РЕШЕНИЕ№73
гр.
Силистра, 07.08.2023 г.
Административен съд – Силистра, в
открито заседание на шести юли, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:СЪДИЯ: Павлина Георгиева-Железова, с участието на секретаря Румяна
Пенева, разгледа адм.дело № 76 по описа на съда за 2023 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба с вх. №
ЛК-04/3286-05-190/19.04.20213 г. на „СТРОЙ АРТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Силистра, ул. „Добруджа“ № 16, чрез адвокат Т.С.,
срещу заповед № РД-27-32/20.03.2023 г. на началника на ДНСК София, с която е
прекратено действието на удостоверение № РК-0069/26.11.2018г. (със срок на валидност до
26.11.2023г.) за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
(оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на
строителен надзор).
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед,
като постановена в нарушение на административно-производствените правила, в
противоречие с материалния закон и неговата цел.
Извежда се оплакване за
допуснато нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК, тъй като се счита, че издателят на
акта не e компетентен да издава акт от процесния вид. Нарушението било
съществено, тъй като е нарушен чл. 10, ал 2 от АПК, а именно издателят на акта
е участвал в административното производство по издаване на акта, тъй като е
издател и на двете наказателни постановления (НП), които са основание за
налагане на процесната мярка по оспорения административен акт. Водещата идея в
жалбата е, че материалните разпоредби, които следва да се съобразяват от
административния орган, са тези които са действали към момента на издаване на
удостоверението за предоставяне правоспособност на жалбоподателя да извършва
дейности по чл. 166, т. 1 от ЗУТ, а именно преценка в съответствието на
инвестиционни проекти със закона/дейности по строителен надзор. В този смисъл
към момента на издаване на удостоверението за предоставяне на правоспособност
към 2018 г., редакцията на ЗУТ е била различна от тази, която е действала към
момента на издаване на процесната заповед, а именно месец март 2023 г.
Извежда се извод, че
съдържанието на разпоредените последици с оспорения акт предполагат, че същите са
административнонаказателни, т.е. санкция, която по съдържание съставлява
административно наказание по смисъла на чл. 13, ал. 1, б.„в“ от ЗАНН. В този
смисъл независимо от формата, под която волеизявлението на административния
орган е обективирано, то следва да се приеме, че процесната заповед съставлява
административно наказание, което следва да се ползва от процедурата по
административно-наказателните производства, а не по административните такива. В
този смисъл следва първо да се издаде акт за установяване на административно
нарушение, а процесните разпоредени последици да се наложат с НП.
На следващо място като
индиция за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се сочи
нарушаване разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от АПК, съгласно която административният
орган, в процеса на административното производство, следва да се отведе от
участието, ако е заинтересован от изхода на производството, а в процесния
случай, според жалбоподателя, обстоятелството, че едно и също длъжностно лице,
а именно началникът на ДНСК - е издател на двете НП (които са включени като
елементи във фактическия състав на приложената хипотеза на чл. 167, ал. 9, т. 1
от ЗУТ) и който в същото време е издател на финализиращия административното
производство акт – настоящата заповед - е обстоятелство, което е основание за
самоотвод на началника на ДНСК.
В заключение се моли на
отмяна на оспорената заповед и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез юрисконсулт К.
оспорва жалбата като неоснователна.
По отношение на процесуалните
правила –счита, че същите са спазени. Оспореният акт е в писмена форма, съдържа
изискуемите реквизити, които са разписани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Издаден е от материално компетентен орган - началникът на ДНСК като
длъжностното лице е издало акта в това си качество.
Актът е мотивиран в
достатъчна степен. Посочено е правното основание за издаването му – чл. 167,
ал. 9, т. 1 от ЗУТ, съгласно което действието на издаденото от началника на
ДНСК удостоверение се прекратява преди изтичането на срока, за който е
издадено, при влезли в сила на две НП за срок от три години, с които са
наложени имуществени санкции на юридическото лице по този закон или по
нормативните актове по прилагането му.
Волеизявлението на
административния орган е формирано след събиране и анализиране на всички
относими факти, доказателства, които са станали предпоставка за издаването на
обжалвания административен акт като същевременно те са и подробно изложени в
самия административен акт.
Не са налице съществени
нарушения на административно-производствените правила, което води до извода, че
не са налице отменителните основания предвидени в разпоредбата на чл. 146 от АПК. Сравнението в жалбата между
двете производства – административно и административно-наказателно и
препращането към административното наказание по чл. 13, ал. 1,б „в“ от ЗАНН е,
че за осъществяване на определени дейности, които имат за цел да се регулират и
ограничат при определени обществени рискове, законът предвижда особени
административни регулации. Една от тях е разрешителният режим, който задължава
лицата предварително да се снабдят с разрешение от компетентния административен
орган, за да могат да осъществяват съответната дейност. Специализираната
нормативна уредба на разрешителния режим за осъществяване на дейност по оценка
на съответствието на инвестиционните проекти или осъществяване на строителен
надзор е изведена в разпоредбата на чл.
167 от ЗУТ, в която законът ясно регламентира изискванията, на които трябва да
отговоря едно юридическо лице, което е такова по смисъла на търговския закон,
за да получи и удостоверение, което по своята правна същност е едно
разрешително от началника на ДНСК, на дирекцията, на която е поверен
административният контрол върху строителството, което се осъществява на
територията на Република България с цел да се осъществява посочената по-горе
дейност, т.е. оценка на съответствието на инвестиционните проекти или
осъществяване на строителен надзор по време на строителството. Не може да прави
аналогия между този разрешителен режим по чл. 156, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и
правораздавателната дейност, чрез издаваните наказателни постановления. В
случая, с обжалвания административен акт на основание чл. 167, ал. 9, т. 1 от ЗУТ е прекратено действието на удостоверение № РК-0069/26.11.2018 г., издадено
от началника на ДНСК спрямо „Строй арт“ ООД, тъй като са налице предвидените в
закона предпоставки, а именно - при влезли в сила две НП за срок от три години,
с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице за нарушения
извършени по смисъла на ЗУТ. Всеизвестно е, че НП, издавано по смисъла на ЗАНН,
по съществото си е правораздавателен акт, т.е. не бих допуснала, че някой би
могъл да направи сравнение по това и няма сравнение и не може да се каже, че
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
По отношение на оплакването в
жалбата, че едно и също длъжностно качество, заемано от едно и също физическо
лице – началникът на ДНСК, е издател както на двете наказателни постановления, така
и на оспорения административен акт - не счита, че този довод е основателен.
Началникът на ДНСК участва в настоящото административно производство в качеството
си на административен орган, а не в качеството си на административнонаказващ
орган, т.е. законът му делегира тези права, той може да участва в тези си две
качества. Административният акт, който е обжалван към настоящия момент, е
издаден, след като се влезли в сила двете наказателни постановления. Тоест,
попълнени са елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 167, ал. 9,
т. 1 от ЗУТ. Не е възможно началникът да не се самосезира като административен
орган, който има правомощието да прекрати съответното удостоверение за
осъществяване на дейността на „Строй арт“ ООД.
Освен това, в персоналитета
на органа също има промяна, т.е. следва да се отхвърли каквато и да е
пристрастност на физическото лице, което осъществявало съответната длъжност. Разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) казва, че обратното
действие на разпоредбата става с изрична такава разпоредба. Промяната на
разпоредбата на чл. 167, ал. 9, т. 1 от ЗУТ, обн.в Държавен вестник, бр. 16 от
23.02.2021 г., няма обратна сила. Тя в действителност е приложена и занапред. Разпоредбата
изисква в срок от три години да има влезли в сила две НП, при което следва
органът да се самосезира и да прекрати съответното удостоверение.
В обобщение моли за отхвърляне
на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В персоналния състав на
дружеството-жалбоподател са настъпили промени като управителят В. Г. е заменен
с Ц. П.. Тази промяна в Търговския регистър е отразена и в регистъра на лицата,
упражняващи строителен надзор/преценка за съответствието на инвестиционните
проекти (дейности по чл. 166 и сл. от ЗУТ ) Със заповед № РД-27-7/07.01.2022 г.
на началник ДНСК е заличен като управител на дружество „Строй Арт“- ООД - Силистра
В. Г. и на негово място е вписан като управител Ц. Д. П..
Съгласно чл. 167, ал. 9, т. 1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, действието на издадено удостоверение
от началника на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ се
прекратява преди изтичането на срока, за който е издадено, при влезли в сила
две наказателни постановления за срок три години, с които са наложени
имуществени санкции на юридическото лице по закона за устройство на територията
или нормативните актове по прилагането му.
След извършена проверка в регистъра
на административно-наказателните производства при ЦУ на ДНСК, е установено, че спрямо
това дружество са издадени две влезли в сила наказателни постановления с
фактически състав по закона за устройство на територията.
С първото дружеството е
санкционирана за това, че в качеството си на лице-консултант по смисъла на чл.
166, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗУТ, упражняващо строителен надзор въз основа
на договор от 12.04.2021г., е извършило оценка за съответствието на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите по реда на чл. 142,
ал. 6, т. 2 от ЗУТ за строеж пета категория в гр. Дулово, област Силистра, в нарушение
на чл. 142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 139, ал. 3 от ЗУТ и чл. 142,
ал. 6, т. 2 от ЗУТ. Нарушени са били разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 139, ал. 3 от ЗУТ, чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ и чл. 166,
ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗУТ и е осъществен състава на чл. 237, ал. 1, т. 6
предложение първо от ЗУТ. Издадено е било наказателно постановление №
СС-20-ДНСК-100/22.11.2021 г .от началника на ДНСК с наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лв. Наказателно постановление е обжалвано. С Решение
№ 47/25.10.2022 г. на АС -Силистра, оставя в сила Решение № 95/18.04.2022 г. на
PC - Силистра, с което е потвърдено НП, т.е. НП е в сила от
25.10.2022 г.
С другото Наказателно
постановление № СС-23-ДНСК-98/22.11.2021 г. дружеството-жалбоподател е
санкционирано с имуществена санкция в размер на 20 000 лв., редуцирана по реда
на касационния контрол до 5 000 лв. (Решение № 5/20.02.2023г. на АС -
Силистра).
Изпълнителното деяние
- дружеството-жалбоподател „Строй-Арт“ ООД, в качеството на лице - консултант
по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1, предл.първо от ЗУТ, упражняващо строителен
надзор, е извършило оценка за съответствието на инвестиционен проект с
основните изисквания към строежите по реда на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, без
наличието на положително становище на органите на държавния здравен контрол в
нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 и т. 7 от ЗУТ във връзка с чл. 169, ал. 1, т.
3 и чл. 144, ал. 1,т. 9 от ЗУТ.
След като са
анализирани горецитираните факти, началникът на ДНСК е издал оспорената заповед
№ РД-27-32 от 20.03.2023 г., с която е прекратено действието на удостоверение №
РК-0069/26.11.2018 г., издадено в полза на жалбоподателя за извършване на
дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (оценка на съответствието на
инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на
валидност до 26.11.2023 г.)
От правна страна - При
изпълнение на предвидения в чл. 167, ал. 9, т. 1 от ЗУТ фактически състав в
хипотезата на правната норма, следва да настъпят и предвидените в диспозицията
й правни последици. Във фактическия състав на цитирания текст се включват
следните обстоятелства–две наказателни постановления, постановени в рамките на
тригодишен период, с изпълнително деяние по Закона за устройство на
територията, спрямо дружество с предмет на дейност по чл. 166 от ЗУТ.
Наказателно
постановление № СС-20-ДНСК-100/22.11.2021 г. е влязло в сила на 25.10.2022 г., а
Наказателно постановление № СС-23-ДНСК-98/22.11.2021 г.–на 20.02.2023 г. Следователно,
в рамките на тригодишен период, в който се включва периодът от четири месеца
между 25.10.2022 г. до 20.02.2023 г., дружеството-жалбоподател е санкционирано
с наказателни постановления за дейност по Закона за устройство на територията. Специалната
правоспособност за извършване на дейност като строителен надзор и/или
извършване на оценка за съответствието на инвестиционните проекти с
нормативните изисквания по чл. 166 от ЗУТ намира израз в разрешителния режим по
административен ред, с който държавата гарантира известна степен на добра
правоспособност. Предвиденият административно-наказателен режим, осъществяван
чрез наказателните постановления, предвиждат съответни санкции, при извършване
на предвидените в административно-наказателни нормативни разпоредби. При
установяване на поне две простъпки в рамките на три години законодателят е
предвидил, че правоспособността е компрометирана и следва, в интерес на
обществото, да се предприемат мерки за охраняване на интересите му, като се
прекрати действието на процесното удостоверение за правоспособност.
В обобщение, съдът
намира, че материалният закон е спазен като при наличие на обстоятелствата в
хипотезата на чл. 167, ал. 9, т. 1 от ЗУТ, действието на разрешителното,
обективирано в процесното удостоверение, е прекратено.
По съответствието на
заповедта с процесуалните разпоредби:
Оспорената
заповед е издаден от началника на ДНСК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ЗУТ началникът на ДНСК
или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверения за упражняване на
дейностите по ал. 1, т. 1 при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно дейности по
оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява
строителен надзор. След като удостоверението е издадено от началника на ДНСК,
именно той е и органът, който има правомощията да прекрати неговото действие.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма, съдържаща правните и фактическите основания за
издаването й. Съгласно чл. 18 от Наредба № 02-20-25/03.12.2012 г., началникът
на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице прекратява предсрочно
удостоверението със заповед при условията на чл. 17, ал. 1 от наредбата. В акта
се съдържат отразени всички изискуеми реквизити- издател, удостоверението,
чието действие се прекратява, адресата на акта, мотивите, дали основание на
ответника да прекрати предсрочно действието на удостоверението. Посочено е
правното основание, а именно чл. 167, ал. 9, т. 1 от ЗУТ, с които са въведени
нови изисквания към дружествата, притежаващи удостоверения за извършване на
дейност по чл. 166 ЗУТ.
Няма
специална процедура за издаване на акт, с който се прекратява действието на
удостоверението. Извършена е проверка, от която е установено, че дружеството е санкционирано
в рамките на тригодишен период за нарушаване на специалните правила по ЗУТ,
свързани със специалната му правоспособност.
Предвид
изложеното, съдът не констатира пороци в акта, водещи до неговата нищожност,
тъй като е издаден от компетентен орган. Не е и унищожаем – спазена е предписаната
от закона писмена форма и съдържа правните и фактически основания за издаването
му. Поради това и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на акта на процесуално основание.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за дублиране на санкция чрез издаването на
наказателни постановления и издаването на процесния акт за налагане на
принудителна административна мярка. Няма спор в теорията и в съдебната
практика, че двата вида акта се издават в рамките на различни по вид
производства – административно (процесната ПАМ) и административно-наказателно
(процесните наказателни постановления).
Обстоятелството,
че едно и също длъжностно качество на държавен служител е оправомощено от
закона да издава два вида акта, не го окачествява като заинтересовано лице от
изхода на всяко производство. Гаранция против подобно усещане за
заинтересованост, е режимът на контрол за законосъобразност.
Не
е налице твърдяното „обратно действие“ на разпоредбите на чл. 167, ал. 9, т. 1
от ЗУТ. Същите действия „ex nunk“, т.е. „занапред“, т.е. към момента на
издаване на оспорената заповед – 20.03.2023 г. следва вече да са влезли в сила
двете наказателни постановления, които е следвало да са издадени в рамките на
тригодишен период. В случая, обратно на тезата на жалбоподателя, материалният
закон се прилага не към датата на издаване на първоначалното разрешително през 2018
г., а към момента, когато се осъществява нарушението – 2023 г. Издаденото
разрешително е само елемент от фактическия състав на нарушението.
Предвид
изложеното и в обобщение съдът намира, че заповедта е законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена.
По
разноските – предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК
Административен съд Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „СТРОЙ АРТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Силистра, ул. „Добруджа“ № 16, чрез адвокат Т.С., срещу заповед №
РД-27-32/20.03.2023 г. на началника на ДНСК София, с която е прекратено действието на
удостоверение № РК-0069/26.11.2018г. (със срок на валидност до 26.11.2023 г.)
ОСЪЖДА „СТРОЙ АРТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Силистра, ул. „Добруджа“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на
ДНСК, БУЛСТАТ: *********, с административен адрес: гр. София, бул. „Христо
Ботев“ № 47 юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: