Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
14.05.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 5 март през две хиляди и двадесета година
в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Кристиан
Петров
Антон Игнатов
при секретаря Е.
Павлова като разгледа докладваното от съдия Игнатов в.гр. дело № 57 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1453/17.10.2019 г., постановено по гр.дело № 04734/2018 г. на Районен съд- Перник, е прогласена по предявените от Л.В.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „Ейджиби Файнанс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Алеко Богориди“ № 45, срещу Е. В. М., с
ЕГН: **********, с адрес: *** и срещу Р.А.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
субективно пасивно съединени установителни искове, с правно основание чл.42,
ал.2 ЗЗД, недействителността на договорна ипотека, обективирана в Нотариален
акт от 20.12.2013 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
92, том III, рег. № 3759, дело № 437/2013 г. на нотариус Н.З. с рег. № *** на
НК и с район на действие Районен съд – Перник върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.505.789.6.6 по
КККР на гр. Перник, находящ се в *** –
по отношение на 1/6 част от сделката, касаеща 1/6 идеална част от имота –
поради недействителност на упълномощаването, обективирано в пълномощно с
нотариална заверка на подписите с рег. № *** и заверка на съдържанието с рег. №
***, том 1, акт № 90 от 09.12.2013 г. на нотариус В.Д. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд –
Перник.
Със същото
решение са осъдени „Ейджиби Файнанс“ АД, с ЕИК: *********, Е. В. М. и Р.А.С.,
да заплатят на Л.В.С. сумата от 107,43 лв., всеки един от тях, представляваща
сторени разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
„Ейджиби Файнанс“ АД, с ЕИК: ********* – нотариус В.Д. с рег. № *** на НК и с
район на действие Районен съд – Перник.
В установения от закона срок решението е обжалвано от „Ейджиби
Файнанс“ АД,
чрез процесуалната му представителка- адв.Е.М. от САК, с искане същото да бъде обезсилено поради недопустимост на предявения иск. Алтернативно е направено искане решението да бъде
отменено, поради наличие на злоупотреба с права от страна на Л.В.С..
Въззиваемата страна Л.В.С., чрез процесуалната си
представителка- адв.Х.И. от САК, е изразила становище, че жалбата е
неоснователна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд са предявени от Л.В.С., срещу „Ейджиби
Файнанс“ АД, гр.Бургас, Е. В. М. и Р.А.С., субективно пасивно съединени
установителни искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, за прогласяване недействителността
на договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт от 20.12.2013 г. за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том III, рег. № 3759,
дело № 437/2013 г., на нотариус Н.З. с рег. № *** на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – Перник, върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР на гр.Перник, находящ се в *** – по отношение на
1/6 част от сделката, касаеща 1/6 идеална част от имота. Ищцата твърди, че е
налице недействителност на упълномощаването, обективирано в пълномощно с
нотариална заверка на подписите с рег. № *** и заверка на съдържанието с рег. №
***, том І, акт № 90 от 09.12.2013 г. на нотариус В.Д. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд –
Перник.
Становището на
ответника „Ейджиби Файнанс“ АД, гр.Бургас е, че исковете са недопустими, тъй
като вече е налице влязло в сила постановление за възлагане на имота, след
извършена публична продан. Позовава се на практиката на ВКС- определение №
160/14.03.2013 г., по търг. дело № 580/2012 г., определение № 794/06.11.2014
г., по ч.гр.д. № 3215/2014 г., определение № 480/27.06.2014 г., по ч.гр.д. №
3551/2014 г.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Първоначално
районният съд е приел, че искът е недопустим, като с определение №
4752/28.09.2018 г. е прекратил производството по делото.
Определението е
обжалвано с частна жалба и с определение № 897/27.12.2018 г., по възз.д. №
691/2018 г. на Пернишки окръжен съд, определението на районния съд е отменено,
със задължителни указания.
Пред районния
съд са предявени от Л.В.С. срещу „Ейджиби Файнанс“ АД, срещу Е. В. М. и срещу Р.А.С.
субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД с искане да бъде призната за установена недействителността на договорна
ипотека, обективирана в Нотариален акт от 20.12.2013 г. за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том III, рег. № 3759, дело №
437/2013 г. на нотариус Н.З. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен
съд – Перник за 1/6 част от сделката поради недействителност на упълномощаването,
обективирано в пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № *** и
заверка на съдържанието с рег. № ***, том 1, акт № 90 от 09.12.2013 г. на
нотариус В.Д. с рег. № *** на НК и с
район на действие Районен съд – Перник.
Ищцата е
изложила твърдения, свързани с това, че между ответницата Е. В. М., в
качеството ѝ на заемател и ответното дружество „Ейджиби Файнанс“ АД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за предоставяне на паричен заем
от 20.12.2013 г., по силата на който на заемателя е отпуснат паричен заем за
цялостно погасяване на задълженията му към заемодателя, произтичащи от по-рано
сключен договор за предоставяне на паричен заем от 21.02.2012 г. Посочва, че
изпълнението на задълженията по договора от 20.12.2013 г. е обезпечено с
договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР на гр. Перник, одобрени със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, съставляващ
апартамент № 6, находящ се в ***, намиращ се в сграда № *, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55871.505.789, с предназначение на обекта –
жилище, апартамент. Ипотеката е учредена с Нотариален акт от 20.12.2013 г. №
92, том III, рег. № 3759, дело № 437/2013 г. на нотариус Н.З. с рег. № *** на
НК и с район на действие Районен съд – Перник в полза на заемодателя „Ейджиби
Файнанс“ АД. Твърди се, че за събиране на вземанията по договора за
предоставяне на паричен заем от 20.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист от
24.08.2015 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1601/2016
г. по описа на ЧСИ А. В.. В хода на това производство принудителното изпълнение
е насочено спрямо ипотекирания недвижимия имот. Посочва се, че към момента на
учредяване на ипотеката собственици на имота са ищцата Л.С. и ответниците Е. М.
и Р.С., като ищцата притежава 1/6 идеална част от правото на собственост.
Поддържа се, че по силата на сделката за ипотека всички те имали качеството на
ипотекарни длъжници. Намира обезпечителната сделка за нищожна в частта, в която
е учредена ипотека и върху собствената ѝ 1/6 идеална част от имота, тъй
като не е дала съгласието си за това. Навежда доводи за недействителност на
упълномощаването, направено от нейно име в полза на ответницата М., по силата
на което последната да изрази съгласието на ищцата за учредяване на договорната
ипотека, с твърдението, че не е подписвала пълномощното с нотариална заверка на
подписите с рег. № *** и заверка на съдържанието с рег. № ***, том 1, акт № 90
от 09.12.2013 г. на нотариус В.Д. с рег. № ***
на НК и с район на действие Районен съд – Перник.
В депозирания в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Ейджиби Файнанс“ АД
оспорва исковете като недопустими, а евентуално и като неоснователни. Намира,
че не е налице правен интерес от търсената защита, доколкото процесната
договорна ипотека е погасена по силата на закона, на основание чл.175, ал.2 ЗЗД. Твърди, че в хода на производството по изпълнително дело № 20168130401601
по описа на ЧСИ А. В. през периода 18.12.2017 г. – 18.01.2018 г. е проведена
публична продан на исковия недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР на гр.Перник, одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ
апартамент *, находящ се в ***, обявен е купувач и след заплащане на продажната
цена на имота последният му е възложен с Постановление за възлагане, влязло в
законна сила на 16.04.2018 г. Намира за недоказани твърденията на ищцата, че не
е подписвала пълномощното от 09.12.2013 г., с което ответницата Е. М. е
упълномощена от нейно име да сключи като ипотекарен длъжник договорната
ипотека. Посочва, че Л.С. е признала качеството си на ипотекарен длъжник по
изпълнителното дело с депозирането на жалба срещу действията на съдебния
изпълнител. Не оспорва останалите изложени в исковата молба фактически
твърдения. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на
производството по делото като процесуално недопустимо, а евентуално – при
неуважаване на това искане, за отхвърляне на предявения срещу него иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Към делото е
приложено НОХД № 00480/2016 г. на РС- Перник, приключило с влязло в сила
споразумение, с което Е. М. е призната за виновна за престъпления по чл.309,
ал.1, вр. чл.26 и чл.по чл.314, пр.ІІ-ро, НК.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответницата Е. В. М. и ответницата Р.А.С., не са подали писмени
отговори.
С определение от
18.03.2019 г. на основание чл. 219 НК като подпомагаща страна в процеса на
страната на ответника „Ейджиби Файнанс“ АД е конституирана нотариус В.Д..
Същата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по исковете.
Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното
решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Районен съд- Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Обжалваното решение е допустимо.
В този смисъл настоящият съдебен състав споделя становището, формулирано в цитираното
определение № 897/27.12.2018 г., по ч. възз. гр. д. № 691/2018 г. на Пернишки
окръжен съд. В допълнение може да се отбележи, че ипотекарният длъжник не може
да противопостави на купувача от публичната продан пороците на сделката, с
която е учредена ипотеката, респективно несъществуването на обезпечението.
Съгласно чл.496, ал.3 ГПК на купувача от публична продан с влязло в сила
постановление за възлагане могат да бъдат противопоставени само нарушенията по
чл.490 ГПК (обстоятелството че той е лице без право да наддава или е подставен
на такова лице) и невнасянето на цената.
В хода на
принудителното изпълнение страните могат да се защитят чрез жалба срещу
действията на съдебния изпълнител само срещу процесуалната законосъобразност на
изпълнителния процес. Процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес
обаче не може да преодолее неговата материална незаконосъобразност. Бъде ли
отречено със сила на пресъдено нещо съществуването на обезпечението, с обратна
сила се заличават всички действия в изпълнителния процес, като това не засяга
правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните
действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане
на съдебния изпълнител (чл.433, ал.2 и 3 ГПК), но кредиторът ще дължи
обезщетение за всички причинени вреди. В този смисъл е и съдебната практика
)виж решение на ВКС № 123/31.03.2015 г. по гр. д. № 4298/2014 г. на IV ГО).
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Единственият довод във
въззивната жалба, освен за недопустимост на иска е, че се касае за злоупотреба
с право от страна на Л.С.. Твърди се, че действията на същата са в разрез с разпоредбите
на чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, чл.12 и чл.63 ЗЗД и чл.3 ГПК и превратното упражняване на субективните права е укоримо, с оглед
обществения интерес и правните последици от отказ от защитата им. Според
въззивника действията на Л.С. преди заявяване на исковата молба навеждат на
потвърждаване на действията на ответницата Е. М. и същевременно представляват
отказ от право да се черпят последици от позоваване на недействителността,
поради което последното й действие- предявяването на исковата молба следва да
се смята за злоупотреба с право.
Настоящият
съдебен състав намира, че действията на въззиваемата не биха могли да се
квалифицират като злоупотреба с право. В чл.3 ГПК, законодателят е предвидил
отговорност на участващите в съдебните производства лица при нарушаване на
принципа на добросъвестност, посочвайки, че предоставените им процесуални права
трябва да се упражняват добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и да
изнасят пред съда само истината. Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва
да се търси в обективните морални категории, които са възприети от обществото,
но поради своя социално- етичен характер не са скрепени със закон и основно са
свързани със забрана да се вреди другиму. По своята същност добрите нрави са
правила за поведение, които наред и в хармония с правните норми регулират
обществените отношения. В конкретния случай, нито едно от предприетите
процесуални действия от въззиваемата, изразяващи се в обжалване действията на
съдебния изпълнител, след което предявяване на иск по чл.42, ал.2 ЗЗД, не може
да бъде окачествено като недобросъвестно упражняване на процесуални права от нейна
страна.
решение
№189/20.06.2014 год. на ВКС по гр.д. №5193/2013 год., IV г.о., ГК
Както бе отбелязано
по- горе, в хода на принудителното изпълнение страните могат да се защитят чрез
жалба срещу действията на съдебния изпълнител само срещу процесуалната
законосъобразност на изпълнителния процес. Процесуалната законосъобразност на
изпълнителния процес обаче не може да преодолее неговата материална
незаконосъобразност. В този смисъл единственият начин за защита от материалната
незаконосъобразност остава исковият процес. Въззиваемата Л.С. от една страна е
обжалвала актовете на съдебния изпълнител- насрочване на продан, постановление
за възлагане на недвижим имот, а от друга е инициирала наказателно
производство, което е завършило с влязло в сила споразумение между Районна
прокуратура- Перник и Е. В. М., с което последната е призната за виновна за
престъпления по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и чл.314, пр.2 НК и на
основание чл.23, ал.1 НК й е определено едно общо най- тежко наказание „пробация“
със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с
продължителност 16 месеца и периодичност два пъти седмично и „задължителни
срещи с пробационен служител“, с продължителност 16 месеца. Предявяването на
иска е станало на 13.03.2018 г., като към този момент все още е било налице
висящо изпълнително производство. С постановление за възлагане на недвижим имот
от ЧСИ А. В. от 25.01.2018 г. процесният имот е бил възложен на обявеното за
купувач трето лице, неучастващо в настоящия процес, като с решение №
106/16.04.2018 г., по гр.д. № 156/2018 г. на ОС- Перник, влязло в сила на
същата дата, жалбите на Р.С., Е. М. и Л.С. са отхвърлени. Предвид това съдът
намира, че не са налице основания да се смята, че въззивницата е злоупотребила
с право, като е използвала тези средства за защита на интересите си. Не
навеждат на извод за злоупотреба с право и фактът, че се е налице проточила се
висящност на изпълнителния процес. Предвид това, при липса на противоправно
поведение от страна на въззиваемата не биха могли да са налице твърдените понесени
негативи и търпени загуби от „Ейджиби Файнанс“ АД.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода
на делото въззивникът „Ейджиби Файнанс“ АД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата Л.С. направените разноски по настоящото производство.
Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на направените разноски в размер на
1 700 лв.- изплатено възнаграждение за един адвокат.
Въззивникът с
молба вх. № 1539/04.03.2020 г. е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Искът е за 1/6 ид.ч. от недвижим имот,
която е на стойност 7 228.83 лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес от 5000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение е 580
лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. или в настоящия случай- 691.44 лв., каквато
сума следва да бъде присъдена на въззиваемата.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1453/17.10.2019 г., постановено по гр.дело № 04734/2018 г. на Районен съд-
Перник.
ОСЪЖДА „Ейджиби
Файнанс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.„Алеко Богориди“ № 45, да заплати на Л.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 691.44 лв. (шестстотин деветдесет и един лева и четиридесет и четири
стотинки)- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от датата на
връчването му на страните.
Председател: Членове: