал, понастоящем непълнолетен, възниква
правото на ищеца за обезвреда от ответника на причинените от деянията
неимуществени вреди, погасителната давност за която съгласно чл.110 от ЗЗД е
изтекла най-късно в края на м.май 2018г. Възражението на ответника за
погасяване по давност на процесното парично вземане е основателно и обуславя
правомощие на съда да отхвърли иска по чл.45 от ЗЗД като погасен по давност,
при който изход на делото ищецът няма право на разноски на основание чл.78,
ал.1 от ЗЗД, и в негова тежест като непълнолетен, действащ със съгласието на
своята майка е отговорността за направени разноски от ответника на основание
чл.78, ал.3, вр. чл.28, ал.2 от ГПК, възлизащи на 980 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Н.Х. с ЕГН **********,***, непълнолетен, действащ със
съгласието на своята майка Т.И.Х. с ЕГН **********,***, срещу С.М.Н. с ЕГН **********,***,
иск по чл.45 от ЗЗД за сумата 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от извършени през лятото
на 2012г. престъпления по чл.149, ал.1 от НК и по чл.155б, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва от лятото на 2012г. до окончателното изплащане на сумата,
като погасен по давност.
ОСЪЖДА О.Н.Х. с ЕГН **********,***, непълнолетен, действащ със съгласието на
своята майка Т.И.Х. с ЕГН **********,***, да заплати на С.М.Н. с ЕГН **********,***,
сумата 980 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му.