№ 10512
гр. С., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110101959 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В. Х. В., с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 720,19 лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 527,81 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
10.10.2023 г., претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „О.К.“,
бл. 609, вх. Б, ет. 6, ап. 16, абонатен № 360116, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 61361/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на
собственик на процесния имот, което правоотношение е възникнало въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за
който се отнася съответното вземане, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе
размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
1
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ
в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По
тези съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
признава дължимостта на претендираните с исковата молба суми. Възразява срещу
претендираните от ищеца разноски и моли същите да бъдат определени в минимален
размер. Прави искане по реда на чл. 241 ГПК за разсрочване на задължението на 12 равни
месечни вноски поради липсата на доходи.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
него и ответника въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил
до имота на ответника топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
изпадането на ответника в забава за заплащане на задълженията за доставена топлинна
енергия и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички свои възражения.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С доклада по делото, обявен за окончателен по реда на чл. 146 ГПК, с оглед
конкретно заявените в отговора на исковата молба твърдения, доводи и искания и на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и
поради това ненуждаещи се от доказване всички пораждащи спорното материално право
2
юридически факти, а именно че: 1) през исковия период ответникът е имал качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот; 2) процесният имот е бил
топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на
исковата сума; 4) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца са възникнали вземания за
главница за топлинна енергия и мораторна лихва в размер на исковите суми. В случая
ответникът е признал исковата претенция по основание и размер, изявлението е направено
чрез изрично упълномощен с това право процесуален представител, признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него.
Доколкото ответникът признава изцяло предявените искове, а ищецът, чрез
процесуалния си представител, в открито съдебно заседание е отправил изрично искане за
постановяване на решение при признание на иска, то предвид процесуалното поведение на
страните съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска. С оглед на правилото на чл. 237, ал. 2
ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на претенциите, с
която е сезиран.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в исковото производство.
По отношение на отговорността за разноските съдът намира, че право на такива има
ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на
иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във
връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Такъв именно е и
настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за установяване на своите вземания,
поради оспорването им от длъжника (ответник), чрез подаденото в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК възражение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е сторил
разноски в общ размер на 114,96 лв., от които 64,96 лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото.
3
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
исковото производство. Същият е сторил разноски в общ размер на 114,96 лв., от които 64,96
лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото. С оглед изложеното, в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в общ размер на 229,92 лв.
По направеното искане от ответника за разсрочване на задължението по
решението съдът намира следното:
Искането е процесуално допустимо.
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи
или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства. Макар че исковете са предявени при условията на чл. 422 ГПК, т. е. същите са
установителни, въз основа на решението по тях в случай на уважаване на исковете ще бъде
издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото
вземане. Правата по чл. 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от
волята на кредитора относно избрания от него ред на защита (в този смисъл ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 14). Поради това,
съдът, разгледал и уважил иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е компетентен да се
произнесе по искане за отсрочване или разсрочване на съдебно установеното вземане.
Насрещната страна – „Т.С.“ ЕАД не изключва възможността за разсрочване на дълга.
От представените по делото доказателства за имущественото състояние на ответника
(декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК и удостоверение за
декларирани данни от НАП за периода от 01.01.2022 г. до 24.02.2025 г.) се установява, че
ответникът не е страна по трудово правоотношение, не се осигурява като самоосигуряващо
се лице, не получава месечен доход, не притежава парични влогове, не притежава дялове и
акции в търговски дружества, съпругата му получава месечен доход в размер на 977 лв.,
притежава процесния апартамент в гр. С. с площ от 99 кв. м., а в декларацията по чл. 83, ал.
2 ГПК под страх от наказателна отговорност ответникът е декларирал, че преди 4 години е
претърпял злополука - счупване на прешлен на гръбначен стълб и страда от диабет. Ето
защо, с оглед така установените финансов, граждански и социален статус на ответника и
изразеното от него желание за разсрочване, съдът намира, че искането за разсрочване на
задълженията е основателно. При определяне размера на сумата, която ответникът следва да
изплаща месечно, съдът съобрази упоменатите по-горе обстоятелства, както и конкретното
искане на ответника за разсрочване на задълженията на 12 равни месечни вноски.
Задължението (за сумата от 2 720,19 лв. - главница за цена на доставена топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2023 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 527,81 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
до 10.10.2023 г. и за сумата от 229,92 лв. – разноски по делото) следва да бъде разсрочено на
12 равни месечни вноски, като ответникът следва да заплаща месечно сумата от по 289,82
4
лв., платима до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ
месеца, през който решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до
окончателното изплащане на задълженията, като към всяка вноска следва да се заплаща и
дължимата законна лихва върху заплатената част от главницата от 07.11.2023 г. до заплащане
на съответната част от главницата.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът В. Х. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 609, вх. Б, ет. 6, ап. 16,
дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.” № 23Б, сумата от 2 720,19 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 527,81 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г., претендирани за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 609, вх. Б, ет. 6, ап. 16,
абонатен № 360116, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
61361/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ОСЪЖДА В. Х. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 609, вх. Б, ет. 6,
ап. 16, да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 114,96 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 114,96 лв. – разноски в исковото производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, ведно с припадащата се законна
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, като ПОСТАНОВЯВА В. Х. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж. к. „О.К.“, бл. 609, вх. Б, ет. 6, ап. 16, да заплаща на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, сумата от 289,82 лв. месечно, за срок
от 12 месеца, като всяка вноска е платима до 30-то число на месеца, за който се отнася,
считано от месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна сила (за първата
месечна вноска) до окончателното плащане на задълженията, ведно с дължимата законна
лихва до изплащане на главницата, по следната банкова сметка на ищеца: IBAN:
BG48SOMB 9130 1011 2533 02, „Общинска банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта, с която изпълнението на дължимите
5
суми е разсрочено, имаща характер на определение – в едноседмичен срок от съобщението
пред Софийски градски съд с частна жалба.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6